Елате на щанда ни в СИХРЕ 2018

СИХРЕ – международно изложение за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване

Изложението предлага цялостен панорамен поглед над хорека сектора и неговото развитие и е ключова платформа за работа с професионалистите в областта на хотелското и ресторантско оборудване.  Вече 15 години изложението предоставя разнообразие от продукти и услуги, които ежегодно привличат български и чуждестранни посетители – собственици и мениджъри на хотелски вериги, кетъринг компании, ресторанти, пицарии, кафета и клубове, директори на супер- и хипермаркети с топли точки, архитекти, дизайнери, проектанти, инвеститори, чиито интереси са насочени към сферата на туризма, заведенията за обществено хранене и услугите.

Рецептата на успеха  за хотелския и ресторантьорски бизнес на  изложба  СИХРЕ  включва тематично разделени зони за фирмите участници, както и атрактивни зони за демонстрации. В дните на изложението можете да намерите също така  ценни решения за висока технологичност на обектите в туристическата и търговска сфера.

През четирите дни на изложението  изложители и посетители постигат перфектния баланс между създаване на нови контакти, запознаване с тенденциите в развитието на ХОРЕКА сектора и  забавление в многобройните съпътстващи събития и демонстрации.

 

LAVA България е сред изложителите на СИХРЕ 2017, в зала 6, щанд А5.

РЕГИСТРАЦИЯ ЗА БЕЗПЛАТЕН ВХОД в изложението.

С попълването на формата се регистрирате за безплатен еднократен вход.
При успешна регистрация, на посочения от вас имейл, ще получите входна карта, която трябва да представите на входа на Интер Експо Център.
Регистрацията е активна до 00:00 ч. на 07.11.2017 г.

 

За соса болонезе и въпроса “домати в чугун – да или не?”

Най-често използваният сос за лазаня и талиатели е болонезе. Всъщност с това име ще го срещнете във френската кухня, с него е известен и у нас. Истинският италиански сос има съвсем друго име – рагу по болонски.

Ragu Classico Bolognese

Оригиналната рецепта за рагу по болонски.

Автентичната, оригинална рецепта за сос Болонезе – Ragu Classico Bolognese е посочена от Accademia Italiana della Cucina, чиято основна цел е съхранението на италианското кулинарно богатство, съвместно с Търговската камара на Болоня. Тази рецепта включа лук, морков, говежда кайма, селъри, панчета – вид италиански свински бекон, мляко, бяло вино, домати или доматен концентрат, черен пипер и сол. В различни варианти, извън традиционната рецепта, към соса може да се добавят гъби, дафинов лист, босилек, мащерка, каймата може да бъде смес със свинско и т.н. Едно обаче е условието, което обединява всички рецепти и гарантира отличен вкус: сосът трябва да се приготвя бавно, поне два часа. Така се извличат и концентрират ароматите и вкуса на продуктите. Всичко става толкова прекрасно, че не е нужно никакво друго овкусяване, освен малко черен пипер и сол.

Талиатели със сос болонезе

В сезона на доматите, решихме да си приготвим сгъстен доматен сос. За да ни е под ръка винаги, когато ни потрябва в кухнята или решим да приготвим болонезе. В процеса на подготовката на доматения концентрат, някак се оформи интересно сравнително проучване. Наблюдавахме процеса на готвене на този високо киселинен продукт, в различни тенджери, върху индукционен и обикновен (керамичен) котлон.

На снимката: чугунената (зелена) и голямата стоманена тенджери се нагряват на индукционните котлони. Малките тенджерки са върху обикновени керамични котлони.

Домати в чугунена и в стоманена тенджера

Нямаше как да не забележим. Доматите в чугунената тенджера завряха значително по-рано от тези в другите тенджери. При еднакви “изходни условия”. Докато в течността в стоманените тенджерки едва се забелязваха признаци на завиране, тази в чугунената вече активно къкреше. Обяснението е само едно – чугуна се нагрява по-бързо при индукция.
Поради самата структура на чугуна, топлината се разпределя равномерно в целия му обем. Въпреки, че най-топлата точка си остава дъното, стените на съда също се нагряват. Ето защо изпаряването на водата от доматения сок в чугунената тенджера се случваше доста по-бързо. Така, доматеното пюре в чугуна водеше “с половин обиколка” пред този в стоманената.

В крайна сметка, доматите от всички тенджерки отидоха в чугунената и си къкриха там до готовност. Отделихме си малко количество за соса болонезе, а останалото “зазимихме” за следващо ползване. За по-любопитните споделям, че готвенето на домати в чугунената тенджера по никакъв начин не повреди вътрешността ù.

Но, да се върнем на автентичната рецепта за рагу по болонски.

Ето я и нея, преведена от страницата на Accademia Italiana della Cucina  :

 

Класическо рагу Болонезе

300 едро смляно тлъсто телешко  
150 г панчета 
50 г жълт морков
50 г целина, стъбло (селъри)
50 г кромид лук
300г доматено пюре
1/2 чаша сухо бяло вино
1/2 чаша пълномаслено прясно мляко
малко бульон, зехтин или масло, сол, черен пипер, половин чаша каймак (по желание)

В тигана се разтопява панчета-та, предварително нарязана и накълцана. Прибавят се дребно нарязаните и накълцани зеленчуци. Добавя се смляното месо и се запържва, като се разбърква. Слагат се виното и доматената салца, размита в малко бульон. Оставя се да къкри около два часа, като от време на време се добавя по малко от млякото и се подправя със сол и черен пипер.
Незадължително, но препоръчително е накрая да се добави каймака на един литър сварено мляко.

Ragù alla bolognese

 

Да ви е сладко!

Италианска пица на LAVA чугунено плато

Приготвихме страхотна пица с италианско тесто, три вида италиански меса и сирена…значи сме сготвили италианска пица 🙂

LV ECO Y PZ 28
LAVA чугунено плато за пица

Продукти за италианското тесто:

250 г. – брашно

125 мл. – вода

2 с.л. – зехтин

1 ч.л. – захар

1 ч. л. – сол

1 ч.л. – суха мая

Така… това са продуктите за тестото (около 1 порция), но ние бяхме много гладни и ползвахме всичко х4 😉

Друго нужно за пицата:

1 консерва с домати на кубчета 400г.

2 с.л. смлян босилек

1 ч.л. пушен червен пипер

1 малка купичка маслини (по-лесно е когато са без костилки)

…и за да е бъде една пица италианска, според нас трябва да има и италиански продукти,

спряхме се на комбинация между пикантни салами и прошуто, количествата са на вкус:

Салам вентричина – 1 слайс

Салам Калабро – 2 слайса

Прошуто пиоппа – 1 слайс

Моцарела – 1 топка

Грана падано (твърдо италианско сирене)

пушена моцарела – 1 слайс

Начин на приготвяне:

В една голяма купа смесихме всички продукти за тестото. Именно брашното, водата, маята, зехтина, солта и захарта.

То може и да не се прави така и сега готвачите да искат да се намесят, но ние така го направихме и резултатът беше превъзходен.

Бъркахме, месихме и месихме, и после пак бъркахме докато не се превърна в една хубава и хомогенна смес. Ако си омазните леко ръцете със зехтин и

месите върху голяма площ от разсипано брашно ще Ви е по-лесно 🙂 След цялата тази борба и бой, готовото тесто върнахме отново в купата. Не му давайте да диша.

Т.е. покрихме купата с прозрачно фолио и кърпа и оставихме да втаса както си му е реда на по-топло място докато не удвои обема си. Отне ни 20-30 мин.

 

Докато тестото си почива, заехме се с приготвянето на соса за пицата. В купичка изсипахме консервата с домати на кубчета, прибавихме и подправките, които бяха босилек и

пушен пипер и мачкахме, колкото душа ни поиска.

 

След кратка почивка, дойде ред на втасалото вече тесто. Разделяхме го на 5 равни части, като междувременно включихме фурната на максимум градуси (нашата може до 250), заедно с LAVA чугунено плато за пица, за да се загрее добре и то. След това е лесно, разстилахме тестото до размер почти равен на платото и го сложихме в зарятият чугун. Капка зехтин, доматеният сос, който бяхме приготвили влезе в действие, маслините си намериха и те мястото, сгушени между настърганото италианско твърдо сирене, покрити с (тук вече всяка пица беше различна) моцарелите и най-отгоре месото.

Запекохме за около 10 мин. и най-накрая гладът беше потушен.

И понеже имахме 5 топки тесто, процедурата се повтори още 4 пъти. Ядеш, разстилаш, мажеш, подреждаш, печеш и пак ядеш.

Италианските продукти в комбинация с чугун, направиха пицата прекрасна.

За перфектна презентация на пицата използвахме LAVA дървена дъска/плато от Ироко, с която не се притесняваме от мазнина или вода.

 

Миш-маш …класиката в жанра, в тиган Mauviel 1830

“Като вземеш тъй да се повзреш, па се позамислиш, излиза, че хайле практичен народ сме ний, българите. Истина! Вземете, да речем, например — газените тенекета, и проследете каква роля играят те в обществения живот на нашата татковина. Да се слисаш просто. Не бил, кай, практичен българинът. Кой, българинът ли?… Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват…” 

Преди повече от 100 години Алеко Константинов пише фейлетонът „Миш-маш”, в който иронизира българската изобретателност и бит. Миш-машът винаги е бил метафора за бъркотия и хаос. Но, не случайно се нарежда сред любимите ястия на българина. Причината е, че е лека и здравословна храна. Има ценни и добре съчетани съставки. Приготвя се бързо.

Mauviel 1830, M'Cook
Миш-маш в тиган M’Cook

Вариации на традиционния миш-маш има не една и две. Например, може да се добави лук, патладжан, бамя или моркови. Може да се приготви без сирене. Възможно е дори да се консервира за по-дълго време, ако е приготвен само от зеленчуци. В този вариант преди консумация се добавят яйца и сирене.

Рецептата, която ни изпрати наш клиент е много простичка и не включва сирене.

2016-08-29 21.47.32

Продукти

1,5 кг сурови чушки
пречистено масло
2 домата
10 яйца
сол на вкус

Приготвяне

Та чушките се режат…. в тигана Mauviel 1830 с пречистеното масълце … слагат се и се пържат до омекване …като се слага и сол…използвах Малдонска… ама който каквато…
после два нарязани домата и се готви до тяхното омекване…накрая се чукват 10 яйца….и се внимава да не се прескочи точката, в която от меки и мокри станат сварени и ронливи…това е тънкият момент… и те така те… друго няма. Аз лично като чукна яйцата и минута след това гася котлона… да си се достегнат от лигави…без огън … така най-малко може да се сбърка.

2016-08-29 22.15.28

Миш-маш може да се приготви с опечени и обелени чушки. Възможно е да се приготви също и на фурна. Обикновено ястието се сервира топло, поръсено с магданоз или пресен риган.

Да ви е сладко!

Изпекох тигана, но омлетът залепна.

„Здравейте, пращам ви снимка на сготвен омлет от мен и то в тиган за палачинки. Само, че недоумявам защо залепна храната, като предварително намазах тигана с мазнина, с олио и масло….имаше достатъчно мазнина….“

13874840_10210325590441846_1999614294_n
Омлет със зеленчуци в чугунен тиган

Защо залепва?

Така започна кореспонденцията ни с една дама, редовна наша клиентка. Тя е щастлива притежателка на много чугунени съдове и приготвя в тях страхотни ястия. Този тиган, обаче, се оказа източник на неудовлетвореност. Затова тя потърси нашето съдействие и съвет.

tava-za-palachinki-pica-drazhka-26cm-lv-eco-y-krp-26
LAVA България

Тиганът е от така любимите на мнозина плитки тигани, за приготвяне на пица, палачинки, креп. Черен, без цветен емайл, с двуслойно покритие. Тези тигани задължително трябва да бъдат изпечени преди първото им използване, за да се намали до минимум залепването на храната. Такъв беше и първият ни съвет към дамата.

„Яйцата са най-претенциозния продукт за готвене в чугунен тиган. За да не залепват е нужно тигана да е много добре изпечен или да е ползван много дълго време, така че да е добил онзи кафеникав лъскав слой, който го прави не залепващ. Препоръчвам да изпечете няколкократно тигана, като го намажете с растителна мазнина и нагреете в максимално загрята фурна за около час. Така по повърхността му ще се образува тънък филм от мазнина, който ще намали залепването на храната.“

Изпекох тигана, но пак залепва.

Дамата благодари за съвета. Но, след седмица тя отново се свърза с нас. Проблемът беше същия. Тиганът залепва. Изпрати ни снимки и настоя да го върне. Приехме да го изпрати в нашият офис, според написаните гаранционни условия.

2016-08-17 10.52.18

2016-08-17 10.52.35

2016-08-17 10.52.42

Получихме тигана в този вид. С ясни следи от употреба и явно недостатъчно изпичане.

Почистихме старателно тигана. Използвахме топла вода, домакинска тел, домакинска гъба и препарат за чинии. След това го подсушихме и пристъпихме към изпичането му.

Как да изпечем чугунен тиган.

След измиването и подсушаването на тигана, със силиконова готварска четка намазахме цялата вътрешна повърхност. Слоя мазнина е тънък, просто минахме с четката навсякъде. Нарочно избягвахме външната повърхност, защото дамата използва тигана върху индукционен котлон. Така няма да има опасност от евентуален проблем при подобна употреба. Пък и важната повърхност е именно тази вътре в тигана.

2016-08-17 19.26.58
Сложихме тигана във фурната*, включена на 250 градуса и го оставихме за един час да се пече. След изваждането от фурната тиганът имаше ето такъв вид:

2016-08-18 09.07.50

2016-08-18 09.08.18

Забелязва се, че в единият край на тигана мазнината е била на малко по-дебел слой. Там се беше получило ясно различимо наслояване. 

2016-08-18 09.07.58

Изчакахме да изстине добре. С топла вода, малко сапун и домакинска гъба изтъркахме наслояването. Леко омазнихме отново и пак сложихме тигана във фурната. Този път на 230 градуса за час. Крайният резултат изглежда така:

2016-08-18 09.06.16

2016-08-18 09.05.59

Тиганът е готов за употреба и колкото повече се използва, толкова по-незалепващ ще става.

Нашата клиентка ще получи отново своя тиган. А ние ще се радваме, ако той стане най-използваният в нейната кухня.

ВАЖНО! Ако искате да не залепва чугуненият тиган, такова изпичане трябва да се извършва с всички ЧЕРНИ чугунени тигани, с двуслоен емайл. Изпичането е задължително преди първата им употреба, както и след измиването им в съдомиялни или след по-старателното им изтъркване с домакинска тел или гъба.

*Забележка: Черните ГРИЛ тигани се поставят обърнати с дъното на горе, при изпичането във фурната.

 

 

Пилето в мляко на Джейми Оливър

Когато прочетете рецептата, ще ви обземе съмнение. Няма да отрека, че това е странна комбинация от съставки. Но аз ви обещавам, че е абсолютната вкусотия. Това е едно от най-вкусните печени пилетата, които съм опитвала в живота си. Изобщо.

Chicken-in-Milk-1448

Какъв е вкусът му?

Пилето се пече час и половина в задушаваща го течност. Затова наистина е крехко. Не “разпадащо се” крехко, но много лесно се разкъсва на порции.
Тъй като се пече през повечето време без капак, отгоре кожата става препечена и хрупкава. Редуцираща се течност около него се превръща в сос, който е наистина невероятен. Обхваща пилето и вътрешността му. Това е онзи сос, който аз наричам “течно злато”. Усеща се лек аромат на канела, чесън, лимонова свежест и салвия. Всички комбинирани в прекрасния сос. Печеният чесън, сготвен до омекване, сам по себе си е ужасно вкусен. Хапвам го, като директно изсмуквам сърцевината на скилидките. Перфектно!
Бях убедена, че млякото и лимонът ще свършат като подквасена бъркотия. Но, не е възможно да бъда в по-голяма грешка. Млякото се превръща в нежна извара, която може да изглежда малко странно на пръв поглед. Когато хапнете, вкуса е почти като на много малки парченца bocconcini или биволско mozarrella сирене. Исках повече от него!
В заключение, сигурна съм, че това ще е моята рецепта. Винаги когато имам цяло пиле за готвене, ще се обръщам към нея. Изключително лесна за приготвяне, като най-трудната част е запържването на пилето.

Така че, без повече приказки. Ето рецептата!

Chicken-in-Milk-1490
Пиле в мляко – Дейми Оливър

Продукти: 

10639622_876766712421507_2969309364350730828_n
LAVA България

1.5 – 1.8 кг цяло пиле
сол и черен пипер ( количество – на вкус)
2 супени лъжици зехтин
2 лимона ( само настърганата кора)
115 г масло
0.5 пръчка канела
1 шепа листа свежа салвия
10 скилидки чесън, цели, необелени
565 мл прясно мляко

Инструкции:

  • Загрейте фурната до 190 ° С.
  • Измийте пилето под вода и подсушете с хартиени кърпи.
  • Поръсете го със сол и черен пипер. Хубаво ги втрийте в кожата.
  • Загрейте олиото в голяма чугунена тенджера на силен огън. (Забележка 1)
  • Запържете пилето, както е цяло, възможно най-добре. Най-лесният начин да направите това (и сведете до минимум разкъсването на кожата) е с щипки за скара от към задната част на пилето и дървена лъжица отпред, за да може да го вдигнете и да обърнете пилето. Обръщайте пилето от всички страни, за да получи загар колкото е възможно  по-голяма част от кожата. (Забележка 2)
  • Ако ви е възможно (или ако имате помощник), излейте излишната мазнина от тенджерата с пилето, без да го вадите. Ако не можете, просто извадете пилето върху една чиния и след това отделете мазнината.
  • Добавете останалите съставки в тенджерата (върнете пилето в тенджерата, ако сте го извадили).
  • Печете с капак в продължение на 40 минути, след това се пече без капак в продължение на 50 минути (1.5 часа общо).
  • Нека престои в продължение на 5 минути след преди да извадите пилето от тенджерата върху чиния за сервиране. Сервирайте соса отделно.  Или сервирайте директно с тенджерата. Прекрасно е!

Забележки:

  1. Изберете тенджера, в която пилето се събира добре. Особено подходяща е овалната форма. Нека пилето да не я изпълва докрай, защото ще ви е много трудно със запържването.
  2. Запържването на пилето може да бъде малко трудно, ако използвате много плътно пасваща тенджера. Това е ключовата стъпка за тази рецепта, защото позапържването = аромат + хрупкава кожа, а също и редуцира мазнината. Останалата мазнина, която не се отделила при тази стъпка, се озовава в соса и може крайният резултат да бъде твърде мазен за вашия вкус.

 

Източник: recipetineats.com

Author: Nagi | RecipeTin Eats
Recipe type: Roast, Chicken, Dinner
Serves: 4 – 6

Тиганите, които френските мами използват вместо чугун.

Тиганите от въглеродна стомана отдавна са неизменна част от ресторантските кухни. Постепенно те получават своето място и в домашните. Както казват от Mauviel 1830: “It’s what the French mamas use instead of cast iron.” (Това е, което френските мами използват вместо чугун.)

Какво е “въглеродна стомана”?

Тиганите от въглеродна стомана често се сравняват с тези от чугун. Двата материала са много сходни, въглеродна стомана всъщност съдържа по-малко въглерод и повече желязо. Въглеродната стомана се състои от приблизително 99% желязо до 1% въглерод, докато чугунът обикновено съдържа 2 до 3% въглерод и 97 до 98% желязо. Защо има значение, тази, на пръв поглед, малка разлика?

Тиган M'steel Round Fry Pan Photo by James Ransom
Тиган The M’steel Round Fry, Photo by James Ransom

Подобно при ножовете „на главният готвач“, металът за тиганите има зърнеста структура. Тя определя как може да се обработи и да му бъде придадена форма. Добавеният въглерод в чугунът го прави по-крехък, защото въглеродът се стреми да се свърже в карбидни съединения (желязо-въглеродна смес) или да образува люспи от графит (чист въглерод). И двете форми нарушават структурната решетка на желязото, което го прави по-крехко и по-малко здраво.

От друга страна, с по-малко въглеродни емисии в своя състав, металът в тиганите от въглеродна стомана има по-единна структура. Механични процеси, като валцуване между тежки ролки, докато металът е горещ и следващо охлаждане с вода или масло, води до “замразъзване” на структурата в най-добрата конфигурация, което прави полученият метал силен. В резултат въглерод-стоманените съдове могат да бъдат направени по-леки и по-гъвкави или “пластични”. Тези съдове са направени чрез рязане и пресоване на формата на тигана от листове въглеродна стомана, като бисквитки изрязани с валяци за тесто. Ето защо въглерод-стоманените тигани са по-леки от чугунените, но имат много подобна структура.

Как да готвя в тиганите M’steel?

Когато търсите въглерод-стоманени тигани, ще намерите препратки към тигани от “синя стомана” или “черна стомана”. Обикновено, термините се отнасят до повърхностната обработка, която помагат за предотвратяването на корозия и ръжда. Това закаляване е причина повърхността на тигана да изглежда синкава или черна, а не сребристо лъскава.

Подобно на черния цвят на анодизираните съдове от алуминий, този слой е много устойчив. Въпреки това, с времето и употребата на тигана може да се наруши, ако се третира или почиства с препарати, съдържащи киселини. Нормално е при правилна употреба, след време, тиганът да придобие кафеникаво-черен цвят. Така обикновено изглеждат употребяваните тигани от въглеродна стомана, заради образуваният слой изпечена мазнина.  Това е филм от полимери, които го правят незалепващ. Той ще покрие цялата повърхност на тигана с течение на времето. (Не се опитвайте да го измиете!) След готвене, измийте тиган с гореща вода без сапун. Избършете с мека гъба и подсушете добре. Съхранявайте на сухо място!

Поради това, че е естествено незалепваща веднъж омаслена, въглеродната стомана е чудесна за деликатно готвене, но и за екстремно бързо запичане при висока температура. Тези тигани работят на всякакви и всички видове котлони. Включително индукционни повърхности.

Тъй като въглеродната стомана е реактивен метал, не я използвате за продължително готвене на кисели храни, съдържащи доматен сос, лимонов сок или оцет! Същото важи и за алкалните съставки: не използвайте сода за хляб върху тези тигани!

Източник: food52.com и cooksillustrated.com

Вземете вашият тиган Mauviel M’steel от нашия магазин shop.lavabg.eu

Чугун или Въглеродна Стомана. Кой тиган е по-добър?

Тиган от чугун или въглеродна стомана? Предимствата и недостатъците на единия и другия не са точно предимства и недостатъци, но все пак въпроса е “кой” от двата е по-добър?

До средата на XX век чугунените готварски съдове са били, може би, единствената алтернатива, която бихте намерили в кухнята. До голяма степен това се дължи на факта, че те са били единствената приемлива като функционалност опция.  Заради качествата си, чугунът винаги е бил и продължава да бъде отличен избор за готвене на почти всичко.

чугун или въглеродна стомана

Тиганите с тефлоново покритие

От 1960 г.  Teflon и подобни тигани с незалепващо покритие, набират популярност и заемат все по-голяма част в кулинарния свят. До 2000 година, когато традиционните, позабравени съдове от лят чугун и керамика започват своето завръщане на сцената.

След епохата на Fast food и вечерята от микровълнова, все повече хора предпочитат да се обърнат към корените си и да изхвърлят всички тигани Teflon, за да приготвят истинска храна, започвайки от нулата.

Установено е, че тефлоновото покритие отделя химикали в храната и е токсично при нагряване (при 260°C). Освен това с тефлонов тиган липсва възможността да готвите в един съд и същ съд, от котлона във фурната.

чугун или въглеродна стомана
Тиган от въглеродна стомана Mauviel 1830, колекция M’steel

Здравословните тигани

С тиган от чугун или въглеродна стомана няма да имате подобни проблеми. Това ги прави отличен избор за всеки готвач, предпочитащ мулти-функционални съдове и здравословно приготвяне на храната. Двата материала формират основните видове тигани, когато става дума за готварски съдове от естествени материали, затова ще ви попаднат класически тигани и от двата вида. Тези от чугун, със сигурност, са по-добре познати. Тиганите от въглеродна стомана могат да се използват за всичко, за което и техните чугунени братовчеди, обаче без някои недостатъци на чугуна.

LAVA Cast Iron on induction
Чугунени грил тавички LAVA на индукционни котлони

Добър аргумент, за да бъде закупен който и да е от тях: и двата вида тигани работят отлично на индукционни котлони, така че определено ще сте готови за бъдещето.

Чугунен или Стоманен

Mauviel M'Steel
Тиганите M’Steel са подходящи и за открит огън

Чугунът е “убиец” на топлопроводимостта. Дълго държи температурата, може да се нагрее до високи градуси и разпределя топлината в целия си обем. Това го прави подходящ за придаване на лек загар на месо, примерно стек. Повърхността на тигана няма да промени температурата си, след като сте поставили студеното месо върху него. В допълнение, тъй като чугуна се държи просто перфектно във фурната, можете да използвате същия този тиган за приготвяне на обърнат ябълков пай, примерно. Недостатъкът на чугунените съдове е, че отнема време за да се нагреят или изстинат, което може да бъде досадно. От друга страна това може да бъде тяхно предимство – особено, когато използвате чугунена тенджера, за да запазите по-дълго топла яхнията или други подобни ястия. Въглеродната стомана не задържа толкова дълго топлината. Предимството им е, че тиганите от въглеродна стомана се нагряват и изстиват значително по-бързо.

Чугунените тигани са добре познати, заради тяхната здравина и често са предавани от поколение на поколение, вече добре омаслени от ползването им във времето. Въглеродната стомана е също толкова здрава. В същност е по-малко чуплива от чугуна. Рискът от счупване, ако изтървете или ударите тигана е по-малък.

Mauviel M'Steel
Омаслен тиган Mauviel M’Steel

Подправяне на тиганите

Определено и двата вида тигани изискват обработка преди използването им. Необходимо е тяхното добро омасляване, т.н. seasoning. Представлява наслояване на мазнина и изпичане на тигана, за да не залепва храната. Целта е да се направи тигана по-добър за готвене, защото може един тиган да изглежда добре, но да не е добър за готвене.

Тиганите от въглеродна стомана имат по-гладка повърхност от чугунените. Това прави по-лесно омасляването им. Дори еднократно омасляване може да създаде незалепващ слой. Чугунените тигани, заради грапавата си повърхност обаче, задържат по-добре този слой. Старателното измиване и изстъргване не е препоръчително. Тогава ще ви се наложи да повтаряте процедурата по омасляването, ако искате стека да не залепва за дъното на тигана.

DSC_8106
Чугунен тиган LAVA

Повечето хора, които имат чугунени тигани, смятат за справедлив компромис значителната им тежест, имайки предвид вечността им. Обаче, това което те вероятно не знаят е, че има тигани, които са направени с около 2/3 от теглото на чугунените им съответствия. При това без да бъдат по-малко вечни.

И двата материала имат приблизително еднаква плътност, но  тиганите от въглеродна стомана обикновено се правят по-тънки. Ето защо са и по-леки от чугунените им еквиваленти. Бъдете внимателни когато купувате даден продукт!  Можете да се окажете с изкривен тиган, ако е твърде тънък и лек – често срещано оплакване от потребителите на по-евтини тигани от въглеродна стомана.

Преди всичко, двата вида тигани са много добри продукти. Вие преценете кой ще ви е полезен в кухнята. Аз не бих се лишила от нито един от тях.

Източник: foodal.com

 

Bocuse d’Or и кулинарните ни мечти с Антонио Иванов

Bocuse d’Or е състезание за професионалисти, витрина за най-новите тенденции в световен мащаб. Bocuse d’Or е мястото, където любовта към храната и професионалните умения работят заедно, а резултата винаги е един кулинарен шедьовър.
През май тази година, в Будапеща се проведе Европейската квалификация на Bocuse d’Or. България участва за трети пореден път, като възможността за това бе осигурена от Асоциацията на професионалните готвачи.

image-event_c98e6ffd8d10017c0c2b52fe737cecb82844cd3b
Bocuse d’Or – European Selection 2016

Състезанието е отворено за всички професионални готвачи, чийто максимален брой тази година бе 20, от тях 11 получиха възможността да бъдат на големия финал в Лион, Франция, през януари 2017 г. Във всеки отбор има кандидат, помощник и треньор. Според регламента кулинарите трябва да приготвят две плата – рибно и месно, по 8 порции за журито и по 2 чинии за презентация и снимка. Всичко това трябва да се сготви за 5 часа и 35 мин., като в навечерието на надпреварата отборите имат само един час на разположение, за да подредят екипировката си. Редът, по който се състезават участниците се решава с лотария седмица преди събитието.

13164182_10154144013233209_9175741251602372521_n
Bocuse d’Or – European Selection 2016

Bocuse d’Or, като еталон за световните кулинарни тенденции, поставя силен акцент върху аромата, вкуса и дегустацията, като има за цел и да насърчава разнообразието в световното кулинарно наследство. Осем членното жури оценява както замисъла, сложността и вкуса на ястията, така и техниката и хигиената при изпълнението. За презентацията се дават 20 точки, а за вкуса 40 точки. При случай на равенство между отборите, комитетът, отговарящ за кухните, дава допълнителни 20 точки за чиста работа и правилно използване на продуктите.

zx620y348r_2760728

Нашият млад и златен отбор – Антонио Иванов (23) и неговият помощник Симеон Николов (20), се наредиха сред кулинарния елит на Европа, по време на континенталните квалификации за Bocuse d’Or, най-високо ценената титла в областта на кулинарията.  Този факт вече е успех за България, макар че не получихме възможността да бъдем сред финалистите в Лион догодина.

Bocuse-DOR-sponsor
Mauviel 1830 – Bocuse d’Or MAIN SPONSOR ® Official supplier of cooking utensils

LAVA България, представител на Mauviel 1830, основен спонсор на Bocuse d’Or, разговаря с Антонио Иванов за тръпката и емоцията да бъде сред европейския кулинарен елит на това състезание.

Антонио Иванов
Chef Antonio Ivanov

Шеф Иванов, имаме ли самочувствие и увереност, че можем да се наредим до най-добрите, водещи в кулинарното изкуство държави?

Разбира се, макар че това е едва трето участие на България на това състезание, ние се представихме доста силно, но трябва страшно много работа и е необходимо целия бизнес да се включи в това начинание, както и държавата, защото това е разликата, в другите страни всички работят заедно и успяват!

Подкрепата – финансова и морална, в месеците на подготовка за такова състезание е повече от необходима. Беше ли спокоен и сигурен в себе си, какви бяха трудностите в подготовката? 
Бяха доста напрегнати и натоварени месеци, работехме всеки ден в продължение на 2 месеца както и преди това, но знаехме защо го правим и се чувствахме добре! Имахме подкрепата на приятели, роднини, много колеги готвачи, който идваха да ни видят и да опитат какво сме измислили, и по време на тренировките!

13048190_10154095308578209_4634903161843761629_o

Всички майстори готвачи на това състезание за изключително добри, но не всички получават шанс да са сред избраните. Според шеф Андре Токев си бил супер спокоен по време на състезанието, шеф Димо Димов каза, че пропуски в изпълнението не е имало и все пак …  Какво ни липсваше, за да бъдем сред щастливите 11?

Както казах, участваме едва за 3-ти път, държавите в първите 11 приемат Бокюз Дор като нещо изключително, място където рекламират страната си като кулинарна дестинация от 30 години насам, вкарват много средства и усилия.

13177542_10154143690128209_4955274827432860414_n
Българската публика на Bocuse d’Or

Състезанието донесе много емоции на всички българи, присъствали в залата в Будапеща, както и на тези, следили го онлайн. Кой е твоят незабравим момент?
Беше уникално през цялото време, разминавах се с готвачи за който съм чувал легенди и съм гледал в youtube, запознахме се с много хора, а публиката беше уникална ние се чувствахме като в България, затова и бяхме толкова спокойни, чувахме само ”Българи юнаци” и химна, това беше уникално! Всеки говореше за българската публика!

Антонио Иванов
Дунавска есетра и черноморски калкан, гарнирани с градински зеленчуци, свежи подправки и пюре от грах.

 

Антонио Иванов
Терин от еленско месо със сарма с агнешко, лютеница от червени чушки и пържени топчета от качамак

След състезанието доста се изписа в социалните мрежи, относно класирането ни. Как приемаш коментарите?

Като цяло повечето коментари бяха много положителни, а другите просто не ги отразявам.

13122921_10154149673203209_1010355935071041680_o

Eвропейския финал на Бокюз Дор, спечели 33-годишният унгарски готвач Тамаш Шзел от ресторант „Оникс в Будапеща.

Сребърен медал спечели Норвегия /представена от Кристофър Уйлям/, а бронзов Швеция /представена от Александер Сьогрен/.

Испанците, които също не се класираха за финала са доказателство, че за успех в Bocuse d’Or е необходим не само талантлив и амбициозен отбор. Въпреки, че е смятана за световна сила в кулинарията през последното десетилетие, Испания не постига добри резултати на Bocuse d’Or.

 

Нашето участие в тазгодишните европейски квалификации, определено е следващата крачка на България към повишаване на кулинарната ни култура. Необходими са ни такива изяви на български шеф готвачи на световната кулинарна сцена, не само за да заявим своето място сред добрите, но и за да черпим директно от извора нови техники, презентации, идеи.
Пък кой знае … може би ще дойде моментът, в който, онези които могат да изведат развитието на кулинарията и гурме-туризма в България до световните висини, да решат, че си струва всяко усилие и инвестиция и да го направят.

За Тиганите от Въглеродна Стомана

Необходим ви е нов набор от съдове за готвене? Ако е така, може би ще пожелаете да продължите да четете, за да научите малко повече за опциите, с които все още не сте запознати. Имам предвид съдовете за готвене от въглеродна или още “черна” стомана.

Mauviel 1830
Mauviel 1830, тигани M’Steel

Подобно на чугуна, въглеродната стомана се състои от желязо и въглерод. Има сходни свойства, но и достатъчно разлики, така че за вас може да се окаже по-привлекателен вариант, особено ако търсите нещо по-леко и по-бързо реагиращо на промяна в температурата.

Теглото

Най-очевидната разлика между въглеродната стомана и чугуна е теглото. Ако някога изобщо сте вдигали чугунена тенджера, то знаете колко тежък е този материал. Тиганите не са кой знае колко по-леки.

Mauviel-Pan-640
Mauviel 1830, M’Steel

Причината за голямата тежина е, че желязото е доста крехък материал, така че за да е издръжлив съда, трябва да се отлее в по-дебел слой. При въглеродната стомана няма такъв проблем, затова повечето тигани, направени от този метал са значително по-леки. Все пак, сред тях има няколко възможни дебелини, съответно различни по тежест съдове. Въглеродна стомана, използвана за изработка на съдове за готвене 2 мм или 3 мм. Тези, които са 3 мм са по-тежки и се доближават до теглото на чугуна.

Време на реакция

Дебелината има значение и за някои други характеристики, освен теглото на съда. Именно дебелината е онова, което прави бавно готвенето в чугун, докато въглеродната стомана не е толкова добра в това отношение.
От друга страна, по-тънкия материал от въглеродна стомана означава, че тя се нагрява по-бързо. Освен това, поради същата причина, стоманата е много по-чувствителна към промени в температурата. Ако гответе в чугунен тиган и решавате, че топлината е малко висока, то ще ви отнеме доста време, относително казано, за самия тиган, за да се охлади до температурата, която трябва.

41vxN9SQg2L

Това не е проблем за тигана от въглеродна стомана, който е по-тънък и с по-малка маса. Също така, и двата съда от тези видове материали работят много добре на по-новите индукционни котлони, които наскоро станаха много популярни.

Визия

На края наистина забележимата разлика във визията. Всеки различава тежкия и грубоват вид на чугунения тиган.  Този от въглеродната стомана е на противоположния полюс – гладък и лъскав, поне докато е все още нов, блестящ и красив. С времето и ползването почернява, особено от вътрешната страна, където се натрупва слой от мазнина.

И двата вида тигани трябва да се омаслят преди първата им употреба. Правилното им третиране с мазнина, ги превръщат в такива с не залепващо покритие, подобно на всеки тефлонов тиган, но далеч по-безопасни за употреба.

 

Mauviel 1830
Mauviel 1830 след омазняване

Чувал съм, че е необходимо повече време, за да се създаде необходимата степен на омасляване на чугунения тиган, в сравнение с такъв от въглеродна стомана, но тъй като нямам информация за това от първа ръка, не мога да потвърдя истинността на това твърдение. В някои форуми, които посещавам, стигнах до твърдения, че докато времето за достигане на добър слой, осигуряващ не залепването при чугуна е по-дълго, то този слой веднъж получен е доста по-устойчив.

Така, че има своите плюсове и минуси при използването на въглеродна стомана, но въпреки това тези съдове са доста добра възможност, която си струва да обмислите. Особено за уок тигани или такива за креп, там където наистина се нуждаете от по-добър контрол на температурата, и ако тежестта на чугунения тиган е проблем за вас, то този от въглеродна стомана е отличен избор. Все пак не забравяйте, че не е добра идея да го ползвате с нещо киселинно, като примерно доматен сос или вино, тъй като тези тигани реагират с киселините и храната ви ще придобие метален вкус.

Carbon_steel_2

Кои са производителите?

Ако се оглеждате за тиган от въглеродна стомана, който да добавите към посудата в кухнята си, то вероятно се чудите кой производител да изберете. Кой е най-добрият?

Е, отговорът може да ви изненада.

За разлика от останалите типове съдове за готвене (визирам тези от неръждаема стомана, където разликата в качество и съответно цена е доста съществена), въглеродната стомана си е въглеродна стомана. Всички такива тигани се произвеждат по един и същ начин.

Значи всичко се свежда до репутацията и цената.

Изглежда всички най-качествени, топ гастроном принадлежности идват от Франция. Предполагам, това се дължи на популярността на френската кухня по света и защото френската любовна афера с храната, датира от векове, не е изненадващо, че точно те правят най-добрите съдове за готвене в света. Като например Mauviel 1830

Това важи особено, ако сте решили да инвестирате в някой наистина красив, направен да бъде вечен, съд от въглеродна стомана.

Изглежда всеки сериозен готвач, който познавам има поне един такъв тиган в кухнята си и има защо. В тях готвят яйца като мечта, правят невероятни запечени сирена, пекат стекове до съвършенство.

И ето, че се решихте. Тиганът от въглеродната стомана е отлична опция за кухнята, дори и преди да не се е мяркал в полезрението ви.

Източник: foodal.com

Момичета, готови ли сте да бъдете обичани?

61214163

Любовта на мъжа минава през стомаха. До вчера силно се съмнявах в това твърдение, но днес- споделям с Вас тази история.
Аз съм сериозно скарана с готвенето. Кухнята ми е пълна със всякакви уреди, здравословни храни в пакети, множество подправки отtumblr_nw58ghT2si1uujs0uo1_500 всички краища на света и перфектно лъсната печка (която е и първият признак за рядката ѝ  употреба). И така, всички мои приятели знаят за „любовта“ ми към готвенето и тънкото ми чувство за хумор по темата, затова ми подариха огромна тенджера и три, според тях, изпипани рецепти подходящи дори за балъци. Посмяхме се дружно за моя сметка след, което я прибрах в шкафа. След като стоя почти година непокътната, реших да я тествам, заедно с теорията за любовта на мъжа и от къде точно минава тя.

 

Е, резултатът от експеримента е ъхъм … как да кажа … , след като чак се навих да споделя…не знам от тенджерата ли беше, от рецептата ли или от нещо друго … но вече ще я вадя по – често. Опитайте и Вие, и споделете резултата …

Нужни продукти:

хумус от боб и авокадо
LAVA България

Тенджера: 28см., тежи поне 2 кг. (чугунена от ЛАВА)
Пресни малки картофки: 1 кг.
Цяло пиле
1 бира в нисък кен
Масло
черен пипер, сол, други подправки на вкус, пресен чесън и копър.
Всичко се слага в тенджерата в следния ред:
– отваряте кена с бира и го слагате в средата;
– слагате пилето върху него да застане право;
– намазвате пилето с масълцето, солта, малко черен пипер и други подправки, които обичате (понеже съм скарана с подправките го намазах с готова подправка за пиле);
– около него слагате картофките (добре измити и цели);
– поръсвате ги със зехтинче/олио;
– поръсвате ги с нарязания на ситно копър и чесън (аз ги минавам заедно през робота за по – лесно);
– слагате във фурната да се пече (без капак) на 200 градуса.
Понеже хич не ги разбирам тези работи и не засякох време. Печете, докато пилето се зачерви и започне да се отделя лесно като го набодете. Картофките и тях ги тествах на няколко пъти, докато омекнаха добре.

roasted-chicken-ken1
Сервирах направо с тенджерата, като доказателство, че вечерята не е поръчана от някой любим ресторант, а лично завъртяна от мен. Нататък няма да разказвам …
Да Ви е сладко!

 

LAVA България: изпратено ни от Мария.

П.П. Благодарим ти, Мария, за споделената история и рецепта!

Bocuse d’Or – кулинарните оскари

Кулинарните състезания притежават особена притегателна сила, способна да обсеби мислите и вдъхнови всеки един, имащ специално отношение към храната, приготвянето и презентирането. Определено най-голямият и престижен в световен план кулинарен конкурс е Bocuse d’Or, наричан още “Кулинарните оскари”, но не само заради наградата – статуетка, много напомняща тази  от филмовите награди „Оскар“.

l_9717_bocuse-d-or
Статуетките Bocuse d’Or

През януари 1987 г., Paul Bocuse създава Bocuse d’Or – революционен кулинарен конкурс. Прилагайки принципите на големите спортни събития, той представя истинско шоу с акцент върху готвенето и готвачите, което се провежда в рамките на Международния салон за ресторантьорство, хотелиерство и обществено хранене Sirha в Лион, Франция.

Идеята: да събере заедно 24 млади готвачи от цял свят, които са сред най-обещаващите таланти на своето поколение, за да приготвят превъзходни ястия в рамките на 5 часа и 35 минути, на живо, пред ентусиазираната публика.  Жури, съставено от най-видните готвачи на планетата решава кой е най-добрият между тях.

actu_422_vignette
Спечелилите Bocus d’Or
geranium001ny-1-692x1024
Rasmus Kofoed

Днес Бокюз д’Ор далеч не е само кулинарно състезание, а шоу, което се радва на голям интересМного талантливи готвачи са направили своето име от спечелването на конкурса, като спечелилият Bocuse d’Or 2011 г., датски готвач Rasmus Kofoed – ресторант  Geranium (Копенхаген), който последователно печели бронзов Bocuse, сребърен Bocuse и златен Bocuse.

20 години след създаването си, изправени пред нарастващия брой държави, които искат да вземат участие в престижния конкурс Bocuse d’Or, през 2007 г. е въведена концепцията за конкурси за предварителен подбор, чрез въвеждане на континенталните събития Бокюз д’Ор Европа, Бокюз д’Ор Латинска Америка и Бокюз д‘Ор Азия, която стана Бокюз д’Ор Азия-Пасифик през 2014 г. и сега включва и Австралия.

image-event_c98e6ffd8d10017c0c2b52fe737cecb82844cd3b
Selection Europe 2016

Тези конкурси са реални континентални финали и имат за цел да определят представители на 24-те държави, които ще достигнат до престижния финал.  Наградата Bocuse d’Or се дава на големия финален конкурс, който се провежда на всеки две години през януари, по време Sirha в Лион, Франция.  Днес като част от Бокюз д’Ор се провеждат приблизително 60 национални и континентални издания на конкурса в рамките на този 2-годишен период. Всички те водят до кулминацията на Златния Бокюз – финалите в Лион.

69c85c9cdd72996940f71ebd7e6e9047744e1f18
Пол Бокюз сред победителите на Бокюз д’Ор в Лион, Франция.

Освен, че е най-известният френски майстор-готвач, Пол Бокюз е сочен и за най-знаменития жив готвач в света. Французинът произхожда от фамилия, управлявала ресторанти от 1767г., което отчасти обяснява иновативните му подходи към храната и високото качество на ресторантите му.

Frankreich, Region Rhone – Alpes, Collonges bei Lyon, Restaurant Paul Bocuse, Kochpapst Paul Bocuse, 1.9.2008 France, region Rhone – Alpes, Collonges near Lyon, Restaurant Paul Bocuse, Europa, Europe, Rhône, Tourismus, tourism, Saône, Saone, Gastronomie, Kulinarik, Kueche, Koch, chef, Michelin, Luxus, luxury, Kuechenpapst, Spitzenkoch, Spitzenkueche, Spitzengastronomie
Пол Бокюз

Най-голямо признание от кулинарния свят и редица награди той печели след отварянето през 1965г. на ресторанта му в близост до Лион – L’Auberge du Pont de Collonges, който бива удостоен с три звезди на „Гид Мишлен“. Безспорно Бокюз е допринесъл много за френската кулинария и пряко, и косвено. Той е имал много ученици, значителна част от които са се превърнали в известни готвачи.

paul-bocuse-lauberge-du-pont-de-collonges_photo21
L’Auberge du Pont de Collonges

Пол Бокюз е носител на множество награди. Той е първият майстор-готвач, който някога е бил награждаван с ордена на Почетния легион от френския президент. На 30-и март 2011 г. престижната американска кулинарна школа Culinary Institute of America (CIA) го отличи с наградата „Майстор-готвач на века“. По думите на президента на CIA – Тим Раян, именно Бокюз е човекът, извел готвачите от анонимността на техните кухни, ставайки първата звезда-готвач в съвременната епоха.

Името на Бокюз се свързва и с осъществяването на втора Френска революция, но този път в готвенето. През 60-те и 70-те години Бокюз оглавил движението, известно като „Новата кухня“ (“Nouvelle cuisine”) и залагащо на експериментаторския подход и отдаващо по-голямо значение на съставките и начина на поднасяне. Ястията от „новата кухня“ са по-леки и не толкова пищни, като в същото време в тях са вложени пресни и висококачествени продукти.

zx620y348r_2648610
Шеф Антонио Иванов, Bocus d’Or 2016

Основен спонсор на състезанието Bocuse d’Or е Mauviel 1830.

LAVA България има удоволствието да бъде представител на Mauviel 1830 за България. Разгледайте и купете уникалните медни съдове от колекцията M’Heritage на Mauviel в магазина ни shop.lavabg.eu.

Източник: bocusedor.com

Защо мед? Защо Mauviel 1830?

От векове медните съдове се използват в домакинства и професионални кухни. Готвенето в такива е голямо удоволствие и има защо. Красивият и елегантен вид на медта е причина някои готвачи да наричат медните съдове “демонстрационни”, заради това, че са желани в кухни с прозорец към клиента, в заведения с приготвяне на храната направо пред госта на заведението или на демонстрационни установки за готвене.

Mauviel 1830
Voyage dans le temps…

Защо Мед?

  • От всички метали, медта е най-ефективният, когато става дума за готвене. Това е най-добрият проводник, разбира се ако изключим среброто.
  • Температурата се разпространява равномерно от всички страни на медните съдове за готвене. В такъв съд вашите сосове вече няма да загорят или да се пресекат, а топенето на шоколад ще се превърне в детска игра.
  • Отлично акумулиране на топлина. Вашата вкусна яхния може да къкри в продължение на часове.
  • Червеният меден тиган е всъщност “зелен тиган”. Отличната проводимост и оптималното натрупване на топлина ще ви позволят да спестите много енергия, докато готвите. Това ще намали значително сметките ви за електроенергия.
  • Медните съдове се асоциират с гастрономията в продължение на много поколения.
  • Медта е израз на класа и съвършенство.
  • Изискан стил, който се вписва идеално с всяка кухня интериор и е винаги актуален.11083896_1015930868431949_4939348923911105170_n

Защо Mauviel 1830?

От 1830 г., Mauviel произвежда ненадминати по качество и дизайн медни съдове за професионални и домашни кухни. Mauviel произвеждат съдове с биметална структура – дебел меден пласт, покрит с много тънък слой от неръждаема стомана 18/10 под изключително високо налягане, за да се произведе висококачествен продукт. Така съдовете за готвене поддържат всички предимства на медта, като нейната проводимост, докато слоят от неръждаема стомана осигурява елегантен, модерен и издръжлив интериор.

  • Гарантирано качество. Mauviel предоставят неограничена във времето гаранция на своите съдове, при правилната им експлоатация и поддържане.
  • Майсторска изработка. Пропорциите, формата, дизайна се изработват в тясно сътрудничество с професионални готвачи. Дръжките са ергономични и осигуряват възможност за хващане с незащитена ръка, защото са изработени от стомана или месинг – материали, които много бавно се нагряват.
  • Лесно почистване. Всички модели Mauviel M’Hеritage имат полиран външен завършек, което позволява лесното им почистване с мека домакинска гъба. Вътрешността от неръждаема стомана ги прави устойчиви на износване и окисление, като осигурява незалепване и гарантира чистотата и здравословното приготвяне на храна.
    mauviel-heritage-layers-700x700
    Mauviel M’Heritage

Подходящи ли са медните съдове за индукционни котлони?

mauviel induction disks

Медните съдове могат да се използват върху конвенционални, газови, керамични и електрически котлони, фурни, но няма да ви вършат работа върху индукционен котлон, ако под тях не сложите интерфейсна подложка от желязо. Индукционните котлони загряват директно съда, в който се готви. Това се получава като се преобразува електрическата енергия в топлина чрез силен високочестотен електромагнит, който създава електромагнитно поле и чрез индукция загрява съда. Материали като мед, алуминий, стъкло са неизползваеми с индукционни плотове и котлони. Индукционната високочестотна бобина на котлона се активира само когато съдът, поставен отгоре е с магнитни свойства. Ето защо, за да използвате своя меден съд върху индукционен котлон, задължително трябва да използвате подложка, която има феромагнитни свойства, каквато е тази от желязо.

 

Медни съдове Mauviel от колекцията M’Heritage може да купете онлайн от магазина ни shop.lavabg.eu

Качествените прибори за хранене страдат ли от ръжда?

mamba2
Hisar Mamba – Studio line

Защо по моите прибори, от неръждаема стомана 18/10 се забелязват малки дупчици, петънца и ръжда? Как да избегна това? Не трябва ли стоманата 18/10 да е устойчива на ръжда?

Когато стане дума за неръждаемата стомана, която обикновено се използва при изработката на прибори за хранене, бъдете убедени, че тази която е 18/10 е възможно най-добрата от добрите възможности. Сплавта 18/10, съдържа 18% хром и 10% никел. Колкото повече е съдържанието на никел, толкова стоманата е по-устойчива на корозия и ръжда.  Високият процент никел, осигуряващ и висока устойчивост срещу корозия, петна и ръжда, обаче, не е абсолютна гаранция, че те няма да се появят. Това зависи в голяма степен от начина, по който се грижите за своите прибори от стомана 18/10. Но, бъдете сигурни, че купувайки прибори 18/10, а не 18/8 или 18/0, вие сте изпълнили първото условие, за да си осигурите възможно високо качество и устойчивост.

Mercury Art of Dining
Mercury – Exclusive line Hisar

В комплекта за хранене от неръждаема стомана, най-податлив на корозия е ножът. Това се дължи на факта, че острието на ножовете се изработват от стомана, която има по-високо съдържание на въглерод, което го прави по-твърдо и стабилно, в сравнение с такова, от стомана в която липсва въглерод. Това прави ножовете по-податливи на ръжда и петна, в сравнение с останалите прибори за хранене в комплекта. Ако внимателно разгледате приборите за хранене, ще забележите че именно остриетата на ножовете са предимно засегнати от петънцата на ръжда.

Nova Art of Dining3
Nova -Studio line Hisar

Има няколко неща, които могат да причинят поява на ръжда по приборите от неръждаема стомана. С течение на времето, миещите препарати в съдомиялната машина могат да предизвикат поява на петна. Когато приборите са оставени замърсени в мивката или в съдомиялната, отлагайки миенето им за следващият ден, киселината от хранителните остатъци, може да бъде причина за корозия на повърхността и поява на петна. Това се случва и когато приборите не са подсушени след измиване, а са оставени да изсъхнат на въздуха.

xlarge5-41210Как да предотвратите появата на петна и да запазите блясъка на вашите прибори за храна? Препоръчваме да ги миете на ръка, като след това ги подсушавате от капките вода. Въпреки, че изисква повече време и труд, това ще запази скъпият ви комплект прибори в отлично състояние години наред. Добре е да съхранявате приборите отделно или в кутията, в която сте ги закупили. Това ще намали риска да се надраскат или повредят от евентуално търкане с други прибори при ежедневната им употреба.

 

Защо стомана 18/10 е по-добър избор за прибори за официална вечеря от сребърните такива? Блестящата повърхност, теглото и красотата на 18/10 качество стомана я прави отличен избор за официалната ви трапеза, защото тези прибори са много по-лесни за почистване и грижа, в сравнение със сребърните. Среброто изисква почистване със специална полираща паста, за да отстраните дори и съвсем малките отпечатъци от пръсти, които така лесно се появяват. Тези прибори трябва и да се съхраняват правилно, за да се избегне нова поява на петна и да остане бляскава повърхността им. В забързаният начин на живот, качествените прибори от неръждаема стомана са много често предпочитани пред лукса на сребърните.

Milano Art of Dining
Milano – Exclusive line Hisar

Комплектите прибори от хром-никеловата стомана 18/10 са обикновено по-скъпи от тези, които са 18/8 или 18/0, но качеството им е очевидно и дори осезаемо забележимо като усещане и визия. По-голямата тежест на тези прибори допринася за техния добър баланс, което ги прави удобни за употреба, но и добавя елегантност в трапезата ви.

Комплектите прибори от снимките в статията можете да закупите от нашия онлайн магазин shop.lavabg.eu

 

Източник: housewares.about.com

Мишлен – приказка за пътувания и звездни ресторанти

Когато през 1900 година в Париж Andre Jules Michelin публикува за първи път пътеводителя Мишлен едва ли е предполагал, че стотина години по-късно той ще се превърне в емблематичен начин на оценяване на най-добрите в световен мащаб ресторанти и техните готвачи.

Мишлен гайд от 1900 година. Червена корица.
Michelin Guide 1900

Историята на кулинарният пътеводител звучи като приказка: двамата братя Мишлен развиват техния бизнес с продажба на автомобилни гуми от самата зора на тази индустрия в Европа и както можете да си представите, по това време търговията се е движела основно от търговски пътници, които са обикаляли от град на град, за да предлагат своите продукти. Те пътували със седмици, убеждавайки малкото собственици на това чудо на техниката автомобила и обяснявали необходимостта да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записвали в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е любезен, къде виното е по-хубаво и си ги отбелязвали с звездички. Когато си сменяли маршрутите, по които пътували си разменяли малките книжки, в които записвали тази информация, за да може новият търговец да се ориентира по лесно къде да обядва и къде да пренощува, а той от своя страна допълвал нови и нови места.

Стара снимка на магазин за гуми Мишлен в България
Мишлен – автомобилни гуми.

През тези години във Франция имало едва 3 000 автомобила, всяко излизане на път е било малко предизвикателство и не винаги завършвало в плануваната крайна дестинация, поради всякакви проблеми от техническо естество, които спохождали шофьорите. Това била и причината братя Мишлен да опишат в една малка книжка всякаква полезна за онова време информация, която би им помогнала на път, като например, кой път е павиран, къде има сервиз или бензиностанция, къде може да ти сменят гумите и успоредно с това къде могат да пренощуват и да се нахранят, ако и това им се наложи, пътувайки из страната. Така се появил и първият пътеводител на Мишлен, първоначално се предлагал безплатно, но от 1920 година започнал да се продава. А за първи път през 1923 година се появява и отделна секция “Ресторанти”, с което се поставя началото на така коментираната и до днес класация.

Червен Мишлен гайд от 1923 г.
Michelin Guide 1923

Три години по късно се появява и оценяването на всяко заведение със звезди, заимствано от търговските пътници, като са маркирали срещу адреса на ресторанта звездички според тяхната оценка. Първоначално малкото книжле било синьо на цвят, но от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава така и до ден днешен, с което си спечелва прозвището “червеният гид”.

Много е интересен начинът, по които става самото оценяване на заведенията. Специално обучени инспектори под прикритие посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии. Най-добрите от тях се сдобиват със специалната звезда. Максималният брой звезди, които Мишлен присъжда, са три, но с такъв брой могат да се похвалят много малко сред най-добрите ресторанти в света. Повечето включени в пътеводителя заведения нямат дори и по една звезда.

Оригинална снимка на Мишлен човечето под формата на реклама
Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за “отличен”, две звезди предполагат че “си струва да се отклониш от пътя”, а три звезди означава “изключителен ресторант”, за който си заслужава да планираш отделно пътуване. Оценяването се извършва единствено и само на храната, която се сервира. Абсолютно никакво значение няма обстановката и интериорът на заведението, иначе казано, може да са инвестирани милиони в един ресторант и той никога да не получи желаното призвание. Скорошен пример за това, е случай през 2009 със закусвалня в Хонг Конг /Tim Ho Wan/, предлагаща ястия струващи около долар получава първата си звезда Мишлен

Мишлен гайд 1898 - 1920 г. корици на изданието
Michelin Guide 1898-1920

Самото оценяване се прави от анонимни инспектори, които изказват своето професионално мнение спрямо пет критерия: “качество на продуктите”, “майсторство във вкуса и приготвянето”, “личен почерк на кухнята”, “съотношение на цена/качество” cи “постоянство в качеството”. Звездите на на Мишлен са изключително трудни за получаване и мечтани от собствениците на ресторанти, както и от техните готвачи, но още по-трудно е тяхното запазване.

Gusteau
Ratatouille, Chef Gusteau

През 2003 г. 52-годишния шеф готвач Бернар Лоазо се самоубива поради неоснователни слухове за лишаване на неговия три звезден ресторант с от една от звездите му. По-късно създателите на анимационният филм “Рататуй” дават душа на своя герой Огюст Густо, използвайки тази трагична история.  Друг факт е, че когато на един от ресторантите на известния британски шеф Гордън Рамзи са отнети две звезди от три такива, той се разплакал, споделяйки че чувството е сякаш те напуска любима жена.

Мишлен гайд, издания в червено
Micheline Guide

Мишлен не е само отличие от висока класа кулинария, днес тази класация предопределя лайфстайл и се наслаждава на изключително отбрана публика и много заслужени аплодисменти. А призванието отличава най-добрите в бранша.  Въпреки това, редица световно признати с класата си шеф готвачи не се стремят към звезда Мишлен, дори връщат присъдена им такава, имайки своите основателни причини.

Източници:

webstage.bg

vanityfair.com