Как моят чугунен тиган ме научи да обичам себе си.
Не бях човек, който някога би поискал чугунен тиган. Току-що бях навършил 20 години. Типичната вечеря за мен беше купа с преварена паста. Покрита с доматен сос от консерва и поръсена с настърган пармезан от пакетче. Нито един нож, който притежавах, не беше достатъчно остър, за да накълца лук. Не, че знаех как да го направя правилно. Никой в семейство ми не беше притежавал, преди това, чугунен тиган. Нямах представа какво да правя или как да се грижа за него. Та аз имах проблем да се грижа достатъчно добре дори за самия себе си. Плюс това, дори не можех да вдигна това нещо с една ръка.
Бях прекарал голяма част от изминалата година, опитвайки се да преодолея хранителен проблем. Измъчваше ме още от гимназията и все се провалях. Беше лесно да се откажа от храната, когато кухнята ми е празна. Без продукти, които предпочитах и без подходящото оборудване, за да ги сготвя. Но знаех, че ако искам да се грижа за тялото си, първо трябва да се науча как да го храня, което означава, че трябва да се науча да готвя. Така че, след като го получих като коледен подарък, реших, че новият ми чугунен тиган ще ми помогне да направя точно това.
Бързо разбрах, че чугуненият тиган иска постоянна грижа и внимание. Това е най-изискващият съд за готвене, който някога съм притежавал. Пренебрегваш ли го прекалено дълго, прибираш ли го мокър, той със сигурност ще ръждяса. Изтъркаш ли го прекалено силно, ще изстържиш сизонирането, за което си отделил седмици и месеци печене на по една пържола. Да, този процес изисква известно търпение от ваша страна. Здравословният слой „подправки“ не се случва след първата, третата или осмата употреба на тигана. Това е постоянен процес, точно като възстановяването на нормалното функциониране на тялото.
Издънвах се многократно. Опитах се да изпържа яйца, преди тиганът да бъде подправен достатъчно добре, което завърши с бъркана, смотана яйчена маса. Случи се цял месец без да готвя в тигана, и осъзнах, че и аз бях на няколко седмици без да има парче протеин в чинията ми. Имаше моменти, когато го оставях да се накисва в сапунената вода в мивката за през нощта, прекалено мързелив, за да го почистя веднага след вечеря. Или да го измия така, че да изстържа слоя му подправки и да го лиша от от всичките му незалепващи свойства.
Постепенно научих как да се грижа за него. Колкото по-уверено се чувствах с готвенето, толкова повече вярвах, че бих могъл един ден, да поддържам себе си в добра форма. С течение на времето тиганът ставаше все по-добър, както и готвачът.
Първата рецепта, която приготвих в тигана, беше цяло печено пиле. След това изпробвах няколко ризото рецепти, в които използвах домашно приготвен бульон, който наскоро бях научил да правя от пилешки остатъци. Скоро вече използвах тигана си, за да запечатвам пилешките бутчета и свинските филета, преди да ги пъхна с тигана директно във фурната. Правех запържени свежи зеленчуци и записаната от майка ми рецепта за овчарски пай. Всичко това в новият ми доверен съд за готвене.
Когато забелязвах петънца от ръжда по тигана, не се паникьосвах. Вече знаех, че след няколко изпичания с олио, моят тиган ще ми прости. Това ме караше да вярвам, че мога и аз да простя на себеси, че не се грижа добре за собственото си тяло.
Днес моят чугунен тиган живее на печката ми, деликатно напомнящ за целия напредък, който сме направили заедно. Години по-късно той все още ме държи отговорен. Когато забележа петънца от наченки на ръжда, това обикновено е знак, че трябва да забавя темпото и да обърна повече внимание на тигана – и на себе си. Сега планирането на менюто ми, готвенето в моят чугунен тиган и осигуряването на здравословното му поддържане, вече е част от ежеседмична ми програма за самоподдържане.
От както получих първия си чугунен тиган, колекцията ми от чугунени съдове се разрастна. Притежавам миниатюрен 16см тиган, в който напоследък си приготвям шакшука само за мен. Държа под око чугунения си грил тиган, който компенсира липсата на място за грил навън. Все още усъвършенствам рецептата за Dutch Baby и тази за царевичен хляб, в моя оригинален 22см скилет. Знам, че някой ден ще се получи. Кухненските ми шкафове вече са пълни с оборудване, което никога не съм допускал, че ще имам – кухненски робот, пасатор, машина за паста. Но, моят чугунен тиган изисква най-много от мен и затова съм му безкрайно задължен.
Автор: SHELBY VITTEK
Източник: bonappetit.com
Снимки: Lodge Cast Iron
