Представяме ви рецепта с конджак. Растение, което не е особено популярно по родните географски ширни, но в Япония още от векове е „лечебна храна“. И има защо.
То е вид кореноплодно, което сравняват със сладкия картоф. Гел, направен от брашно от конджак (приготвя се от изсушените му корени) е използван за детоксикация, втечняване на храчките, подтискане развитието на тумори. Над 2000 години пък в Китай с растението лекуват астма, кашлица, херния, болки в гърдите, изгаряния, кожни и хематологични проблеми. Има свойствата на пробиотиците, като активира чревната флора, която е в основата на здравия имунитет.
Понеже съдържа изключително малко калории, но пък е много богато на фибри, в Европа и САЩ растението става популярно като „тайния агент“ за отслабване. Конджакът е естествено богат на глюкоманан, а глюкомананът е един от малкото продукти, одобрени от Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) за контрол на теглото. Успешно контролира нивото на кръвната захар, създава усещане за ситост и спомага за смъкване на килограмите. Можете да намерите ориз конджак или паста конджак в различните магазини за био храни.
Необходими продукти
200г морски дарове микс (миди, скариди, калмари)
180г мазно свинско месо (корем/бекон/осмянка)
30г чоризо на резени (по желание)
200г конджак ориз
80г зелен фасул, замразен
1 ск. чесън
15г лук няколко нишки шафран или 1/2 ч.л. куркума
1/2 ч.л. пушен червен пипер
сол и черен пипер на вкус
магданоз за поръсване (по желание)
1/2 лимон за поднасяне (по желание)
Кето паеля с ориз конджак
Инструкции
Свинският корем се нарязва на тънки лентички и се запича на сух тиган с дебело дъно докато пусне мазнина. През това време се накълцват лукът и чесънът и се добавят към месото. Месото се подправя със сол, черен пипер и пушен червен пипер.
Когато лукът и чесънът са се задушили и са омекнали, в тигана се добавят нарязаният на кръгчета салам чоризо (ако се използва) и морските дарове и се сотират за кратко.
Фасулът се добавя към месото и морските дарове и се оставя за минута-две. През това време се измива старателно конджак оризът и се добавя в тигана.
Ястието се подправя с шафрана и още сол и черен пипер, ако има нужда, разбърква се добре и се оставя на котлона за още няколко минути докато се изпари течността от фасула и ориза и вкусовете се смесят.
Готовата паеля се поднася с накълцани листа магданоз и четвъртинки лимон, по желание.
Допълнителна информация за продуктите и изпълнението можете да намерите ТУК
Пилешката супа вероятно фигурира в човешката диета, откакто на този свят съществуват пилета и супи. Още в Древен Египет са я предписвали при простуди и славата ѝ на мощен цяр се запазва от древността чак до Средновековието. Сред привържениците ѝ са персийският лечител от десети век Авицена и евреинът лечител от дванадесети век Мойсей Маймонидес, който я предписвал и на страдащите от хемороиди, запек и проказа. По едно време пилешката супа се прочува като “еврейския пеницилин”.
Фактология на пилешката супа
И лекарите, и майките препоръчват през вековете пилешката супа, въпреки липсата – поне до скоро – на научните доказателства за ефикасността ѝ. През 2000г. учени от медицинския университет в Небраска съобщават в медицинското списания Chest (“Гръд”) за противовъзпалителния ефект на сместа от витамини и хранителни вещества, съдържащи се в пилешката супа: като забавят растежа на белите кръвни клетки, наречени неутрофили, същевременно стимулират изхвърлянето на слуз. А колкото по-малко са неутрофилите – толкова по-малко са и симптомите на простуда.
От своя страна д-р Ъруин Займънт – специалист по белодробни заболявания в медицинския факултет на УКЛА – отбелязва, че пилешката супа съдържа подобни на лекарствата вещества, не много различни от онези, които се намират в съвременните средства за борба с настинките. Например една аминокиселина, която пилешкото изпуска по време на готвенето му, прилича в химическо отношение на лекарството ацетилцистеин, което се предписва на страдащите от бронхит и други заболявания на дихателните пътища. Нови японски изследвания, публикувани в “Журнал за земеделска и хранителна химия”, сочат, че пилешката супа може да се окаже полезна и при високо кръвно налягане, тъй като пилешките гърди съдържат колагенови белтъчини, чието въздействие е сходно с това на АСЕ-инхибиторите – най-популярната категория лекарства за борба с високото кръвно налягане. При изпитания с пилешки колаген върху лабораторни мишки Ау Саига и колегите му наблюдават сериозен и дълготраен спад в кръвното налягане. Освен всичко друго, парата от пилешката супа отпушва запушените носове и гърди – една от причините, поради които лекарите от векове препоръчват горещи течности – от най-обичковена вода до сложни варива – за облекчаване на симптомите на настинка.
Пиле, зеленчуци и подправки
Според някои изследователи на свойствата на пилешката супа, самото пиле може би е по-маловажно в сравнение с останалите съставки на супата. Подправките от рода на кърито, черния пипер и чесъна облекчават кашлицата като разреждат слузта; заради разните им антибиотични, антивирусни и антигъбични свойства се използват от векове при лечението на заболявания на дихателните пътища.
При наличието в пилешката супа на зеленчуци от рода на лука, морковите, ряпата, целината и магданоза, бульонът се превръща в потенциална панацея. Лукът например съдържа белтъчини, калций, сяра (а самата сяра се съдържа в съединение с противовъзпалителни антибиотични свойства алицин) и няколко витамина, включително С, Е и В-комплекс, както и витамин А, който помага за отблъскване на инфекциите, като засилва белите кръвни клетки, които разрушават вредните бактерии и вируси. Морковите са прекрасен източник на бета-каротин, който тялото преработва във витамин А. И ряпата има високо съдържание на бета-каротин и опазва слузните мембрани (особено онези в белия дроб и чревния тракт) от канцерогенни вещества и от пораженията, нанасяни от свободните радикали. Целината е позната отдавна като средство за отпускане и приспиване – два важни фактора при борбата с настинките, а високото ѝ съдържание на желязо и магнезий е от полза за кръвните клетки. Освен всичко друго, благодарение на антиспазматичните ѝ свойства, целината е полезна и при белодробните заболявания, включително астмата и бронхита. А и магданозът има две съставки, които, изглежда, са полезни за здравето: летливите масла и флаваноидите – вид полифеноли.
Крайният извод
Макар да липсват абсолютни доказателства, че пилешката супа предотвратява простудите, налице са много факти, които доказват, че е в състояние да облекчи симптомите. Oстаналите ѝ възможности продължават да са обект на изследване.
Ако искате да се почувствате моментално здрав, сварете голяма тенджера пилешка супа.
Продукти за пилешка супа
2 пилета (1.5 – 1.8кг всяко) с шията и воденичката, но без черен дроб, разрязани на четири
1 кг моркови (точно така: 1 кг, не един морков)
2 големи глави лук, разрязани на две
5 едри стръка целина с листата, разрязани на половина
2 едри глави пащърнак
1 малък (180гр) сладък картоф (батат), срязан на две
1 брюква (жълта ряпа) (180гр), срязана на две
1 коренче целина (по желание)
1/2 едра зелена камба без дръжката и семето
1/2 едра жълта камба без дръжката и семето
2 връзки копър, нарязан на едро (около 1/4 чаша)
1/2 връзка къдрав магданоз (около 1/4 чаша)
3 скилидки чесън
едра сол и прясно смлян черен пипер на вкус
накълцан на дребно копър – при сервирането (по желание)
Рецептата
Нарязаните на парчета пилета се слагат в голяма тенджера и се заливат с вода, колкото да ги покрие. След като заврат, огънят се намалява така, че да къкрят, и се отнема пяната. Добавят се останалите продукти (с изключение на копъра при сервиране) и се добавя вода, колкото да стигне до две-трети от височината на зеленчуците в тенджерата. (Повечето рецепти препоръчват водата да покрие зеленчуците. В никакъв случай! Еликсир на боговете ли искате да получите или някакъв слаб чай? докато супата се вари, зеленчуците ще се свият и, така или иначе, ще се покрият с водата. Поначало 8-10 чаени чаши вода са напълно достатъчни за тази наситена с аромати супа.) Покрийте и оставете да къкри, докато се сготви пилешкото – около час и половина.
Извадете от тенджерата пилешкото и около половината моркови и ги отделете.
Пасирайте на ситно супата в друг съд, като натискате зеленчуците, за да им излезе ароматът. Остържете дъното на гевгира (коландера) с дървена лъжица, за да падне гъстото в съда. Изхвърлете останалите в цедката влакна и люспи. ако много държите, прецедете супата през ситна цедка, за да се избистри, но по този начин губите много от вкусовите ѝ качества. Покрийте супата и я оставете да пренощува в хладилника.
Когато дойде време да поднесете супата, отнемете най-горния слой тлъстина, ако желаете да ограничите мазнината в състава ѝ. Стоплете супата и добавете по желание още копър. нарежете на кръгчета запазените моркови, прибавете ги към супата и сервирайте.
Източник: “Тайните на хората, които никога не боледуват”, Джийн Стоун, изд. Colibri, 2012
Хлебната и бирената мая са добре познати и отдавна присъстват в дневното ни меню. С хранителната мая, обаче малко хора са запознати. В последните години се заговори и за нея. Тя е известна предимно на хора, следващи принципи на вегетарианско, веганско и безглутеново хранене. Хлебната, бирената и хранителната мая имат много общо, но и значително се различават по между си.
Три вида мая – един вид малки едноклетъчни дрожди.
Хлебна мая
Маята, всъщност, са дрожди – едноклетъчни организми, наречени Saccharomyces Cerevisiae. Клетките дрожди имат яйцевидна форма и могат да се видят само с микроскоп. В един грам мая има 20 000 000 000 (двайсет милиарда) клетки от дрожди. Те се нуждаят от храна, топлина и влага, за да процъфтяват. Чрез ферментация превръщат храната си – захар и нишесте – във въглероден диоксид и алкохол. Въглеродният диоксид кара хлебните изделия да бухват, когато в тях се ползва мая. За хлебната мая, вредна или не, вече сме писали. Има доста интересни неща, които искаме да споделим с вас и за бирената, и за хранителната мая.
Бирена мая.
Бирената мая се произвежда от бирени дрожди, наречени Saccharomyces Cerevisiae (аха, вече ги знаем тези сахаромицес). Те се добиват от естествената ферментация на малц, хмел и вода. Думата „saccharomyces“ произлиза от старогръцки и означава „сладка плесен“. Тази плесен е вторичен продукт от производството на бира. В бирената индустрия се използват щамове, които произвеждат повече алкохол, а в производството на хляб се използват такива, които отделят повече въглероден диоксид. Бирената мая, която си купуваме като хранителна добавка представлява деактивирани бирени дрожди. След това дрождите се изсушават и се смилат на люспички или на прах. Докато са активни, дрождите поемат редица витамини, минерали и протеини от зърнените култури върху които се развиват. Тези нутриенти остават в изсушената мая, което я прави изключително хранителна.
Бирена мая
Нутриенти в бирената мая:
Поради големия брой на минерали, бирената мая е отлично допълнение към природните храни, отлична помощ срещу стрес, остеопороза, анемия и други заболявания. Бирената мая съдържа три важни елемента:
Селен, който забавя процеса на стареене. Регулира активността на глутатион пероксидаза – ензим, който играе съществена роля в неутрализирането на свободни радикали в организма;
Хром, който действа за предотвратяване на диабет и инфаркт. Участва в регулирането на нивата на глюкоза в кръвта и за поддържането на стабилна кръвна захар;
нуклеинова киселина, необходима за правилното клетъчно развитие и други незаменими аминокиселини, необходими за изграждането на протеини в тялото.
Бирената мая се използва като отличен източник на В – комплекс витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин ), В3 (ниацин), B5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), B9 (фолиева киселина), и H или В7 (биотин). Тези витамини подпомагат разграждането на въглехидрати, мазнини и протеини, като осигуряват на организма енергия. Те също така подкрепят нервната система, спомагат за поддържане на мускулите. Използвани са при храносмилането и поддържат здрави кожата, косата, очите, устата и черния дроб. Бирена мая не съдържа витамин B12, основен витамин. Производителите допълнително го влагат в хранителните добавки, предлагани на пазара.
Вреди от бирената мая
Хората, които имат чести гъбични инфекции или са алергични към мая, трябва да избягват този продукт. Хората с диабет трябва да се консултират със своя лекар, преди да приемат бирена мая, защото тя може да взаимодейства с лекарства за диабет и да причини ниски нива на кръвната захар. Хората с болестта на Крон също трябва да направят тази консултация. Бирена мая изглежда безопасен за повечето хора продукт, когато се използват в краткосрочен план. Може да предизвика главоболие, стомашен дискомфорт и газове (метеоризъм). Не е известно достатъчно за безопасността на дългосрочната употреба на бирена мая. Придържайте се към краткотрайната употреба.
Хранителна мая (nutritional yeast)
Хранителна мая е една от най-великите съставки, която може да намери употреба във веган кухнята. Както при класическата хлебна мая или добре познатата бирена мая, хранителната мая е направена от същите едноклетъчни организми (дрожди), Saccharomyces Cerevisiae. Разликата е в това, че дрождите не са продукт от производството на бира, а се захранват с меласа и са специално отглеждани за хранителна добавка. Хранителната мая е деактивирана, изсушена и смляна на люспички. Има ядков вкус и напомня на сирене/кашкавал. Вкусът на кашкавал, всъщност, идва от глутаминовата киселина, която се образува в процеса на зреене. Това е същата аминокиселина, която прави изключително вредния мононатриев глутамат толкова вкусен и пристрастяващ. За разлика от него обаче, в хранителната мая глутамините са напълно естествени и само подчертават вкуса на храната.
Хранителна мая
За разлика от маята за хляб, при която дрождите са все още живи и правят така, че хлябът да бухва, хранителната мая е “дезактивирана”. Това означава, че бактериите не са живи и ако сложиш хранителна мая в хляб, той няма да бухне, нито може да ферментираш нещо с нея. Хранителната мая не променя микрофлората в червата ни и е напълно здравословен продукт. Тя е различна и от бирената мая, която е доста горчива и има вкус като да ядеш хартия. Хранителната мая засилва аромата и вкуса на храните и ги обогатява със своя кашкавален вкус.
Нутриенти в хранителната мая
Най-често хранителната мая се препоръчва поради факта, че съдържа почти всички витамини от група B, включително тиамин, фолиева киселина, B6 и ниацин. Само половин до една супена лъжица хранителна мая на ден ще ви осигури препоръчителния дневен прием от B витамини. В нея също липсва витамин В12, който може допълнително да се добави. Хранителната мая съдържа всичките 9 незаменими аминокиселини, което я прави източник на завършен протеин. Богата е на бета глюкани (разтворими фибри), желязо, селен, хром и огромна гама от всякакви ензими, витамини и минерали, които засилват имунната система, намаляват нивата на холестерол в кръвта и предпазват от рак и хронични заболявания. *
Хранителната мая е богата на протеини (51%) – 10g хранителна мая осигирява количество протеини колкото 20g месо. Тези протеини са от растителен произход и се усвояват лесно от човешкия организъм.
Здравословните ползи от хранителната мая
Подобрява метаболизма;
Отличен източник на протеин и фибри;
Изключително полезна за вегетарианци и вегани;
Подхранва кожата, косата и ноктите;
Подходяща при глутенова непоносимост (не съдържа глутен);
Предотвратява рака на панкреаса;
Подпомага работата на черния дроб;
Регулира кръвната захар;
Има антивирусни и антибактериални свойства;
Хранителната мая има отлични показатели за износване на здрава бременност. Препоръчва се на всички жени, които планират бременност, да приемат 400–800 μg фолиева киселина на ден, за да предотвратят вродени аномалии и да подпомогнат растежа на плода. Производителите често подсилват хранителната мая с фолиева киселина, което я направи полезна добавка за бременни жени. Някои марки хранителни дрожди могат да съдържат повече от стандартна порция фолиева киселина, така че хората трябва да се консултират с лекар, преди да го използват като добавка.
Бирена, хлебна и хранителна мая
Има ли някакви рискове?
Въпреки всички предимства, които хранителната мая може да предложи, тази добавка не е подходяща за всички. Изследователите препоръчват на хората с възпалително заболяване на червата (IBD), глаукома и хипертония да избягват използването на хранителни дрожди, защото това може да влоши симптомите им. Хората с чувствителност към дрожди или алергия също трябва да избягват излагането на хранителни дрожди. В допълнение, някои изследователи казват, че хората с по-висок риск от подагра е добре да избягват хранителни дрожди.
Хранителните дрожди понякога се наричат суперхрана, защото дори малко от тази високопротеинова, нискомаслена, богата на нутриенти храна осигурява множество витамини и минерали, необходими на човешкия организъм.
Някои хора уверено използват чугуна върху стъклокерамичните си плотове. Други се притесняват, че чугунените тигани могат да повредят току-що закупеният плот. Както всички знаем, този вид котлони са много популярни в нашето общество. Те са с модерен вид, блестящи и привлекателни. Естествено, повечето хора искат да поддържат стъклокерамичният си плот в перфектно състояние възможно най-дълго. Всяка драскотина върху него може да промени външният му вид като цяло и да бъде повод за разочарование.
Факт е, че дори при малка злополука може лесно да се надраска повърхността на котлоните. Ако плъзнете чугуненен съд по стъклената повърхност, със сигурност ще оставите силна драскотина върху нея. Въпреки това, много хора убедено твърдят, че използването на чугунени тигани върху стъклен плот е възможно. Това обаче трябва да се прави с голяма предпазливост. Големите и тежки тигани от чугун могат лесно да счупят вашият стъклокерамиен плот. Вярно е, че стъклените и керамичните плотове предлагат много предимства, особено ако ги сравните с всички налични традиционни видове печки. Тези два материала обаче имат своите особености при работа върху тях с чугунени съдове за готвене.
Как да предпазите стъкленият/керамичният плот
Знаем, че хората харчат много пари за красиви лъскави нови плотове от стъклокерамика. Повечето от тях се колебаят или дори отказват да използват чугунени тигани. Съществува страх от оцветяване, надраскване или дори напукване. Използването на чугунен тиган върху стъклената повърхност може да е достатъчно безопасно, ако го използвате правилно. За да защитите вашият плот, е необходимо да се вземат някои предпазни мерки. И така, как използвате чугун върху стъклен/керамичен плот? Ето някои отговори на този въпрос.
Не плъзгайте чугунените тигани
Екипът от кухнята на прочутите съдове LODGE в САЩ провежда серия тестове по повод въпросите за ползване на чугунените тигани върху стъклени плотове. Резултатите показват, че чугунените съдове за готвене са достатъчно безопасни за стъклени печки. Не бива обаче да го плъзгате или изпускате върху повърхността на плота. Иначе грубите ръбове и неравният чугун могат да надраскат повърхността на вашия стъклен плот за нула време.
Поддържайте чист
готварският съд от чугун
Използването на чугун върху стъклен плот е ОК, стига да го използвате внимателно. Много често има масло и други видове остатъци от храна по дъното на чугунените тигани. Това е нормално при готвене. Когато тези масла или залепнала храна се нагрят, те могат да се карбонизират като въглен и да оставят черен отпечатък върху вашият стъклен плот. За да избегнете този вид надраскване, трябва да премахвате и почиствате готварските съдове от чугун винаги и след всяка употреба. Почистете както вътрешността, така и външната повърхност и оставете да изсъхне преди следващата употреба. Почистете и изтрийте и мръсотията от вашият стъклен плот.
Чугунът се нагрява по-бавно
Газовият пламък загрява бързо готварските съдове от чугун. Електрическите плотове обаче се нуждаят от известно време, за да се затоплят. Препоръчваме ви да загреете съдовете си от чугун на ниско ниво и след това да го подложите на средно висока температура; това ще разпредели топлината равномерно. Първоначалното загряване на ниска температура е принцип и при използване на чугунените съдове върху индукционни плотове.
Плоско
дъно
За оптимална работа при готвене върху стъклен плот, се нуждаете от чугунени съдове с плоско дъно. Повечето съдове за готвене от чугун имат неравна дънна повърхност, понякога с лека извивка. Затова те не винаги са подходящи за стъклен плот.
Размер
Обикновено препоръка за размерът на готварският съд е с около 2см по-голям от този на площта, която се нагрява на плота. Ако съдът е твърде голям, то топлината не може да се разпредели равномерно.
Груба повърхност
Повечето чугунени съдове са с груба повърхност, която може да надраска стъкленият плот. Изберете чугун, покрит отвън с цветен порцеланов емайл. Той заглажда порестата и груба повърхност на чугуна. Въпреки това, бъдете внимателни при употребата им върху плота. Вероятно съдовете за готвене от неръждаема стомана са най-добрият избор за печка със стъклен плот. Задължително избягвайте алуминия, тъй като този вид съдове за готвене оставя сив отпечатък върху лъскавата стъклена повърхност.
Заключителни думи
Ако сте внимателни при използването им, готвенето в чугун върху стъклен/керамичен плот е възможно. Затова спокойно вкарайте в кухнята си незаменимите съдове от чугун. Разбира се, можете да закупите съдове за готвене, които са по-подходящи за вашата печка със стъклен плот. Такива са съдовете за готвене от неръждаема или черна/сива стомана. Те ще отговарят перфектно на вашите нужди.
Чугунените съдове LAVA са все по-популярни в България и със сигурност са тези, с най-голямо разнообразие от форми, обеми и дизайн.
Фабриката LAVA METAL
LAVA се произвеждат във фабриката на LAVA METAL в Ескишехир, Турция. Производството им е с 40-годишна история, опит и познания. Автоматизирано, по най-съвременна технология за производство на чугунени отливки и емайлиране, лицензирана и регистрирана от Ferrotechniek. LAVA METAL е фабрика, разположена на 6000 м2 застроена и 15 000м2 отворена площ. Сертифицирана по ISO 9001 – производство в съответствие с действащите международни стандарти за качество. Докато при идентичните производства в страните от далечния Изток, в чугунените съдове се влага метален скрап и нискокачествени материал, то чугунените съдове LAVA се произвеждат от най-висококачествен чугун на световно ниво. Не съдържат примеси от вредни, канцерогенни елементи. За да се осигури високото качество на крайния продукт, всеки съд минава неколкократно през ръчен контрол в процеса на производство.
LAVA METAL е фабрика, в която производството върви непрекъснато. Тя не е отворена за посещения и не организира “дни на отворените врати”. Не е подходяща и не е пригодена за разглеждане на производството от клиенти и фенове на марката. Посетих ги по специална тяхна покана. И може да звучи странно, но бях много развълнуван от това, което видях там. Невероятно е да се проследи как хората физически се трудят над нещо, родено от груби суровини. В края на процеса, държат в ръце един красив готварски съд, краен резултат от тяхната не лека работа.
Леярната
Красивите съдове LAVA започват пътя си в тъмно и мрачно място. Всяка бройка се отлива индивидуално в леарска форма от пясъчна смес, направена специално за този чугунен съд. Тази част от фабриката е мястото, където всичко започва и не е елегантен шоурум. Работата с пясък, чугунен скраб и разтопен метал не предполага спретнато и чисто място. Гледайки всичко това те обзема накакво чувство на средновековност. Гледах как метални чугунени отпадъци се рециклират и стопяват в казана, като се превръщат в горяща, светеща огнена маса. Бях поканен да надникна вътре, когато го наклониха напред.
Беше толкова горещо, че едва успях да се доближа на не повече от 10 метра до казана. Беше по-горещо, отколкото можех да си представя и в същото време някак страшно. Вътре бълбукаше гореща маса от разтопено желязо. Никога не съм виждал нещо подобно. Температурата на лавата в казана измериха пред очите ми – 1380 градуса по целзий. Наблюдавах със страхопочитание работниците, докато изливаха разтопения метал в подготвените от пясък форми.
В следващите снимки ще видите чугунените отливки във вида им веднага след като са извадени от формите – груби, непочистени и мръсни. Следва специално внимание към всеки един от тях. Почиства се полепналият от формата материал. Преглеждат се за дефекти и онези които не преминат този тест се връщат за претопяване. После, здрави мъжки ръце заглаждат ръбовете с внимание към всеки детайл, за да се получи идеалната форма. Чугунените съдове вече започват да придобиват красивият си вид. Следва нов преглед за качество.
Красиви и цветни
Преминалите този тест се подготвят за емайлиране. Да се съвмести чугун и емайл е труден технологичен процес. Причината е голямата разлика в коефицента на разширяване при нагряване на двата метериала и това може да доведе до напукване на емайла. LAVA притежава лиценз за полагане на емайл върху чугуна чрез електрофореза. Технология, която в света се прилага само в няколко компании. Този процес разбира се е топ сикрет и аз нямам снимки от него. Уверявам ви, че не е никак лесен и всичко се прави отново на ръка.
Емайлът се полага в 3 слоя. Първи слой: грунд, който запълва порите на чугуна, предпазва го от ръжда и е основа за превъзходно покритие. Втори слой: черен емайл, който предотвратява залепването и пази чугуна от влиянието на киселините, съдържащи се в храната. Трети слой: цветен емайл, който освен че защитава чугуна, осигурява блестящия и красив вид на съдовете LAVA.
Крайният резултат е красив и блестящ чугунен съд LAVA. Но, той все още не е готов да напусне завода. На всяка стъпка от пътя, съдовете LAVA се инспектират за недостатъци – дефекти по глазурата, вдлъбнатини в метала, кривини по дръжките. Всички са причина, да се свали продукта от линията и да се върне за претопяване. Някои съдове с дребни козметични недостатъци се пускат за продажба, но всичко, което би повлияло на качеството на готвене прави чугуненият съд негоден да напусне фабриката.
Световен стандарт за качество
Чугунените съдове LAVA се произвеждат в съответствие с европейските и американските стандарти за качество и безопасност. Качеството и контрола се осъществяват през независими лаборатории, които следят за резултатите от следните тестове: • pH CONTROL TEST • VISCOSITY TEST • CONDUCTIVITY TEST • GLOW TEST • PARTICLE SIZE TEST • ENAMEL THICKNESS TEST • THERMAL SHOCK TEST • MECHANIC SHOCK TEST • CITRIC ACID TEST • EN 12875-1 DISHWASHING RESISTANCE TEST • GLOSS TEST • SALT SPREY TEST • UMGRİFF TEST • MICROSCOPE • SPECTRAL ANALYSIS • DETERMINATION OF MOISTURE SAND • PLANARITY, SURFACE ALIGNMENT TEST • TAPPED SILICON FEET TEST • MECHANICAL STRENGTH TEST • VISUAL TEST • EN 12875-1 DISHWASHER RESISTANCE TEST
СИХРЕ – международно изложение за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване
Изложението предлага цялостен панорамен поглед над хорека сектора и неговото развитие и е ключова платформа за работа с професионалистите в областта на хотелското и ресторантско оборудване. Вече 18 години изложението предоставя разнообразие от продукти и услуги, които ежегодно привличат български и чуждестранни посетители – собственици и мениджъри на хотелски вериги, кетъринг компании, ресторанти, пицарии, кафета и клубове, директори на супер- и хипермаркети с топли точки, архитекти, дизайнери, проектанти, инвеститори, чиито интереси са насочени към сферата на туризма, заведенията за обществено хранене и услугите.
Рецептата на успеха за хотелския и ресторантьорски бизнес на изложба СИХРЕ включва тематично разделени зони за фирмите участници, както и атрактивни зони за демонстрации. В дните на изложението можете да намерите също така ценни решения за висока технологичност на обектите в туристическата и търговска сфера.
През четирите дни на изложението изложители и посетители постигат перфектния баланс между създаване на нови контакти, запознаване с тенденциите в развитието на хорека сектора и забавление в многобройните съпътстващи събития и демонстрации.
LAVA България е сред изложителите на СИХРЕ 2018, в зала 6, щанд А5.
С попълването на формата се регистрирате за безплатен еднократен вход.
При успешна регистрация, на посочения от вас имейл, ще получите входна карта, която трябва да представите на входа на Интер Експо Център. Онлайн регистрацията е активна до 23.59 ч на 6 ноември 2018 г
Не бях човек, който някога би поискал чугунен тиган. Току-що бях навършил 20 години. Типичната вечеря за мен беше купа с преварена паста. Покрита с доматен сос от консерва и поръсена с настърган пармезан от пакетче. Нито един нож, който притежавах, не беше достатъчно остър, за да накълца лук. Не, че знаех как да го направя правилно. Никой в семейство ми не беше притежавал, преди това, чугунен тиган. Нямах представа какво да правя или как да се грижа за него. Та аз имах проблем да се грижа достатъчно добре дори за самия себе си. Плюс това, дори не можех да вдигна това нещо с една ръка.
Бях прекарал голяма част от изминалата година, опитвайки се да преодолея хранителен проблем. Измъчваше ме още от гимназията и все се провалях. Беше лесно да се откажа от храната, когато кухнята ми е празна. Без продукти, които предпочитах и без подходящото оборудване, за да ги сготвя. Но знаех, че ако искам да се грижа за тялото си, първо трябва да се науча как да го храня, което означава, че трябва да се науча да готвя. Така че, след като го получих като коледен подарък, реших, че новият ми чугунен тиган ще ми помогне да направя точно това.
Бързо разбрах, че чугуненият тиган иска постоянна грижа и внимание. Това е най-изискващият съд за готвене, който някога съм притежавал. Пренебрегваш ли го прекалено дълго, прибираш ли го мокър, той със сигурност ще ръждяса. Изтъркаш ли го прекалено силно, ще изстържиш сизонирането, за което си отделил седмици и месеци печене на по една пържола. Да, този процес изисква известно търпение от ваша страна. Здравословният слой „подправки“ не се случва след първата, третата или осмата употреба на тигана. Това е постоянен процес, точно като възстановяването на нормалното функциониране на тялото.
Издънвах се многократно. Опитах се да изпържа яйца, преди тиганът да бъде подправен достатъчно добре, което завърши с бъркана, смотана яйчена маса. Случи се цял месец без да готвя в тигана, и осъзнах, че и аз бях на няколко седмици без да има парче протеин в чинията ми. Имаше моменти, когато го оставях да се накисва в сапунената вода в мивката за през нощта, прекалено мързелив, за да го почистя веднага след вечеря. Или да го измия така, че да изстържа слоя му подправки и да го лиша от от всичките му незалепващи свойства.
Постепенно научих как да се грижа за него. Колкото по-уверено се чувствах с готвенето, толкова повече вярвах, че бих могъл един ден, да поддържам себе си в добра форма. С течение на времето тиганът ставаше все по-добър, както и готвачът.
Първата рецепта, която приготвих в тигана, беше цяло печено пиле. След това изпробвах няколко ризото рецепти, в които използвах домашно приготвен бульон, който наскоро бях научил да правя от пилешки остатъци. Скоро вече използвах тигана си, за да запечатвам пилешките бутчета и свинските филета, преди да ги пъхна с тигана директно във фурната. Правех запържени свежи зеленчуци и записаната от майка ми рецепта за овчарски пай. Всичко това в новият ми доверен съд за готвене.
Когато забелязвах петънца от ръжда по тигана, не се паникьосвах. Вече знаех, че след няколко изпичания с олио, моят тиган ще ми прости. Това ме караше да вярвам, че мога и аз да простя на себеси, че не се грижа добре за собственото си тяло.
Днес моят чугунен тиган живее на печката ми, деликатно напомнящ за целия напредък, който сме направили заедно. Години по-късно той все още ме държи отговорен. Когато забележа петънца от наченки на ръжда, това обикновено е знак, че трябва да забавя темпото и да обърна повече внимание на тигана – и на себе си. Сега планирането на менюто ми, готвенето в моят чугунен тиган и осигуряването на здравословното му поддържане, вече е част от ежеседмична ми програма за самоподдържане.
От както получих първия си чугунен тиган, колекцията ми от чугунени съдове се разрастна. Притежавам миниатюрен 16см тиган, в който напоследък си приготвям шакшука само за мен. Държа под око чугунения си грил тиган, който компенсира липсата на място за грил навън. Все още усъвършенствам рецептата за Dutch Baby и тази за царевичен хляб, в моя оригинален 22см скилет. Знам, че някой ден ще се получи. Кухненските ми шкафове вече са пълни с оборудване, което никога не съм допускал, че ще имам – кухненски робот, пасатор, машина за паста. Но, моят чугунен тиган изисква най-много от мен и затова съм му безкрайно задължен.
Инструкциите за употреба и грижа на чугунени съдове LODGE, ще Ви помогнат да готвите за цял живот в тях
Почистване, само на ръка. Изсушете незабавно, дори преди първата употреба.
След всяко измиване и подсушаване, втривайте лек слой растително масло.
Колко масло? Достатъчно за възстановяване на блясъка, без повърхността да остава “лепкава”.
Защо? За да запазите чугуненият съд “Сезониран” (омаслен/подправен) и защитен от влага.
“СЕЗОНИРАНЕ” – омасляване на чугунен тиган
Процесът “Сезониране” се извършва с растително масло, изпечено върху чугун при висока температура: не е химическо незалепващо покритие.
Сезонирането създава естествените свойства с лесно отлепване на храната. Колкото повече готвите, толкова по-добре става.
Тъй като създавате, поддържате и дори ремонтирате “сезонацията”, съдовете Ви могат да издържат над 100 години.
Нека готвенето започне!
Чугунените съдове Lodge могат да бъдат използвани с всички нагревателни уреди: индукционни, керамични, електрически и газови готварски плотове,
във фурната, на скарата или дори над лагерния огън. Не се използват в микровълнови фурни.
На стъклени или керамични готварски плотове, повдигайте чугунените съдове, никога не ги пързаляйте.
Съдовете Lodge за готвене са безопасни при високи температури. Използвайте метални, дървени или високотемпературни силиконови прибори.
Някои храни могат да залепнат за новите съдове (особено яйца). Използвайте малко допълнително олио или масло, върху добре загрят чугунен съд.
Киселинните храни като домати, боб и някои сосове могат да увредят сезонацията и трябва да се избягват до установяване на по-здрава сезонация.
Летият чугун рядко се нуждае от над средно загряване, когато е правилно предварително нагрят. Когато готвите при по-високи температури,
постепенно загрявайте до желаната температурата и добавете масло или олио непосредствено преди да добавите храната, за да предотвратите залепване.
Внимавайте, дръжките се нагорещяват. Използвайте силиконови ръкохватки или кухненски ръкавици. Използвайте подложки за защита на плотове от горещи съдове.
Почистване със сапун?
Ако използваният препарат или сапун за миене, не е твърде силен или абразивен, измийте със сапунена вода и веднага подсушете и омаслете.
Все пак знайте, че чугунените съдовете за готвене могат да достигнат 200°C за около 4 минути, а стават стерилни при 100°C,
затова не винаги е необходимо използването на препарати/сапун за миене.
Силните, абразивни препарати и метални четки (телени гъби) не се препоръчват, тъй като премахват сезонираният слой.
Ръжда ?! Без паника, не е развален.
Без защитният слой (сезониране), чугунът може да ръждяса.
Но е много лесно да се оправи. Изстържете ръждата, изплакнете, изсушете и омаслете с малко растително масло.
Ако проблемът продължава, ще трябва да отстраните напълно ръждата и да следвате инструкциите за повторно сезониране (по-долу).
Обновяване, ремонтиране.
Докато поддържате сезонацията, чугуненият съд ще бъде в добро състояние.
В даден момент, може да Ви се наложи сезониране на съдовете наново. Ако храната много залепва на повърхността или забележите наличие на ражда
или нехарактерно оцветяване, повторете процеса на сезониране:
* Измийте съдовете с гореща, сапунена вода и твърда четка. (Добре е да използвате препарат/сапун този път, защото се готвите да сезонирате наново).
* Изплакнете и изсушете напълно.
* Нанесете много тънко, равномерно покритие от растителна мазнина/масло, върху съдовете за готвене отвътре и отвън.
Твърде много нанасяне на мазнината/маслото ще доведе до лепкаво покритие.
* Поставете алуминиево фолио върху долната част на фурната (не директно на дъното), за да уловите стичащите се капки мазнина.
* Задайте температура на фурната около 180°C – 200°C.
* Поставете съдовете с дъното на горе в средната част на фурната.
* Печете съдовете за най-малко един час. След това изключете фурната и оставете съдовете да се охладят във фурната.
* Съхранявайте съдовете на сухо място.
* Повторете, ако е необходимо.
Малко полезни съвети!
Газовите пламъци не трябва да се разпростират отстрани на съдовете.
Препоръчва се, размерът на дъното да е равен с размера на нагревателната зона.
Не използвайте в микровълнови фурни.
При пържене с много мазнина, пълнете чугунените съдове само на 1/3 от капацитета им.
Най-често използваният сос за лазаня и талиатели е болонезе. Всъщност с това име ще го срещнете във френската кухня, с него е известен и у нас. Истинският италиански сос има съвсем друго име – рагу по болонски.
Ragu Classico Bolognese
Оригиналната рецепта за рагу по болонски.
Автентичната, оригинална рецепта за сос Болонезе – Ragu Classico Bolognese е посочена от Accademia Italiana della Cucina, чиято основна цел е съхранението на италианското кулинарно богатство, съвместно с Търговската камара на Болоня. Тази рецепта включа лук, морков, говежда кайма, селъри, панчета – вид италиански свински бекон, мляко, бяло вино, домати или доматен концентрат, черен пипер и сол. В различни варианти, извън традиционната рецепта, към соса може да се добавят гъби, дафинов лист, босилек, мащерка, каймата може да бъде смес със свинско и т.н. Едно обаче е условието, което обединява всички рецепти и гарантира отличен вкус: сосът трябва да се приготвя бавно, поне два часа. Така се извличат и концентрират ароматите и вкуса на продуктите. Всичко става толкова прекрасно, че не е нужно никакво друго овкусяване, освен малко черен пипер и сол.
Талиатели със сос болонезе
В сезона на доматите, решихме да си приготвим сгъстен доматен сос. За да ни е под ръка винаги, когато ни потрябва в кухнята или решим да приготвим болонезе. В процеса на подготовката на доматения концентрат, някак се оформи интересно сравнително проучване. Наблюдавахме процеса на готвене на този високо киселинен продукт, в различни тенджери, върху индукционен и обикновен (керамичен) котлон.
На снимката: чугунената (зелена) и голямата стоманена тенджери се нагряват на индукционните котлони. Малките тенджерки са върху обикновени керамични котлони.
Домати в чугунена и в стоманена тенджера
Нямаше как да не забележим. Доматите в чугунената тенджера завряха значително по-рано от тези в другите тенджери. При еднакви “изходни условия”. Докато в течността в стоманените тенджерки едва се забелязваха признаци на завиране, тази в чугунената вече активно къкреше. Обяснението е само едно – чугуна се нагрява по-бързо при индукция.
Поради самата структура на чугуна, топлината се разпределя равномерно в целия му обем. Въпреки, че най-топлата точка си остава дъното, стените на съда също се нагряват. Ето защо изпаряването на водата от доматения сок в чугунената тенджера се случваше доста по-бързо. Така, доматеното пюре в чугуна водеше “с половин обиколка” пред този в стоманената.
В крайна сметка, доматите от всички тенджерки отидоха в чугунената и си къкриха там до готовност. Отделихме си малко количество за соса болонезе, а останалото “зазимихме” за следващо ползване. За по-любопитните споделям, че готвенето на домати в чугунената тенджера по никакъв начин не повреди вътрешността ù.
Но, да се върнем на автентичната рецепта за рагу по болонски.
300 едро смляно тлъсто телешко 150 г панчета 50 г жълт морков 50 г целина, стъбло (селъри) 50 г кромид лук 300г доматено пюре 1/2 чаша сухо бяло вино 1/2 чаша пълномаслено прясно мляко
малко бульон, зехтин или масло, сол, черен пипер, половин чаша каймак (по желание)
В тигана се разтопява панчета-та, предварително нарязана и накълцана. Прибавят се дребно нарязаните и накълцани зеленчуци. Добавя се смляното месо и се запържва, като се разбърква. Слагат се виното и доматената салца, размита в малко бульон. Оставя се да къкри около два часа, като от време на време се добавя по малко от млякото и се подправя със сол и черен пипер.
Незадължително, но препоръчително е накрая да се добави каймака на един литър сварено мляко.
Необходим ви е нов набор от съдове за готвене? Ако е така, може би ще пожелаете да продължите да четете, за да научите малко повече за опциите, с които все още не сте запознати. Имам предвид съдовете за готвене от въглеродна или още “черна” стомана.
Mauviel 1830, тигани M’Steel
Подобно на чугуна, въглеродната стомана се състои от желязо и въглерод. Има сходни свойства, но и достатъчно разлики, така че за вас може да се окаже по-привлекателен вариант, особено ако търсите нещо по-леко и по-бързо реагиращо на промяна в температурата.
Теглото
Най-очевидната разлика между въглеродната стомана и чугуна е теглото. Ако някога изобщо сте вдигали чугунена тенджера, то знаете колко тежък е този материал. Тиганите не са кой знае колко по-леки.
Mauviel 1830, M’Steel
Причината за голямата тежина е, че желязото е доста крехък материал, така че за да е издръжлив съда, трябва да се отлее в по-дебел слой. При въглеродната стомана няма такъв проблем, затова повечето тигани, направени от този метал са значително по-леки. Все пак, сред тях има няколко възможни дебелини, съответно различни по тежест съдове. Въглеродна стомана, използвана за изработка на съдове за готвене 2 мм или 3 мм. Тези, които са 3 мм са по-тежки и се доближават до теглото на чугуна.
Време на реакция
Дебелината има значение и за някои други характеристики, освен теглото на съда. Именно дебелината е онова, което прави бавно готвенето в чугун, докато въглеродната стомана не е толкова добра в това отношение.
От друга страна, по-тънкия материал от въглеродна стомана означава, че тя се нагрява по-бързо. Освен това, поради същата причина, стоманата е много по-чувствителна към промени в температурата. Ако гответе в чугунен тиган и решавате, че топлината е малко висока, то ще ви отнеме доста време, относително казано, за самия тиган, за да се охлади до температурата, която трябва.
Това не е проблем за тигана от въглеродна стомана, който е по-тънък и с по-малка маса. Също така, и двата съда от тези видове материали работят много добре на по-новите индукционни котлони, които наскоро станаха много популярни.
Визия
На края наистина забележимата разлика във визията. Всеки различава тежкия и грубоват вид на чугунения тиган. Този от въглеродната стомана е на противоположния полюс – гладък и лъскав, поне докато е все още нов, блестящ и красив. С времето и ползването почернява, особено от вътрешната страна, където се натрупва слой от мазнина.
И двата вида тигани трябва да се омаслят преди първата им употреба. Правилното им третиране с мазнина, ги превръщат в такива с не залепващо покритие, подобно на всеки тефлонов тиган, но далеч по-безопасни за употреба.
Mauviel 1830 след омазняване
Чувал съм, че е необходимо повече време, за да се създаде необходимата степен на омасляване на чугунения тиган, в сравнение с такъв от въглеродна стомана, но тъй като нямам информация за това от първа ръка, не мога да потвърдя истинността на това твърдение. В някои форуми, които посещавам, стигнах до твърдения, че докато времето за достигане на добър слой, осигуряващ не залепването при чугуна е по-дълго, то този слой веднъж получен е доста по-устойчив.
Така, че има своите плюсове и минуси при използването на въглеродна стомана, но въпреки това тези съдове са доста добра възможност, която си струва да обмислите. Особено за уок тигани или такива за креп, там където наистина се нуждаете от по-добър контрол на температурата, и ако тежестта на чугунения тиган е проблем за вас, то този от въглеродна стомана е отличен избор. Все пак не забравяйте, че не е добра идея да го ползвате с нещо киселинно, като примерно доматен сос или вино, тъй като тези тигани реагират с киселините и храната ви ще придобие метален вкус.
Кои са производителите?
Ако се оглеждате за тиган от въглеродна стомана, който да добавите към посудата в кухнята си, то вероятно се чудите кой производител да изберете. Кой е най-добрият?
Е, отговорът може да ви изненада.
За разлика от останалите типове съдове за готвене (визирам тези от неръждаема стомана, където разликата в качество и съответно цена е доста съществена), въглеродната стомана си е въглеродна стомана. Всички такива тигани се произвеждат по един и същ начин.
Значи всичко се свежда до репутацията и цената.
Изглежда всички най-качествени, топ гастроном принадлежности идват от Франция. Предполагам, това се дължи на популярността на френската кухня по света и защото френската любовна афера с храната, датира от векове, не е изненадващо, че точно те правят най-добрите съдове за готвене в света. Като например Mauviel 1830
Това важи особено, ако сте решили да инвестирате в някой наистина красив, направен да бъде вечен, съд от въглеродна стомана.
Изглежда всеки сериозен готвач, който познавам има поне един такъв тиган в кухнята си и има защо. В тях готвят яйца като мечта, правят невероятни запечени сирена, пекат стекове до съвършенство.
И ето, че се решихте. Тиганът от въглеродната стомана е отлична опция за кухнята, дори и преди да не се е мяркал в полезрението ви.
Кулинарните състезания притежават особена притегателна сила, способна да обсеби мислите и вдъхнови всеки един, имащ специално отношение към храната, приготвянето и презентирането. Определено най-голямият и престижен в световен план кулинарен конкурс е Bocuse d’Or, наричан още “Кулинарните оскари”, но не само заради наградата – статуетка, много напомняща тази от филмовите награди „Оскар“.
Статуетките Bocuse d’Or
През януари 1987 г., Paul Bocuse създава Bocuse d’Or – революционен кулинарен конкурс. Прилагайки принципите на големите спортни събития, той представя истинско шоу с акцент върху готвенето и готвачите, което се провежда в рамките на Международния салон за ресторантьорство, хотелиерство и обществено хранене Sirha в Лион, Франция.
Идеята: да събере заедно 24 млади готвачи от цял свят, които са сред най-обещаващите таланти на своето поколение, за да приготвят превъзходни ястия в рамките на 5 часа и 35 минути, на живо, пред ентусиазираната публика. Жури, съставено от най-видните готвачи на планетата решава кой е най-добрият между тях.
Спечелилите Bocus d’Or
Rasmus Kofoed
Днес Бокюз д’Ор далеч не е само кулинарно състезание, а шоу, което се радва на голям интерес. Много талантливи готвачи са направили своето име от спечелването на конкурса, като спечелилият Bocuse d’Or 2011 г., датски готвач Rasmus Kofoed – ресторант Geranium (Копенхаген), който последователно печели бронзов Bocuse, сребърен Bocuse и златен Bocuse.
20 години след създаването си, изправени пред нарастващия брой държави, които искат да вземат участие в престижния конкурс Bocuse d’Or, през 2007 г. е въведена концепцията за конкурси за предварителен подбор, чрез въвеждане на континенталните събития Бокюз д’Ор Европа, Бокюз д’Ор Латинска Америка и Бокюз д‘Ор Азия, която стана Бокюз д’Ор Азия-Пасифик през 2014 г. и сега включва и Австралия.
Selection Europe 2016
Тези конкурси са реални континентални финали и имат за цел да определят представители на 24-те държави, които ще достигнат до престижния финал. Наградата Bocuse d’Or се дава на големия финален конкурс, който се провежда на всеки две години през януари, по време Sirha в Лион, Франция. Днес като част от Бокюз д’Ор се провеждат приблизително 60 национални и континентални издания на конкурса в рамките на този 2-годишен период. Всички те водят до кулминацията на Златния Бокюз – финалите в Лион.
Пол Бокюз сред победителите на Бокюз д’Ор в Лион, Франция.
Освен, че е най-известният френски майстор-готвач, Пол Бокюз е сочен и за най-знаменития жив готвач в света. Французинът произхожда от фамилия, управлявала ресторанти от 1767г., което отчасти обяснява иновативните му подходи към храната и високото качество на ресторантите му.
Пол Бокюз
Най-голямо признание от кулинарния свят и редица награди той печели след отварянето през 1965г. на ресторанта му в близост до Лион – L’Auberge du Pont de Collonges, който бива удостоен с три звезди на „Гид Мишлен“. Безспорно Бокюз е допринесъл много за френската кулинария и пряко, и косвено. Той е имал много ученици, значителна част от които са се превърнали в известни готвачи.
L’Auberge du Pont de Collonges
Пол Бокюз е носител на множество награди. Той е първият майстор-готвач, който някога е бил награждаван с ордена на Почетния легион от френския президент. На 30-и март 2011 г. престижната американска кулинарна школа Culinary Institute of America (CIA) го отличи с наградата „Майстор-готвач на века“. По думите на президента на CIA – Тим Раян, именно Бокюз е човекът, извел готвачите от анонимността на техните кухни, ставайки първата звезда-готвач в съвременната епоха.
Името на Бокюз се свързва и с осъществяването на втора Френска революция, но този път в готвенето. През 60-те и 70-те години Бокюз оглавил движението, известно като „Новата кухня“ (“Nouvelle cuisine”) и залагащо на експериментаторския подход и отдаващо по-голямо значение на съставките и начина на поднасяне. Ястията от „новата кухня“ са по-леки и не толкова пищни, като в същото време в тях са вложени пресни и висококачествени продукти.
Шеф Антонио Иванов, Bocus d’Or 2016
Основен спонсор на състезанието Bocuse d’Or е Mauviel 1830.
LAVA България има удоволствието да бъде представител на Mauviel 1830 за България. Разгледайте и купете уникалните медни съдове от колекцията M’Heritage на Mauviel в магазина ни shop.lavabg.eu.
Защо по моите прибори, от неръждаема стомана 18/10 се забелязват малки дупчици, петънца и ръжда? Как да избегна това? Не трябва ли стоманата 18/10 да е устойчива на ръжда?
Когато стане дума за неръждаемата стомана, която обикновено се използва при изработката на прибори за хранене, бъдете убедени, че тази която е 18/10 е възможно най-добрата от добрите възможности. Сплавта 18/10, съдържа 18% хром и 10% никел. Колкото повече е съдържанието на никел, толкова стоманата е по-устойчива на корозия и ръжда. Високият процент никел, осигуряващ и висока устойчивост срещу корозия, петна и ръжда, обаче, не е абсолютна гаранция, че те няма да се появят. Това зависи в голяма степен от начина, по който се грижите за своите прибори от стомана 18/10. Но, бъдете сигурни, че купувайки прибори 18/10, а не 18/8 или 18/0, вие сте изпълнили първото условие, за да си осигурите възможно високо качество и устойчивост.
Mercury – Exclusive line Hisar
В комплекта за хранене от неръждаема стомана, най-податлив на корозия е ножът. Това се дължи на факта, че острието на ножовете се изработват от стомана, която има по-високо съдържание на въглерод, което го прави по-твърдо и стабилно, в сравнение с такова, от стомана в която липсва въглерод. Това прави ножовете по-податливи на ръжда и петна, в сравнение с останалите прибори за хранене в комплекта. Ако внимателно разгледате приборите за хранене, ще забележите че именно остриетата на ножовете са предимно засегнати от петънцата на ръжда.
Nova -Studio line Hisar
Има няколко неща, които могат да причинят поява на ръжда по приборите от неръждаема стомана. С течение на времето, миещите препарати в съдомиялната машина могат да предизвикат поява на петна. Когато приборите са оставени замърсени в мивката или в съдомиялната, отлагайки миенето им за следващият ден, киселината от хранителните остатъци, може да бъде причина за корозия на повърхността и поява на петна. Това се случва и когато приборите не са подсушени след измиване, а са оставени да изсъхнат на въздуха.
Как да предотвратите появата на петна и да запазите блясъка на вашите прибори за храна? Препоръчваме да ги миете на ръка, като след това ги подсушавате от капките вода. Въпреки, че изисква повече време и труд, това ще запази скъпият ви комплект прибори в отлично състояние години наред. Добре е да съхранявате приборите отделно или в кутията, в която сте ги закупили. Това ще намали риска да се надраскат или повредят от евентуално търкане с други прибори при ежедневната им употреба.
Защо стомана 18/10 е по-добър избор за прибори за официална вечеря от сребърните такива? Блестящата повърхност, теглото и красотата на 18/10 качество стомана я прави отличен избор за официалната ви трапеза, защото тези прибори са много по-лесни за почистване и грижа, в сравнение със сребърните. Среброто изисква почистване със специална полираща паста, за да отстраните дори и съвсем малките отпечатъци от пръсти, които така лесно се появяват. Тези прибори трябва и да се съхраняват правилно, за да се избегне нова поява на петна и да остане бляскава повърхността им. В забързаният начин на живот, качествените прибори от неръждаема стомана са много често предпочитани пред лукса на сребърните.
Milano – Exclusive line Hisar
Комплектите прибори от хром-никеловата стомана 18/10 са обикновено по-скъпи от тези, които са 18/8 или 18/0, но качеството им е очевидно и дори осезаемо забележимо като усещане и визия. По-голямата тежест на тези прибори допринася за техния добър баланс, което ги прави удобни за употреба, но и добавя елегантност в трапезата ви.
Комплектите прибори от снимките в статията можете да закупите от нашия онлайн магазин shop.lavabg.eu
Когато през 1900 година в Париж Andre Jules Michelin публикува за първи път пътеводителя Мишлен едва ли е предполагал, че стотина години по-късно той ще се превърне в емблематичен начин на оценяване на най-добрите в световен мащаб ресторанти и техните готвачи.
Michelin Guide 1900
Историята на кулинарният пътеводител звучи като приказка: двамата братя Мишлен развиват техния бизнес с продажба на автомобилни гуми от самата зора на тази индустрия в Европа и както можете да си представите, по това време търговията се е движела основно от търговски пътници, които са обикаляли от град на град, за да предлагат своите продукти. Те пътували със седмици, убеждавайки малкото собственици на това чудо на техниката автомобила и обяснявали необходимостта да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записвали в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е любезен, къде виното е по-хубаво и си ги отбелязвали с звездички. Когато си сменяли маршрутите, по които пътували си разменяли малките книжки, в които записвали тази информация, за да може новият търговец да се ориентира по лесно къде да обядва и къде да пренощува, а той от своя страна допълвал нови и нови места.
Мишлен – автомобилни гуми.
През тези години във Франция имало едва 3 000 автомобила, всяко излизане на път е било малко предизвикателство и не винаги завършвало в плануваната крайна дестинация, поради всякакви проблеми от техническо естество, които спохождали шофьорите. Това била и причината братя Мишлен да опишат в една малка книжка всякаква полезна за онова време информация, която би им помогнала на път, като например, кой път е павиран, къде има сервиз или бензиностанция, къде може да ти сменят гумите и успоредно с това къде могат да пренощуват и да се нахранят, ако и това им се наложи, пътувайки из страната. Така се появил и първият пътеводител на Мишлен, първоначално се предлагал безплатно, но от 1920 година започнал да се продава. А за първи път през 1923 година се появява и отделна секция “Ресторанти”, с което се поставя началото на така коментираната и до днес класация.
Michelin Guide 1923
Три години по късно се появява и оценяването на всяко заведение със звезди, заимствано от търговските пътници, като са маркирали срещу адреса на ресторанта звездички според тяхната оценка. Първоначално малкото книжле било синьо на цвят, но от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава така и до ден днешен, с което си спечелва прозвището “червеният гид”.
Много е интересен начинът, по които става самото оценяване на заведенията. Специално обучени инспектори под прикритие посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии. Най-добрите от тях се сдобиват със специалната звезда. Максималният брой звезди, които Мишлен присъжда, са три, но с такъв брой могат да се похвалят много малко сред най-добрите ресторанти в света. Повечето включени в пътеводителя заведения нямат дори и по една звезда.
Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за “отличен”, две звезди предполагат че “си струва да се отклониш от пътя”, а три звезди означава “изключителен ресторант”, за който си заслужава да планираш отделно пътуване. Оценяването се извършва единствено и само на храната, която се сервира. Абсолютно никакво значение няма обстановката и интериорът на заведението, иначе казано, може да са инвестирани милиони в един ресторант и той никога да не получи желаното призвание. Скорошен пример за това, е случай през 2009 със закусвалня в Хонг Конг /Tim Ho Wan/, предлагаща ястия струващи около долар получава първата си звезда Мишлен
Michelin Guide 1898-1920
Самото оценяване се прави от анонимни инспектори, които изказват своето професионално мнение спрямо пет критерия: “качество на продуктите”, “майсторство във вкуса и приготвянето”, “личен почерк на кухнята”, “съотношение на цена/качество” cи “постоянство в качеството”. Звездите на на Мишлен са изключително трудни за получаване и мечтани от собствениците на ресторанти, както и от техните готвачи, но още по-трудно е тяхното запазване.
Ratatouille, Chef Gusteau
През 2003 г. 52-годишния шеф готвач Бернар Лоазо се самоубива поради неоснователни слухове за лишаване на неговия три звезден ресторант с от една от звездите му. По-късно създателите на анимационният филм “Рататуй” дават душа на своя герой Огюст Густо, използвайки тази трагична история. Друг факт е, че когато на един от ресторантите на известния британски шеф Гордън Рамзи са отнети две звезди от три такива, той се разплакал, споделяйки че чувството е сякаш те напуска любима жена.
Micheline Guide
Мишлен не е само отличие от висока класа кулинария, днес тази класация предопределя лайфстайл и се наслаждава на изключително отбрана публика и много заслужени аплодисменти. А призванието отличава най-добрите в бранша. Въпреки това, редица световно признати с класата си шеф готвачи не се стремят към звезда Мишлен, дори връщат присъдена им такава, имайки своите основателни причини.
Джун Йошида, познат на кулинарната сцена с работата му в Brasserie, Cru, Funky Kitchen, Opera, блогa FunKook и от около две години с ресторанта “Щастливото прасе”, споделя своето виждане и ценни съвети относно това колко е важно да имаме и използваме правилните тигани в кухнята, както и това що е то Sautee (соте).
За да бъде успешно начинанието ви, когато решите да готвите от първостепенно значение са не само продуктите, които ползвате, но и съдовете, с които работите. Тенджери, тигани, ножове, дъски и т.н. са от изключителна важност и трябва внимателно да бъдат подбирани, за да не се превърне във фиаско замислената от вас кулинарна оргия, което неминуемо би ви оставило на сухо ако решите да впечатлите някой, с когото да прекарате една по-дълга вечер. В този малък абзац ще обърнем внимание на негово величество Тигана и на техниката на сотиране.
Какво означава да сотираш
Sautee (соте) – от френски, подскачам, заради движението, което се получава докато храната се готви. Това е техника на готвене, при която се използва малко количество мазнина като храната се готви на висока температура. Често продуктите са нарязани на парчета или тънко, за да се осигури по-бързото им готвене. Храна, която е сотирана се зачервява (карамелизира), за да се запази нейната текстура, вкус и крехкост. Когато се готви месо, риба, пиле, храната често се завършва със сос, получен от бульон, вино или друга течност (ЗАБРАВЕТЕ ЗА ВОДАТА), комбиниран с това, което е останало по тигана. Сотирането е различно от пърженето в тиган, където се използва повече мазнина или се готвят големи парчета месо, риба и т.н., които се обръщат само ВЕДНЪЖ. Някои готвачи използват термина в зависимост от количеството добваена мазнина, а други ги използват взаимозаменяемо. Сотирането се различава и от запечатването, по това че първото само сготвя повърхността на продукта. Стир фрай също е различна техника, която се използва най-вече в източноазиатската кухня. Там всички продукти се добавят наведнъж, а не постепенно. За сотиране използвайте най-вече обикновен зехтин ( екстра върджин изгаря по-бързо, тъй като има ниска точка на горене ), рафинирано масло ( по същата причина ), олио от рапица, гроздови семена или фъстъчено олио.
Подбери внимателно своя Тиган
Намери съд, които е по-скоро широк, отколкото висок. Това осигурява по-бързото изпарение, храната трябва се събере равномерно, така че да не е препълнен тигана. Не трябва продуктите да са сгъчкани на едно място, за да има разстояние между тях, защото тези, които са отгоре по-скоро ще се задушат, отколкото да се карамелизират, изпържат и т.н. Не по-малко важно е да няма прекалено много място, защото тогава мазнината, в която готвите ще изгори.
Изключението:
Всякакви зелени храни, както и някои гъби ще се „смалят”, тъй като ще отделят голямо количество вода при готевене. Такъв тип продукти може да са в по-голямо количество ( без да прекалявате). ИЗБЯГВАЙТЕ ТИГАНИ С НЕЗАЛЕПВАЩО ПОКРИТИЕ!!!!!!!!!! С такъв тип тиган никога няма да получите хубава и хрупкава коричка.Може да си помислите: „Да, ама храната ми залепва за тигана!!!”. Спокойно, ще стигнем и до там.
Нагрявайте Тигана много добре
За да не получите, нещо, което изглежда все едно е готвено в микровълнова фурна трябва тигана да е нагрят предварително. Храната трябва да започне да се готви в момента, в който докосне повърхността, а не постепенно, докато тигана се загрява (ТОВА ЩЕ ПОМОГНЕ ТЯ ДА НЕ ЗАЛЕПНЕ). Първо загрейте тигана на сравнително висока температура – малко по-ниска температура е ОК, за бели меса, риба, зеленчуци, които сте бланширали предварително или по-дебели парчета. – преди да добавите мазнината.
Кога всичко е наред: Виждате мазнината на малки вълнички, все едно сте хвърлили камъче във водата или я чувате да цвърчи.
Кога нещата отиват по дяволите: Забелязвате пушек или усещате миризма на изгоряла мазнина. В този случай дръпнете тигана, изхвърлете мазнината, избършете го и започнете наново. Ако не сте сигурни в себе си, просто докоснете повърхността с крайчето на месото или каквото готвите. Ако чуете божествения звук „Църррррррррр!” сте в играта.
Карайте по-леко с количеството мазнина, която добавяте
Слагайте само такова количество мазнина, че да бъде повърхността леко омазнена. Всяко екстра количество ще ви докара в друга територия – тази на пърженето. Ако наклоните тигана и видите повече от 1-2 супени лъжици ( 15 – 30 мл.) бъдете разумен и махнете излишната мазнина.
Подсуши храната си добре
Провери дали не е останала повече влага или марината по продукта ти преди да го сложиш в горещата мазнина. Вероятно си чувал че водата и мазнината са като Левки и ЦСКА: хич не се обичат.
Бъди там през цялото време, но не прекалявай с ровичкането
Изкушението от това да държиш шпатула, щипки и т.н и да ровичкаш храната е огромно, просто хората са такива. През цялото време искаме да бутаме, бодем, разбъркваме нещо. Не сме Иван Звездев и не сме пред камера, не е нужно да го правим. Вместо това оставете храната да се зачерви, да добие примамлив цвят и коричка от едната страна преди да предприемете каквито и да е било действия. Когато това се получи обърнете я, би трябвало тя да се отлепи без съпротива, ако сте спазили горните инструкции. Ако готвите месо или риба обръщайте САМО ВЕДНЪЖ!
Подходящият Тиган
Добре е да имате няколко тигана, в зависимост от количеството храна, което ще приготвите. Тоест да имате 2-3 размера. Избирайте солидни тигани с дебело дъно. Всичко що е тенеке може да засилите в кошчето за боклук. Най-подходящи са тигани от неръждаема стомана (вече се намират по специализираните магазини), прекрасно е да имате и един тиган от чугун, поддържат се лесно и са вечни.
Стогодишните яйца са широко разпространен в Китай деликатес. Те са наричани още и пидан. Приготвят се от кокоши или патешки яйца и далеч не са консервирани за по сто или хиляда години, а само за по няколко месеца. В древността те са били покривани с глина, но днес се съхраняват в алкална смес от сол, чай, вар и пепел. В резултат на тази необичайна обработка, черупката става на петна и яйцето изглежда така, сякаш наистина е било съхранявано цяло столетие. Белтъкът придобива кехлибарен цвят и е като желе. Доста е безвкусен, но от друга страна, жълтъкът губи мекотата си и придобива острия вкус на синьото сирене.
LAVA България
Поради специфичния си вкус, обикновено на човек му е нужно време да свикне с пидан. Заради лекия дъх на амоняк, съществува мит, че някога яйцата се е консервирал в марината от конска урина. Това, обаче, е невъзможно, тъй като конската урина е киселинна, а не алкална.
LAVA България
Пидан може да се консумира без допълнителна обработка. Той се използва за предястия, както самостоятелно, така и в комбинация с тофу. Отлично се съчетава с маринован джинджифил, а в Китай, този специален деликатес се продава и по улиците набоден на клечка.
