Наричан още мъртвешко цвете, невенът заема челна позиция сред родните билки. Невенът е едно от разтенията, които помагат в борбата с рака и ракоподобните язви. Невен можем да открием в почти всяка градина. Височината която достига е от тридесет до шестдесет сантиметра, а цветовете му греят в ярко оранжево. В древността са разпознавали по цветчетата невен времето. Ако след седем часа сутринта все още са затворени, непременно ще вали още същия ден. Трябва да призная, че и баба ми така гадаеше за времето и всеки път познаваше. Точно заради това си е спечелил и името дъждовно цвете.

В медицината се употребява всяка една част от невена. Невен винаги се бере, когато слънцето е най-силно, тъй като тогава лечебните му свойства са най-силни. В неговия състав откриваме огромни количества каротин, ликопен, рубиксантин и цитраксантин, коио са виновни за оранжевия му цвят, както и за неговите слънцезащитни свойства. В кошничката му се съдържат плодови киселини, смоли и фитонциди, които имат силно антибактериално действие. Както споменахме по-горе, лечебни свойства имат и зелените му стебла и листа. В тях откриваме сапонини, които имат силно противовъзпалително действие. Общо взето – в това разтение има цяла аптека.

От древността, мехлемът от невен се използва за трудно заздравяващи рани, кожни заболявания и нередовна менструация. Днес той се използва като антибиотик срещу стрептококи и стафилококи, при възпалителни и гинекологични заболявания, разширени вени, в козметиката, при язва или гастрит.

Най-силно антибиотично действие има тинктурата от свежи стръкове. Тя се приготвя от шепа току-що откъснат невен и 200 мл. л. водка. Киснат се в плътно затворен буркан за две седмици и след това се прецеждат. Готовата тинктура се използва разредена с 1. ч. л. в една чаена чаша вода, както за вътрешно приложение при язви и гастрити, така и за промивки на рани, възпаление на очите, гаргара при гнойна ангина и болка в гърлото и други възпалителни, стоматологични заболявания.

При изгаряния, рани, белези, разширени вени и пигментни петна можем да си направим мехлем от невен. Той се приготвя от една шепа сушени стръкове и 100 гр. свинска мас. Запържваме билката за кратко в маста и я оставяме на престои за една нощ. Ако не разполагаме с мас, можем да заместим с кокосово малсо. На сутринта се загрява отново, прецеждаме през марля и наливаме в чист и сух буркан. Трябва да призная, че този мехлем мирише доста особено, но пък работи безотказно! Въпреки че текстурата му е мазна, тейства много добре и срещу акне.

Напоследък доста се заговори за вредата от хлебната мая. Същото както при глутена, който бе тотално заклеймен, сега се случва и с маята. Нека изследваме всичко което към момента знаем.

Истината е, че маята е сравнително скорошен продукт, чието производство започва някъде по време на Втората Световна Война. До преди това се е използвал квас, с който трябва да признаем че хлябът става съвършено вкусен! Ако обаче не си поддържаме квас в хладилника постоянно, а не разполагаме със седмица да си развъждаме, маята е една доста добра негова алтернатива.

Учените изследват хипотезата, че попадайки в стомаха хлебна мая, активира процесите на ферментация и потиска естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт, нанасяйки вреди на организма. В резултат на ферментиралата мая в организма ни се развива дисбактериоза, хиповитаминоза, намалява имунитета и работоспособността, риска от диабет се повишава, вдига се холестерина, сърдечно-съдовата система дава фира или иначе казано, на чист човешки език – лоша работа. Твърди се клетките на маята убиват чувствителните и по-беззащитни клетки на организма, заради отделянето на отровни белтъчини. Като един истински троянски кон, маята първоначално е в храносмилателната ни система, а след това и в кръвта. Твърди се още, че злокачествените образувания, попаднали в среда на ферментираща хлебна мая, започват да растат в геометрическа прогресия, а ако се изолират от там, напълно изчезват. За капак на всичко, маята се прави от животински кости и от свински крака.

Всичко това е прекрасно, но правенето й от различни кости, крака и гнусотии отдавна не се практикува, тъй като клетките за хлебна мая се отглеждат върху меласа. Маята е остатък при производството на захар. Защо сме сигурни, че наистина го правят? Защото освен, че не е страшна, меласата е много по-евтина. Тоест, от използването на животински и човешки кокали няма ни най-малка необходимост.

Относно ферментиращата мая в организма ни – тя е част от нормалната микрофлора на здравия човек. В организма ни постоянно присъстват тридесет вида, без да предизвикват заболявания, а числото на клетки мая в червата варира от стотици до милиони в един грам. Освен това, освен чрез хляба, ние приемаме хлебна мая под какви ли не форми. Хапваме си я с други храни и напитки. Дрождите на хлебната мая се отделят на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите, кефира, сирената, кашкавалите, виното бирата и познайте – КВАС! С други думи, дори и да не ядем никога повече хляб замесен с мая, отърване от маята няма.

Ако все още се притеснявате от маята, знайте, че в следствие на термичната обработка, маята като мая изчезва. Тя се разпада на микроелементи и обогатява с тях хляба. Същото това важи за всички видове хляб, независимо дали са изпечени с или без мая, или с растителни закваски като хмелова основа, която се препоръчва да използвате вместо обикновената хлебна мая. Всичко това е прекрасно, но трябва да знаете, че същите тези дрожди, които се съдържат в маята за хляб са и в хмеловата закваска, което е абсолютно научно доказано още през 1937г. Факт е, че хмеловият хляб е много по-полезен от замесения с обикновена мая, тъй като той съдържа множество аминокиселини, въглероди, целулоза, витамини и минерали като манган, фосфор, желязо, калий, множество микроелементи като злато, кобалт и мед, участващи в образуването на дихателни ферменти. Хмеловият хляб предизвиква активно сокоотделяне, което подпомага храносмилането, а това подобрява процесите на преработка и усвояване на храната, а запекът изчезва завинаги. Веществата в този вид хляб защитават организма от стомашно чревни разстройства, те са общоукрепващи, противовъзпалителни, противоалергични и регенериращи. Хмеловият хляб запазва по-дълго мекотата си и не губи вкусовите си качества и при по-дълго съхранение.

Изхождайки от всичко това, смело заключвам, че хмеловият хляб е по-полезен, а не че този от мая е отровен!

Интересни неща за бирената и хранителната мая, които са много близки роднини на хлебната мая, може да прочетете в статията “Маята – хлебна, бирена и хранителна.”

Причините за подуването в корема са много и различни. Най-честите са преяждане, недоспиване, алергии, нетърпимост към лактозата, лошото храносмилане, а при жените и предменструалния синдром. Специално пък при мен, само мисълта за торта ме кара да се чувствам подута, защото знам, че не просто не мога да й откажа. Аз трябва да я изям всичката. Освен това, когато се сетя за въпросното сладко изкушение, го искам непременно и веднага. И колкото повече се бави, толкова повече го искам, докато накрая не стане нетърпимо, не се събудя в три сутринта да си направя негърче и не си го изям всичкото сама. Хубаво че тавичката ми е малка.

Храни, които помагат да се справим с подуването в корема:

• Вода

Водата е добра за всичко и по всяко време. Вместо количка, пийнете си чаша вода. Ако не я харесвате, овкусете я с резенче лимон.

• Диня

Динята съдържа 92% вода в себе си. Тя е естествен диуретик и източник на калий, а калият е в голяма помощ за контрол над подуването. Както разбрахме и малко по-горе – водата също.

• Кисело мляко

Ако пиете често млечен шейк, заменете прясното с обезмаслено кисело. То със сигурност ще подобри симптомите с подуването, тъй като е предварително разградено и млечната захар в него вече е съборена, което го прави лесно усвоимо от организма.

• Стафиди

Сушените плодове заемат много по-малко място в стомашно-чревния тракт. Те са много по-лесно усвоими за тялото ни, отколкото суровите плодове, а това намалява подуването.

• Джинджифил

Подуването в корема може да бъде избегнато и с чаша джинджифилов чай. Той помага газовете да се разсеят, а храносмилателната система да се успокои. Бихте могли да си го хрупате и в суров вид или под формата на добавки. Във всички случаи е леко пикантен.

• Банан

Бананите са богати на калий, а той трябва да бъде в равновесие с приема на натрий. Ако коремът ви се е подул заради твърде много сол, изяжте един банан и всичко ще е наред.

• Розмарин

Тази прекрасна билка ще запази вкуса на храната и едновременно с това ще предодврати подуването на корема. Спокойно можете да замените пипера, чесъна и сосовете с набор от здравословни билки.

• Куркума

Тя е една от най-обичаните подправки в Азия и се ползва за лечение на разстроен стомах. Предотвратява подуването, изключително ароматна е и дава страхотен жълт цвят на храната.

• Ориз

Оризът и брашното от ориз са чудесни заместители на овеса, картофите, царевицата и пшеницата, защото те се смилат напълно в тънките черва.

• Селъри

То регулира движението на червата и контролира отделянето на газове, а благодарение на високото си съдържание на вода, то детоксикира тялото.

Въведение в японска диета за отслабване:

Нали я знаете приказката “Ти дебел японец, който не е сумист виждал ли си?”? Е, сигурно се намират някой и друг, но истината е, че процентът на затлъстяване в Япония е минимален. Причината за това е, че японците се хранят основно с нискокалорична храна с минимално съдържание на мазнини и въглехидрати, много риба, пресни зеленчуци и плодове. Точно на този принцип е и диетата която ще споделим с Вас в по-долните редове. Тя е високоефектива, но и тежка за хората които не могат да живеят без сладко. Освен това е и специфична в сравнение с нашите хранителни навици.

За разлика от повечето диети, тази не е от бързите, но е добре балансирана и след прекратяването й организмът запазва придобитите полезни навици, без ужасния йо-йо ефект. Наред с отслабването, благодарение на тази японска диета, ние ще се радваме и на по-добра обмяна на веществата, организмът ни ще се прочисти, имунната ни система ще се подсили, а метаболизмът забърза. След първата седмица на диетата се отслабва с до 4 килограма, а след тринадесетте дни със седем или осем. Минималната продължителност на тази диета е тринадесет дни, а максималната тринадесет седмици, като след изтичането на тринадесетте седмици, трябва да дадем почивка на организма си поне още толкова. Както при почти всички хранителни режими, тази японска диета изисква да се изключат от менюто ни всички чисти въглехидрати. Тоест всякаква захар, сладкарски изделия, алкохоли, сол и прочее остават в миналото.

Важно: При поява на сухота в устата могат да се пият неограничени количества неминерализирана вода.

Тази японска диета гарантира бързи резултати, а теглото се запазва за дълго. Диетата е балансирана, но е хубаво да се пият успоредно с нея и мултивитамини. Важно е да се знае, че диетата е задължително да се спазва в последователността в която е зададена. Същото се отнасяQе до дисбаланс в някои от необходимите на организма вещества, за това е добре да се консултирате със специалист преди да вземете такова решение. Ето я и нея:

Меню за японска диета за отслабване:

Ден 1

• Закуска – чаша кафе без захар или зелен чай, също без захар
• Обяд – салата от варено зеле растителна мазнина, две твърдо сварени яйца и чаша доматен сок
• Вечеря – варена или запечена в растително масло 200гр. риба

Ден 2

• Закуска – чай или кафе без захар и филийка ръжен хляб
• Обяд – варена или запечена 200 гр. риба и салата от варено зеле с разтително масло
• Вечеря – 100 гр. варено говеждо или телешко месо без абсолютно никаква сол и чаша айран

Ден 3

• Закуска – чаша чай или кафе без захар и филийка ръжен хляб
• Обяд – задушени тиквички или патладжан, без ограничение в количеството
• Вечеря – две твърдо сварени яйца, варено говеждо или телешко месо, без сол и салата от зеле

Ден 4

• Закуска – един среден суров морков и един прясно изцеден лимон
• Обяд – 200 гр. варена или печена риба и чаша доматен сок
• Вечеря – 200 гр. плодове

Ден 5

• Закуска – същата като от предния ден
• Обяд – 400 гр. варена или печена риба и чаша доматен сок
• Вечеря – 200 гр. плодове

Ден 6

• Закуска – чаша чай или кафе без захар
• Обяд – 500 гр. варено пилешко месо и салата от зеле с моркови
• Вечеря – две твърдо сварени яйца, един голям морков, накиснат в зехтин

Ден 7

• Закуска – Зелен чай
• Обяд – 200 гр. варено говеждо или телешко месо без сол
• Вечеря – някоя от предходните дни, без тази от ден 3

Ден 8

• Закуска – чаша чай или кафе без захар
• Обяд – 500 гр. пилешко месо без сол и салата от зеле с моркови
• Вечеря – същата като тази от ден 6

Ден 9

• Закуска – един голям морков, накиснат в сокът от един лимон
• Обяд – 200 гр. варена или печена риба и чаша доматен сок
• Вечеря – 200 гр. плодове

Ден 10

• Закуска – чаша чай или кафе без захар
• Обяд – едно твърдо сварено яйце, три средни, сурови моркова с малко разтително масло и 50 гр. сирене
• Вечеря: 200 гр. плодове

Ден 11

• Закуска – чаша чай или кафе без захар и филийка ръжен хляб
• Обяд – задушени тиквички или патладжан на корем
• Вечеря – две твърдо сварени яйца с варено телешко или говеждо месо

Ден 12

• Закуска – чаша кафе или чай без захар с филийка ръжен хляб
• Обяд – 200 гр. печена риба със салата от прясно зеле
• Вечеря – 100 гр. варено телешко или говеждо без сол с чаша айран

Ден 13

• Закуска – чаша чай или кафе без захар
• Обяд – две твърдо сварени яйца със салата от прясно зеле и чаша доматен сок
• Вечеря – 200 гр. печена риба

Храна. Знаете ли, че средно преминават пет години от живота ни в хранене? Има много интересни факти за храната, които не знаем, а си струват да бъдат научени. Ето защо LAVA България се погрижи да Ви представи част от тях.

• Целината съдържа двойно по-малко калории от колкото са необходими за нейното храносмилане.
• В Япония разпиляването на солта се смята за добър късмет, докато у нас е на обратно. Аз мисля да вярвам на японците. А вие?
• Ябълките съдържат 25% въздух и за това не могат да потънат във вода.
• Ябълките, картофите и лука имат еднакъв вкус, но ароматите им придават различно усещане.
• В ябълковите семена се съдържат цианогенни. 50 грама семена от ябълка са напълно достатъчни за да отровят възрастен човек.
• В една бутилка шампанско се съдържат 49 милиона мехурчета и има налягане три пъти по-високо от това в гума на кола.

• Черешите са от биологичното семейство на розите.
• Лукът е кръстен на латинската дума “cepa”, което означава голяма перла.
• Лукът няма вкус, а само мирис.
• Лукът съдържа мек естествен антибиотик, който се бори с инфекциите, успокоява при изгаряния и ухапвания от пчели.
• Дъвченето на дъвка стимулира учебния център на мозъка и по този начин спомага за съхраняването на паметта с напредването на възрастта.
• Пеперудите изпробват вкуса на храната с краката си.
• Химичното съединение на фъстъка е част от това на диамантите.
• Фъстъкът не е ядка, той е представител на семейство Бобови.
• Фъстъците се използват за производството на динамит.

• Яйцата съдържат почти всички познати нам витамини с изключение на витамин С.
• Патладжаните са плодове и всъщност, ботанически се класифицират като такива.
• Ягодата е единствения плод, чиито семена се намират във външната част на кожата.
• Лимонът съдържа повече захар от ягодите
• Рибата се сервира с лимон още от средновековието, защото тогава са вярвали, че сокът на плода ще разгради всички случайно погълнати кости.
• Рибата тон е единствената риба, която се поднася с червено вино. Всички останали се пият с бяло.
• Повечето женски червила съдържат рибешки люспи.
• Крушата е плод, който зрее отвътре навън.
• Ананасът е международен символ на гостоприемството.

• За римляните, да се храниш в седнало положение се е считало за много неприлично и за това са се хранили полулегнали.
• Бананите са от семейството на ягодите.
• Повече от 70% от хранителните продукти в световен мащаб се предоставят само от 12 вида растения и 5 вида животни.
• Боровинковият сок подобрява паметта.
• Течността, която се съдържа в младите кокосови орехи, може да се използва като заместител на кръвната плазма.
• 91% от съдържанието на зелето е вода.
• Фруктозата е основната съставка на семенната течност.
• Един французин изяжда средно за година 500 охлюва.

• През 1800 г. се е смятало, че ромът е много подходящ за почистване на косата и за запазване на нейното здраве, а брендито – за отлично средство за укрепване на корените й.
• Млякото намира приложение при производството на лепила, бои и някои видове пластмаса.
• Млякото, оставено в продължение за 2 часа на дневна светлина, губи от 1/2 до 2/3 от витамините си.
• 80% от населението на Земята редовно използва насекоми в менюто си.
• Оризът е основен хранителен продукт за половината население по Земята.
• Портокаловият сок съдържа малко количество алкохол.
• Всъщност, родината на кетчупа е Китай и в неговото съдържание не са се откривали никакви домати, а се е приготвял от риба, и подправки.
• В миналото, доматите са се смятали за много отровни.
• През 1830 г. кетчупът се е използвал като лекарство.

• Медът е единственият продукт, който не се разваля с времето. Археолози откриват в гробница на фараони годен за консумация мед.
• Кафето, всъщност е плодов сок.
• Най-популярната закуска в цял свят е яйцето.
• Качественият шоколад съдържа флавоноиди, които помагат да се намали рискът от сърдечни заболявания.
• Шоколадът съдържа по-малко кофеин, отколкото кафето, чаят и колата.
• Белият шоколад, въобще не е шоколад, тъй като в него не се съдържа шоколадов ликьор. В действителност той е направен от захар, какаово масло, сух екстракт от мляко, лецитин и ванилия.
• Зеленият, черният, белият и червеният чай се произвеждат от едно и също растение – Camellia Sinensis. Разликата между видовете е в обработката на листата.
• Шафранът се добива от тичинките на вид минзухар.

• Авокадото има най-голямо съдържание на протеини и мазнини от всички видове плодове, като повечето от мазнините в него са ненаситени мастни киселини. С други думи от полезните.
• Само около 3/4 от добиваната риба се използва за храна. Останалата намира приложение при направата на лепила, сапуни, маргарини и торове.
• Аржентинците консумират най-много месо, в сравнение с останалите народи по света.
• Един литър питейна вода съдържа около 100 000 бактерии.ю
• Колкото повече отлежава, толкова повече бялото вино потъмнява, докато при червеното вино се случва тъкмо обратния процес.

• Първоначално морковите са били лилави на цвят. Те стават оранжеви през 17в. Това се дължи на използването на мутирали семена от северно-африканския морков. За да се получи настоящият оранжев цвят са отнели около 200 години.
• Бръмбърите имат вкус на ябълки.
• Осите имат вкус на кедрови ядки
• Червеите имат вкус на пържен бекон
• Картофеният чипс е измислен през 1853 година в Саратога Спрингс – Ню Йорк.

Матча чай през последните години излезе от огражденията на японската чаена церемония и вербува европейския здравословен начин на живот. В днешната публикация ще Ви разкажем малко повече за него и защо е важно да го включите в менюто си.

Макар не всички да са фенове на будизмът, източните науки и йогата, каквито сме ние, ползата от зеления чай е всепризната. При матчка чайят, за разлика от обикновения зелен чай се поглъщат и листата. Това е причината и матча чай да съдържа по-високи концентрации на катехини и витамини.

Матча можем да открием в два вида – куича и усуча. Буквално се превеждат като “гъст” и “рядък” чай. И двата се използват за японскта чаена церемония, като се предпочита куича. Усуча се прави от чаени листа набрани от храсти, задължително по-млади от 30 години, докато куича се събира от първата реколта на храсти, които непременно са над 30 години. В чаената церемония, куича се прави с по-малко вода от усуча. Куича е естествено узрял и има сладникав вкус. Точно поради тази причина се прави по-гъст.

Приготвянето на този вид чай е индивидуално и извън чаената церемония. Единственото правило е да не използвате вряла вода. Ако за първи път ще опитате матча чай, можете да направите 2-3 опита, преди да уцелите своята концентрация.

В чаената церемония, куича е гъста като сироп. Ако направите по същия начин усуча, той ще бъде много тръпчив. Между двата вида матча чай съществува голяма разлика, освен в качеството и в цената. Ако не сте опитвали матча преди и имате избор, по-добре си купете по-евтиния вариант, а именно усуча.

Матча чай се прави от попарените и изсушени листа на растението гиукуро. Стъбалцата и всички жилки са отделени. Чистата изсушена маса се стрива с камъни на много фин прах, който е с консистенцията на талк. Този чай е уникален японски продукт. Матча чай с най-високо качество се произвежда в областта Ужи Тауара. Освен с матча, тази област е известна и с производството си на шинча, сенча и гиокуро. Ужи Мист е район с перфектни условия за производство на качествени гиокуро и матча – мъглив климат, полегати хълмове и голяма температурна разлика през деня и нощта. Той съдържа 60 пъти повече антиоксиданти от спанака и 17 пъти повече от боровинките – всепризнати суперхтани. Някои го приготвят по традиционния японски метод с бамбукова бъркалка, докато други просто си поръчват модерното матча лате – напитка от матча и мляко. Зад океана, броят на кафенетата, които предлагат основно специалитети с матча расте главоломно. Причината за това е много проста – гората са уморени от вредните енергийни напитки и кофеина и търсяр нови вълнуващи вкусове.

Напоследък, западният човек сякаш се стреми към душевен мир и съзерцание, но без да се налага да изостави удобствата на живота в големите градове. Запарването на няколко лъжички висококачествен чай у дома не изисква познаване на дзен будизма в детайли. Но все пак, най-големият проблем на матча да се утвърди на българския пазар е цената. В онлайн магазините цената за разфасовка от 30 грама чай варира между 30 и 70 лева грама. Ако все пак сте си взели от вълшебната напитка, като нас, ще са Ви нужни две неща – купичка и бамбукова бъркалка. Макар че може и без нея, ритуалния ефект няма да е същия. За плътен чай се използва една лъжичка за 110гр. вода. За лек чай се използва половин или четвърт от това количество. Първо се слага праха в купата, а едва след това се излива горещата вода. Четката се върти за да се разпени сместа, след което можем да го пием.

Бъдете здрави, щастливи и обичащи!

Намасте!

Ето и решението на наш колега за неговото неузряло авокадо:

Вземете Вашия грил тиган LAVA. Омазнете го хубаво със зехтин и го нагрейте на умерена температура. Срежете на две половини Вашето авокадо и го обезкостете. След това го нарежете както Ви допада и го метнете върху грил тигана. Пече се, докато омекне, което отнема общо и за двете страни около 15-20 минути. Ето и снимките на колегата от неговото творение.

Вкусът е нещо като този на печена тиква. Колегата споделя, че е бил силно разколебан, дали да го подправи със захар или със сол. В крайна сметка е предпочел второто. А Вие как го предпочитате?

Как да разпознаете дали Вашето авокадо е сурово още в магазина, можете да прочетете от тук:

Какво да правя с неузряло авокадо 1

Нека си го кажем честно, когато става въпрос за авокадо, рядко случваме на добре узряло наистина. Причината е, че плодът зрее и след като бъде откъснат от дървото. Ето как да познаем, кое авокадо е нашето.

Зеленото авокадо е много твърдо и ще бъде готово за консумация едва след пет дни. Важно е да знаем, че в никакъв случай не бива да го съхраняваме в хладилник по време на процеса на зреене. Достатъчно е да го оставим в плодов панер на стайна температура. Умерено зеленото авокадо може да се яде след три дни, а почти узрялото ще е готово за консумация до 24ч. Зрялото авокадо може да се реже, а добре узрялото е готово за всякакъв вид рецепти.

От първи до четвърти стадий, авокадото се съхранява на стайна температура на място с добра циркулация, за да продължат своето узряване. В четвърти и пети стадий, авокадото може да се съхранява в хладилника до една седмица. За да проверите дали плода е узрял, притиснете леко. Ако е зряло, то е леко меко, но еластично. Повечето сортове, когато са узрели са почти черни. Ако вашето авокадо е още незряло, за да ускорите процеса, можете да го опаковате в хартиен плик с няколко банана и го затворите плътно. Така ще ускорите зреенето.

Имайте предвид, че когато е срязан веднъж, плодът почернява доста бързо, като ябълка. Ако искате да го запазите, просто го напръскайте с пресен лимонов сок, опаковайте го и го съхранете в хладилник.

Ако все пак не Ви се чака авокадото Ви да узрее, наш колега има съвършено различно и страшно вкусно решение за Вас. Всъщност, зеленото авокадо може да се готви!

Какво да правя с неузряло авокадо 2

Принципно на никого не е лесно да влезе в някакъв хранителен режим, особено ако е свикнал пред телевизора да изяжда по три опаковки чипс, а през работния ден, без бисквита или шоколад на бюрото да се чувства непродуктивен. Истината обаче е, че далеч не е толкова трудно да спазваш хранителен режим, колкото изглежда. А и веднъж започнеш ли, няма как да се откажеш от него, понеже се чувстваш добре.

Всички знаем правилата. Трябва да се хапва по нещо на всеки 3-4 часа, много вода и прочее. Това обаче изобщо не значи на всеки 4 часа да изяждаме по една вафла и когато тотално пресъхнем да погълнем един литър вода на екс.

Всички диетолози съветват, преди чая, кафето, храната и каквото там приемате сутрин да изпиете една чаша вода. Тъй като много витамини са водоразтворими, това ще помогне на организма да абсорбира по-добре хранителните вещества от закуската. След водата е време за кардио. Не, не става въпрос за един час бъхтене на гладен стомах, а за обикновена разходка от 20 минути. Или пък скачане на място и дори малко тичане ще активират енергийните запаси на тялото. Чак след това е време за закуската. Препоръчва се овесена каша с обезмаслено мляко и малко ядки. След това може да си похапнете и половин чаша плодове, от които ще си набавите нужното количество витамини, фибри и антиоксиданти.

Час след закуската е време за чаша вода. След още час се протегнете и се разходете. Добре е да се разтъпквате на всеки час – час и половина. Да, всички ходим на работа, достатъчно е да отидете до съседната стая, да обиколите коридора или пък да слезете по стълбите. Все ще се намери причина за разходка.

Към 11:00ч. е време да похапнете, за да избегнете преяждането на обяд. Добър вариант е примерно една ябълка или пък шепа ядки. Кофичка кисело мляко с някакви дребни плодове, също е добър вариант, като гледайте да ядете възможно най-бавно. Половин час по-късно, пийнете чаша вода, а след това, може и някакъв мултивитамин.

За обяд си направете салата от зелени листни зеленчуци, като от тях са ви необходими много, а след това прибавете домати, моркови, чушки, гъби, малко авокадо. Накрая завършете с риба тон, пиле, пуешко, боб или леща. След като похапнете, пийнете и вода.

Час след обяда, пак е време за вода и разходка, след още един следобедна закуска. Киселото мляко със зърнена закуска е чудесен вариант, но бихте могли да го замените и с парченце черен шоколад или пък банан.

Когато си тръгвате от работното място, ако не сте много далеч, най-добре се приберете пеша, за да се насладите на по-дълга, здравословна разходка. Ако сте намислили да тренирате, още по-добре. Хубаво е преди вечеря, редовно да извършвате някаква дейност, без значение дали ще обикаляте градинката пред блока или ще тренирате във фитнеса. Когато човек е активен, прекарва далеч по-малко време в кухнята.

Когато дойде време за вечерята, най-добре да я стартираме със супа. Тя ще напълни стомаха ни и няма да преядем толкова с основното. След нея е хубаво да изберем умерена порция от печена сьомга, примерно и да добавим броколи или спанак, както и половин чаша кафяв ориз. Ако не ви се яде риба, може да изберете паста или пилешко.

За десерта идва време, едва час след вечерята. Можете да изберете лъжица течен шоколад, поръсен върху чаша плодове или пък парченца ябълка с мед и портокалов сок. Час  по-късно е време за лягане. Да не си забравите и чашата вода. Не забравяйте, че е важно да поспите поне 7-8 часа.

Виждате ли? Всъщност, да живееш здравословно, спазвайки хранителен режим, далеч не означава да си постоянно гладен.