Как моят чугунен тиган ме научи да обичам себе си.

Не бях човек, който някога би поискал чугунен тиган. Току-що бях навършил 20 години. Типичната вечеря за мен беше купа с преварена паста. Покрита с доматен сос от консерва и поръсена с настърган пармезан от пакетче. Нито един нож, който притежавах, не беше достатъчно остър, за да накълца лук. Не, че знаех как да го направя правилно. Никой в ​семейство ми не беше притежавал, преди това, чугунен тиган. Нямах представа какво да правя или как да се грижа за него. Та аз имах проблем да се грижа достатъчно добре дори за самия себе си. Плюс това, дори не можех да вдигна това нещо с една ръка.

 

Бях прекарал голяма част от изминалата година, опитвайки се да преодолея хранителен проблем. Измъчваше ме още от гимназията и все се провалях. Беше лесно да се откажа от храната, когато кухнята ми е празна. Без продукти, които предпочитах и без подходящото оборудване, за да ги сготвя. Но знаех, че ако искам да се грижа за тялото си, първо трябва да се науча как да го храня, което означава, че трябва да се науча да готвя. Така че, след като го получих като коледен подарък, реших, че новият ми чугунен тиган ще ми помогне да направя точно това.

Бързо разбрах, че чугуненият тиган иска постоянна грижа и внимание. Това е най-изискващият съд за готвене, който някога съм притежавал. Пренебрегваш ли го прекалено дълго, прибираш ли го мокър, той със сигурност ще ръждяса. Изтъркаш ли го прекалено силно, ще изстържиш сизонирането, за което си отделил седмици и месеци печене на по една пържола. Да, този процес изисква известно търпение от ваша страна. Здравословният слой „подправки“ не се случва след първата, третата или осмата употреба на тигана. Това е постоянен процес, точно като възстановяването на нормалното функциониране на тялото.

Издънвах се многократно. Опитах се да изпържа яйца, преди тиганът да бъде подправен достатъчно добре, което завърши с бъркана, смотана яйчена маса. Случи се цял месец без да готвя в тигана, и осъзнах, че и аз бях на няколко седмици без да има парче протеин в чинията ми. Имаше моменти, когато го оставях да се накисва в сапунената вода в мивката за през нощта, прекалено мързелив, за да го почистя веднага след вечеря. Или да го измия така, че да изстържа слоя му подправки и да го лиша от от всичките му незалепващи свойства.

Постепенно научих как да се грижа за него. Колкото по-уверено се чувствах с готвенето, толкова повече вярвах, че бих могъл един ден, да поддържам себе си в добра форма. С течение на времето тиганът ставаше все по-добър, както и готвачът.

Първата рецепта, която приготвих в тигана, беше цяло печено пиле. След това изпробвах няколко ризото рецепти, в които използвах домашно приготвен бульон, който наскоро бях научил да правя от пилешки остатъци. Скоро вече използвах тигана си, за да запечатвам пилешките бутчета и свинските филета, преди да ги пъхна с тигана директно във фурната. Правех запържени свежи зеленчуци  и записаната от майка ми рецепта за овчарски пай. Всичко това в новият ми доверен съд за готвене.

Когато забелязвах петънца от ръжда по тигана, не се паникьосвах. Вече знаех, че след няколко изпичания с олио, моят тиган ще ми прости. Това ме караше да вярвам, че мога и аз да простя на себеси, че не се грижа добре за собственото си тяло.

Днес моят чугунен тиган живее на печката ми, деликатно напомнящ за целия напредък, който сме направили заедно. Години по-късно той все още ме държи отговорен. Когато забележа петънца от наченки на ръжда, това обикновено е знак, че трябва да забавя темпото и да обърна повече внимание на тигана – и на себе си. Сега планирането на менюто ми, готвенето в моят чугунен тиган и осигуряването на здравословното му поддържане, вече е част от ежеседмична ми програма за самоподдържане.

От както получих първия си чугунен тиган, колекцията ми от чугунени съдове се разрастна. Притежавам миниатюрен 16см тиган, в който напоследък си приготвям шакшука само за мен. Държа под око чугунения си грил тиган, който компенсира липсата на място за грил навън. Все още усъвършенствам рецептата за Dutch Baby и тази за царевичен хляб, в моя оригинален 22см скилет. Знам, че някой ден ще се получи. Кухненските ми шкафове вече са пълни с оборудване, което никога не съм допускал, че ще имам – кухненски робот, пасатор, машина за паста.  Но, моят чугунен тиган изисква най-много от мен и затова съм му безкрайно задължен.

 

Автор: 

Източник: bonappetit.com

Снимки: Lodge Cast Iron

Инструкции и грижа за чугунени съдове LODGE

Инструкциите за употреба и грижа на чугунени съдове LODGE, ще Ви помогнат да готвите за цял живот в тях

 

Почистване, само на ръка. Изсушете незабавно, дори преди първата употреба.

След всяко измиване и подсушаване, втривайте лек слой растително масло.

Колко масло? Достатъчно за възстановяване на блясъка, без повърхността да остава “лепкава”.

Защо? За да запазите чугуненият съд “Сезониран” (омаслен/подправен) и защитен от влага.

 

“СЕЗОНИРАНЕ”

Процесът “Сезониране” се извършва с растително масло, изпечено върху чугун при висока температура: не е химическо незалепващо покритие.

Сезонирането създава естествените свойства с лесно отлепване на храната. Колкото повече готвите, толкова по-добре става.

Тъй като създавате, поддържате и дори ремонтирате “сезонацията”, съдовете Ви могат да издържат над 100 години.

Химичното незалепващо покритие не може да бъде ремонтирано, което ограничава продължителността на живота му.

 

Нека готвенето започне!

Чугунените съдове Lodge могат да бъдат използвани с всички нагревателни уреди: индукционни, керамични, електрически и газови готварски плотове,

във фурната, на скарата или дори над лагерния огън. Не се използват в микровълнови фурни.

На стъклени или керамични готварски плотове, повдигайте чугунените съдове, никога не ги пързаляйте.

Съдовете Lodge за готвене са безопасни при високи температури. Използвайте метални, дървени или високотемпературни силиконови прибори.

Някои храни могат да залепнат за новите съдове (особено яйца). Използвайте малко допълнително олио или масло, върху добре загрят чугунен съд.

Киселинните храни като домати, боб и някои сосове могат да увредят сезонацията и трябва да се избягват до установяване на по-здрава сезонация.

Летият чугун рядко се нуждае от над средно загряване, когато е правилно предварително нагрят. Когато готвите при по-високи температури,

постепенно загрявайте до желаната температурата и добавете масло или олио непосредствено преди да добавите храната, за да предотвратите залепване.

Внимавайте, дръжките се нагорещяват. Използвайте силиконови ръкохватки или кухненски ръкавици. Използвайте подложки за защита на плотове от горещи съдове.

 

Почистване със сапун?

Ако използваният препарат или сапун за миене, не е твърде силен или абразивен, измийте със сапунена вода и веднага подсушете и омаслете.

Все пак знайте, че чугунените съдовете за готвене могат да достигнат 200°C за около 4 минути, а стават стерилни при 100°C,

затова не винаги е необходимо използването на препарати/сапун за миене.

Силните, абразивни препарати и метални четки (телени гъби) не се препоръчват, тъй като премахват сезонираният слой.

 

Ръжда ?! Без паника, не е развален.

Без защитният слой (сезониране), чугунът може да ръждяса.

Но е много лесно да се оправи. Изстържете ръждата, изплакнете, изсушете и омаслете с малко растително масло.

Ако проблемът продължава, ще трябва да отстраните напълно ръждата и да следвате инструкциите за повторно сезониране (по-долу).

 

Обновяване, ремонтиране.

Докато поддържате сезонацията, чугуненият съд ще бъде в добро състояние.

В даден момент, може да Ви се наложи сезониране на съдовете наново. Ако храната много залепва на повърхността или забележите наличие на ражда

или нехарактерно оцветяване, повторете процеса на сезониране:

* Измийте съдовете с гореща, сапунена вода и твърда четка. (Добре е да използвате препарат/сапун този път, защото се готвите да сезонирате наново).

* Изплакнете и изсушете напълно.

* Нанесете много тънко, равномерно покритие от растителна мазнина/масло, върху съдовете за готвене отвътре и отвън.

Твърде много нанасяне на мазнината/маслото ще доведе до лепкаво покритие.

* Поставете алуминиево фолио върху долната част на фурната (не директно на дъното), за да уловите стичащите се капки мазнина.

* Задайте температура на фурната около 180°C – 200°C.

* Поставете съдовете с дъното на горе в средната част на фурната.

* Печете съдовете за най-малко един час. След това изключете фурната и оставете съдовете да се охладят във фурната.

* Съхранявайте съдовете на сухо място.

* Повторете, ако е необходимо.

 

Малко полезни съвети!

Газовите пламъци не трябва да се разпростират отстрани на съдовете.

Препоръчва се, размерът на дъното да е равен с размера на нагревателната зона.

Не използвайте в микровълнови фурни.

При пържене с много мазнина, пълнете чугунените съдове само на 1/3 от капацитета им.

 

Чугунените съдове LODGE са произведени в USA

Чугунени съдове LODGE Чугунени тигани LODGE

 

Италианска пица на LAVA чугунено плато

Приготвихме страхотна пица с италианско тесто, три вида италиански меса и сирена…значи сме сготвили италианска пица 🙂

LV ECO Y PZ 28
LAVA чугунено плато за пица

Продукти за италианското тесто:

250 г. – брашно

125 мл. – вода

2 с.л. – зехтин

1 ч.л. – захар

1 ч. л. – сол

1 ч.л. – суха мая

Така… това са продуктите за тестото (около 1 порция), но ние бяхме много гладни и ползвахме всичко х4 😉

Друго нужно за пицата:

1 консерва с домати на кубчета 400г.

2 с.л. смлян босилек

1 ч.л. пушен червен пипер

1 малка купичка маслини (по-лесно е когато са без костилки)

…и за да е бъде една пица италианска, според нас трябва да има и италиански продукти,

спряхме се на комбинация между пикантни салами и прошуто, количествата са на вкус:

Салам вентричина – 1 слайс

Салам Калабро – 2 слайса

Прошуто пиоппа – 1 слайс

Моцарела – 1 топка

Грана падано (твърдо италианско сирене)

пушена моцарела – 1 слайс

Начин на приготвяне:

В една голяма купа смесихме всички продукти за тестото. Именно брашното, водата, маята, зехтина, солта и захарта.

То може и да не се прави така и сега готвачите да искат да се намесят, но ние така го направихме и резултатът беше превъзходен.

Бъркахме, месихме и месихме, и после пак бъркахме докато не се превърна в една хубава и хомогенна смес. Ако си омазните леко ръцете със зехтин и

месите върху голяма площ от разсипано брашно ще Ви е по-лесно 🙂 След цялата тази борба и бой, готовото тесто върнахме отново в купата. Не му давайте да диша.

Т.е. покрихме купата с прозрачно фолио и кърпа и оставихме да втаса както си му е реда на по-топло място докато не удвои обема си. Отне ни 20-30 мин.

 

Докато тестото си почива, заехме се с приготвянето на соса за пицата. В купичка изсипахме консервата с домати на кубчета, прибавихме и подправките, които бяха босилек и

пушен пипер и мачкахме, колкото душа ни поиска.

 

След кратка почивка, дойде ред на втасалото вече тесто. Разделяхме го на 5 равни части, като междувременно включихме фурната на максимум градуси (нашата може до 250), заедно с LAVA чугунено плато за пица, за да се загрее добре и то. След това е лесно, разстилахме тестото до размер почти равен на платото и го сложихме в зарятият чугун. Капка зехтин, доматеният сос, който бяхме приготвили влезе в действие, маслините си намериха и те мястото, сгушени между настърганото италианско твърдо сирене, покрити с (тук вече всяка пица беше различна) моцарелите и най-отгоре месото.

Запекохме за около 10 мин. и най-накрая гладът беше потушен.

И понеже имахме 5 топки тесто, процедурата се повтори още 4 пъти. Ядеш, разстилаш, мажеш, подреждаш, печеш и пак ядеш.

Италианските продукти в комбинация с чугун, направиха пицата прекрасна.

За перфектна презентация на пицата използвахме LAVA дървена дъска/плато от Ироко, с която не се притесняваме от мазнина или вода.

 

Печено пиле с ориз и зеленчуци

Kрехко пилешко месо, със златиста коричка и пухкав, не слепен ориз, в ароматен домашен бульон. Много вкусно! Задължително опитайте тази рецепта.

Продукти за пилето:
1 цяло пиле, почистено от вътрешности
1 с.л. червен пипер
2 четвъртинки лимон
50 г масло
черен пипер
сол
2 дафинови листа
зърна черен пипер
зехтин
Продукти за ориза:
1 и 1/2 голяма ч.ч. ориз
1 глава лук
1 морков
2 шепи замразен грах
4-5 бр. гъби
черен пипер
сол
50 г масло

Пресен магданоз за поръсване и два стръка розмарин за разкош.

 

Начин на приготвяне:

Измийте добре пилето и го натрийте с черен пипер, червен пипер и сол. Не махайте връвта, която държи краката. Сложете го в тенджера под налягане. Налейте вода, да покрие пилето. Полейте със зехтин, пуснете вътре зърната черен пипер, два дафинови листа и сол. Затворете капака и сложете тенджерата на силен огън. Щом свирне клапата, намалете силата на огъня на минимум. Гответе пилето 20 минути.

През това време измийте ориза, нарежете лука и моркова на ситно. Измийте гъбите и ги нарежете и тях. В тиган задушете зеленчуците в маслото с мъничко вода, заедно с две шепи грах, докато омекнат. Добавете измития ориз и бъркайте непрекъснато на силен огън, докато кристализира. Отдръпнете от огъня.
Загрейте фурната на 200 градуса. Внимателно извадете свареното пиле с помощта на големи лъжици и го поставете да легне в тава Mauviel M’Cook. Поръсете го с червен пипер отново, малко сол и черен пипер (аз го намазах с леко пикантен сос барбекю). Пъхнете в дупката две четвъртинки лимон. Разпределете ориза покрай него. Поръсете със сол и черен пипер. Прецедете през цедка 4 и 1/2 големи ч.ч. от бульона и полейте ориза с него. Налейте струйка зехтин, покрийте с фолио цялата тава и печете 1 час.
След това време оризът е поел течността. Намажете го с масло и го полейте с малко от бульона и отново запечете ястието за още 15 минути, докато добие златист загар. Оризът ще остане сочен и влажен, а пилето с прекрасна хрупкава коричка.
Поднесете ястието топло, поръсено с пресен магданоз.
Добър апетит!

С благодарност за рецептата към Ани от кулинарния блог “Вкуснотека”

Качествените прибори за хранене страдат ли от ръжда?

mamba2
Hisar Mamba – Studio line

Защо по моите прибори, от неръждаема стомана 18/10 се забелязват малки дупчици, петънца и ръжда? Как да избегна това? Не трябва ли стоманата 18/10 да е устойчива на ръжда?

Когато стане дума за неръждаемата стомана, която обикновено се използва при изработката на прибори за хранене, бъдете убедени, че тази която е 18/10 е възможно най-добрата от добрите възможности. Сплавта 18/10, съдържа 18% хром и 10% никел. Колкото повече е съдържанието на никел, толкова стоманата е по-устойчива на корозия и ръжда.  Високият процент никел, осигуряващ и висока устойчивост срещу корозия, петна и ръжда, обаче, не е абсолютна гаранция, че те няма да се появят. Това зависи в голяма степен от начина, по който се грижите за своите прибори от стомана 18/10. Но, бъдете сигурни, че купувайки прибори 18/10, а не 18/8 или 18/0, вие сте изпълнили първото условие, за да си осигурите възможно високо качество и устойчивост.

Mercury Art of Dining
Mercury – Exclusive line Hisar

В комплекта за хранене от неръждаема стомана, най-податлив на корозия е ножът. Това се дължи на факта, че острието на ножовете се изработват от стомана, която има по-високо съдържание на въглерод, което го прави по-твърдо и стабилно, в сравнение с такова, от стомана в която липсва въглерод. Това прави ножовете по-податливи на ръжда и петна, в сравнение с останалите прибори за хранене в комплекта. Ако внимателно разгледате приборите за хранене, ще забележите че именно остриетата на ножовете са предимно засегнати от петънцата на ръжда.

Nova Art of Dining3
Nova -Studio line Hisar

Има няколко неща, които могат да причинят поява на ръжда по приборите от неръждаема стомана. С течение на времето, миещите препарати в съдомиялната машина могат да предизвикат поява на петна. Когато приборите са оставени замърсени в мивката или в съдомиялната, отлагайки миенето им за следващият ден, киселината от хранителните остатъци, може да бъде причина за корозия на повърхността и поява на петна. Това се случва и когато приборите не са подсушени след измиване, а са оставени да изсъхнат на въздуха.

xlarge5-41210Как да предотвратите появата на петна и да запазите блясъка на вашите прибори за храна? Препоръчваме да ги миете на ръка, като след това ги подсушавате от капките вода. Въпреки, че изисква повече време и труд, това ще запази скъпият ви комплект прибори в отлично състояние години наред. Добре е да съхранявате приборите отделно или в кутията, в която сте ги закупили. Това ще намали риска да се надраскат или повредят от евентуално търкане с други прибори при ежедневната им употреба.

 

Защо стомана 18/10 е по-добър избор за прибори за официална вечеря от сребърните такива? Блестящата повърхност, теглото и красотата на 18/10 качество стомана я прави отличен избор за официалната ви трапеза, защото тези прибори са много по-лесни за почистване и грижа, в сравнение със сребърните. Среброто изисква почистване със специална полираща паста, за да отстраните дори и съвсем малките отпечатъци от пръсти, които така лесно се появяват. Тези прибори трябва и да се съхраняват правилно, за да се избегне нова поява на петна и да остане бляскава повърхността им. В забързаният начин на живот, качествените прибори от неръждаема стомана са много често предпочитани пред лукса на сребърните.

Milano Art of Dining
Milano – Exclusive line Hisar

Комплектите прибори от хром-никеловата стомана 18/10 са обикновено по-скъпи от тези, които са 18/8 или 18/0, но качеството им е очевидно и дори осезаемо забележимо като усещане и визия. По-голямата тежест на тези прибори допринася за техния добър баланс, което ги прави удобни за употреба, но и добавя елегантност в трапезата ви.

Комплектите прибори от снимките в статията можете да закупите от нашия онлайн магазин shop.lavabg.eu

 

Източник: housewares.about.com