Наричан още мъртвешко цвете, невенът заема челна позиция сред родните билки. Невенът е едно от разтенията, които помагат в борбата с рака и ракоподобните язви. Невен можем да открием в почти всяка градина. Височината която достига е от тридесет до шестдесет сантиметра, а цветовете му греят в ярко оранжево. В древността са разпознавали по цветчетата невен времето. Ако след седем часа сутринта все още са затворени, непременно ще вали още същия ден. Трябва да призная, че и баба ми така гадаеше за времето и всеки път познаваше. Точно заради това си е спечелил и името дъждовно цвете.

В медицината се употребява всяка една част от невена. Невен винаги се бере, когато слънцето е най-силно, тъй като тогава лечебните му свойства са най-силни. В неговия състав откриваме огромни количества каротин, ликопен, рубиксантин и цитраксантин, коио са виновни за оранжевия му цвят, както и за неговите слънцезащитни свойства. В кошничката му се съдържат плодови киселини, смоли и фитонциди, които имат силно антибактериално действие. Както споменахме по-горе, лечебни свойства имат и зелените му стебла и листа. В тях откриваме сапонини, които имат силно противовъзпалително действие. Общо взето – в това разтение има цяла аптека.

От древността, мехлемът от невен се използва за трудно заздравяващи рани, кожни заболявания и нередовна менструация. Днес той се използва като антибиотик срещу стрептококи и стафилококи, при възпалителни и гинекологични заболявания, разширени вени, в козметиката, при язва или гастрит.

Най-силно антибиотично действие има тинктурата от свежи стръкове. Тя се приготвя от шепа току-що откъснат невен и 200 мл. л. водка. Киснат се в плътно затворен буркан за две седмици и след това се прецеждат. Готовата тинктура се използва разредена с 1. ч. л. в една чаена чаша вода, както за вътрешно приложение при язви и гастрити, така и за промивки на рани, възпаление на очите, гаргара при гнойна ангина и болка в гърлото и други възпалителни, стоматологични заболявания.

При изгаряния, рани, белези, разширени вени и пигментни петна можем да си направим мехлем от невен. Той се приготвя от една шепа сушени стръкове и 100 гр. свинска мас. Запържваме билката за кратко в маста и я оставяме на престои за една нощ. Ако не разполагаме с мас, можем да заместим с кокосово малсо. На сутринта се загрява отново, прецеждаме през марля и наливаме в чист и сух буркан. Трябва да призная, че този мехлем мирише доста особено, но пък работи безотказно! Въпреки че текстурата му е мазна, тейства много добре и срещу акне.

Фенел. У нас популярен и под името резене, див копър или финокио. Този зеленчук е доста разпространен на запад и особено в италианската кухня. В България обаче, тепърва навлиза и не във всяка кухня се среща. Точно поради тази причина, решихме да му дадем малко светлина. Коренът, листата и семената се използват по цял свят за всевъзможни цели. Семената имат лек аромат, който много прилича на този на копъра, а коренът е сочен и хрупкав. Той може да се приготвя по много и различни начини, като задушен, варен, печен или пък да си го хапваме направо суров.

Ароматът на фенела е силен и анасонов. При консумацията им в суров вид, корените от фенел имат много силен и натрапчив аромат, която в повечето случаи направо отблъсква. Когато се сготви, текстурата му става мека, а анасоновият аромат много по-лек. Стеблото и листата на финокиото могат да се използват както самостоятелно, така и в комбинация с други зеленчуци. Листата от резене могат да бъдат използвани като подправка в почти всички яйчени и рибни ястия. Флорентинския фенел се използва в почти всички немски и италиански салати, където много добре се комбинира с цикория и авокадо. Той би могъл да се запече, бланшира или маринова. В италианската кухня, той се сервира и като отделно ястие. Пак в Италия, фенела се използва като подправка при свинското печено и пикантните колбаси. В английската кухня семената от финокио се използват във всички видове рибни ястия, както и при приготвянето на бульони. Семената се използват и като подправка в различни видове хляб и сладкиши. Дори джина, абсента и аквавита дължат аромата си именно на фенела.

Фенела сам по себе си е много полезен, тъй като благоприятства храносмилането. Той намалява спазмите в хранително-чревния тракт и помага при газове в стомаха и червата. Той е диуритик, облекчава болките в стомаха и смъква високата температура. Освен всичко това, той има и антисептично действие. В ренесансова Европа, фенелът се е считал за лекарство против надебеляване, тъй като той облекчава глада. В Пакистан и Индия се консумират печени семена от фенел след ядене, като диджестив и за освежаване на дъха.  Все още не сте опитали фенел? Време е!

Напоследък доста се заговори за вредата от хлебната мая. Същото както при глутена, който бе тотално заклеймен, сега се случва и с маята. Нека изследваме всичко което към момента знаем.

Истината е, че маята е сравнително скорошен продукт, чието производство започва някъде по време на Втората Световна Война. До преди това се е използвал квас, с който трябва да признаем че хлябът става съвършено вкусен! Ако обаче не си поддържаме квас в хладилника постоянно, а не разполагаме със седмица да си развъждаме, маята е една доста добра негова алтернатива.

Учените изследват хипотезата, че попадайки в стомаха хлебна мая, активира процесите на ферментация и потиска естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт, нанасяйки вреди на организма. В резултат на ферментиралата мая в организма ни се развива дисбактериоза, хиповитаминоза, намалява имунитета и работоспособността, риска от диабет се повишава, вдига се холестерина, сърдечно-съдовата система дава фира или иначе казано, на чист човешки език – лоша работа. Твърди се клетките на маята убиват чувствителните и по-беззащитни клетки на организма, заради отделянето на отровни белтъчини. Като един истински троянски кон, маята първоначално е в храносмилателната ни система, а след това и в кръвта. Твърди се още, че злокачествените образувания, попаднали в среда на ферментираща хлебна мая, започват да растат в геометрическа прогресия, а ако се изолират от там, напълно изчезват. За капак на всичко, маята се прави от животински кости и от свински крака.

Всичко това е прекрасно, но правенето й от различни кости, крака и гнусотии отдавна не се практикува, тъй като клетките за хлебна мая се отглеждат върху меласа. Маята е остатък при производството на захар. Защо сме сигурни, че наистина го правят? Защото освен, че не е страшна, меласата е много по-евтина. Тоест, от използването на животински и човешки кокали няма ни най-малка необходимост.

Относно ферментиращата мая в организма ни – тя е част от нормалната микрофлора на здравия човек. В организма ни постоянно присъстват тридесет вида, без да предизвикват заболявания, а числото на клетки мая в червата варира от стотици до милиони в един грам. Освен това, освен чрез хляба, ние приемаме хлебна мая под какви ли не форми. Хапваме си я с други храни и напитки. Дрождите на хлебната мая се отделят на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите, кефира, сирената, кашкавалите, виното бирата и познайте – КВАС! С други думи, дори и да не ядем никога повече хляб замесен с мая, отърване от маята няма.

Ако все още се притеснявате от маята, знайте, че в следствие на термичната обработка, маята като мая изчезва. Тя се разпада на микроелементи и обогатява с тях хляба. Същото това важи за всички видове хляб, независимо дали са изпечени с или без мая, или с растителни закваски като хмелова основа, която се препоръчва да използвате вместо обикновената хлебна мая. Всичко това е прекрасно, но трябва да знаете, че същите тези дрожди, които се съдържат в маята за хляб са и в хмеловата закваска, което е абсолютно научно доказано още през 1937г. Факт е, че хмеловият хляб е много по-полезен от замесения с обикновена мая, тъй като той съдържа множество аминокиселини, въглероди, целулоза, витамини и минерали като манган, фосфор, желязо, калий, множество микроелементи като злато, кобалт и мед, участващи в образуването на дихателни ферменти. Хмеловият хляб предизвиква активно сокоотделяне, което подпомага храносмилането, а това подобрява процесите на преработка и усвояване на храната, а запекът изчезва завинаги. Веществата в този вид хляб защитават организма от стомашно чревни разстройства, те са общоукрепващи, противовъзпалителни, противоалергични и регенериращи. Хмеловият хляб запазва по-дълго мекотата си и не губи вкусовите си качества и при по-дълго съхранение.

Изхождайки от всичко това, смело заключвам, че хмеловият хляб е по-полезен, а не че този от мая е отровен!

Интересни неща за бирената и хранителната мая, които са много близки роднини на хлебната мая, може да прочетете в статията “Маята – хлебна, бирена и хранителна.”

Като малка си спомням, баба все ме караше да пия по една чаша прясно мляко преди лягане. И аз всеки път само го помирисвах, сбръчквах нос, тъй като вечерята ми се качваше до гърлото и бягах от чашата като от чума. И до ден днешен не мога да понасям прясното мляко, но пък и не мога да живея без киселото. Както и да си представя свят без млечни продукти. Вселена в която няма кашкавал, кисело мляко и торта е ограбена. Аз определено не съм за там.

От друга стана обаче, в млякото се крият доста опасности за които не ни е представена достатъчно информация. Защо? Защото това ще закрие един гигантски сектор в хранително-вкусовата промишленост. Поне така си мислят тези отгоре. Дали са прави или не, не знам, но лично аз, въпреки че имам цялата налична информация, нещата които винаги има в хладилника ми са кашкавал, кисело мляко и яйца. Принципно захар, какао и брашно също, ама тях не ги споменавам, защото си ги държа в шкафа. Упс! Е, добре де, има ги, тъй като са основни съставки на всяка една торта, кекс, фъдж, сладкиш или каквото там още се сетите със захар, но не това искам да кажа. Постоянно и отвсякъде чуваме, че с млякото си набавяме калций, че ако не пием мляко, костите ни ще станат чупливи и че остеопорозата ни е в кърпа вързана. Истината е, че това са неща измислени от маркетинголозите на млекопроизводителите и че до преди две години, нямаше костица по мен, която да не щрака с всяко мое помръдване, от което болеше зверски. Отидох на доктор, който ми съобщи, че съм предозирала с калция, та трябва да го намаля. И така научих, че е възможно да се живее и с различна храна от три кофички кисело мляко и половин килограм кашкавал на ден.

Ако се замислим реално над нещата, нито един бозайник на тази планета не е отишъл да бозае от друг бозайник. Прави го единствено човека, бозаейки системно от кравата, козата и овцата. Казано по този начин звучи малко извратено, нали? Природата е програмирала човека, че до три годишна възраст може да суче от майка си, като до тогава организмът ни произвежда ензима лактаза. Именно той разгражда млечната захар лактоза. След навършването на три годишна възраст, организмът ни просто престава да го произвежда.

Независимо дали е човешко или краве, млякото е предназначено да увеличи размера на бебето няколко пъти за много кратко време. И това ако е диетично, здраве му кажи! Прекомерната употреба на мляко и млечни продукти води до акне, анемия, артрит, главоболие, киселини, лошо храносмилане, остеопороза, болки в ставите, шипове, множество алергии, наднормено тегло, нисък имунитет, сърдечни заболявания, диабет, рак на гърдата, яйчниците и простатата. Страшничко, нали? Да, даже доста, но това е само в случай че наистина прекалявате.

Млякото е вредно най-вече заради начина на отглеждане на животните и обработката му след това. Докато се отглеждат животните им се дават големи дози антибиотици, за да не се разболяват, инжектират се с хормони, за да дават повече мляко. С храната си приемат пестициди, хербициди, хормони, стероиди, които после приемаме и ние, заедно с всичкия стрес и страх, които са изживели. Знаете ли, че една крава на ден трябва да дава около пет литра мляко? А знаете ли, че в една ферма за мляко, с някои помощни средства, млекодобива достига до 50 литра на ден?

Поради незнайни причини, все още на места при остеопороза се препоръчва увеличаване на консумацията от млечни продукти. Доказано е обаче, че това е най-голямата глупост, която човек може да направи, тъй като високото белтъчно съдържание в млякото изсмуква калция от костите. Има народи по света, които не са консумирали никакви млечни продукти, никога. Същите тези не са боледували и от остеопороза. Млякото е източник на калций, манган, хлор, магнезий, селен и още цял куп минерали и витамини. Тях обаче, бихме могли да си набавим от суровите плодове и зеленчуци, ядките, зърнените и бобовите култури. Един разнообразен режим на хранене, като суровоядството, доставя на организма ни абсолютно всичко от което имаме нужда. В случай обаче, че решим да преминем на такъв режим, е много важно да се образоваме изключително добре относно храненето и нутриционизъм, за да си набавим всички необходими дневни дози от витамини, минерали, фибри и калории. В противен случай, вместо да се предпазим от болести, можем да си докараме нещо друго на главата. Осен това е много важно каква кръвна група сме. Има хора, като мен, които ако решат да минат на вегански режим няма да изкарат много. Не че нещо, ама организмът отказва да води здравословен начин на живот без хранителни добавки и туй то!

Всъщност, има страшно вкусни заместители на млякото, като например мляко от ядки, за чиято направа ви е нужен единствено блендер. Накиснете си ядки по ваш избор за една нощ във вода. След това ги слагате в блендера с два пъти повече вода и бъркате няколко минути, докато се получи еднородна течност.  Овкусявате си с мед, канела, какао или каквото там си искате и сте готови. Ако пък добавите един банан, ще получите чудесно плодово мляко!

И все пак, скъпи приятели, знайте, че не е необходимо да изключвате напълно всякакъв вид мляко, млечни продукти и месо от менюто си, минавайки изцяло на домати и краставици, тъй като скоропостижно, най-вероятно накрая ще започнете да блеете редом с кравите. Вие специално, най-напред от глад, след това от недостиг на множество витамини и минерали, тъй като нутриционизът си е цяла наука в която не ставаме вещи с обявлението “От утре съм вегетарианец/веган/суровоядец!”.

Зеле – босилек, ким, кайен, кимион, копър, резене, майорана, салвия, чубрица.

Царевица – кервел, лимон, шафран, салвия, чубрица.

Тиква – босилек, ким, кардамон, канела, карамфил, джинджифил, майорана, копър, риган, розмарин, салвия, чубрица.

Моркови – анасон, босилек, кервел, канела, карамфил, кимион, копър, джинджифил, майорана, джоджен, магданоз, салвия, чубрица, естрагон, мащерка.

Броколи – босилек, копър, чесън, лимон, майорана, риган, естрагон, мащерка.

Спанак – анасон, босилек, ким, канела, копър, розмарин, мащерка.

Патладжан – босилек, канела, копър, чесън, майорана, мента, лук, риган, каперси, магданоз, салвия, чубрица, мащерка.

Зелен фасул – босилек, ким, карамфил, копър, майорана, джоджен, салвия, чубрица, мащерка.

Плодове – анасон, канела, карамфил, джинджифил, мента, розмарин.

Свинско – анасон, ким, кардамон, копър, чесън, джинджифил, риган, розмарин, шафран, салвия, естрагон.

Пилешко – анасон, босилек, дафинов лист, канела, кимион, копър,чимен, чесън, джинджифил, майорана, лук, риган, магданоз, розмарин, шафран, салвия, чубрица, естрагон, мащерка.

Пиле – бахар, босилек, дафинов лист, канела, къри, копър, резене, чесън, джинджифил, лимонена трева, синап, червен пипер, розмарин, шафран, градински чай, чубрица, риган, естрагон, мащерка.

Пуйка – босилек, чесън, майорана, лук, риган, розмарин, шафран, салвия, чубрица, естрагон, мащерка.

Телешко – босилек, дафинов лист, джинджифил, майорана, джоджен, лук, магданоз, розмарин, салвия, чубрица, мащерка, хрян.

Риба – анасон, босилек, девесил, розов пипер, ким, копър, чесън, джинджифил, майорана, риган, магданоз, розмарин, шафран, салвия, чубрица, бахар, естрагон, мащерка, хрян.

Хляб – анасон, босилек, ким, кардамон, канела, кориандър, кимион, копър, чесън, лимонена кора, портокалова кора, риган, маково семе, розмарин, шафран, градински чай, мащерка.

Сладки, сладкиши – ванилия, шафран, бахар, анасон, кардамон, канела, карамфил, резене, джинджифил, лимонена кора, сушена кора на мускатов орех, индийско орехче, мента, портокалова кора, розмарин, маточина.

Салати – босилек, ким, див чесън, копър, чесън, лимонена кора, дивисил, майоран, мента, риган, магданоз, розмарин, естрагон, мащерка, кресон, самардала.

Дресинги за салати – босилек, семена целина, див чесън, копър, резене, чесън, хрян, майоран, синап, риган, червен пипер, магданоз, пипер, розмарин, шафран, естрагон, мащерка.

Супи – босилек, дафинов лист, чили, див чесън,ким, кимион, индийско орехче, копър, резене, чесън, майоран, магданоз, пипер, розмарин, градински чай-салвия, чубрица, мащерка, целина, пащърнак.

Сирена – босилек, ким, семена целина, куркума, чили, див чесън, кориандър, кимион, копър, чесън, хрян, лимонена кора, майоран, мента, синап, индийско орехче, червен пипер, магданоз, пипер, градински чай, чубрица, естрагон, мащерка, самардала.