яйца с лук

Яйца с лук или Кавалер

Днешните рецепти са ни изпратени от наш читател. Публикуваме ги без корекции, защото са уникални сами по себе си. Четете, забавлявайте се и гответе вкусна храна. Да ви е сладко!

Яйца с лук или Кавалер

– Станойчо, Станойчо, ти ли си бре? Я колко си пораснал и пак книги носиш под мишница. Разбрах че големец си станал, имаш парент. Баща ти ми каза: – Парентовал наш Станойчо по електриката, ем да ни е светло, ем да ни е евтино. Гордее се с теб у селото. Казаха че по телевизора че те дават, ама съм заспала и не можах да те вида. Я сега като те видех ми стига! Ох, немаше клиенти днеска. От пазара се връщам, ето, дузина и башка яйца ми останаха. Яйцата ги мани! Ти пак си книги ходил да купуваш, ей убава е тая работа, ама ти си знаеш. Я от четмо не разбирам, ама на даскал Митьо жена му ме направи да си пиша името. Иначе всичко разбирам като ми се каже. Брей, че кога се стъмни? Преди малко още беше светло. Ти за дома ли че си одиш? Я да не се свираш по сокаците, ела у дома, па утре се че се прибереш. Не бой се, не бой се, тя кучката е вързана, ама нали затова е кучка – да лае. Не се плаши де, какво рипна като ужилен? Полата ми се опре у потурите ти, а ти, га че оса те ужилила. Заповядай, седни тука, ти гладен ми се чиниш, я да ти опържа аз лук на теб, на ти това суджуче, от последните е, ама ще ти свърши работа докато се кавардиса лучеца, ше ида до мазето да наточа малко винце и дръвца да донеса, че да загрея одаята, то мене и така ми е жега, ама ти да не мръзнеш и я че си пийна малко, опааа, па рипна, що ти става бе Станойчо, рипаш га че си на мегдана и бие тупана.

– Нищо, нищо како Куне! Аз съм кавалер, мога да донеса дръвца.

– Какво е това бе Станойчо, какъв си станал? Това нещо по електриката ли е?

– Кавалер, кавалер – държа се прилично с жените.

– Еее, убаво е това, дръж го сега, то нема къде да ти избега, ама ти дръж, ей сегинка, ух бре, пак подскочи, ти си пийни винце, кръвчица да ти стане, че без кръв не се живее, стига рипал де!

– Како Куне, аз съм кавалер, не бива да се страхуваш от мен, мога да помогна с каквото трябва.

– Казах ти че разбирам, ама тая купешка дума не мога да я хвана, не рипай де, на ти кането, наливай си колко ти е сладко, кръвчица, кръвчица да ти стане, ох Станойчо, какъв лук ще ти опъжа, пръстите си да оближеш.

Я да обеля малко лук, ти си пийни винце, ух бре, уплаши ме, какво толкова се стряскаш, бива ли такъв мъж като теб от бут да се плаши, трябва при баба Истера – баячката да одиш, куршум да ти лее. Ауу, гръм да ме удари, та се сетих, онайден трябваше да дойде баячката да види що става с кокошките, она ги разбира нещата, пиле и шиле почне ли да се врътоглави нанозе го изправя. Бях сварила петле, с мерудийка, те го тука у долапа, я вземи тая кълка, да видя що па толкова те плаши кълката, не рипай де, и това е кълка, ама малко по-друга, ей че каже некой сякаш с остен те ръчкам, стига си рипал толкова, пийни винце, ще те успокой, хапни си от петлето, сила ще ти даде.

яйца с лук
LAVA България

– Тоя лучец видиш ли го, я как убаво се е оцъклил, масчицата му е влязла навсякъде, аз с масчица обичам да пържа, сега е момента да му туря яйцата, ама едно по едно ги турям, че така първото се завива в кожухче, второто сякаш антерийка сложило, третото се загърля като с раздърпан пуловер, после една прана риза и последното хич не го чакам, я, гледай как разджурках всичко, само да взема солчица да сложа, ооо, я виж, хапна си, и виж как вече не се стряскаш толкова, само солчицата да ми подадеш, че е ей там на високото, иии бре, сега от пазухата ли че се дърпаш, нема да те стрелям с нея, нищо че е голема, я да си пийнеш винце, пийни си, помага срещу страхови неврози…

– Како Куне, аз съм кавалер и…

– Не те знам какъв си, ама види се малко ти е виното, пийни си..

.
Пийна си Стойчо винце, обърна се Куна да вземе стол и тя да седне на масата, сипа си винце и аха да се здрависа с гостенина… На масата недоядена кълка, пържения лук с яйца само наченати, недопита чаша вино, няколко трохи и ни следа от госта. Дояде кълката, хапна си лучеца, допи виното без даже да го разлива по чаши, направо от каната го обърна и не спря докато не я напълни с въздух. Едва успя да хвърли една черга върху госта си, легна на кревата и мигом потъна в съня.
Събуди се на сутринта Стойчо, огледа се, няма никой, пооправи си потурите и излезе на двора. Видя Куна в дъното на двора, занимаваше се със стоката.

– Добро утро, како Куне!

– Ааа, Стойчо, ти ли си? – станал си вече, е сега ще дойда да те изпратя, само да нахраня кокошките.

– Ама защо имаш пет кокошки и десет петела, не са ли много петлите?

– Не, Стойчо, петела е само един, ей го тоя с увисналия гребен, виждаш ли го, другите всички са кавалери.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.