Водим ви в Италия с тази рецепта за класическата паста карбонара, приготвена по правилата на кулинарното изкуството. Добре дошли вкусове!
За 4 човека
СЪСТАВКИ 🥓🥚🧀
360гр пресни талиатели 150 г пекорино 150 г гуанчале или панчета 4 яйчни жълтъка 5 мл зехтин смлян черен пипер едра сол
СТЪПКИ 📍
Настържете пекориното.
Нарежете на дребно количеството гуанчале (панчета). В заоблен съд ги запържете на среден огън със зехтина и щедро количество пипер.
В тенджера с вложката за варене на паста, сложете голямо количество подсолена вода да заври. Сгответе талиателите ал денте.
В купа разбийте заедно жълтъците, настъргания пекорино и малко вода от варенето на талиателите.
Разредете соса с водата за готвене, докато получите желаната гъстота.
Добавете отцедените талиатели към запърженото гуанчале, залейте със соса и загрейте на много слаб огън, като разбъркавате без да спирате. Объркайте добре пастата със силиконова шпатула.
Добавете черен пипер отново и посолете по ваш вкус.
Внимание! Приятели, имате броени дни преди Коледа, за да пазарувате от нас. През онлайн магазина ни https://shop.lavabg.eu/ или в офиса ни на бул. “Никола Мушанов” 151. Няма да имаме възможност да обработваме поръчки на следните дати:
24, 25, 26, 27, 28-и и 31-и Декември 2021 1, 2 и 3-ти Януари 2022
Пожелаваме ви светли и щастливи празнични дни! Бъдете здрави!
Хлебната и бирената мая са добре познати и отдавна присъстват в дневното ни меню. С хранителната мая, обаче малко хора са запознати. В последните години се заговори и за нея. Тя е известна предимно на хора, следващи принципи на вегетарианско, веганско и безглутеново хранене. Хлебната, бирената и хранителната мая имат много общо, но и значително се различават по между си.
Три вида мая – един вид малки едноклетъчни дрожди.
Хлебна мая
Маята, всъщност, са дрожди – едноклетъчни организми, наречени Saccharomyces Cerevisiae. Клетките дрожди имат яйцевидна форма и могат да се видят само с микроскоп. В един грам мая има 20 000 000 000 (двайсет милиарда) клетки от дрожди. Те се нуждаят от храна, топлина и влага, за да процъфтяват. Чрез ферментация превръщат храната си – захар и нишесте – във въглероден диоксид и алкохол. Въглеродният диоксид кара хлебните изделия да бухват, когато в тях се ползва мая. За хлебната мая, вредна или не, вече сме писали. Има доста интересни неща, които искаме да споделим с вас и за бирената, и за хранителната мая.
Бирена мая.
Бирената мая се произвежда от бирени дрожди, наречени Saccharomyces Cerevisiae (аха, вече ги знаем тези сахаромицес). Те се добиват от естествената ферментация на малц, хмел и вода. Думата „saccharomyces“ произлиза от старогръцки и означава „сладка плесен“. Тази плесен е вторичен продукт от производството на бира. В бирената индустрия се използват щамове, които произвеждат повече алкохол, а в производството на хляб се използват такива, които отделят повече въглероден диоксид. Бирената мая, която си купуваме като хранителна добавка представлява деактивирани бирени дрожди. След това дрождите се изсушават и се смилат на люспички или на прах. Докато са активни, дрождите поемат редица витамини, минерали и протеини от зърнените култури върху които се развиват. Тези нутриенти остават в изсушената мая, което я прави изключително хранителна.
Бирена мая
Нутриенти в бирената мая:
Поради големия брой на минерали, бирената мая е отлично допълнение към природните храни, отлична помощ срещу стрес, остеопороза, анемия и други заболявания. Бирената мая съдържа три важни елемента:
Селен, който забавя процеса на стареене. Регулира активността на глутатион пероксидаза – ензим, който играе съществена роля в неутрализирането на свободни радикали в организма;
Хром, който действа за предотвратяване на диабет и инфаркт. Участва в регулирането на нивата на глюкоза в кръвта и за поддържането на стабилна кръвна захар;
нуклеинова киселина, необходима за правилното клетъчно развитие и други незаменими аминокиселини, необходими за изграждането на протеини в тялото.
Бирената мая се използва като отличен източник на В – комплекс витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин ), В3 (ниацин), B5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), B9 (фолиева киселина), и H или В7 (биотин). Тези витамини подпомагат разграждането на въглехидрати, мазнини и протеини, като осигуряват на организма енергия. Те също така подкрепят нервната система, спомагат за поддържане на мускулите. Използвани са при храносмилането и поддържат здрави кожата, косата, очите, устата и черния дроб. Бирена мая не съдържа витамин B12, основен витамин. Производителите допълнително го влагат в хранителните добавки, предлагани на пазара.
Вреди от бирената мая
Хората, които имат чести гъбични инфекции или са алергични към мая, трябва да избягват този продукт. Хората с диабет трябва да се консултират със своя лекар, преди да приемат бирена мая, защото тя може да взаимодейства с лекарства за диабет и да причини ниски нива на кръвната захар. Хората с болестта на Крон също трябва да направят тази консултация. Бирена мая изглежда безопасен за повечето хора продукт, когато се използват в краткосрочен план. Може да предизвика главоболие, стомашен дискомфорт и газове (метеоризъм). Не е известно достатъчно за безопасността на дългосрочната употреба на бирена мая. Придържайте се към краткотрайната употреба.
Хранителна мая (nutritional yeast)
Хранителна мая е една от най-великите съставки, която може да намери употреба във веган кухнята. Както при класическата хлебна мая или добре познатата бирена мая, хранителната мая е направена от същите едноклетъчни организми (дрожди), Saccharomyces Cerevisiae. Разликата е в това, че дрождите не са продукт от производството на бира, а се захранват с меласа и са специално отглеждани за хранителна добавка. Хранителната мая е деактивирана, изсушена и смляна на люспички. Има ядков вкус и напомня на сирене/кашкавал. Вкусът на кашкавал, всъщност, идва от глутаминовата киселина, която се образува в процеса на зреене. Това е същата аминокиселина, която прави изключително вредния мононатриев глутамат толкова вкусен и пристрастяващ. За разлика от него обаче, в хранителната мая глутамините са напълно естествени и само подчертават вкуса на храната.
Хранителна мая
За разлика от маята за хляб, при която дрождите са все още живи и правят така, че хлябът да бухва, хранителната мая е “дезактивирана”. Това означава, че бактериите не са живи и ако сложиш хранителна мая в хляб, той няма да бухне, нито може да ферментираш нещо с нея. Хранителната мая не променя микрофлората в червата ни и е напълно здравословен продукт. Тя е различна и от бирената мая, която е доста горчива и има вкус като да ядеш хартия. Хранителната мая засилва аромата и вкуса на храните и ги обогатява със своя кашкавален вкус.
Нутриенти в хранителната мая
Най-често хранителната мая се препоръчва поради факта, че съдържа почти всички витамини от група B, включително тиамин, фолиева киселина, B6 и ниацин. Само половин до една супена лъжица хранителна мая на ден ще ви осигури препоръчителния дневен прием от B витамини. В нея също липсва витамин В12, който може допълнително да се добави. Хранителната мая съдържа всичките 9 незаменими аминокиселини, което я прави източник на завършен протеин. Богата е на бета глюкани (разтворими фибри), желязо, селен, хром и огромна гама от всякакви ензими, витамини и минерали, които засилват имунната система, намаляват нивата на холестерол в кръвта и предпазват от рак и хронични заболявания. *
Хранителната мая е богата на протеини (51%) – 10g хранителна мая осигирява количество протеини колкото 20g месо. Тези протеини са от растителен произход и се усвояват лесно от човешкия организъм.
Здравословните ползи от хранителната мая
Подобрява метаболизма;
Отличен източник на протеин и фибри;
Изключително полезна за вегетарианци и вегани;
Подхранва кожата, косата и ноктите;
Подходяща при глутенова непоносимост (не съдържа глутен);
Предотвратява рака на панкреаса;
Подпомага работата на черния дроб;
Регулира кръвната захар;
Има антивирусни и антибактериални свойства;
Хранителната мая има отлични показатели за износване на здрава бременност. Препоръчва се на всички жени, които планират бременност, да приемат 400–800 μg фолиева киселина на ден, за да предотвратят вродени аномалии и да подпомогнат растежа на плода. Производителите често подсилват хранителната мая с фолиева киселина, което я направи полезна добавка за бременни жени. Някои марки хранителни дрожди могат да съдържат повече от стандартна порция фолиева киселина, така че хората трябва да се консултират с лекар, преди да го използват като добавка.
Бирена, хлебна и хранителна мая
Има ли някакви рискове?
Въпреки всички предимства, които хранителната мая може да предложи, тази добавка не е подходяща за всички. Изследователите препоръчват на хората с възпалително заболяване на червата (IBD), глаукома и хипертония да избягват използването на хранителни дрожди, защото това може да влоши симптомите им. Хората с чувствителност към дрожди или алергия също трябва да избягват излагането на хранителни дрожди. В допълнение, някои изследователи казват, че хората с по-висок риск от подагра е добре да избягват хранителни дрожди.
Хранителните дрожди понякога се наричат суперхрана, защото дори малко от тази високопротеинова, нискомаслена, богата на нутриенти храна осигурява множество витамини и минерали, необходими на човешкия организъм.
Необходим ви е нов набор от съдове за готвене? Ако е така, може би ще пожелаете да продължите да четете, за да научите малко повече за опциите, с които все още не сте запознати. Имам предвид съдовете за готвене от въглеродна или още “черна” стомана.
Mauviel 1830, тигани M’Steel
Подобно на чугуна, въглеродната стомана се състои от желязо и въглерод. Има сходни свойства, но и достатъчно разлики, така че за вас може да се окаже по-привлекателен вариант, особено ако търсите нещо по-леко и по-бързо реагиращо на промяна в температурата.
Теглото
Най-очевидната разлика между въглеродната стомана и чугуна е теглото. Ако някога изобщо сте вдигали чугунена тенджера, то знаете колко тежък е този материал. Тиганите не са кой знае колко по-леки.
Mauviel 1830, M’Steel
Причината за голямата тежина е, че желязото е доста крехък материал, така че за да е издръжлив съда, трябва да се отлее в по-дебел слой. При въглеродната стомана няма такъв проблем, затова повечето тигани, направени от този метал са значително по-леки. Все пак, сред тях има няколко възможни дебелини, съответно различни по тежест съдове. Въглеродна стомана, използвана за изработка на съдове за готвене 2 мм или 3 мм. Тези, които са 3 мм са по-тежки и се доближават до теглото на чугуна.
Време на реакция
Дебелината има значение и за някои други характеристики, освен теглото на съда. Именно дебелината е онова, което прави бавно готвенето в чугун, докато въглеродната стомана не е толкова добра в това отношение.
От друга страна, по-тънкия материал от въглеродна стомана означава, че тя се нагрява по-бързо. Освен това, поради същата причина, стоманата е много по-чувствителна към промени в температурата. Ако гответе в чугунен тиган и решавате, че топлината е малко висока, то ще ви отнеме доста време, относително казано, за самия тиган, за да се охлади до температурата, която трябва.
Това не е проблем за тигана от въглеродна стомана, който е по-тънък и с по-малка маса. Също така, и двата съда от тези видове материали работят много добре на по-новите индукционни котлони, които наскоро станаха много популярни.
Визия
На края наистина забележимата разлика във визията. Всеки различава тежкия и грубоват вид на чугунения тиган. Този от въглеродната стомана е на противоположния полюс – гладък и лъскав, поне докато е все още нов, блестящ и красив. С времето и ползването почернява, особено от вътрешната страна, където се натрупва слой от мазнина.
И двата вида тигани трябва да се омаслят преди първата им употреба. Правилното им третиране с мазнина, ги превръщат в такива с не залепващо покритие, подобно на всеки тефлонов тиган, но далеч по-безопасни за употреба.
Mauviel 1830 след омазняване
Чувал съм, че е необходимо повече време, за да се създаде необходимата степен на омасляване на чугунения тиган, в сравнение с такъв от въглеродна стомана, но тъй като нямам информация за това от първа ръка, не мога да потвърдя истинността на това твърдение. В някои форуми, които посещавам, стигнах до твърдения, че докато времето за достигане на добър слой, осигуряващ не залепването при чугуна е по-дълго, то този слой веднъж получен е доста по-устойчив.
Така, че има своите плюсове и минуси при използването на въглеродна стомана, но въпреки това тези съдове са доста добра възможност, която си струва да обмислите. Особено за уок тигани или такива за креп, там където наистина се нуждаете от по-добър контрол на температурата, и ако тежестта на чугунения тиган е проблем за вас, то този от въглеродна стомана е отличен избор. Все пак не забравяйте, че не е добра идея да го ползвате с нещо киселинно, като примерно доматен сос или вино, тъй като тези тигани реагират с киселините и храната ви ще придобие метален вкус.
Кои са производителите?
Ако се оглеждате за тиган от въглеродна стомана, който да добавите към посудата в кухнята си, то вероятно се чудите кой производител да изберете. Кой е най-добрият?
Е, отговорът може да ви изненада.
За разлика от останалите типове съдове за готвене (визирам тези от неръждаема стомана, където разликата в качество и съответно цена е доста съществена), въглеродната стомана си е въглеродна стомана. Всички такива тигани се произвеждат по един и същ начин.
Значи всичко се свежда до репутацията и цената.
Изглежда всички най-качествени, топ гастроном принадлежности идват от Франция. Предполагам, това се дължи на популярността на френската кухня по света и защото френската любовна афера с храната, датира от векове, не е изненадващо, че точно те правят най-добрите съдове за готвене в света. Като например Mauviel 1830
Това важи особено, ако сте решили да инвестирате в някой наистина красив, направен да бъде вечен, съд от въглеродна стомана.
Изглежда всеки сериозен готвач, който познавам има поне един такъв тиган в кухнята си и има защо. В тях готвят яйца като мечта, правят невероятни запечени сирена, пекат стекове до съвършенство.
И ето, че се решихте. Тиганът от въглеродната стомана е отлична опция за кухнята, дори и преди да не се е мяркал в полезрението ви.
Любовта на мъжа минава през стомаха. До вчера силно се съмнявах в това твърдение, но днес- споделям с Вас тази история.
Аз съм сериозно скарана с готвенето. Кухнята ми е пълна със всякакви уреди, здравословни храни в пакети, множество подправки от всички краища на света и перфектно лъсната печка (която е и първият признак за рядката ѝ употреба). И така, всички мои приятели знаят за „любовта“ ми към готвенето и тънкото ми чувство за хумор по темата, затова ми подариха огромна тенджера и три, според тях, изпипани рецепти подходящи дори за балъци. Посмяхме се дружно за моя сметка след, което я прибрах в шкафа. След като стоя почти година непокътната, реших да я тествам, заедно с теорията за любовта на мъжа и от къде точно минава тя.
Е, резултатът от експеримента е ъхъм … как да кажа … , след като чак се навих да споделя…не знам от тенджерата ли беше, от рецептата ли или от нещо друго … но вече ще я вадя по – често. Опитайте и Вие, и споделете резултата …
Нужни продукти:
LAVA България
Тенджера: 28см., тежи поне 2 кг. (чугунена от LAVA) Пресни малки картофки: 1 кг. Цяло пиле 1 бира в нисък кен Масло черен пипер, сол, други подправки на вкус, пресен чесън и копър.
Всичко се слага в тенджерата в следния ред:
– отваряте кена с бира и го слагате в средата;
– слагате пилето върху него да застане право;
– намазвате пилето с масълцето, солта, малко черен пипер и други подправки, които обичате (понеже съм скарана с подправките го намазах с готова подправка за пиле);
– около него слагате картофките (добре измити и цели);
– поръсвате ги със зехтинче/олио;
– поръсвате ги с нарязания на ситно копър и чесън (аз ги минавам заедно през робота за по – лесно);
– слагате във фурната да се пече (без капак) на 200 градуса.
Понеже хич не ги разбирам тези работи и не засякох време. Печете, докато пилето се зачерви и започне да се отделя лесно като го набодете. Картофките и тях ги тествах на няколко пъти, докато омекнаха добре.
Сервирах направо с тенджерата, като доказателство, че вечерята не е поръчана от някой любим ресторант, а лично завъртяна от мен. Нататък няма да разказвам …
Да Ви е сладко!
LAVA България: изпратено ни от Мария.
П.П. Благодарим ти, Мария, за споделената история и рецепта!
Кулинарните състезания притежават особена притегателна сила, способна да обсеби мислите и вдъхнови всеки един, имащ специално отношение към храната, приготвянето и презентирането. Определено най-голямият и престижен в световен план кулинарен конкурс е Bocuse d’Or, наричан още “Кулинарните оскари”, но не само заради наградата – статуетка, много напомняща тази от филмовите награди „Оскар“.
Статуетките Bocuse d’Or
През януари 1987 г., Paul Bocuse създава Bocuse d’Or – революционен кулинарен конкурс. Прилагайки принципите на големите спортни събития, той представя истинско шоу с акцент върху готвенето и готвачите, което се провежда в рамките на Международния салон за ресторантьорство, хотелиерство и обществено хранене Sirha в Лион, Франция.
Идеята: да събере заедно 24 млади готвачи от цял свят, които са сред най-обещаващите таланти на своето поколение, за да приготвят превъзходни ястия в рамките на 5 часа и 35 минути, на живо, пред ентусиазираната публика. Жури, съставено от най-видните готвачи на планетата решава кой е най-добрият между тях.
Спечелилите Bocus d’Or
Rasmus Kofoed
Днес Бокюз д’Ор далеч не е само кулинарно състезание, а шоу, което се радва на голям интерес. Много талантливи готвачи са направили своето име от спечелването на конкурса, като спечелилият Bocuse d’Or 2011 г., датски готвач Rasmus Kofoed – ресторант Geranium (Копенхаген), който последователно печели бронзов Bocuse, сребърен Bocuse и златен Bocuse.
20 години след създаването си, изправени пред нарастващия брой държави, които искат да вземат участие в престижния конкурс Bocuse d’Or, през 2007 г. е въведена концепцията за конкурси за предварителен подбор, чрез въвеждане на континенталните събития Бокюз д’Ор Европа, Бокюз д’Ор Латинска Америка и Бокюз д‘Ор Азия, която стана Бокюз д’Ор Азия-Пасифик през 2014 г. и сега включва и Австралия.
Selection Europe 2016
Тези конкурси са реални континентални финали и имат за цел да определят представители на 24-те държави, които ще достигнат до престижния финал. Наградата Bocuse d’Or се дава на големия финален конкурс, който се провежда на всеки две години през януари, по време Sirha в Лион, Франция. Днес като част от Бокюз д’Ор се провеждат приблизително 60 национални и континентални издания на конкурса в рамките на този 2-годишен период. Всички те водят до кулминацията на Златния Бокюз – финалите в Лион.
Пол Бокюз сред победителите на Бокюз д’Ор в Лион, Франция.
Освен, че е най-известният френски майстор-готвач, Пол Бокюз е сочен и за най-знаменития жив готвач в света. Французинът произхожда от фамилия, управлявала ресторанти от 1767г., което отчасти обяснява иновативните му подходи към храната и високото качество на ресторантите му.
Пол Бокюз
Най-голямо признание от кулинарния свят и редица награди той печели след отварянето през 1965г. на ресторанта му в близост до Лион – L’Auberge du Pont de Collonges, който бива удостоен с три звезди на „Гид Мишлен“. Безспорно Бокюз е допринесъл много за френската кулинария и пряко, и косвено. Той е имал много ученици, значителна част от които са се превърнали в известни готвачи.
L’Auberge du Pont de Collonges
Пол Бокюз е носител на множество награди. Той е първият майстор-готвач, който някога е бил награждаван с ордена на Почетния легион от френския президент. На 30-и март 2011 г. престижната американска кулинарна школа Culinary Institute of America (CIA) го отличи с наградата „Майстор-готвач на века“. По думите на президента на CIA – Тим Раян, именно Бокюз е човекът, извел готвачите от анонимността на техните кухни, ставайки първата звезда-готвач в съвременната епоха.
Името на Бокюз се свързва и с осъществяването на втора Френска революция, но този път в готвенето. През 60-те и 70-те години Бокюз оглавил движението, известно като „Новата кухня“ (“Nouvelle cuisine”) и залагащо на експериментаторския подход и отдаващо по-голямо значение на съставките и начина на поднасяне. Ястията от „новата кухня“ са по-леки и не толкова пищни, като в същото време в тях са вложени пресни и висококачествени продукти.
Шеф Антонио Иванов, Bocus d’Or 2016
Основен спонсор на състезанието Bocuse d’Or е Mauviel 1830.
LAVA България има удоволствието да бъде представител на Mauviel 1830 за България. Разгледайте и купете уникалните медни съдове от колекцията M’Heritage на Mauviel в магазина ни shop.lavabg.eu.
Когато през 1900 година в Париж Andre Jules Michelin публикува за първи път пътеводителя Мишлен едва ли е предполагал, че стотина години по-късно той ще се превърне в емблематичен начин на оценяване на най-добрите в световен мащаб ресторанти и техните готвачи.
Michelin Guide 1900
Историята на кулинарният пътеводител звучи като приказка: двамата братя Мишлен развиват техния бизнес с продажба на автомобилни гуми от самата зора на тази индустрия в Европа и както можете да си представите, по това време търговията се е движела основно от търговски пътници, които са обикаляли от град на град, за да предлагат своите продукти. Те пътували със седмици, убеждавайки малкото собственици на това чудо на техниката автомобила и обяснявали необходимостта да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записвали в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е любезен, къде виното е по-хубаво и си ги отбелязвали с звездички. Когато си сменяли маршрутите, по които пътували си разменяли малките книжки, в които записвали тази информация, за да може новият търговец да се ориентира по лесно къде да обядва и къде да пренощува, а той от своя страна допълвал нови и нови места.
Мишлен – автомобилни гуми.
През тези години във Франция имало едва 3 000 автомобила, всяко излизане на път е било малко предизвикателство и не винаги завършвало в плануваната крайна дестинация, поради всякакви проблеми от техническо естество, които спохождали шофьорите. Това била и причината братя Мишлен да опишат в една малка книжка всякаква полезна за онова време информация, която би им помогнала на път, като например, кой път е павиран, къде има сервиз или бензиностанция, къде може да ти сменят гумите и успоредно с това къде могат да пренощуват и да се нахранят, ако и това им се наложи, пътувайки из страната. Така се появил и първият пътеводител на Мишлен, първоначално се предлагал безплатно, но от 1920 година започнал да се продава. А за първи път през 1923 година се появява и отделна секция “Ресторанти”, с което се поставя началото на така коментираната и до днес класация.
Michelin Guide 1923
Три години по късно се появява и оценяването на всяко заведение със звезди, заимствано от търговските пътници, като са маркирали срещу адреса на ресторанта звездички според тяхната оценка. Първоначално малкото книжле било синьо на цвят, но от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава така и до ден днешен, с което си спечелва прозвището “червеният гид”.
Много е интересен начинът, по които става самото оценяване на заведенията. Специално обучени инспектори под прикритие посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии. Най-добрите от тях се сдобиват със специалната звезда. Максималният брой звезди, които Мишлен присъжда, са три, но с такъв брой могат да се похвалят много малко сред най-добрите ресторанти в света. Повечето включени в пътеводителя заведения нямат дори и по една звезда.
Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за “отличен”, две звезди предполагат че “си струва да се отклониш от пътя”, а три звезди означава “изключителен ресторант”, за който си заслужава да планираш отделно пътуване. Оценяването се извършва единствено и само на храната, която се сервира. Абсолютно никакво значение няма обстановката и интериорът на заведението, иначе казано, може да са инвестирани милиони в един ресторант и той никога да не получи желаното призвание. Скорошен пример за това, е случай през 2009 със закусвалня в Хонг Конг /Tim Ho Wan/, предлагаща ястия струващи около долар получава първата си звезда Мишлен
Michelin Guide 1898-1920
Самото оценяване се прави от анонимни инспектори, които изказват своето професионално мнение спрямо пет критерия: “качество на продуктите”, “майсторство във вкуса и приготвянето”, “личен почерк на кухнята”, “съотношение на цена/качество” cи “постоянство в качеството”. Звездите на на Мишлен са изключително трудни за получаване и мечтани от собствениците на ресторанти, както и от техните готвачи, но още по-трудно е тяхното запазване.
Ratatouille, Chef Gusteau
През 2003 г. 52-годишния шеф готвач Бернар Лоазо се самоубива поради неоснователни слухове за лишаване на неговия три звезден ресторант с от една от звездите му. По-късно създателите на анимационният филм “Рататуй” дават душа на своя герой Огюст Густо, използвайки тази трагична история. Друг факт е, че когато на един от ресторантите на известния британски шеф Гордън Рамзи са отнети две звезди от три такива, той се разплакал, споделяйки че чувството е сякаш те напуска любима жена.
Micheline Guide
Мишлен не е само отличие от висока класа кулинария, днес тази класация предопределя лайфстайл и се наслаждава на изключително отбрана публика и много заслужени аплодисменти. А призванието отличава най-добрите в бранша. Въпреки това, редица световно признати с класата си шеф готвачи не се стремят към звезда Мишлен, дори връщат присъдена им такава, имайки своите основателни причини.
LAVA България има удоволствието да участва във второто издание на международното кулинарно състезание Balkan Culinary Competition – summer 2016 „ИЗКУСТВОТО НА ХРАНАТА В ХОТЕЛА“. Тази година в него ще премерят сили отбори от различни континенти като Европа, Азия, Америка и Африка. Ще има представители на държави като Англия, Австрия, България, Гърция, Израел, Македония, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Тунис, Турция, Хърватия и др.
Балканска Кулинарна Купа има за цел да е трибуна на тенденциите в приготвяне и поднасяне на храната в хотелите, както и за обмен на знания, идеи и нови кулинарни техники.
Състезанието ще се проведе от 13 до 15 май 2016 г. в хотел „Premier Fort Beach” – Свети Влас.Събитието се организира от Българската асоциация по карвинг и “Автентични Български Вкусове” ООД, чиято цел и мисия е да съберат най-добрите екипи, които могат да представят високото ниво на професионалистите, работещи в българските хотели. Да привлекат хотелиери, ресторантьори и професионални готвачи, които да могат да се запознаят с различни тенденции при приготвянето и поднасянето на храната, нови продукти и техните качества, професионално оборудване и др. По време на състезанието освен основните индивидуални и отборни дисциплини, ще бъдат организирани демонстрации от страна на професионални готвачи, които ще покажат своите умения и идеи, използвайки продукти и оборудване предоставени от фирмите спонсори.
LAVA България
LAVA България тази година ще е част от този кулинарен празник.
Повече информация за програмата, възможностите за настаняване и събитията в дните на състезанието, можете да получите на сайта Balkan Culinary Competition
Имаме удоволствието да ни гостува Драгомир Иванов, познат на готвещата аудитория като Драго от кулинарните блогове Римската кухня и Вкусни моменти. Ще го разпознаете лесно по уникалкния му стил на списване и страхотните му рецепти.
Днес ви представяме неговия вариант за вкусен и ароматен телешки стек.
Стек с ароматно масло и каперси.
Стек с ароматно масло с аншоа и каперси
LAVA България
Продукти:
2 телешки стека от бута
50 г меко краве масло
1 ч.л. отцедени и нарязани каперси
2 ситно нарязани филенца аншоа
1 малка фино нарязана глава шалот
1/2 скълцана скилидка чесън
21 ситно нарязани иглички розмарин
8 см² листенца магданоз
4,5 зърна смлян черен пипер
15 капки лимонов сок
сол, колкото си желаете и
1 щипка червен пипер за цвят
Стек с ароматно масло и каперси.
Начин на приготвяне:
Ами, колко пъти да ви разказвам как си приготвям всеки път стека? Тук в случая по-интересното е маслото и затова ще сложа днес акцента на него.
За начало включете фурната на 90°С и я оставете на спокойствие да се подгрее.
Като загрявка разбийте маслото с нещо на кремче и го разбъркайте с всички подправки изброени по-горе, като се стараете скришно да станете дори още по-точни.
Доовкусете го, ако с право ми нямате вече доверие, и го оцветете с малко червен пипер, защото така съм написал в рецептата.
Сега загрейте силно бутершмалц в тигана или просто олио с малко масло, ако не знаете все още какво е. Наръсете стекчетата със сол и пипер и ги запържете силно в горещата мазнина по две минути от всяка страна. След това ги сложете на скарата в подгрятата фурна и в зависимост от дебелината им и от цената на мръвката ги оставете там около 20-30 минути за да се досготвят.
През това време си пригответе работната маса за снимки и изпържете малко картофки.
Поднесете бижутата покрити с маслото, щракнете две снимки, отворете по една бира и нападнете спокойно.
Имам удоволствието да ви представя изключителните френски медни съдове за готвене M’héritage! Какво изобщо знаем за готвенето в мед? Може би малко сме позабравили, макар, че всеки има в дома си някоя бабина тенджера или тава за сладко. Да готвиш в мед е лукс, няма как да не си го признаем. Това са изключително качествени и скъпи съдове, които на практика са вечни. Елегантни, бих казала дори красиви, медните съкровища в една кухня придават блясък и стил. Да, много са шик, но това не е най-важното. Храната! Тя е царицата!
Медта е един от най-силно чувствителните елементи, когато говорим за топлопроводимост. Тази висока топлопроводимост и равномерното, бързо разпространение на топлината е най-забележимо ѝ качество. Понякога е необходимо да имаме пълен контрол върху температурата на готвене, което трудно бихме постигнали със стоманен съд, а направо ще ни е невъзможно с чугунен. Ето тук ще блеснат медните съдове, с тяхната незаменима способност бързо да реагират и да увеличат или намалят температурата на готвене. Ще дам пример с най-обикновен лук: сотираме лук в масло, но времето ни притиска и увеличаваме температурата на котлона. Ако използваме тиган с ниска температурна дисперсия, като например тези от чиста стомана, е повече от сигурно, че ще загорим лука или той ще залепне за дъното на тигана в точките на нагряване. Това няма да се случи, ако тигана е меден, защото повишението на температурата няма да е само на местата, които се допират до котлона. Всъщност, при медните съдове няма горещи точки, което означава, че когато променяме температурата на огъня, топлината на съда почти веднага се променя, което позволява максимално прецизно готвене. Освен това са много леки и всеки лесно може да борави с тях само с една ръка.
Джулия Чайлд казва в „ Изкуството на френската кухня“, че за да имате максималнa полза от медния си съд, дебелината му “трябва” да бъде 1/8 от инча. Това е 3,175 мм. Принципно е по-добре, когато дебелината на съдовете за готвене е по-голяма, но 3мм е too much, според редица водещи производители. Медните съдове Mauviel са с дебелина от 1.5 до 2.5мм. Колекцията M’héritage е комбинация от два мощни и традиционни материалa – мед и неръждаема стомана 18/10. Всички продукти M’héritage са 90% мед и 10% от неръждаема стомана. Тази комбинация от материали, повишава удоволствието от готвенето. Медта позволява ненадмината топлопроводимост и контрол, а интериора от неръждаема стомана е идеален за всички ежедневни нужди при готвене и лесно почистване.
Трябва да знаем как правилно да поддържаме тези съкровища за да са наистина вечни помощници в кухнята ни. Ето няколко съвета, които гарантират перфектно състояние на медните съдове:
* Медните съдове не трябва да се почистват с абразивни и избелващи препарати, както и с почистващи препарати за фурна. Забравете за съдомиялната машина! Почиствайте винаги само със сапунена топла вода и мека гъба. След това подсушете за да не остават капки и петна по съдовете.
* Ако по медта има патина, натъркайте повърхността с парче лимон, поръсен със сол и изплакнете.
* За да възстановите бляскавата медна повърхност, използвайте специална паста за почистване на медни съдове. Ако желаете да получите красива медна патина, каквато ценят професионалистите, почиствайте по-рядко с такава паста. Медта естествено потъмнява, когато не се полира редовно.
Официален вносителна медните съдове Mauviel 1830 от колекция M’héritage е Лава-България. Те са с двуслойна структура на изработка от мед и неръждаема стомана: 90% мед и 10% неръждаема стомана клас 18/10. Вътрешността на съдовете от неръждаема стомана запазва вкуса и хранителните качества на продуктите и е лесна за почистване – без повторно калайдисване.
Тук може да разгледате колекцията. Ако скоро имате личен празник не се колебайте да си пожелаете като подарък едно медно бижу. Така ще направя аз!
Източник: Вкусно с Йоли
Най-напред е необходимо да сварим чая и го оставяме да се охлади. След това се заемаме с тестото. Необходимо е да разтворим маята, заедно с една лъжичка захар в 50 милилитра топла водичка и оставяме да шупне. През това време насипваме брашното в подходяща, голяма купа, правим си кладенче и по средата добавяме шупналата мая. Започваме да бъркаме с шпатула и постепенно добавяме една чаена чаша захар, сол, олио, ванилия, лимонова кора и вече охладения чай. Когато сме неспособни да бъркаме вече, замесваме меко тесто. Щом тестото е готово го покриваме с прозрачно фолио и го оставяме на топло да втасва, докато удвои обема си.
Докато втасва тестото, трябва да смелим орехите с останалата захар в подходящ съд. Постепенно сипваме и врящото мляко, като бъркаме непрекъснато, докато се образува гъста, хомогенна смес, подобна на мармалад. Необходимо е наистина сместа да е много гъста, за да не изтича от сладкиша.
Вече готовото тесто се разделя на четири еднакви части, като всяка една се разточва на правоъгълник и щедро намазваме с млечната орехово-захарна плънка. След това навиваме на руло и поставяме в предварително застланата с хартия за печене тавичка. По същия начин се процедира и с останалите части от тестото, като ги подреждаме едно до друго в тавата. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна до почервеняване. След като рулата са готови се покриват с чиста кърпа и се оставят да се охладят и омекнат. След това поръсваме с пудра захар и сервираме. Да ви е сладко!
Има си мънички хитрини, които ни помагат ежедневно в домашния бит. Някои от тях са всеизвестни, като например, че прозорци се мият най-добре с оцет и вестници. Никакъв “Медикс” няма да ни спаси от замазване на стъклената повърхност с парцала, без хартиения помощник, но има и други които не са чак толкова разпространени. Например знаехте ли, че вкуса на какаото ще се подобри значително, ако преди да го сервираме добавим няколко капки лимонов сок? Точно поради тази причина, LAVA България реши да събере на едно място всички известни й домашни хитрини.
LAVA България
Знаете ли, че кърпите отново ще станат меки на допир, ако от време на време ги потапяте в разтвор от вода и оцет? А че когато килимите Ви изгубят свежестта си, ако го изчеткате със сапунена вода и пак оцет ще стане като нов?
Обичате ли да пиете кафе? Подсилете аромата му, като преди да заври прибавете няколко прашинки сол. Ако сте си опарили езика с горещ чай или кафе, подръжте в устата си малко сода бикарбонат за няколко минути и болката ще отшуми по-бързо.
На протеинова диета ли казахте че сте? Ако докато варите яйцата си за сутришната закуска поставите на дъното на тенджерата обърната с дъното нагоре чинийка. Така вероятността да се спукат се свежда почти до нулата. За да не Ви се разливат жълтъците, когато пържите яйца на очи, посолете с мъничко сол загрятата мазнина и чак след това изсипете яйцата.
LAVA България
Рибата се размразява само и единствено в студена вода. Чистенето й също се осъществява в студена вода, но този път течаща. След това веднага трябва да се подсуши с кърпа и да се напръска с пресен лимонов сок. Трябва да престои 15 минути в хладилника и да се подготви. Така тя ще стане по-вкусна. За да отстраним по-лесно рибните люспи, трябва да я полеем с оцет и да я оставим да престои. В случай, че рибата мирише на тиня, тя трябва да бъде измита със силен солен разтвор.
Обичате ли градинарството? Поливайте цветята си само с престояла вода. За да станат блестящи на стайните растения блестящи, трябва да ги изтривате с гъба, напоена с мляко или бира.
За да почистите микровълновата фурна, без да влагате много усилия, просто трябва да сложите в купичка с прясно изцеден лимонов сок, разтворен във вода. Пускате я за пет минути на пълна мощност и мръсотията ще се предаде без бой на гъбичката.
LAVA България
Дразнят ли ви кръглите петна по покривката, оставяни от каната с водата? Ако намажете ръбчето на гърлото й с малко масло, ще се отървете завинаги от този проблем. За да се отървем от неприятната миризма от боклука под мивката в кухнята, преди да изхвърлим обелките от плодовете, зеленчуците и утайката от кафето, трябва да ги увием във вестник, а дъното на термоса пак ще светне като ново, ако го оставите за една нощ съда пълен с вода и бакпулвер.
LAVA България
LAVA България
Изпраните и изгладени дрехи винаги изглеждат прекрасно. Когато обаче тръгнем на тридневна екскурзия, в сака няма място за ютията, а дрехите ни са заприличали на хармоника, пак има решение, криещо се в дребна домашна хитрина. Закачете блузата си над ваната и пуснете топлата вода на макс. От парата тя ще се опъне. За да съкратите процеса с гладенето пък, под калъфа на дъската за гладене, поставете алуминиево фолио. Ютията се движи много по-лесно по този начин, а фолиото допълнително усилва топлината отдолу, което допринася допълнително за крайния резултат. По металната повърхност на ютията, тази с която гладите, са полепнали разни гадорийки? Няма проблем – с домашните хитрини всичко е по-лесно! Просто хубавичко я посолете и я включете на макс. Минете върху някаква повърхност с нея и воала! Ютията пак е чиста! Петната от мастило и химикал пък се чистят най-лесно с памучен тампон, напоен със спирт.
Тъй като сме ден преди Коледа, а наградите вече официално пътуват към своите нови собственици, с екипа на LAVA България решихме да посветим днешната публикация на българските коледни обреди и обичаи.
В нашите традиции по Коледа се съчетават множество елементи от гръцката и римската култура, езичеството и христянството. Коледните празници започват още от 20 декември – Игнажден, когато Божията майка се е “замъчила”. Народът счита този ден и за начало на новата година, тъй като от него дните започват да растат. Смята се, че какъвто човек влезе в къщата, такава ще бъде и цялата година. Гостът влиза с думите “Да ви е честита Младата година!” и му се отговаря с “Амин! Дай Боже.”.
LAVA България
Рождество Христово е един от най-големите християнски празници, като в основата му е раждането на спасителя Христос. В езическите времена, по същото време на годината се е чествало раждането на Слънцето, а в началото на нашата ера, по римско време е бил популярен празникът Календе на който са се пренасяли жертви, играели са се игри и са се разменяли дарове. Този празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи. Подобен новогодишен празник на този на римските календи са имали и славяните, който е бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богати магически, драматични ритуали, чиито остатъци се ползват и до днес в нашите Коледни обреди.
LAVA България
Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. Разглеждано от чисто фонетична гледна точка, каледни в българския е станало Коледа, за което е спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола “коля”, тъй като на празника се коли прасе.
Самото празнуване започва на 24-ти и завършва на 26-ти декември, като стартира с Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер), след това Голяма Коледа, Божич и накрая 26-ти, което е празникът на най-близките на Младенеца.
На 25-ти сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга, коледарка и обикаля да суровака, тропайки по вратите и викайки “Бог се роди, Коледо!”. Домакините ги даряват с кравайчета. Преди обед на същия този ден се коли и шопарът, който си е угояван цяла година за Коледа. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник, който е от крушово или дъбово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж и с него се поддържа огъня цяла нощ. Когато дървото се внася, мъжът трябва да попита “Славите ли Млада Бога?”, а жените отговарят “Славим, славим, добре дошъл”. Накрая мъжът добавя :Аз вкъщи и Бога с мене!”. В дървото трябва да има повъртяна дупка в която да се запалят зехтин с восък и тамян. След това се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището, а жените пеят.
LAVA България
Самата трапеза е тържествена и на нея задължително трябва да присъстват обредни хлябове, като брашното за тях е сято през три сита и е замесено с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел. Ястията са постни.
Когато стане време за вечеря, всички се изправят и най-възрастния прикадява масата три пъти. Стопаните на къщата, мъжът и жената, вдигат високо най-големия хляб и го разчупват, като първото парче е за умрелите и се поставя пред иконата на Богородица. Всеки член на семейството си отчупва парче и по големината му се съди за късмета. Първият залък се запазва, като момите го слагат под възглавницата за да видят в съня си за кого ще се омъжат. След като вече всички са седнали, никой не може да става. Ако нещо е необходимо да се донесе го носи най-старият мъж, приведен, за да са приведени житата.
Същата тази вечер започва и коледуването в полунощ. Още от Игнажден, коледарите са избрали своя станеник (водач). Коледарите се състоят от млади мъже, които пеят коледарски песни и благословии. В групата задължително трябва да има трохобер (той събира краваите), магаре (той носи месото и сланината) и коте (мяукащо момче в знак, че му се яде блажничко). След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и поднася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават, като отмъкват вратника на двора.
LAVA България
На Божич, стопанинът излиза в градината с брадва в ръце и заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод, а на обяд идва ред на печеното свинско месо.
Рождество Христово е един от най-любимите празници на млади и стари. Преизпълнен е с вкусни аромати, тържественост, тайнствени обреди и ритуали, гадания, хубави песни, благословии и подаръци. Всичко това е израз на вечната човешка жажда за щастие и надежда за здраве, благоденствие и просперитет.
Най-напред, разбиваме в топлата вода маята, заедно със захарта и две супени лъжици брашно, така че сместа да стане като кашичка. Оставяме за десетина минути да бухне. След това, върху плот се изсипва брашното, а по средата си правим кладенче. Вътре в него изсипваме сместа от маята. Към нея прибавяме заквасената сметана, прясното мляко, олиото и солта, за да замесим хубаво, меко тесто. След като тестото е готово го оставяме на топло да втасва за около 40 минути.
Когато тестото е втасало, трябва да го разделим на осем или девет равни части. Отделяме една част за средата. Разточваме я така че да се оформи лента, навиваме я на руло, а след това на охлюв и я поставяме в средата на предварително подготвената и омазнена подходяща тава за погачата. От останалата част се отделят малки топчета и ги овалваме в семена. От останалите части, всяка разточваме на лента с дължина около 50 см. и ширина седем см. Намазваме се с олио се навиваме на рула, като краищата на получилото се руло трябва да изтъним и се завием навън като подкова. По средата на подковата се поставят топчетата.
Вече наредената погача се намазва с разбит жълтък и с една супена лъжица вода. Поръсваме със сусам и украса по наш избор и оставяме да втаса на топло за 20 минути. След това се пече в умерена фурна до готовност.
Зимата определено си дойде. Не знам при Вас как е, но лично при мен уикендите преминават в леглото на топло с книгата и единственото заради което ставам е да си направя още една чаша горещ шоколад или зелен чай с мента. Меко казано мързеливо ми е, а и съм се отдала на типичната зимна меланхолия, поради липсата на достатъчно количество витамин D. Точно поради тази причина имам спешна нужда от алтернативни начини за бързото набавяне на ендрофини. Единия от тях е да си купувам още чугунени съдове. Другият е да готвя в тях.
Ето и една любима моя рецепта за мрачните дни, която винаги повдига настроението, а ако ни изненадат гости ще останат очаровани.
Продукти за Фантазия от шоколад:
LAVA България
200 г масло
220 г натурален шоколад
6 ч.л. разтворимо кафе
160 мл вода
4 бр. яйца
7 с.л. олио
100 мл прясно мляко
250 г брашно
50 г натурално какао
1 ч.л. бакпулвер (равна)
480 г захар
Рецепта за Фантазия от шоколад:
За да получим перфектното анти-зимна-депресия-хапче е необходимо най-напред в подходящ съд да разтопим маслото, шоколадът и кафето във водата. Котлонът е настроен на умерена температура и бъркаме непрекъснато, докато съставките се смесят и се образува хубава, кафява и хомогенна смес. Оставяме я на една страна и разбиваме яйцата с олиото и млякото, след което ги прибавяме към леко изстиналата шоколадова смес.
В купа пресяваме сухите съставки, без захарта, разбира се. Тя е твърде едра за сито. След това към тях се прибавят и течните. Разбъркваме всичко добре с миксера, до получаване на гладко тесто. Изсипваме в намазнена и набрашнена форма за печене на кекс с диаметър 26 см. и печем на 180 градуса за около час – час и половина. След като сладкишът изстине, поръсваме с пудра захар.
