Представяме ви рецепта с конджак. Растение, което не е особено популярно по родните географски ширни, но в Япония още от векове е „лечебна храна“. И има защо.
То е вид кореноплодно, което сравняват със сладкия картоф. Гел, направен от брашно от конджак (приготвя се от изсушените му корени) е използван за детоксикация, втечняване на храчките, подтискане развитието на тумори. Над 2000 години пък в Китай с растението лекуват астма, кашлица, херния, болки в гърдите, изгаряния, кожни и хематологични проблеми. Има свойствата на пробиотиците, като активира чревната флора, която е в основата на здравия имунитет.
Понеже съдържа изключително малко калории, но пък е много богато на фибри, в Европа и САЩ растението става популярно като „тайния агент“ за отслабване. Конджакът е естествено богат на глюкоманан, а глюкомананът е един от малкото продукти, одобрени от Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) за контрол на теглото. Успешно контролира нивото на кръвната захар, създава усещане за ситост и спомага за смъкване на килограмите. Можете да намерите ориз конджак или паста конджак в различните магазини за био храни.
Необходими продукти
200г морски дарове микс (миди, скариди, калмари)
180г мазно свинско месо (корем/бекон/осмянка)
30г чоризо на резени (по желание)
200г конджак ориз
80г зелен фасул, замразен
1 ск. чесън
15г лук няколко нишки шафран или 1/2 ч.л. куркума
1/2 ч.л. пушен червен пипер
сол и черен пипер на вкус
магданоз за поръсване (по желание)
1/2 лимон за поднасяне (по желание)
Кето паеля с ориз конджак
Инструкции
Свинският корем се нарязва на тънки лентички и се запича на сух тиган с дебело дъно докато пусне мазнина. През това време се накълцват лукът и чесънът и се добавят към месото. Месото се подправя със сол, черен пипер и пушен червен пипер.
Когато лукът и чесънът са се задушили и са омекнали, в тигана се добавят нарязаният на кръгчета салам чоризо (ако се използва) и морските дарове и се сотират за кратко.
Фасулът се добавя към месото и морските дарове и се оставя за минута-две. През това време се измива старателно конджак оризът и се добавя в тигана.
Ястието се подправя с шафрана и още сол и черен пипер, ако има нужда, разбърква се добре и се оставя на котлона за още няколко минути докато се изпари течността от фасула и ориза и вкусовете се смесят.
Готовата паеля се поднася с накълцани листа магданоз и четвъртинки лимон, по желание.
Допълнителна информация за продуктите и изпълнението можете да намерите ТУК
Представяме ви рецепта за много вкусна риба, която дори начинаещите кулинари могат да приготвят бързо и лесно. Без да се притеснявате, че рибата ще залепне за дъното на тигана или ще се разпадне при готвенето.
Продукти
· 2 бр. риба или рибни котлети (атлантическа сьомга)
· 2 скилидки чесън
· 30 мл бяло сухо вино
· 1 малка глава лук, нарязан нa полумесеци
· 2 с.л. растително олио
· Лимон или лайм (опция)
· Сол, черен пипер, девисил
Готвене
Рибата се осолява, овкусява се с черен пипер, девисил и пресования чесън. Оставя се да престои така поне няколко часа.
Фурната се загрява предварително до 180°С, заедно с чугуненият тиган или тавичка, в която ще се готви рибата. Това е необходимо, за да не залепне кожата на рибата. Преди да сложите овкусената риба в тигана, сипете на дъното малко олио. С останалото количество поливате рибата, добавя се лукът. Можете да добавите резени лимон, наредени под и върху рибата. Запичате, докато кожата получи златист загар и изглежда хрупкава. След това отстранете от огъня и залейте с бялото вино. Върнете във фурната за около 6-8 минути. Бързо и вкусно! Гарнитурата е по желание – чеснови печени чушки, картофена салата.
Пилешката супа вероятно фигурира в човешката диета, откакто на този свят съществуват пилета и супи. Още в Древен Египет са я предписвали при простуди и славата ѝ на мощен цяр се запазва от древността чак до Средновековието. Сред привържениците ѝ са персийският лечител от десети век Авицена и евреинът лечител от дванадесети век Мойсей Маймонидес, който я предписвал и на страдащите от хемороиди, запек и проказа. По едно време пилешката супа се прочува като “еврейския пеницилин”.
Фактология на пилешката супа
И лекарите, и майките препоръчват през вековете пилешката супа, въпреки липсата – поне до скоро – на научните доказателства за ефикасността ѝ. През 2000г. учени от медицинския университет в Небраска съобщават в медицинското списания Chest (“Гръд”) за противовъзпалителния ефект на сместа от витамини и хранителни вещества, съдържащи се в пилешката супа: като забавят растежа на белите кръвни клетки, наречени неутрофили, същевременно стимулират изхвърлянето на слуз. А колкото по-малко са неутрофилите – толкова по-малко са и симптомите на простуда.
От своя страна д-р Ъруин Займънт – специалист по белодробни заболявания в медицинския факултет на УКЛА – отбелязва, че пилешката супа съдържа подобни на лекарствата вещества, не много различни от онези, които се намират в съвременните средства за борба с настинките. Например една аминокиселина, която пилешкото изпуска по време на готвенето му, прилича в химическо отношение на лекарството ацетилцистеин, което се предписва на страдащите от бронхит и други заболявания на дихателните пътища. Нови японски изследвания, публикувани в “Журнал за земеделска и хранителна химия”, сочат, че пилешката супа може да се окаже полезна и при високо кръвно налягане, тъй като пилешките гърди съдържат колагенови белтъчини, чието въздействие е сходно с това на АСЕ-инхибиторите – най-популярната категория лекарства за борба с високото кръвно налягане. При изпитания с пилешки колаген върху лабораторни мишки Ау Саига и колегите му наблюдават сериозен и дълготраен спад в кръвното налягане. Освен всичко друго, парата от пилешката супа отпушва запушените носове и гърди – една от причините, поради които лекарите от векове препоръчват горещи течности – от най-обичковена вода до сложни варива – за облекчаване на симптомите на настинка.
Пиле, зеленчуци и подправки
Според някои изследователи на свойствата на пилешката супа, самото пиле може би е по-маловажно в сравнение с останалите съставки на супата. Подправките от рода на кърито, черния пипер и чесъна облекчават кашлицата като разреждат слузта; заради разните им антибиотични, антивирусни и антигъбични свойства се използват от векове при лечението на заболявания на дихателните пътища.
При наличието в пилешката супа на зеленчуци от рода на лука, морковите, ряпата, целината и магданоза, бульонът се превръща в потенциална панацея. Лукът например съдържа белтъчини, калций, сяра (а самата сяра се съдържа в съединение с противовъзпалителни антибиотични свойства алицин) и няколко витамина, включително С, Е и В-комплекс, както и витамин А, който помага за отблъскване на инфекциите, като засилва белите кръвни клетки, които разрушават вредните бактерии и вируси. Морковите са прекрасен източник на бета-каротин, който тялото преработва във витамин А. И ряпата има високо съдържание на бета-каротин и опазва слузните мембрани (особено онези в белия дроб и чревния тракт) от канцерогенни вещества и от пораженията, нанасяни от свободните радикали. Целината е позната отдавна като средство за отпускане и приспиване – два важни фактора при борбата с настинките, а високото ѝ съдържание на желязо и магнезий е от полза за кръвните клетки. Освен всичко друго, благодарение на антиспазматичните ѝ свойства, целината е полезна и при белодробните заболявания, включително астмата и бронхита. А и магданозът има две съставки, които, изглежда, са полезни за здравето: летливите масла и флаваноидите – вид полифеноли.
Крайният извод
Макар да липсват абсолютни доказателства, че пилешката супа предотвратява простудите, налице са много факти, които доказват, че е в състояние да облекчи симптомите. Oстаналите ѝ възможности продължават да са обект на изследване.
Ако искате да се почувствате моментално здрав, сварете голяма тенджера пилешка супа.
Продукти за пилешка супа
2 пилета (1.5 – 1.8кг всяко) с шията и воденичката, но без черен дроб, разрязани на четири
1 кг моркови (точно така: 1 кг, не един морков)
2 големи глави лук, разрязани на две
5 едри стръка целина с листата, разрязани на половина
2 едри глави пащърнак
1 малък (180гр) сладък картоф (батат), срязан на две
1 брюква (жълта ряпа) (180гр), срязана на две
1 коренче целина (по желание)
1/2 едра зелена камба без дръжката и семето
1/2 едра жълта камба без дръжката и семето
2 връзки копър, нарязан на едро (около 1/4 чаша)
1/2 връзка къдрав магданоз (около 1/4 чаша)
3 скилидки чесън
едра сол и прясно смлян черен пипер на вкус
накълцан на дребно копър – при сервирането (по желание)
Рецептата
Нарязаните на парчета пилета се слагат в голяма тенджера и се заливат с вода, колкото да ги покрие. След като заврат, огънят се намалява така, че да къкрят, и се отнема пяната. Добавят се останалите продукти (с изключение на копъра при сервиране) и се добавя вода, колкото да стигне до две-трети от височината на зеленчуците в тенджерата. (Повечето рецепти препоръчват водата да покрие зеленчуците. В никакъв случай! Еликсир на боговете ли искате да получите или някакъв слаб чай? докато супата се вари, зеленчуците ще се свият и, така или иначе, ще се покрият с водата. Поначало 8-10 чаени чаши вода са напълно достатъчни за тази наситена с аромати супа.) Покрийте и оставете да къкри, докато се сготви пилешкото – около час и половина.
Извадете от тенджерата пилешкото и около половината моркови и ги отделете.
Пасирайте на ситно супата в друг съд, като натискате зеленчуците, за да им излезе ароматът. Остържете дъното на гевгира (коландера) с дървена лъжица, за да падне гъстото в съда. Изхвърлете останалите в цедката влакна и люспи. ако много държите, прецедете супата през ситна цедка, за да се избистри, но по този начин губите много от вкусовите ѝ качества. Покрийте супата и я оставете да пренощува в хладилника.
Когато дойде време да поднесете супата, отнемете най-горния слой тлъстина, ако желаете да ограничите мазнината в състава ѝ. Стоплете супата и добавете по желание още копър. нарежете на кръгчета запазените моркови, прибавете ги към супата и сервирайте.
Източник: “Тайните на хората, които никога не боледуват”, Джийн Стоун, изд. Colibri, 2012
Билки и подправки КOTANYI – семейна традиция от Австрия
КОТАНИ e най-старата фабрика за подправки в Европа, основана от Янош Котани през 1881 година. Началото е поставено в Сегед с първата мелница за червен пипер, която бързо се прочува в Австро -Унгарската империя. Червеният пипер и до днес е емблема на КОТАНИ със своя неповторим градински аромат, сладък вкус и наситен червен цвят.
КОТАНИ е експерт не само в червения пипер. Прочутите миксове за печено пиле, ребърца, агнешко, пържоли Аржентина, барбекю и за редица други ястия са улеснение и наслада в много кухни по света.
Сега LAVA БЪЛГАРИЯ съвместно с Kotanyi България, има удоволствието да зарадва всеки свой клиент закупил чугунен съд LAVA с прекрасен подарък. Ароматно пакетче подправки за грил КОТАНИ ще пристигне при вас заедно с покупката ви. Насладете се на ароматите, качеството на подправките и вкуса на приготвеното месо, ползвайки микса подправки.
И защото знаем, че ще си умирате да се похвалите с апетитно изглеждащи резултати, ви даваме възможност да го направите в нашата група Сготвено в LAVA/ Lodge/ Mauviel1830
Нямате представа с какво нетърпение очакваме да споделите с нас снимки, рецепти или каквото ви е на сърце. Пожелаваме ви най-вкусното и здраво лято!
Хлебната и бирената мая са добре познати и отдавна присъстват в дневното ни меню. С хранителната мая, обаче малко хора са запознати. В последните години се заговори и за нея. Тя е известна предимно на хора, следващи принципи на вегетарианско, веганско и безглутеново хранене. Хлебната, бирената и хранителната мая имат много общо, но и значително се различават по между си.
Три вида мая – един вид малки едноклетъчни дрожди.
Хлебна мая
Маята, всъщност, са дрожди – едноклетъчни организми, наречени Saccharomyces Cerevisiae. Клетките дрожди имат яйцевидна форма и могат да се видят само с микроскоп. В един грам мая има 20 000 000 000 (двайсет милиарда) клетки от дрожди. Те се нуждаят от храна, топлина и влага, за да процъфтяват. Чрез ферментация превръщат храната си – захар и нишесте – във въглероден диоксид и алкохол. Въглеродният диоксид кара хлебните изделия да бухват, когато в тях се ползва мая. За хлебната мая, вредна или не, вече сме писали. Има доста интересни неща, които искаме да споделим с вас и за бирената, и за хранителната мая.
Бирена мая.
Бирената мая се произвежда от бирени дрожди, наречени Saccharomyces Cerevisiae (аха, вече ги знаем тези сахаромицес). Те се добиват от естествената ферментация на малц, хмел и вода. Думата „saccharomyces“ произлиза от старогръцки и означава „сладка плесен“. Тази плесен е вторичен продукт от производството на бира. В бирената индустрия се използват щамове, които произвеждат повече алкохол, а в производството на хляб се използват такива, които отделят повече въглероден диоксид. Бирената мая, която си купуваме като хранителна добавка представлява деактивирани бирени дрожди. След това дрождите се изсушават и се смилат на люспички или на прах. Докато са активни, дрождите поемат редица витамини, минерали и протеини от зърнените култури върху които се развиват. Тези нутриенти остават в изсушената мая, което я прави изключително хранителна.
Бирена мая
Нутриенти в бирената мая:
Поради големия брой на минерали, бирената мая е отлично допълнение към природните храни, отлична помощ срещу стрес, остеопороза, анемия и други заболявания. Бирената мая съдържа три важни елемента:
Селен, който забавя процеса на стареене. Регулира активността на глутатион пероксидаза – ензим, който играе съществена роля в неутрализирането на свободни радикали в организма;
Хром, който действа за предотвратяване на диабет и инфаркт. Участва в регулирането на нивата на глюкоза в кръвта и за поддържането на стабилна кръвна захар;
нуклеинова киселина, необходима за правилното клетъчно развитие и други незаменими аминокиселини, необходими за изграждането на протеини в тялото.
Бирената мая се използва като отличен източник на В – комплекс витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин ), В3 (ниацин), B5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), B9 (фолиева киселина), и H или В7 (биотин). Тези витамини подпомагат разграждането на въглехидрати, мазнини и протеини, като осигуряват на организма енергия. Те също така подкрепят нервната система, спомагат за поддържане на мускулите. Използвани са при храносмилането и поддържат здрави кожата, косата, очите, устата и черния дроб. Бирена мая не съдържа витамин B12, основен витамин. Производителите допълнително го влагат в хранителните добавки, предлагани на пазара.
Вреди от бирената мая
Хората, които имат чести гъбични инфекции или са алергични към мая, трябва да избягват този продукт. Хората с диабет трябва да се консултират със своя лекар, преди да приемат бирена мая, защото тя може да взаимодейства с лекарства за диабет и да причини ниски нива на кръвната захар. Хората с болестта на Крон също трябва да направят тази консултация. Бирена мая изглежда безопасен за повечето хора продукт, когато се използват в краткосрочен план. Може да предизвика главоболие, стомашен дискомфорт и газове (метеоризъм). Не е известно достатъчно за безопасността на дългосрочната употреба на бирена мая. Придържайте се към краткотрайната употреба.
Хранителна мая (nutritional yeast)
Хранителна мая е една от най-великите съставки, която може да намери употреба във веган кухнята. Както при класическата хлебна мая или добре познатата бирена мая, хранителната мая е направена от същите едноклетъчни организми (дрожди), Saccharomyces Cerevisiae. Разликата е в това, че дрождите не са продукт от производството на бира, а се захранват с меласа и са специално отглеждани за хранителна добавка. Хранителната мая е деактивирана, изсушена и смляна на люспички. Има ядков вкус и напомня на сирене/кашкавал. Вкусът на кашкавал, всъщност, идва от глутаминовата киселина, която се образува в процеса на зреене. Това е същата аминокиселина, която прави изключително вредния мононатриев глутамат толкова вкусен и пристрастяващ. За разлика от него обаче, в хранителната мая глутамините са напълно естествени и само подчертават вкуса на храната.
Хранителна мая
За разлика от маята за хляб, при която дрождите са все още живи и правят така, че хлябът да бухва, хранителната мая е “дезактивирана”. Това означава, че бактериите не са живи и ако сложиш хранителна мая в хляб, той няма да бухне, нито може да ферментираш нещо с нея. Хранителната мая не променя микрофлората в червата ни и е напълно здравословен продукт. Тя е различна и от бирената мая, която е доста горчива и има вкус като да ядеш хартия. Хранителната мая засилва аромата и вкуса на храните и ги обогатява със своя кашкавален вкус.
Нутриенти в хранителната мая
Най-често хранителната мая се препоръчва поради факта, че съдържа почти всички витамини от група B, включително тиамин, фолиева киселина, B6 и ниацин. Само половин до една супена лъжица хранителна мая на ден ще ви осигури препоръчителния дневен прием от B витамини. В нея също липсва витамин В12, който може допълнително да се добави. Хранителната мая съдържа всичките 9 незаменими аминокиселини, което я прави източник на завършен протеин. Богата е на бета глюкани (разтворими фибри), желязо, селен, хром и огромна гама от всякакви ензими, витамини и минерали, които засилват имунната система, намаляват нивата на холестерол в кръвта и предпазват от рак и хронични заболявания. *
Хранителната мая е богата на протеини (51%) – 10g хранителна мая осигирява количество протеини колкото 20g месо. Тези протеини са от растителен произход и се усвояват лесно от човешкия организъм.
Здравословните ползи от хранителната мая
Подобрява метаболизма;
Отличен източник на протеин и фибри;
Изключително полезна за вегетарианци и вегани;
Подхранва кожата, косата и ноктите;
Подходяща при глутенова непоносимост (не съдържа глутен);
Предотвратява рака на панкреаса;
Подпомага работата на черния дроб;
Регулира кръвната захар;
Има антивирусни и антибактериални свойства;
Хранителната мая има отлични показатели за износване на здрава бременност. Препоръчва се на всички жени, които планират бременност, да приемат 400–800 μg фолиева киселина на ден, за да предотвратят вродени аномалии и да подпомогнат растежа на плода. Производителите често подсилват хранителната мая с фолиева киселина, което я направи полезна добавка за бременни жени. Някои марки хранителни дрожди могат да съдържат повече от стандартна порция фолиева киселина, така че хората трябва да се консултират с лекар, преди да го използват като добавка.
Бирена, хлебна и хранителна мая
Има ли някакви рискове?
Въпреки всички предимства, които хранителната мая може да предложи, тази добавка не е подходяща за всички. Изследователите препоръчват на хората с възпалително заболяване на червата (IBD), глаукома и хипертония да избягват използването на хранителни дрожди, защото това може да влоши симптомите им. Хората с чувствителност към дрожди или алергия също трябва да избягват излагането на хранителни дрожди. В допълнение, някои изследователи казват, че хората с по-висок риск от подагра е добре да избягват хранителни дрожди.
Хранителните дрожди понякога се наричат суперхрана, защото дори малко от тази високопротеинова, нискомаслена, богата на нутриенти храна осигурява множество витамини и минерали, необходими на човешкия организъм.
С благодарност към Йоли за чудните снимки и споделената рецепта за този прекрасен селски пълнозърнест хляб без месене. Насладете се. Да ви е вкусно! Тенджерката знаете къде да намерите – при нас shop.lavabg.eu
Това е един много любим хляб у дома. В общи линии го правя пред ден-два. Коричката е така хрупкава, а средата така мека и еластична, че всяка следваща хапка те кара да затваряш очи и да промърморваш “ммм …”. Хлябът се приготвя без никакво месене, но е нужно дълго втасване. Ако искате топъл хляб на сутринта, забъркайте тестото преди да си легнете вечерта и го оставете да си втаса спокойно през нощта. Ще ви отнеме точно 3 минути. За да се получи истински хрупкава коричка и еластична вътрешност е много важно да се спази технологията на печене, температурите и да не се подценява чугунената тенджера. Именно тя замества изцяло селските пещи, опалвани дълго време с много дърва. Благодарение на нея можем сами да си направим у дома истински селски френски хляб и направо да се пренесем в Прованса. Като последно искам да спомена, че ако решите да направите изцяло бял хляб, намалете количеството на водата с 50 мл.
Продукти:
300 г бяло брашно
200 г пълнозърнесто брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
350 мл топла вода
20 г прясна или 7 г суха мая
Приготвяне:
В голяма купа смесете и разбъркайте двата вида брашно със солта и захарта.
Отделно разтворете маята във водата. Налейте я при брашното и с лъжица или лопатка разбъркайте всичко. Нужно е продуктите добре да се смесят и да се получи лепкава топка тесто. Не месете с ръце и не добавяйте повече брашно.
Покрийте купата с лист найлоново фолио и оставете тестото на стайна температура минимум 5 часа.
Наръсете хартия за печене с брашно и изсипете отгоре втасалото тесто. Поръсете го и него с малко брашно и с ръце го намачкайте на питка. Прегънете го няколко пъти, като набрашнявате ръцете си и оформете кръгъл хляб. Захлупете го с купата, в която е втасвало тестото и оставете на стайна температура за още 1-2 часа.
Включете фурната на 250* с вентилатор и сложете в средата чугунена тенджера с капак. След като фурната достигне нужните градуси извадете тенджерата и пренесете в нея втасалия хляб заедно с хартията за печене. Ако желаете направете с нож леки разрези по повърхността му и поръсете с малко брашно. Захлупете тенджерата с капака, върнете я във фурната и печете точно 30 минути. След половин час намалете температурата на 200*, махнете капака и печете още 20 минути. Охладете хляба върху решетка минимум 1 час преди да го разрежете. Да ви е сладко!
Еклипс е трислойно, подсилено от вътре, незалепващо покритие. Разработено е от компанията Whitford Worldwide, световен производител на широка гама незалепващи покрития. Официално представен преди няколко години, Еклипс е различен от всички останали незалепващи покрития в три основни аспекта:
Базовият слой съдържа внимателно подбранa и селектирана комбинация от смоли и изключително твърди материали, позволяващи много висок процент от специални подсилващи елементи.
Средният слой, който всъщност се използва като първи в други подсилени покрития на Whitford, също съдържа специални подсилващи елементи.
Третият топ-слой е богат на флуорополимери и е подчинен изцяло на предаването на незалепващи свойства на покритието.
Тестови изпитания на покритието Еклипс
Whitford тестово изпитват покритието Еклипс по няколко стандартни метода. Най-тежкият от тях е възвратно-постъпателният абразивен тест (Whitford Test Method 135С*). Това е възможно най-унищожителният познат тест, тъй като той отговаря на най-тежките условия, на които може да се подложи един тиган в кухнята: почистване и обезмасляване със абразивна гъба ( както е описано в BS EN 12983-1:2000). Издръжливостта, разбира се е важна, но не по-маловажно е запазването на незалепващите свойства. На всеки 10 000 цикъла тестът се спира и се подлага тигана на тест „яйце на сухо“ (Whitford Test Method 199B), за да се установи степента на незалепване.
Тестовата машина движи натегнат вал в права линия (напред- назад), върху повърхността с тествано покритие. Фиксирано за този вал е краче, върху което е захваната абразивна стандартна домакинска гъба Scotch-Brite®. Апаратурата има брояч за измерване броят на циклите, всеки от които включва едно движение напред и назад на вала. Теста завършва когато 10% от покритието е отстранено от основата в тестовата площ, под върха на абразивната гъба. В този момент се отчита броя цикли и се записва за сравнение.
Какво показват резултатите от теста?
Всички тестове показват потресаващи резултати. Принципно повечето вътрешно подсилени покрития, когато се тестват с абразив, достигат 20 000 цикъла. Първата версия на Еклипс е преминала над 200 000 цикъла, като показва поне 10 пъти по-голяма издръжливост (с превъзходно незалепване). В резултат на продължаващият процес на подобрения, в момента издръжливостта на Еклипс надвишава 700 000 цикъла, като запазва и своите незалепващи свойства!
Следват резултатите от абразивния тест, на който са подложени 3 тигана. Един с покритие Еклипс и други два на водещи марки на пазара.
Покритие „А“ след 12 000 цикъла на износване. Покритието е напълно отстранено от основата, която ясно се вижда.
Покритие „Б“ след 20 000 цикъла. Покритието е наранено, през него прозира основата от алуминий, което е предпоставка за залепване на храна.
Новото покритие Еклипс. След 700 000 цикъла е полирано, личи известно износване, но продължава да се държи перфектно!
Висококачествените френски тигани Mauviel 1830, серия M’Cook с Еклипс незалепващо покритие може да закупите от shop.lavabg.eu.
Какво трябва да знаете за вашия тиган M’Cook с покритие Eclipse
Преди да използвате тиган M’Cook за първи път, измийте го, за да сте сигурни, че
е чист. След това го омазнете с леко втриване на олио по повърхността на незалепващото покритие. Нагрейте тигана. Когато се охлади, измийте с гъба и мек почистващ препарат в топла вода, изплакнете. Готови сте да готвите.
Винаги използвайте ниска или средна температура при готвене на храна. Това помага да се запазят хранителните вещества в храните. Това, също така, помага за запазването на повърхността с незалепващо покритие.
Специалното Eclipse покритие е проектирано да издържи на грубо ползване, но все пак незалепващите му свойства ще се запазят дълго, ако сте внимателни да не повредите повърхността с остър връх на нож. Не използвайте режещи инструменти върху покритието!
Не прегрявайте тигана, когато е празен. Уверете се, че в него има мазнина, вода или хранителни продукти, докато се нагрява.
Не съхранявайте храна в тигана. Това може да предизвика появата на петна по повърхността. Пазете тигана чист, когато не готвите в него.
Винаги изчаквайте тигана да изстине, преди да го полеете със студена вода.
Абсолютно безопасно е да миете тигана в миялна машина, но покритието Eclipse се почиства толкова лесно, че едва ли ще ви се наложи да ползвате миялната.
Ако, въпреки всичко, загорите храна по дъното на тигана. Обикновено залепналите остатъци се отстраняват с топла вода и мек почистващ препарат. В краен случай загорялата храна може да бъде отстранена чрез цялостно почистване с този разтвор: 3 супени лъжици
белина, 1 супена лъжица течен препарат за съдове и 1 чаша вода. Нанесете върху загорялата повърхност с гъба. След почистване, измийте и омазнете повърхността с олио.
Kрехко пилешко месо, със златиста коричка и пухкав, не слепен ориз, в ароматен домашен бульон. Много вкусно! Задължително опитайте тази рецепта.
Продукти за пилето:
1 цяло пиле, почистено от вътрешности
1 с.л. червен пипер
2 четвъртинки лимон
50 г масло
черен пипер
сол
2 дафинови листа
зърна черен пипер
зехтин
Продукти за ориза: 1 и 1/2 голяма ч.ч. ориз
1 глава лук
1 морков
2 шепи замразен грах
4-5 бр. гъби
черен пипер
сол
50 г масло
Пресен магданоз за поръсване и два стръка розмарин за разкош.
Начин на приготвяне:
Измийте добре пилето и го натрийте с черен пипер, червен пипер и сол. Не махайте връвта, която държи краката. Сложете го в тенджера под налягане. Налейте вода, да покрие пилето. Полейте със зехтин, пуснете вътре зърната черен пипер, два дафинови листа и сол. Затворете капака и сложете тенджерата на силен огън. Щом свирне клапата, намалете силата на огъня на минимум. Гответе пилето 20 минути.
През това време измийте ориза, нарежете лука и моркова на ситно. Измийте гъбите и ги нарежете и тях. В тиган задушете зеленчуците в маслото с мъничко вода, заедно с две шепи грах, докато омекнат. Добавете измития ориз и бъркайте непрекъснато на силен огън, докато кристализира. Отдръпнете от огъня.
Загрейте фурната на 200 градуса. Внимателно извадете свареното пиле с помощта на големи лъжици и го поставете да легне в тава Mauviel M’Cook. Поръсете го с червен пипер отново, малко сол и черен пипер (аз го намазах с леко пикантен сос барбекю). Пъхнете в дупката две четвъртинки лимон. Разпределете ориза покрай него. Поръсете със сол и черен пипер. Прецедете през цедка 4 и 1/2 големи ч.ч. от бульона и полейте ориза с него. Налейте струйка зехтин, покрийте с фолио цялата тава и печете 1 час.
След това време оризът е поел течността. Намажете го с масло и го полейте с малко от бульона и отново запечете ястието за още 15 минути, докато добие златист загар. Оризът ще остане сочен и влажен, а пилето с прекрасна хрупкава коричка.
Поднесете ястието топло, поръсено с пресен магданоз.
Добър апетит!
С благодарност за рецептата към Ани от кулинарния блог “Вкуснотека”
“Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в обществения живот на нашата татковина. Да се слисаш просто. Не бил, кай, практичен българинът. Кой, българинът ли?… Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват…”
Преди повече от 100 години Алеко Константинов пише фейлетонът „Миш-маш”, в който иронизира българската изобретателност и бит. Миш-машът винаги е бил метафора за бъркотия и хаос. Но, не случайно се нарежда сред любимите ястия на българина. Причината е, че е лека и здравословна храна. Има ценни и добре съчетани съставки. Приготвя се бързо.
Миш-маш в тиган M’Cook
Вариации на традиционния миш-маш има не една и две. Например, може да се добави лук, патладжан, бамя или моркови. Може да се приготви без сирене. Възможно е дори да се консервира за по-дълго време, ако е приготвен само от зеленчуци. В този вариант преди консумация се добавят яйца и сирене.
Рецептата, която ни изпрати наш клиент е много простичка и не включва сирене.
Продукти
1,5 кг сурови чушки пречистено масло 2 домата 10 яйца сол на вкус
Приготвяне
Та чушките се режат…. в тигана Mauviel 1830 с пречистеното масълце … слагат се и се пържат до омекване …като се слага и сол…използвах Малдонска… ама който каквато… после два нарязани домата и се готви до тяхното омекване…накрая се чукват 10 яйца….и се внимава да не се прескочи точката, в която от меки и мокри станат сварени и ронливи…това е тънкият момент… и те така те… друго няма. Аз лично като чукна яйцата и минута след това гася котлона… да си се достегнат от лигави…без огън … така най-малко може да се сбърка.
Миш-маш може да се приготви с опечени и обелени чушки. Възможно е да се приготви също и на фурна. Обикновено ястието се сервира топло, поръсено с магданоз или пресен риган.
Тиган от чугун или въглеродна стомана? Предимствата и недостатъците на единия и другия не са точно предимства и недостатъци, но все пак въпроса е “кой” от двата е по-добър?
До средата на XX век чугунените готварски съдове са били, може би, единствената алтернатива, която бихте намерили в кухнята. До голяма степен това се дължи на факта, че те са били единствената приемлива като функционалност опция. Заради качествата си, чугунът винаги е бил и продължава да бъде отличен избор за готвене на почти всичко.
Тиганите с тефлоново покритие
От 1960 г. Teflon и подобни тигани с незалепващо покритие, набират популярност и заемат все по-голяма част в кулинарния свят. До 2000 година, когато традиционните, позабравени съдове от лят чугун и керамика започват своето завръщане на сцената.
След епохата на Fast food и вечерята от микровълнова, все повече хора предпочитат да се обърнат към корените си и да изхвърлят всички тигани Teflon, за да приготвят истинска храна, започвайки от нулата.
Установено е, че тефлоновото покритие отделя химикали в храната и е токсично при нагряване (при 260°C). Освен това с тефлонов тиган липсва възможността да готвите в един съд и същ съд, от котлона във фурната.
Тиган от въглеродна стомана Mauviel 1830, колекция M’steel
Здравословните тигани
С тиган от чугун или въглеродна стомана няма да имате подобни проблеми. Това ги прави отличен избор за всеки готвач, предпочитащ мулти-функционални съдове и здравословно приготвяне на храната. Двата материала формират основните видове тигани, когато става дума за готварски съдове от естествени материали, затова ще ви попаднат класически тигани и от двата вида. Тези от чугун, със сигурност, са по-добре познати. Тиганите от въглеродна стомана могат да се използват за всичко, за което и техните чугунени братовчеди, обаче без някои недостатъци на чугуна.
Чугунени грил тавички LAVA на индукционни котлони
Добър аргумент, за да бъде закупен който и да е от тях: и двата вида тигани работят отлично на индукционни котлони, така че определено ще сте готови за бъдещето.
Чугунен или Стоманен
Тиганите M’Steel са подходящи и за открит огън
Чугунът е “убиец” на топлопроводимостта. Дълго държи температурата, може да се нагрее до високи градуси и разпределя топлината в целия си обем. Това го прави подходящ за придаване на лек загар на месо, примерно стек. Повърхността на тигана няма да промени температурата си, след като сте поставили студеното месо върху него. В допълнение, тъй като чугуна се държи просто перфектно във фурната, можете да използвате същия този тиган за приготвяне на обърнат ябълков пай, примерно. Недостатъкът на чугунените съдове е, че отнема време за да се нагреят или изстинат, което може да бъде досадно. От друга страна това може да бъде тяхно предимство – особено, когато използвате чугунена тенджера, за да запазите по-дълго топла яхнията или други подобни ястия. Въглеродната стомана не задържа толкова дълго топлината. Предимството им е, че тиганите от въглеродна стомана се нагряват и изстиват значително по-бързо.
Чугунените тигани са добре познати, заради тяхната здравина и често са предавани от поколение на поколение, вече добре омаслени от ползването им във времето. Въглеродната стомана е също толкова здрава. В същност е по-малко чуплива от чугуна. Рискът от счупване, ако изтървете или ударите тигана е по-малък.
Омаслен тиган Mauviel M’Steel
Подправяне на тиганите
Определено и двата вида тигани изискват обработка преди използването им. Необходимо е тяхното добро омасляване, т.н. seasoning. Представлява наслояване на мазнина и изпичане на тигана, за да не залепва храната. Целта е да се направи тигана по-добър за готвене, защото може един тиган да изглежда добре, но да не е добър за готвене.
Тиганите от въглеродна стомана имат по-гладка повърхност от чугунените. Това прави по-лесно омасляването им. Дори еднократно омасляване може да създаде незалепващ слой. Чугунените тигани, заради грапавата си повърхност обаче, задържат по-добре този слой. Старателното измиване и изстъргване не е препоръчително. Тогава ще ви се наложи да повтаряте процедурата по омасляването, ако искате стека да не залепва за дъното на тигана.
Чугунен тиган LAVA
Повечето хора, които имат чугунени тигани, смятат за справедлив компромис значителната им тежест, имайки предвид вечността им. Обаче, това което те вероятно не знаят е, че има тигани, които са направени с около 2/3 от теглото на чугунените им съответствия. При това без да бъдат по-малко вечни.
И двата материала имат приблизително еднаква плътност, но тиганите от въглеродна стомана обикновено се правят по-тънки. Ето защо са и по-леки от чугунените им еквиваленти. Бъдете внимателни когато купувате даден продукт! Можете да се окажете с изкривен тиган, ако е твърде тънък и лек – често срещано оплакване от потребителите на по-евтини тигани от въглеродна стомана.
Преди всичко, двата вида тигани са много добри продукти. Вие преценете кой ще ви е полезен в кухнята. Аз не бих се лишила от нито един от тях.
Джун Йошида, познат на кулинарната сцена с работата му в Brasserie, Cru, Funky Kitchen, Opera, блогa FunKook и от около две години с ресторанта “Щастливото прасе”, споделя своето виждане и ценни съвети относно това колко е важно да имаме и използваме правилните тигани в кухнята, както и това що е то Sautee (соте).
За да бъде успешно начинанието ви, когато решите да готвите от първостепенно значение са не само продуктите, които ползвате, но и съдовете, с които работите. Тенджери, тигани, ножове, дъски и т.н. са от изключителна важност и трябва внимателно да бъдат подбирани, за да не се превърне във фиаско замислената от вас кулинарна оргия, което неминуемо би ви оставило на сухо ако решите да впечатлите някой, с когото да прекарате една по-дълга вечер. В този малък абзац ще обърнем внимание на негово величество Тигана и на техниката на сотиране.
Какво означава да сотираш
Sautee (соте) – от френски, подскачам, заради движението, което се получава докато храната се готви. Това е техника на готвене, при която се използва малко количество мазнина като храната се готви на висока температура. Често продуктите са нарязани на парчета или тънко, за да се осигури по-бързото им готвене. Храна, която е сотирана се зачервява (карамелизира), за да се запази нейната текстура, вкус и крехкост. Когато се готви месо, риба, пиле, храната често се завършва със сос, получен от бульон, вино или друга течност (ЗАБРАВЕТЕ ЗА ВОДАТА), комбиниран с това, което е останало по тигана. Сотирането е различно от пърженето в тиган, където се използва повече мазнина или се готвят големи парчета месо, риба и т.н., които се обръщат само ВЕДНЪЖ. Някои готвачи използват термина в зависимост от количеството добваена мазнина, а други ги използват взаимозаменяемо. Сотирането се различава и от запечатването, по това че първото само сготвя повърхността на продукта. Стир фрай също е различна техника, която се използва най-вече в източноазиатската кухня. Там всички продукти се добавят наведнъж, а не постепенно. За сотиране използвайте най-вече обикновен зехтин ( екстра върджин изгаря по-бързо, тъй като има ниска точка на горене ), рафинирано масло ( по същата причина ), олио от рапица, гроздови семена или фъстъчено олио.
Подбери внимателно своя Тиган
Намери съд, които е по-скоро широк, отколкото висок. Това осигурява по-бързото изпарение, храната трябва се събере равномерно, така че да не е препълнен тигана. Не трябва продуктите да са сгъчкани на едно място, за да има разстояние между тях, защото тези, които са отгоре по-скоро ще се задушат, отколкото да се карамелизират, изпържат и т.н. Не по-малко важно е да няма прекалено много място, защото тогава мазнината, в която готвите ще изгори.
Изключението:
Всякакви зелени храни, както и някои гъби ще се „смалят”, тъй като ще отделят голямо количество вода при готевене. Такъв тип продукти може да са в по-голямо количество ( без да прекалявате). ИЗБЯГВАЙТЕ ТИГАНИ С НЕЗАЛЕПВАЩО ПОКРИТИЕ!!!!!!!!!! С такъв тип тиган никога няма да получите хубава и хрупкава коричка.Може да си помислите: „Да, ама храната ми залепва за тигана!!!”. Спокойно, ще стигнем и до там.
Нагрявайте Тигана много добре
За да не получите, нещо, което изглежда все едно е готвено в микровълнова фурна трябва тигана да е нагрят предварително. Храната трябва да започне да се готви в момента, в който докосне повърхността, а не постепенно, докато тигана се загрява (ТОВА ЩЕ ПОМОГНЕ ТЯ ДА НЕ ЗАЛЕПНЕ). Първо загрейте тигана на сравнително висока температура – малко по-ниска температура е ОК, за бели меса, риба, зеленчуци, които сте бланширали предварително или по-дебели парчета. – преди да добавите мазнината.
Кога всичко е наред: Виждате мазнината на малки вълнички, все едно сте хвърлили камъче във водата или я чувате да цвърчи.
Кога нещата отиват по дяволите: Забелязвате пушек или усещате миризма на изгоряла мазнина. В този случай дръпнете тигана, изхвърлете мазнината, избършете го и започнете наново. Ако не сте сигурни в себе си, просто докоснете повърхността с крайчето на месото или каквото готвите. Ако чуете божествения звук „Църррррррррр!” сте в играта.
Карайте по-леко с количеството мазнина, която добавяте
Слагайте само такова количество мазнина, че да бъде повърхността леко омазнена. Всяко екстра количество ще ви докара в друга територия – тази на пърженето. Ако наклоните тигана и видите повече от 1-2 супени лъжици ( 15 – 30 мл.) бъдете разумен и махнете излишната мазнина.
Подсуши храната си добре
Провери дали не е останала повече влага или марината по продукта ти преди да го сложиш в горещата мазнина. Вероятно си чувал че водата и мазнината са като Левки и ЦСКА: хич не се обичат.
Бъди там през цялото време, но не прекалявай с ровичкането
Изкушението от това да държиш шпатула, щипки и т.н и да ровичкаш храната е огромно, просто хората са такива. През цялото време искаме да бутаме, бодем, разбъркваме нещо. Не сме Иван Звездев и не сме пред камера, не е нужно да го правим. Вместо това оставете храната да се зачерви, да добие примамлив цвят и коричка от едната страна преди да предприемете каквито и да е било действия. Когато това се получи обърнете я, би трябвало тя да се отлепи без съпротива, ако сте спазили горните инструкции. Ако готвите месо или риба обръщайте САМО ВЕДНЪЖ!
Подходящият Тиган
Добре е да имате няколко тигана, в зависимост от количеството храна, което ще приготвите. Тоест да имате 2-3 размера. Избирайте солидни тигани с дебело дъно. Всичко що е тенеке може да засилите в кошчето за боклук. Най-подходящи са тигани от неръждаема стомана (вече се намират по специализираните магазини), прекрасно е да имате и един тиган от чугун, поддържат се лесно и са вечни.
Имам удоволствието да ви представя изключителните френски медни съдове за готвене M’héritage! Какво изобщо знаем за готвенето в мед? Може би малко сме позабравили, макар, че всеки има в дома си някоя бабина тенджера или тава за сладко. Да готвиш в мед е лукс, няма как да не си го признаем. Това са изключително качествени и скъпи съдове, които на практика са вечни. Елегантни, бих казала дори красиви, медните съкровища в една кухня придават блясък и стил. Да, много са шик, но това не е най-важното. Храната! Тя е царицата!
Медта е един от най-силно чувствителните елементи, когато говорим за топлопроводимост. Тази висока топлопроводимост и равномерното, бързо разпространение на топлината е най-забележимо ѝ качество. Понякога е необходимо да имаме пълен контрол върху температурата на готвене, което трудно бихме постигнали със стоманен съд, а направо ще ни е невъзможно с чугунен. Ето тук ще блеснат медните съдове, с тяхната незаменима способност бързо да реагират и да увеличат или намалят температурата на готвене. Ще дам пример с най-обикновен лук: сотираме лук в масло, но времето ни притиска и увеличаваме температурата на котлона. Ако използваме тиган с ниска температурна дисперсия, като например тези от чиста стомана, е повече от сигурно, че ще загорим лука или той ще залепне за дъното на тигана в точките на нагряване. Това няма да се случи, ако тигана е меден, защото повишението на температурата няма да е само на местата, които се допират до котлона. Всъщност, при медните съдове няма горещи точки, което означава, че когато променяме температурата на огъня, топлината на съда почти веднага се променя, което позволява максимално прецизно готвене. Освен това са много леки и всеки лесно може да борави с тях само с една ръка.
Джулия Чайлд казва в „ Изкуството на френската кухня“, че за да имате максималнa полза от медния си съд, дебелината му “трябва” да бъде 1/8 от инча. Това е 3,175 мм. Принципно е по-добре, когато дебелината на съдовете за готвене е по-голяма, но 3мм е too much, според редица водещи производители. Медните съдове Mauviel са с дебелина от 1.5 до 2.5мм. Колекцията M’héritage е комбинация от два мощни и традиционни материалa – мед и неръждаема стомана 18/10. Всички продукти M’héritage са 90% мед и 10% от неръждаема стомана. Тази комбинация от материали, повишава удоволствието от готвенето. Медта позволява ненадмината топлопроводимост и контрол, а интериора от неръждаема стомана е идеален за всички ежедневни нужди при готвене и лесно почистване.
Трябва да знаем как правилно да поддържаме тези съкровища за да са наистина вечни помощници в кухнята ни. Ето няколко съвета, които гарантират перфектно състояние на медните съдове:
* Медните съдове не трябва да се почистват с абразивни и избелващи препарати, както и с почистващи препарати за фурна. Забравете за съдомиялната машина! Почиствайте винаги само със сапунена топла вода и мека гъба. След това подсушете за да не остават капки и петна по съдовете.
* Ако по медта има патина, натъркайте повърхността с парче лимон, поръсен със сол и изплакнете.
* За да възстановите бляскавата медна повърхност, използвайте специална паста за почистване на медни съдове. Ако желаете да получите красива медна патина, каквато ценят професионалистите, почиствайте по-рядко с такава паста. Медта естествено потъмнява, когато не се полира редовно.
Официален вносителна медните съдове Mauviel 1830 от колекция M’héritage е Лава-България. Те са с двуслойна структура на изработка от мед и неръждаема стомана: 90% мед и 10% неръждаема стомана клас 18/10. Вътрешността на съдовете от неръждаема стомана запазва вкуса и хранителните качества на продуктите и е лесна за почистване – без повторно калайдисване.
Тук може да разгледате колекцията. Ако скоро имате личен празник не се колебайте да си пожелаете като подарък едно медно бижу. Така ще направя аз!
Източник: Вкусно с Йоли
Стогодишните яйца са широко разпространен в Китай деликатес. Те са наричани още и пидан. Приготвят се от кокоши или патешки яйца и далеч не са консервирани за по сто или хиляда години, а само за по няколко месеца. В древността те са били покривани с глина, но днес се съхраняват в алкална смес от сол, чай, вар и пепел. В резултат на тази необичайна обработка, черупката става на петна и яйцето изглежда така, сякаш наистина е било съхранявано цяло столетие. Белтъкът придобива кехлибарен цвят и е като желе. Доста е безвкусен, но от друга страна, жълтъкът губи мекотата си и придобива острия вкус на синьото сирене.
LAVA България
Поради специфичния си вкус, обикновено на човек му е нужно време да свикне с пидан. Заради лекия дъх на амоняк, съществува мит, че някога яйцата се е консервирал в марината от конска урина. Това, обаче, е невъзможно, тъй като конската урина е киселинна, а не алкална.
LAVA България
Пидан може да се консумира без допълнителна обработка. Той се използва за предястия, както самостоятелно, така и в комбинация с тофу. Отлично се съчетава с маринован джинджифил, а в Китай, този специален деликатес се продава и по улиците набоден на клечка.
Всеки един организъм е съставен от вода, варираща между 60 и 99,7%. Тя е в основата на живота. С напредването на нашата възраст, количеството на вода в организма ни намалява и заедно с нея губим виталността си.
LAVA България
Във всеки един организъм, водата играе основна роля като го поддържа в хомеостаза. Тя осигурява среда за важните химични реакции и подсигурява транспорта на източници на енергия, ензими, хормони и биологично активни вещества. Тя участва в обмяната на веществата, поддържа телесната ни температура, пренася кислорода и хранителните вещества до всички клетки на тялото. Водата прочиства организма от токсините и ускорява нашия метабилизъм. Тя засища глада и тонизира.
LAVA България
Освен общоизвестните си свойства обаче, свещената напитка има и такива, които не са толкова популярни. Едно от тях е нейната памет, научно доказана от американски, руски и японски учени. Тайната за паметта на водата се крие в нейната кристална структура, променяща се в зависимост от енергийната заобикаляща я среда. Водата реагира не само на физическо въздействие, но и на вибрациите от нашите думи, мисли и емоции. Под влиянието на нашите добри мисли, водата образува идеални кристали, които имат изключително положително действие върху човешкия организъм. Но тъй като водата е енергийна гъба, тя попива и отрицателните емоции и стреса. Под тяхно влияние, кристалната й решетка приема хаотични форми, а попаднала такава вода в организма ни води до болестотворно въздействие.
LAVA България
Позитивното мислене е основната движеща напред сила. Факт е, че когато си мислим за хубави неща те ни се случват. Факт е и обратното. Същите тези мисли действат и на водата, която всеки ден пием. Чрез снимки на кристалната водна структура, учените доказват, че добрите думи и мисли имат много по-силни вибрации от отрицателните, като най-пречистващи биват любовта и благодарността, носейки хармония на нас и всичко заобикалящо ни. За да сме здрави физически, на първо място застава нашето психично здраве, а водата ни съпътства във всеки един момент. Мислете положително!
