Представяме ви рецепта с конджак. Растение, което не е особено популярно по родните географски ширни, но в Япония още от векове е „лечебна храна“. И има защо.
То е вид кореноплодно, което сравняват със сладкия картоф. Гел, направен от брашно от конджак (приготвя се от изсушените му корени) е използван за детоксикация, втечняване на храчките, подтискане развитието на тумори. Над 2000 години пък в Китай с растението лекуват астма, кашлица, херния, болки в гърдите, изгаряния, кожни и хематологични проблеми. Има свойствата на пробиотиците, като активира чревната флора, която е в основата на здравия имунитет.
Понеже съдържа изключително малко калории, но пък е много богато на фибри, в Европа и САЩ растението става популярно като „тайния агент“ за отслабване. Конджакът е естествено богат на глюкоманан, а глюкомананът е един от малкото продукти, одобрени от Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) за контрол на теглото. Успешно контролира нивото на кръвната захар, създава усещане за ситост и спомага за смъкване на килограмите. Можете да намерите ориз конджак или паста конджак в различните магазини за био храни.
Необходими продукти
200г морски дарове микс (миди, скариди, калмари)
180г мазно свинско месо (корем/бекон/осмянка)
30г чоризо на резени (по желание)
200г конджак ориз
80г зелен фасул, замразен
1 ск. чесън
15г лук няколко нишки шафран или 1/2 ч.л. куркума
1/2 ч.л. пушен червен пипер
сол и черен пипер на вкус
магданоз за поръсване (по желание)
1/2 лимон за поднасяне (по желание)
Кето паеля с ориз конджак
Инструкции
Свинският корем се нарязва на тънки лентички и се запича на сух тиган с дебело дъно докато пусне мазнина. През това време се накълцват лукът и чесънът и се добавят към месото. Месото се подправя със сол, черен пипер и пушен червен пипер.
Когато лукът и чесънът са се задушили и са омекнали, в тигана се добавят нарязаният на кръгчета салам чоризо (ако се използва) и морските дарове и се сотират за кратко.
Фасулът се добавя към месото и морските дарове и се оставя за минута-две. През това време се измива старателно конджак оризът и се добавя в тигана.
Ястието се подправя с шафрана и още сол и черен пипер, ако има нужда, разбърква се добре и се оставя на котлона за още няколко минути докато се изпари течността от фасула и ориза и вкусовете се смесят.
Готовата паеля се поднася с накълцани листа магданоз и четвъртинки лимон, по желание.
Допълнителна информация за продуктите и изпълнението можете да намерите ТУК
Представяме ви рецепта за много вкусна риба, която дори начинаещите кулинари могат да приготвят бързо и лесно. Без да се притеснявате, че рибата ще залепне за дъното на тигана или ще се разпадне при готвенето.
Продукти
· 2 бр. риба или рибни котлети (атлантическа сьомга)
· 2 скилидки чесън
· 30 мл бяло сухо вино
· 1 малка глава лук, нарязан нa полумесеци
· 2 с.л. растително олио
· Лимон или лайм (опция)
· Сол, черен пипер, девисил
Готвене
Рибата се осолява, овкусява се с черен пипер, девисил и пресования чесън. Оставя се да престои така поне няколко часа.
Фурната се загрява предварително до 180°С, заедно с чугуненият тиган или тавичка, в която ще се готви рибата. Това е необходимо, за да не залепне кожата на рибата. Преди да сложите овкусената риба в тигана, сипете на дъното малко олио. С останалото количество поливате рибата, добавя се лукът. Можете да добавите резени лимон, наредени под и върху рибата. Запичате, докато кожата получи златист загар и изглежда хрупкава. След това отстранете от огъня и залейте с бялото вино. Върнете във фурната за около 6-8 минути. Бързо и вкусно! Гарнитурата е по желание – чеснови печени чушки, картофена салата.
Билки и подправки КOTANYI – семейна традиция от Австрия
КОТАНИ e най-старата фабрика за подправки в Европа, основана от Янош Котани през 1881 година. Началото е поставено в Сегед с първата мелница за червен пипер, която бързо се прочува в Австро -Унгарската империя. Червеният пипер и до днес е емблема на КОТАНИ със своя неповторим градински аромат, сладък вкус и наситен червен цвят.
КОТАНИ е експерт не само в червения пипер. Прочутите миксове за печено пиле, ребърца, агнешко, пържоли Аржентина, барбекю и за редица други ястия са улеснение и наслада в много кухни по света.
Сега LAVA БЪЛГАРИЯ съвместно с Kotanyi България, има удоволствието да зарадва всеки свой клиент закупил чугунен съд LAVA с прекрасен подарък. Ароматно пакетче подправки за грил КОТАНИ ще пристигне при вас заедно с покупката ви. Насладете се на ароматите, качеството на подправките и вкуса на приготвеното месо, ползвайки микса подправки.
И защото знаем, че ще си умирате да се похвалите с апетитно изглеждащи резултати, ви даваме възможност да го направите в нашата група Сготвено в LAVA/ Lodge/ Mauviel1830
Нямате представа с какво нетърпение очакваме да споделите с нас снимки, рецепти или каквото ви е на сърце. Пожелаваме ви най-вкусното и здраво лято!
Някои хора уверено използват чугуна върху стъклокерамичните си плотове. Други се притесняват, че чугунените тигани могат да повредят току-що закупеният плот. Както всички знаем, този вид котлони са много популярни в нашето общество. Те са с модерен вид, блестящи и привлекателни. Естествено, повечето хора искат да поддържат стъклокерамичният си плот в перфектно състояние възможно най-дълго. Всяка драскотина върху него може да промени външният му вид като цяло и да бъде повод за разочарование.
Факт е, че дори при малка злополука може лесно да се надраска повърхността на котлоните. Ако плъзнете чугуненен съд по стъклената повърхност, със сигурност ще оставите силна драскотина върху нея. Въпреки това, много хора убедено твърдят, че използването на чугунени тигани върху стъклен плот е възможно. Това обаче трябва да се прави с голяма предпазливост. Големите и тежки тигани от чугун могат лесно да счупят вашият стъклокерамиен плот. Вярно е, че стъклените и керамичните плотове предлагат много предимства, особено ако ги сравните с всички налични традиционни видове печки. Тези два материала обаче имат своите особености при работа върху тях с чугунени съдове за готвене.
Как да предпазите стъкленият/керамичният плот
Знаем, че хората харчат много пари за красиви лъскави нови плотове от стъклокерамика. Повечето от тях се колебаят или дори отказват да използват чугунени тигани. Съществува страх от оцветяване, надраскване или дори напукване. Използването на чугунен тиган върху стъклената повърхност може да е достатъчно безопасно, ако го използвате правилно. За да защитите вашият плот, е необходимо да се вземат някои предпазни мерки. И така, как използвате чугун върху стъклен/керамичен плот? Ето някои отговори на този въпрос.
Не плъзгайте чугунените тигани
Екипът от кухнята на прочутите съдове LODGE в САЩ провежда серия тестове по повод въпросите за ползване на чугунените тигани върху стъклени плотове. Резултатите показват, че чугунените съдове за готвене са достатъчно безопасни за стъклени печки. Не бива обаче да го плъзгате или изпускате върху повърхността на плота. Иначе грубите ръбове и неравният чугун могат да надраскат повърхността на вашия стъклен плот за нула време.
Поддържайте чист
готварският съд от чугун
Използването на чугун върху стъклен плот е ОК, стига да го използвате внимателно. Много често има масло и други видове остатъци от храна по дъното на чугунените тигани. Това е нормално при готвене. Когато тези масла или залепнала храна се нагрят, те могат да се карбонизират като въглен и да оставят черен отпечатък върху вашият стъклен плот. За да избегнете този вид надраскване, трябва да премахвате и почиствате готварските съдове от чугун винаги и след всяка употреба. Почистете както вътрешността, така и външната повърхност и оставете да изсъхне преди следващата употреба. Почистете и изтрийте и мръсотията от вашият стъклен плот.
Чугунът се нагрява по-бавно
Газовият пламък загрява бързо готварските съдове от чугун. Електрическите плотове обаче се нуждаят от известно време, за да се затоплят. Препоръчваме ви да загреете съдовете си от чугун на ниско ниво и след това да го подложите на средно висока температура; това ще разпредели топлината равномерно. Първоначалното загряване на ниска температура е принцип и при използване на чугунените съдове върху индукционни плотове.
Плоско
дъно
За оптимална работа при готвене върху стъклен плот, се нуждаете от чугунени съдове с плоско дъно. Повечето съдове за готвене от чугун имат неравна дънна повърхност, понякога с лека извивка. Затова те не винаги са подходящи за стъклен плот.
Размер
Обикновено препоръка за размерът на готварският съд е с около 2см по-голям от този на площта, която се нагрява на плота. Ако съдът е твърде голям, то топлината не може да се разпредели равномерно.
Груба повърхност
Повечето чугунени съдове са с груба повърхност, която може да надраска стъкленият плот. Изберете чугун, покрит отвън с цветен порцеланов емайл. Той заглажда порестата и груба повърхност на чугуна. Въпреки това, бъдете внимателни при употребата им върху плота. Вероятно съдовете за готвене от неръждаема стомана са най-добрият избор за печка със стъклен плот. Задължително избягвайте алуминия, тъй като този вид съдове за готвене оставя сив отпечатък върху лъскавата стъклена повърхност.
Заключителни думи
Ако сте внимателни при използването им, готвенето в чугун върху стъклен/керамичен плот е възможно. Затова спокойно вкарайте в кухнята си незаменимите съдове от чугун. Разбира се, можете да закупите съдове за готвене, които са по-подходящи за вашата печка със стъклен плот. Такива са съдовете за готвене от неръждаема или черна/сива стомана. Те ще отговарят перфектно на вашите нужди.
Чугунените съдове LAVA са все по-популярни в България и със сигурност са тези, с най-голямо разнообразие от форми, обеми и дизайн.
Фабриката LAVA METAL
LAVA се произвеждат във фабриката на LAVA METAL в Ескишехир, Турция. Производството им е с 40-годишна история, опит и познания. Автоматизирано, по най-съвременна технология за производство на чугунени отливки и емайлиране, лицензирана и регистрирана от Ferrotechniek. LAVA METAL е фабрика, разположена на 6000 м2 застроена и 15 000м2 отворена площ. Сертифицирана по ISO 9001 – производство в съответствие с действащите международни стандарти за качество. Докато при идентичните производства в страните от далечния Изток, в чугунените съдове се влага метален скрап и нискокачествени материал, то чугунените съдове LAVA се произвеждат от най-висококачествен чугун на световно ниво. Не съдържат примеси от вредни, канцерогенни елементи. За да се осигури високото качество на крайния продукт, всеки съд минава неколкократно през ръчен контрол в процеса на производство.
LAVA METAL е фабрика, в която производството върви непрекъснато. Тя не е отворена за посещения и не организира “дни на отворените врати”. Не е подходяща и не е пригодена за разглеждане на производството от клиенти и фенове на марката. Посетих ги по специална тяхна покана. И може да звучи странно, но бях много развълнуван от това, което видях там. Невероятно е да се проследи как хората физически се трудят над нещо, родено от груби суровини. В края на процеса, държат в ръце един красив готварски съд, краен резултат от тяхната не лека работа.
Леярната
Красивите съдове LAVA започват пътя си в тъмно и мрачно място. Всяка бройка се отлива индивидуално в леарска форма от пясъчна смес, направена специално за този чугунен съд. Тази част от фабриката е мястото, където всичко започва и не е елегантен шоурум. Работата с пясък, чугунен скраб и разтопен метал не предполага спретнато и чисто място. Гледайки всичко това те обзема накакво чувство на средновековност. Гледах как метални чугунени отпадъци се рециклират и стопяват в казана, като се превръщат в горяща, светеща огнена маса. Бях поканен да надникна вътре, когато го наклониха напред.
Беше толкова горещо, че едва успях да се доближа на не повече от 10 метра до казана. Беше по-горещо, отколкото можех да си представя и в същото време някак страшно. Вътре бълбукаше гореща маса от разтопено желязо. Никога не съм виждал нещо подобно. Температурата на лавата в казана измериха пред очите ми – 1380 градуса по целзий. Наблюдавах със страхопочитание работниците, докато изливаха разтопения метал в подготвените от пясък форми.
В следващите снимки ще видите чугунените отливки във вида им веднага след като са извадени от формите – груби, непочистени и мръсни. Следва специално внимание към всеки един от тях. Почиства се полепналият от формата материал. Преглеждат се за дефекти и онези които не преминат този тест се връщат за претопяване. После, здрави мъжки ръце заглаждат ръбовете с внимание към всеки детайл, за да се получи идеалната форма. Чугунените съдове вече започват да придобиват красивият си вид. Следва нов преглед за качество.
Красиви и цветни
Преминалите този тест се подготвят за емайлиране. Да се съвмести чугун и емайл е труден технологичен процес. Причината е голямата разлика в коефицента на разширяване при нагряване на двата метериала и това може да доведе до напукване на емайла. LAVA притежава лиценз за полагане на емайл върху чугуна чрез електрофореза. Технология, която в света се прилага само в няколко компании. Този процес разбира се е топ сикрет и аз нямам снимки от него. Уверявам ви, че не е никак лесен и всичко се прави отново на ръка.
Емайлът се полага в 3 слоя. Първи слой: грунд, който запълва порите на чугуна, предпазва го от ръжда и е основа за превъзходно покритие. Втори слой: черен емайл, който предотвратява залепването и пази чугуна от влиянието на киселините, съдържащи се в храната. Трети слой: цветен емайл, който освен че защитава чугуна, осигурява блестящия и красив вид на съдовете LAVA.
Крайният резултат е красив и блестящ чугунен съд LAVA. Но, той все още не е готов да напусне завода. На всяка стъпка от пътя, съдовете LAVA се инспектират за недостатъци – дефекти по глазурата, вдлъбнатини в метала, кривини по дръжките. Всички са причина, да се свали продукта от линията и да се върне за претопяване. Някои съдове с дребни козметични недостатъци се пускат за продажба, но всичко, което би повлияло на качеството на готвене прави чугуненият съд негоден да напусне фабриката.
Световен стандарт за качество
Чугунените съдове LAVA се произвеждат в съответствие с европейските и американските стандарти за качество и безопасност. Качеството и контрола се осъществяват през независими лаборатории, които следят за резултатите от следните тестове: • pH CONTROL TEST • VISCOSITY TEST • CONDUCTIVITY TEST • GLOW TEST • PARTICLE SIZE TEST • ENAMEL THICKNESS TEST • THERMAL SHOCK TEST • MECHANIC SHOCK TEST • CITRIC ACID TEST • EN 12875-1 DISHWASHING RESISTANCE TEST • GLOSS TEST • SALT SPREY TEST • UMGRİFF TEST • MICROSCOPE • SPECTRAL ANALYSIS • DETERMINATION OF MOISTURE SAND • PLANARITY, SURFACE ALIGNMENT TEST • TAPPED SILICON FEET TEST • MECHANICAL STRENGTH TEST • VISUAL TEST • EN 12875-1 DISHWASHER RESISTANCE TEST
С благодарност към Йоли за чудните снимки и споделената рецепта за този прекрасен селски пълнозърнест хляб без месене. Насладете се. Да ви е вкусно! Тенджерката знаете къде да намерите – при нас shop.lavabg.eu
Това е един много любим хляб у дома. В общи линии го правя пред ден-два. Коричката е така хрупкава, а средата така мека и еластична, че всяка следваща хапка те кара да затваряш очи и да промърморваш “ммм …”. Хлябът се приготвя без никакво месене, но е нужно дълго втасване. Ако искате топъл хляб на сутринта, забъркайте тестото преди да си легнете вечерта и го оставете да си втаса спокойно през нощта. Ще ви отнеме точно 3 минути. За да се получи истински хрупкава коричка и еластична вътрешност е много важно да се спази технологията на печене, температурите и да не се подценява чугунената тенджера. Именно тя замества изцяло селските пещи, опалвани дълго време с много дърва. Благодарение на нея можем сами да си направим у дома истински селски френски хляб и направо да се пренесем в Прованса. Като последно искам да спомена, че ако решите да направите изцяло бял хляб, намалете количеството на водата с 50 мл.
Продукти:
300 г бяло брашно
200 г пълнозърнесто брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
350 мл топла вода
20 г прясна или 7 г суха мая
Приготвяне:
В голяма купа смесете и разбъркайте двата вида брашно със солта и захарта.
Отделно разтворете маята във водата. Налейте я при брашното и с лъжица или лопатка разбъркайте всичко. Нужно е продуктите добре да се смесят и да се получи лепкава топка тесто. Не месете с ръце и не добавяйте повече брашно.
Покрийте купата с лист найлоново фолио и оставете тестото на стайна температура минимум 5 часа.
Наръсете хартия за печене с брашно и изсипете отгоре втасалото тесто. Поръсете го и него с малко брашно и с ръце го намачкайте на питка. Прегънете го няколко пъти, като набрашнявате ръцете си и оформете кръгъл хляб. Захлупете го с купата, в която е втасвало тестото и оставете на стайна температура за още 1-2 часа.
Включете фурната на 250* с вентилатор и сложете в средата чугунена тенджера с капак. След като фурната достигне нужните градуси извадете тенджерата и пренесете в нея втасалия хляб заедно с хартията за печене. Ако желаете направете с нож леки разрези по повърхността му и поръсете с малко брашно. Захлупете тенджерата с капака, върнете я във фурната и печете точно 30 минути. След половин час намалете температурата на 200*, махнете капака и печете още 20 минути. Охладете хляба върху решетка минимум 1 час преди да го разрежете. Да ви е сладко!
СИХРЕ – международно изложение за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване
Изложението предлага цялостен панорамен поглед над хорека сектора и неговото развитие и е ключова платформа за работа с професионалистите в областта на хотелското и ресторантско оборудване. Вече 18 години изложението предоставя разнообразие от продукти и услуги, които ежегодно привличат български и чуждестранни посетители – собственици и мениджъри на хотелски вериги, кетъринг компании, ресторанти, пицарии, кафета и клубове, директори на супер- и хипермаркети с топли точки, архитекти, дизайнери, проектанти, инвеститори, чиито интереси са насочени към сферата на туризма, заведенията за обществено хранене и услугите.
Рецептата на успеха за хотелския и ресторантьорски бизнес на изложба СИХРЕ включва тематично разделени зони за фирмите участници, както и атрактивни зони за демонстрации. В дните на изложението можете да намерите също така ценни решения за висока технологичност на обектите в туристическата и търговска сфера.
През четирите дни на изложението изложители и посетители постигат перфектния баланс между създаване на нови контакти, запознаване с тенденциите в развитието на хорека сектора и забавление в многобройните съпътстващи събития и демонстрации.
LAVA България е сред изложителите на СИХРЕ 2018, в зала 6, щанд А5.
С попълването на формата се регистрирате за безплатен еднократен вход.
При успешна регистрация, на посочения от вас имейл, ще получите входна карта, която трябва да представите на входа на Интер Експо Център. Онлайн регистрацията е активна до 23.59 ч на 6 ноември 2018 г
СИХРЕ – международно изложение за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване
Изложението предлага цялостен панорамен поглед над хорека сектора и неговото развитие и е ключова платформа за работа с професионалистите в областта на хотелското и ресторантско оборудване. Вече 15 години изложението предоставя разнообразие от продукти и услуги, които ежегодно привличат български и чуждестранни посетители – собственици и мениджъри на хотелски вериги, кетъринг компании, ресторанти, пицарии, кафета и клубове, директори на супер- и хипермаркети с топли точки, архитекти, дизайнери, проектанти, инвеститори, чиито интереси са насочени към сферата на туризма, заведенията за обществено хранене и услугите.
Рецептата на успеха за хотелския и ресторантьорски бизнес на изложба СИХРЕ включва тематично разделени зони за фирмите участници, както и атрактивни зони за демонстрации. В дните на изложението можете да намерите също така ценни решения за висока технологичност на обектите в туристическата и търговска сфера.
През четирите дни на изложението изложители и посетители постигат перфектния баланс между създаване на нови контакти, запознаване с тенденциите в развитието на ХОРЕКА сектора и забавление в многобройните съпътстващи събития и демонстрации.
LAVA България е сред изложителите на СИХРЕ 2017, в зала 6, щанд А5.
С попълването на формата се регистрирате за безплатен еднократен вход.
При успешна регистрация, на посочения от вас имейл, ще получите входна карта, която трябва да представите на входа на Интер Експо Център. Регистрацията е активна до 00:00 ч. на 07.11.2017 г.
Най-често използваният сос за лазаня и талиатели е болонезе. Всъщност с това име ще го срещнете във френската кухня, с него е известен и у нас. Истинският италиански сос има съвсем друго име – рагу по болонски.
Ragu Classico Bolognese
Оригиналната рецепта за рагу по болонски.
Автентичната, оригинална рецепта за сос Болонезе – Ragu Classico Bolognese е посочена от Accademia Italiana della Cucina, чиято основна цел е съхранението на италианското кулинарно богатство, съвместно с Търговската камара на Болоня. Тази рецепта включа лук, морков, говежда кайма, селъри, панчета – вид италиански свински бекон, мляко, бяло вино, домати или доматен концентрат, черен пипер и сол. В различни варианти, извън традиционната рецепта, към соса може да се добавят гъби, дафинов лист, босилек, мащерка, каймата може да бъде смес със свинско и т.н. Едно обаче е условието, което обединява всички рецепти и гарантира отличен вкус: сосът трябва да се приготвя бавно, поне два часа. Така се извличат и концентрират ароматите и вкуса на продуктите. Всичко става толкова прекрасно, че не е нужно никакво друго овкусяване, освен малко черен пипер и сол.
Талиатели със сос болонезе
В сезона на доматите, решихме да си приготвим сгъстен доматен сос. За да ни е под ръка винаги, когато ни потрябва в кухнята или решим да приготвим болонезе. В процеса на подготовката на доматения концентрат, някак се оформи интересно сравнително проучване. Наблюдавахме процеса на готвене на този високо киселинен продукт, в различни тенджери, върху индукционен и обикновен (керамичен) котлон.
На снимката: чугунената (зелена) и голямата стоманена тенджери се нагряват на индукционните котлони. Малките тенджерки са върху обикновени керамични котлони.
Домати в чугунена и в стоманена тенджера
Нямаше как да не забележим. Доматите в чугунената тенджера завряха значително по-рано от тези в другите тенджери. При еднакви “изходни условия”. Докато в течността в стоманените тенджерки едва се забелязваха признаци на завиране, тази в чугунената вече активно къкреше. Обяснението е само едно – чугуна се нагрява по-бързо при индукция.
Поради самата структура на чугуна, топлината се разпределя равномерно в целия му обем. Въпреки, че най-топлата точка си остава дъното, стените на съда също се нагряват. Ето защо изпаряването на водата от доматения сок в чугунената тенджера се случваше доста по-бързо. Така, доматеното пюре в чугуна водеше “с половин обиколка” пред този в стоманената.
В крайна сметка, доматите от всички тенджерки отидоха в чугунената и си къкриха там до готовност. Отделихме си малко количество за соса болонезе, а останалото “зазимихме” за следващо ползване. За по-любопитните споделям, че готвенето на домати в чугунената тенджера по никакъв начин не повреди вътрешността ù.
Но, да се върнем на автентичната рецепта за рагу по болонски.
300 едро смляно тлъсто телешко 150 г панчета 50 г жълт морков 50 г целина, стъбло (селъри) 50 г кромид лук 300г доматено пюре 1/2 чаша сухо бяло вино 1/2 чаша пълномаслено прясно мляко
малко бульон, зехтин или масло, сол, черен пипер, половин чаша каймак (по желание)
В тигана се разтопява панчета-та, предварително нарязана и накълцана. Прибавят се дребно нарязаните и накълцани зеленчуци. Добавя се смляното месо и се запържва, като се разбърква. Слагат се виното и доматената салца, размита в малко бульон. Оставя се да къкри около два часа, като от време на време се добавя по малко от млякото и се подправя със сол и черен пипер.
Незадължително, но препоръчително е накрая да се добави каймака на един литър сварено мляко.
Приготвихме страхотна пица с италианско тесто, три вида италиански меса и сирена…значи сме сготвили италианска пица 🙂
LAVA чугунено плато за пица
Продукти за италианското тесто:
250 г. – брашно
125 мл. – вода
2 с.л. – зехтин
1 ч.л. – захар
1 ч. л. – сол
1 ч.л. – суха мая
Така… това са продуктите за тестото (около 1 порция), но ние бяхме много гладни и ползвахме всичко х4 😉
Друго нужно за пицата:
1 консерва с домати на кубчета 400г.
2 с.л. смлян босилек
1 ч.л. пушен червен пипер
1 малка купичка маслини (по-лесно е когато са без костилки)
…и за да е бъде една пица италианска, според нас трябва да има и италиански продукти,
спряхме се на комбинация между пикантни салами и прошуто, количествата са на вкус:
Салам вентричина – 1 слайс
Салам Калабро – 2 слайса
Прошуто пиоппа – 1 слайс
Моцарела – 1 топка
Грана падано (твърдо италианско сирене)
пушена моцарела – 1 слайс
Начин на приготвяне:
В една голяма купа смесихме всички продукти за тестото. Именно брашното, водата, маята, зехтина, солта и захарта.
То може и да не се прави така и сега готвачите да искат да се намесят, но ние така го направихме и резултатът беше превъзходен.
Бъркахме, месихме и месихме, и после пак бъркахме докато не се превърна в една хубава и хомогенна смес. Ако си омазните леко ръцете със зехтин и
месите върху голяма площ от разсипано брашно ще Ви е по-лесно 🙂 След цялата тази борба и бой, готовото тесто върнахме отново в купата. Не му давайте да диша.
Т.е. покрихме купата с прозрачно фолио и кърпа и оставихме да втаса както си му е реда на по-топло място докато не удвои обема си. Отне ни 20-30 мин.
Докато тестото си почива, заехме се с приготвянето на соса за пицата. В купичка изсипахме консервата с домати на кубчета, прибавихме и подправките, които бяха босилек и
пушен пипер и мачкахме, колкото душа ни поиска.
След кратка почивка, дойде ред на втасалото вече тесто. Разделяхме го на 5 равни части, като междувременно включихме фурната на максимум градуси (нашата може до 250), заедно с LAVA чугунено плато за пица, за да се загрее добре и то. След това е лесно, разстилахме тестото до размер почти равен на платото и го сложихме в зарятият чугун. Капка зехтин, доматеният сос, който бяхме приготвили влезе в действие, маслините си намериха и те мястото, сгушени между настърганото италианско твърдо сирене, покрити с (тук вече всяка пица беше различна) моцарелите и най-отгоре месото.
Запекохме за около 10 мин. и най-накрая гладът беше потушен.
И понеже имахме 5 топки тесто, процедурата се повтори още 4 пъти. Ядеш, разстилаш, мажеш, подреждаш, печеш и пак ядеш.
Италианските продукти в комбинация с чугун, направиха пицата прекрасна.
“Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в обществения живот на нашата татковина. Да се слисаш просто. Не бил, кай, практичен българинът. Кой, българинът ли?… Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват…”
Преди повече от 100 години Алеко Константинов пише фейлетонът „Миш-маш”, в който иронизира българската изобретателност и бит. Миш-машът винаги е бил метафора за бъркотия и хаос. Но, не случайно се нарежда сред любимите ястия на българина. Причината е, че е лека и здравословна храна. Има ценни и добре съчетани съставки. Приготвя се бързо.
Миш-маш в тиган M’Cook
Вариации на традиционния миш-маш има не една и две. Например, може да се добави лук, патладжан, бамя или моркови. Може да се приготви без сирене. Възможно е дори да се консервира за по-дълго време, ако е приготвен само от зеленчуци. В този вариант преди консумация се добавят яйца и сирене.
Рецептата, която ни изпрати наш клиент е много простичка и не включва сирене.
Продукти
1,5 кг сурови чушки пречистено масло 2 домата 10 яйца сол на вкус
Приготвяне
Та чушките се режат…. в тигана Mauviel 1830 с пречистеното масълце … слагат се и се пържат до омекване …като се слага и сол…използвах Малдонска… ама който каквато… после два нарязани домата и се готви до тяхното омекване…накрая се чукват 10 яйца….и се внимава да не се прескочи точката, в която от меки и мокри станат сварени и ронливи…това е тънкият момент… и те така те… друго няма. Аз лично като чукна яйцата и минута след това гася котлона… да си се достегнат от лигави…без огън … така най-малко може да се сбърка.
Миш-маш може да се приготви с опечени и обелени чушки. Възможно е да се приготви също и на фурна. Обикновено ястието се сервира топло, поръсено с магданоз или пресен риган.
Когато прочетете рецептата, ще ви обземе съмнение. Няма да отрека, че това е странна комбинация от съставки. Но аз ви обещавам, че е абсолютната вкусотия. Това е едно от най-вкусните печени пилетата, които съм опитвала в живота си. Изобщо.
Какъв е вкусът му?
Пилето се пече час и половина в задушаваща го течност. Затова наистина е крехко. Не “разпадащо се” крехко, но много лесно се разкъсва на порции.
Тъй като се пече през повечето време без капак, отгоре кожата става препечена и хрупкава. Редуцираща се течност около него се превръща в сос, който е наистина невероятен. Обхваща пилето и вътрешността му. Това е онзи сос, който аз наричам “течно злато”. Усеща се лек аромат на канела, чесън, лимонова свежест и салвия. Всички комбинирани в прекрасния сос. Печеният чесън, сготвен до омекване, сам по себе си е ужасно вкусен. Хапвам го, като директно изсмуквам сърцевината на скилидките. Перфектно!
Бях убедена, че млякото и лимонът ще свършат като подквасена бъркотия. Но, не е възможно да бъда в по-голяма грешка. Млякото се превръща в нежна извара, която може да изглежда малко странно на пръв поглед. Когато хапнете, вкуса е почти като на много малки парченца bocconcini или биволско mozarrella сирене. Исках повече от него!
В заключение, сигурна съм, че това ще е моята рецепта. Винаги когато имам цяло пиле за готвене, ще се обръщам към нея. Изключително лесна за приготвяне, като най-трудната част е запържването на пилето.
Така че, без повече приказки. Ето рецептата!
Пиле в мляко – Дейми Оливър
Продукти:
LAVA България
1.5 – 1.8 кг цяло пиле сол и черен пипер ( количество – на вкус) 2 супени лъжици зехтин 2 лимона ( само настърганата кора) 115 г масло 0.5 пръчка канела 1 шепа листа свежа салвия 10 скилидки чесън, цели, необелени 565 мл прясно мляко
Инструкции:
Загрейте фурната до 190 ° С.
Измийте пилето под вода и подсушете с хартиени кърпи.
Поръсете го със сол и черен пипер. Хубаво ги втрийте в кожата.
Загрейте олиото в голяма чугунена тенджера на силен огън. (Забележка 1)
Запържете пилето, както е цяло, възможно най-добре. Най-лесният начин да направите това (и сведете до минимум разкъсването на кожата) е с щипки за скара от към задната част на пилето и дървена лъжица отпред, за да може да го вдигнете и да обърнете пилето. Обръщайте пилето от всички страни, за да получи загар колкото е възможно по-голяма част от кожата. (Забележка 2)
Ако ви е възможно (или ако имате помощник), излейте излишната мазнина от тенджерата с пилето, без да го вадите. Ако не можете, просто извадете пилето върху една чиния и след това отделете мазнината.
Добавете останалите съставки в тенджерата (върнете пилето в тенджерата, ако сте го извадили).
Печете с капак в продължение на 40 минути, след това се пече без капак в продължение на 50 минути (1.5 часа общо).
Нека престои в продължение на 5 минути след преди да извадите пилето от тенджерата върху чиния за сервиране. Сервирайте соса отделно. Или сервирайте директно с тенджерата. Прекрасно е!
Забележки:
Изберете тенджера, в която пилето се събира добре. Особено подходяща е овалната форма. Нека пилето да не я изпълва докрай, защото ще ви е много трудно със запържването.
Запържването на пилето може да бъде малко трудно, ако използвате много плътно пасваща тенджера. Това е ключовата стъпка за тази рецепта, защото позапържването = аромат + хрупкава кожа, а също и редуцира мазнината. Останалата мазнина, която не се отделила при тази стъпка, се озовава в соса и може крайният резултат да бъде твърде мазен за вашия вкус.
Тиганите от въглеродна стомана отдавна са неизменна част от ресторантските кухни. Постепенно те получават своето място и в домашните. Както казват от Mauviel 1830: “It’s what the French mamas use instead of cast iron.” (Това е, което френските мами използват вместо чугун.)
Какво е “въглеродна стомана”?
Тиганите от въглеродна стомана често се сравняват с тези от чугун. Двата материала са много сходни, въглеродна стомана всъщност съдържа по-малко въглерод и повече желязо. Въглеродната стомана се състои от приблизително 99% желязо до 1% въглерод, докато чугунът обикновено съдържа 2 до 3% въглерод и 97 до 98% желязо. Защо има значение, тази, на пръв поглед, малка разлика?
Тиган The M’steel Round Fry, Photo by James Ransom
Подобно при ножовете „на главният готвач“, металът за тиганите има зърнеста структура. Тя определя как може да се обработи и да му бъде придадена форма. Добавеният въглерод в чугунът го прави по-крехък, защото въглеродът се стреми да се свърже в карбидни съединения (желязо-въглеродна смес) или да образува люспи от графит (чист въглерод). И двете форми нарушават структурната решетка на желязото, което го прави по-крехко и по-малко здраво.
От друга страна, с по-малко въглеродни емисии в своя състав, металът в тиганите от въглеродна стомана има по-единна структура. Механични процеси, като валцуване между тежки ролки, докато металът е горещ и следващо охлаждане с вода или масло, води до “замразъзване” на структурата в най-добрата конфигурация, което прави полученият метал силен. В резултат въглерод-стоманените съдове могат да бъдат направени по-леки и по-гъвкави или “пластични”. Тези съдове са направени чрез рязане и пресоване на формата на тигана от листове въглеродна стомана, като бисквитки изрязани с валяци за тесто. Ето защо въглерод-стоманените тигани са по-леки от чугунените, но имат много подобна структура.
Как да готвя в тиганите M’steel?
Когато търсите въглерод-стоманени тигани, ще намерите препратки към тигани от “синя стомана” или “черна стомана”. Обикновено, термините се отнасят до повърхностната обработка, която помагат за предотвратяването на корозия и ръжда. Това закаляване е причина повърхността на тигана да изглежда синкава или черна, а не сребристо лъскава.
Подобно на черния цвят на анодизираните съдове от алуминий, този слой е много устойчив. Въпреки това, с времето и употребата на тигана може да се наруши, ако се третира или почиства с препарати, съдържащи киселини. Нормално е при правилна употреба, след време, тиганът да придобие кафеникаво-черен цвят. Така обикновено изглеждат употребяваните тигани от въглеродна стомана, заради образуваният слой изпечена мазнина. Това е филм от полимери, които го правят незалепващ. Той ще покрие цялата повърхност на тигана с течение на времето. (Не се опитвайте да го измиете!) След готвене, измийте тиган с гореща вода без сапун. Избършете с мека гъба и подсушете добре. Съхранявайте на сухо място!
Поради това, че е естествено незалепваща веднъж омаслена, въглеродната стомана е чудесна за деликатно готвене, но и за екстремно бързо запичане при висока температура. Тези тигани работят на всякакви и всички видове котлони. Включително индукционни повърхности.
Тъй като въглеродната стомана е реактивен метал, не я използвате за продължително готвене на кисели храни, съдържащи доматен сос, лимонов сок или оцет! Същото важи и за алкалните съставки: не използвайте сода за хляб върху тези тигани!
Източник: food52.com и cooksillustrated.com
Вземете вашият тиган Mauviel M’steel от нашия магазин shop.lavabg.eu
Тиган от чугун или въглеродна стомана? Предимствата и недостатъците на единия и другия не са точно предимства и недостатъци, но все пак въпроса е “кой” от двата е по-добър?
До средата на XX век чугунените готварски съдове са били, може би, единствената алтернатива, която бихте намерили в кухнята. До голяма степен това се дължи на факта, че те са били единствената приемлива като функционалност опция. Заради качествата си, чугунът винаги е бил и продължава да бъде отличен избор за готвене на почти всичко.
Тиганите с тефлоново покритие
От 1960 г. Teflon и подобни тигани с незалепващо покритие, набират популярност и заемат все по-голяма част в кулинарния свят. До 2000 година, когато традиционните, позабравени съдове от лят чугун и керамика започват своето завръщане на сцената.
След епохата на Fast food и вечерята от микровълнова, все повече хора предпочитат да се обърнат към корените си и да изхвърлят всички тигани Teflon, за да приготвят истинска храна, започвайки от нулата.
Установено е, че тефлоновото покритие отделя химикали в храната и е токсично при нагряване (при 260°C). Освен това с тефлонов тиган липсва възможността да готвите в един съд и същ съд, от котлона във фурната.
Тиган от въглеродна стомана Mauviel 1830, колекция M’steel
Здравословните тигани
С тиган от чугун или въглеродна стомана няма да имате подобни проблеми. Това ги прави отличен избор за всеки готвач, предпочитащ мулти-функционални съдове и здравословно приготвяне на храната. Двата материала формират основните видове тигани, когато става дума за готварски съдове от естествени материали, затова ще ви попаднат класически тигани и от двата вида. Тези от чугун, със сигурност, са по-добре познати. Тиганите от въглеродна стомана могат да се използват за всичко, за което и техните чугунени братовчеди, обаче без някои недостатъци на чугуна.
Чугунени грил тавички LAVA на индукционни котлони
Добър аргумент, за да бъде закупен който и да е от тях: и двата вида тигани работят отлично на индукционни котлони, така че определено ще сте готови за бъдещето.
Чугунен или Стоманен
Тиганите M’Steel са подходящи и за открит огън
Чугунът е “убиец” на топлопроводимостта. Дълго държи температурата, може да се нагрее до високи градуси и разпределя топлината в целия си обем. Това го прави подходящ за придаване на лек загар на месо, примерно стек. Повърхността на тигана няма да промени температурата си, след като сте поставили студеното месо върху него. В допълнение, тъй като чугуна се държи просто перфектно във фурната, можете да използвате същия този тиган за приготвяне на обърнат ябълков пай, примерно. Недостатъкът на чугунените съдове е, че отнема време за да се нагреят или изстинат, което може да бъде досадно. От друга страна това може да бъде тяхно предимство – особено, когато използвате чугунена тенджера, за да запазите по-дълго топла яхнията или други подобни ястия. Въглеродната стомана не задържа толкова дълго топлината. Предимството им е, че тиганите от въглеродна стомана се нагряват и изстиват значително по-бързо.
Чугунените тигани са добре познати, заради тяхната здравина и често са предавани от поколение на поколение, вече добре омаслени от ползването им във времето. Въглеродната стомана е също толкова здрава. В същност е по-малко чуплива от чугуна. Рискът от счупване, ако изтървете или ударите тигана е по-малък.
Омаслен тиган Mauviel M’Steel
Подправяне на тиганите
Определено и двата вида тигани изискват обработка преди използването им. Необходимо е тяхното добро омасляване, т.н. seasoning. Представлява наслояване на мазнина и изпичане на тигана, за да не залепва храната. Целта е да се направи тигана по-добър за готвене, защото може един тиган да изглежда добре, но да не е добър за готвене.
Тиганите от въглеродна стомана имат по-гладка повърхност от чугунените. Това прави по-лесно омасляването им. Дори еднократно омасляване може да създаде незалепващ слой. Чугунените тигани, заради грапавата си повърхност обаче, задържат по-добре този слой. Старателното измиване и изстъргване не е препоръчително. Тогава ще ви се наложи да повтаряте процедурата по омасляването, ако искате стека да не залепва за дъното на тигана.
Чугунен тиган LAVA
Повечето хора, които имат чугунени тигани, смятат за справедлив компромис значителната им тежест, имайки предвид вечността им. Обаче, това което те вероятно не знаят е, че има тигани, които са направени с около 2/3 от теглото на чугунените им съответствия. При това без да бъдат по-малко вечни.
И двата материала имат приблизително еднаква плътност, но тиганите от въглеродна стомана обикновено се правят по-тънки. Ето защо са и по-леки от чугунените им еквиваленти. Бъдете внимателни когато купувате даден продукт! Можете да се окажете с изкривен тиган, ако е твърде тънък и лек – често срещано оплакване от потребителите на по-евтини тигани от въглеродна стомана.
Преди всичко, двата вида тигани са много добри продукти. Вие преценете кой ще ви е полезен в кухнята. Аз не бих се лишила от нито един от тях.
Bocuse d’Or е състезание за професионалисти, витрина за най-новите тенденции в световен мащаб. Bocuse d’Or е мястото, където любовта към храната и професионалните умения работят заедно, а резултата винаги е един кулинарен шедьовър.
През май тази година, в Будапеща се проведе Европейската квалификация на Bocuse d’Or. България участва за трети пореден път, като възможността за това бе осигурена от Асоциацията на професионалните готвачи.
Bocuse d’Or – European Selection 2016
Състезанието е отворено за всички професионални готвачи, чийто максимален брой тази година бе 20, от тях 11 получиха възможността да бъдат на големия финал в Лион, Франция, през януари 2017 г. Във всеки отбор има кандидат, помощник и треньор. Според регламента кулинарите трябва да приготвят две плата – рибно и месно, по 8 порции за журито и по 2 чинии за презентация и снимка. Всичко това трябва да се сготви за 5 часа и 35 мин., като в навечерието на надпреварата отборите имат само един час на разположение, за да подредят екипировката си. Редът, по който се състезават участниците се решава с лотария седмица преди събитието.
Bocuse d’Or – European Selection 2016
Bocuse d’Or, като еталон за световните кулинарни тенденции, поставя силен акцент върху аромата, вкуса и дегустацията, като има за цел и да насърчава разнообразието в световното кулинарно наследство. Осем членното жури оценява както замисъла, сложността и вкуса на ястията, така и техниката и хигиената при изпълнението. За презентацията се дават 20 точки, а за вкуса 40 точки. При случай на равенство между отборите, комитетът, отговарящ за кухните, дава допълнителни 20 точки за чиста работа и правилно използване на продуктите.
Нашият млад и златен отбор – Антонио Иванов (23) и неговият помощник Симеон Николов (20), се наредиха сред кулинарния елит на Европа, по време на континенталните квалификации за Bocuse d’Or, най-високо ценената титла в областта на кулинарията. Този факт вече е успех за България, макар че не получихме възможността да бъдем сред финалистите в Лион догодина.
Mauviel 1830 – Bocuse d’Or MAIN SPONSOR ® Official supplier of cooking utensils
LAVA България, представител на Mauviel 1830, основен спонсор на Bocuse d’Or, разговаря с Антонио Иванов за тръпката и емоцията да бъде сред европейския кулинарен елит на това състезание.
Chef Antonio Ivanov
Шеф Иванов, имаме ли самочувствие и увереност, че можем да се наредим до най-добрите, водещи в кулинарното изкуство държави?
Разбира се, макар че това е едва трето участие на България на това състезание, ние се представихме доста силно, но трябва страшно много работа и е необходимо целия бизнес да се включи в това начинание, както и държавата, защото това е разликата, в другите страни всички работят заедно и успяват!
Подкрепата – финансова и морална, в месеците на подготовка за такова състезание е повече от необходима. Беше ли спокоен и сигурен в себе си, какви бяха трудностите в подготовката?
Бяха доста напрегнати и натоварени месеци, работехме всеки ден в продължение на 2 месеца както и преди това, но знаехме защо го правим и се чувствахме добре! Имахме подкрепата на приятели, роднини, много колеги готвачи, който идваха да ни видят и да опитат какво сме измислили, и по време на тренировките!
Всички майстори готвачи на това състезание за изключително добри, но не всички получават шанс да са сред избраните. Според шеф Андре Токев си бил супер спокоен по време на състезанието, шеф Димо Димов каза, че пропуски в изпълнението не е имало и все пак … Какво ни липсваше, за да бъдем сред щастливите 11?
Както казах, участваме едва за 3-ти път, държавите в първите 11 приемат Бокюз Дор като нещо изключително, място където рекламират страната си като кулинарна дестинация от 30 години насам, вкарват много средства и усилия.
Българската публика на Bocuse d’Or
Състезанието донесе много емоции на всички българи, присъствали в залата в Будапеща, както и на тези, следили го онлайн. Кой е твоят незабравим момент?
Беше уникално през цялото време, разминавах се с готвачи за който съм чувал легенди и съм гледал в youtube, запознахме се с много хора, а публиката беше уникална ние се чувствахме като в България, затова и бяхме толкова спокойни, чувахме само ”Българи юнаци” и химна, това беше уникално! Всеки говореше за българската публика!
Дунавска есетра и черноморски калкан, гарнирани с градински зеленчуци, свежи подправки и пюре от грах.
Терин от еленско месо със сарма с агнешко, лютеница от червени чушки и пържени топчета от качамак
След състезанието доста се изписа в социалните мрежи, относно класирането ни. Как приемаш коментарите?
Като цяло повечето коментари бяха много положителни, а другите просто не ги отразявам.
Eвропейския финал на Бокюз Дор, спечели 33-годишният унгарски готвач Тамаш Шзел от ресторант „Оникс“ в Будапеща.
Сребърен медал спечели Норвегия /представена от Кристофър Уйлям/, а бронзов Швеция /представена от Александер Сьогрен/.
Испанците, които също не се класираха за финала са доказателство, че за успех в Bocuse d’Or е необходим не само талантлив и амбициозен отбор. Въпреки, че е смятана за световна сила в кулинарията през последното десетилетие, Испания не постига добри резултати на Bocuse d’Or.
Нашето участие в тазгодишните европейски квалификации, определено е следващата крачка на България към повишаване на кулинарната ни култура. Необходими са ни такива изяви на български шеф готвачи на световната кулинарна сцена, не само за да заявим своето място сред добрите, но и за да черпим директно от извора нови техники, презентации, идеи.
Пък кой знае … може би ще дойде моментът, в който, онези които могат да изведат развитието на кулинарията и гурме-туризма в България до световните висини, да решат, че си струва всяко усилие и инвестиция и да го направят.
