Тиганите от въглеродна стомана отдавна са неизменна част от ресторантските кухни. Постепенно те получават своето място и в домашните. Както казват от Mauviel 1830: “It’s what the French mamas use instead of cast iron.” (Това е, което френските мами използват вместо чугун.)

Какво е “въглеродна стомана”?

Тиганите от въглеродна стомана често се сравняват с тези от чугун. Двата материала са много сходни, въглеродна стомана всъщност съдържа по-малко въглерод и повече желязо. Въглеродната стомана се състои от приблизително 99% желязо до 1% въглерод, докато чугунът обикновено съдържа 2 до 3% въглерод и 97 до 98% желязо. Защо има значение, тази, на пръв поглед, малка разлика?

Подобно при ножовете „на главният готвач“, металът за тиганите има зърнеста структура. Тя определя как може да се обработи и да му бъде придадена форма. Добавеният въглерод в чугунът го прави по-крехък, защото въглеродът се стреми да се свърже в карбидни съединения (желязо-въглеродна смес) или да образува люспи от графит (чист въглерод). И двете форми нарушават структурната решетка на желязото, което го прави по-крехко и по-малко здраво.

От друга страна, с по-малко въглеродни емисии в своя състав, металът в тиганите от въглеродна стомана има по-единна структура. Механични процеси, като валцуване между тежки ролки, докато металът е горещ и следващо охлаждане с вода или масло, води до “замразъзване” на структурата в най-добрата конфигурация, което прави полученият метал силен. В резултат въглерод-стоманените съдове могат да бъдат направени по-леки и по-гъвкави или “пластични”. Тези съдове са направени чрез рязане и пресоване на формата на тигана от листове въглеродна стомана, като бисквитки изрязани с валяци за тесто. Ето защо въглерод-стоманените тигани са по-леки от чугунените, но имат много подобна структура.

Как да готвя в тиганите M’steel?

Когато търсите въглерод-стоманени тигани, ще намерите препратки към тигани от “синя стомана” или “черна стомана”. Обикновено, термините се отнасят до повърхностната обработка, която помагат за предотвратяването на корозия и ръжда. Това закаляване е причина повърхността на тигана да изглежда синкава или черна, а не сребристо лъскава.

Подобно на черния цвят на анодизираните съдове от алуминий, този слой е много устойчив. Въпреки това, с времето и употребата на тигана може да се наруши, ако се третира или почиства с препарати, съдържащи киселини. Нормално е при правилна употреба, след време, тиганът да придобие кафеникаво-черен цвят. Така обикновено изглеждат употребяваните тигани от въглеродна стомана, заради образуваният слой изпечена мазнина.  Това е филм от полимери, които го правят незалепващ. Той ще покрие цялата повърхност на тигана с течение на времето. (Не се опитвайте да го измиете!) След готвене, измийте тиган с гореща вода без сапун. Избършете с мека гъба и подсушете добре. Съхранявайте на сухо място!

Поради това, че е естествено незалепваща веднъж омаслена, въглеродната стомана е чудесна за деликатно готвене, но и за екстремно бързо запичане при висока температура. Тези тигани работят на всякакви и всички видове котлони. Включително индукционни повърхности.

Тъй като въглеродната стомана е реактивен метал, не я използвате за продължително готвене на кисели храни, съдържащи доматен сос, лимонов сок или оцет! Същото важи и за алкалните съставки: не използвайте сода за хляб върху тези тигани!

Източник: food52.com и cooksillustrated.com

Вземете вашият тиган Mauviel M’steel от нашия магазин shop.lavabg.eu