Най-напред измиваме сьомгата. Посоляваме и поставяме в дълбока купа. В отделен съд, смесваме всички продукти за маринатата. Количеството мед е на вкус, така че няма значение дали е повече или по-малко от посоченото. Зависи единствено от това колко сладка желаем да бъде рибата. След това, изсипваме готовата смес в голямата купа и върху рибата добавяме чесъна. Разбъркваме добре и наместваме всички парчета така, че да са покрити с марината. След това оставяме в хладилника за около час, за да попият ароматите. Щом се е мариновала, печем заедно с маринатата в предварително загрята на 180 градуса фурна. По време на печенето, от време на време се полива със соса, за да не изсъхне рибата. Отнема около час суетене край фурната. Гарнира се със свежи зеленчуци по ваш избор и може да се овкуси с пресен лимон. Да ви е сладко!
Хумус от боб и авокадо е една много полезна, нетрадиционна и изключително вкусна разядка. Това екзотично ястие, типично за арабския свят. Насладете му се със следващата рецепта!
Продукти за хумус от боб и авокадо:
1 консерва бял боб
2 бр. авокадо
1 лайм
2 скилидки чесън
1/2 връзка пресен кориандър
4 с. л. зехтин „Екстра върджин“
3 с. л. сусамов тахан
сол и черен пипер на вкус
Рецепта за хумус от боб и авокадо:
Най-напред отцеждаме боба. След това нарязваме на ситно чесъна и го пасираме заедно с боба. Прибавяме едно авокадо и половина, като предварително сме го обелили и почистили от костилката. Добавяме тахана, настъргана кора от лайм, кориандър, сок от половин лайм, сол и черен пипер и пасираме до образуване на гъста, хомогенна смес.
Поднасяме с останалото, нарязано на парченца, авокадо и листа от пресен кориандър. Да ви е сладко!
Наричан още мъртвешко цвете, невенът заема челна позиция сред родните билки. Невенът е едно от разтенията, които помагат в борбата с рака и ракоподобните язви. Невен можем да открием в почти всяка градина. Височината която достига е от тридесет до шестдесет сантиметра, а цветовете му греят в ярко оранжево. В древността са разпознавали по цветчетата невен времето. Ако след седем часа сутринта все още са затворени, непременно ще вали още същия ден. Трябва да призная, че и баба ми така гадаеше за времето и всеки път познаваше. Точно заради това си е спечелил и името дъждовно цвете.
В медицината се употребява всяка една част от невена. Невен винаги се бере, когато слънцето е най-силно, тъй като тогава лечебните му свойства са най-силни. В неговия състав откриваме огромни количества каротин, ликопен, рубиксантин и цитраксантин, коио са виновни за оранжевия му цвят, както и за неговите слънцезащитни свойства. В кошничката му се съдържат плодови киселини, смоли и фитонциди, които имат силно антибактериално действие. Както споменахме по-горе, лечебни свойства имат и зелените му стебла и листа. В тях откриваме сапонини, които имат силно противовъзпалително действие. Общо взето – в това разтение има цяла аптека.
От древността, мехлемът от невен се използва за трудно заздравяващи рани, кожни заболявания и нередовна менструация. Днес той се използва като антибиотик срещу стрептококи и стафилококи, при възпалителни и гинекологични заболявания, разширени вени, в козметиката, при язва или гастрит.
Най-силно антибиотично действие има тинктурата от свежи стръкове. Тя се приготвя от шепа току-що откъснат невен и 200 мл. л. водка. Киснат се в плътно затворен буркан за две седмици и след това се прецеждат. Готовата тинктура се използва разредена с 1. ч. л. в една чаена чаша вода, както за вътрешно приложение при язви и гастрити, така и за промивки на рани, възпаление на очите, гаргара при гнойна ангина и болка в гърлото и други възпалителни, стоматологични заболявания.
При изгаряния, рани, белези, разширени вени и пигментни петна можем да си направим мехлем от невен. Той се приготвя от една шепа сушени стръкове и 100 гр. свинска мас. Запържваме билката за кратко в маста и я оставяме на престои за една нощ. Ако не разполагаме с мас, можем да заместим с кокосово малсо. На сутринта се загрява отново, прецеждаме през марля и наливаме в чист и сух буркан. Трябва да призная, че този мехлем мирише доста особено, но пък работи безотказно! Въпреки че текстурата му е мазна, тейства много добре и срещу акне.
Както вече разбрахме, освен че кресонът е „суперхрана”, той е и „супердиетичен”. Предложението ни е следното:
За една седмица, може да свалите до няколко килограма и едновременно с това да пречистите и подсилите организма си. Ето и една „суперсупа” в LAVA тенджера!
Продукти за супа от кресон:
3-4 картофа със средна големина
1 стрък праз лук
1 морков
Около 500 гр. кресон
½ с.л. топено сирене
Сол
Черен пипер
Рецепта за супа от кресон:
Зеленчуците нарязваме на едро. За да е правилно съотношението на водата и продуктите, сипваме вода, докато се покрият зеленчуците. Малко преди да са сварени, прибавяме и кресона. Всичко заедно преместваме в блендер и пасираме до сгъстяването на сместа. Накрая прибавяме топеното сирене. Сервираме в купички и по желание наръсваме с прясно нарязани кресонови листенца. Бърза, лесна и полезна супичка!
Да, всички сме чели “Старогръцки легенди и митове” като малки. Всички сме си мечтали за тела като на Аполон и Афродита в определена фаза от живота си. Правилно, за коледни диети става въпрос, докато все още сме приятно подпухнали (следствие от прекомерно прието количество тиквеник, сарми и баклава). Е, една от тайните съставки на древногръцката красота е растението кресон. Известен още от древността със своите качества, днес той е достоен за категорията “суперхрана!”
Растението кресон влиза в категория зеленчуци и лекува множество заболявания. На цвят е ярко зелен и произхожда от Евразия. На по-късен етап е пренесено в САЩ и Канада. Дивият кресон може да бъде срещнат край местности в близост до вода, като реки, езера и прочее. Стеблата му са гладки, а листата имат формата на сърца с бели цветчета по върховете им.
Кресонът може да се ползва като лек за лицето, изчиствайки го от пъпки и петна. Той е полезен също за бъбреци, черен дроб и разбиване на жлъчните камъни. В Англия пък, по времето на кралица Виктория, кресонът се е консумирал и като средство за предпазване от скорбут.
В растението кресон можем да открием множество витамини като А и С, фолати, калций, желязо и витамин Е. В него се съдържат още глюкозинолати, лутеин, флавоноиди и хидроканелени киселини. Осемдесет грама кресон осигурява препоръчаната доза от пет порции плодове и зеленчуци на ден. Това чудно растение е и отличен диуретик. Това помага за очистването на организма от вредните токсини. Подпомага и функцията на бъбреците, улеснява уринирането и облекчава проблемите с пикочния мехур. В кресона, високото съдържание на желязо помага и при анемия, а в съчетание с фолиевата киселина, която също се открива в богатство в съдържанието му прави растението подходящо и за бременни жени.
Кресон е източник и на много специфично синапено етерично масло фенил етил изотиоцианат, което се бори с раковите клетки, намалявайки риска от рак на гърдата и простатата. Той е нискокалоричен, в 100гр. откриваме едва 11 калории и е перфектен при спазването на диета за отслабване. Той стимулира метаболизма, подпомага изхвърлянето на излишните течности и се слави като отличен антиоксидант. Той е подходящ за гарнитури и салати, добра добавка към билковите масла, заливки, сосове, риба, супи и печено. Освен всичко това е прекрасна освежаваща напитка, когато го сварим като чай.
Кивано, наричано още рогат пъпеш или бодлива краставица е най-едрия диворастящ вид екзотичен плод в тропическа Африка. Плодът кивано е нискокалорично, много вкусно и изключително подходящо при диетите за отслабване. Кивано е едногодишно лианообразно растение от семейство тиквови. То достига до три метра височина, а родината му е пустинята Калахари в Африка. Същата онази пустиня от “Боговете сигурно са полудели”, да. Освен там обаче, то се отглежда и в Калифорния, Чили, Австралия и Нова Зеландия. Официално на пазара се появява едва през 20 век, а на българския специално е почти неоткриваемо. Киваното е близък родственик на краставицата. Външния му вид е като на пъпеш, обаче с рогца. Когато е зряло, цветът на кората му е жълто-оранжев, а вътре е зелено и пихтиесто със семки.
Заради странния си външен вид, киваното често е незаслужено пренебрегвано, защото то е богато на множество ценни витамини и минерали като А, С и витамини от групата В. От минералите в състава му се откриват магнезий, желязо, калций, фосфор, цинк, манган, натрий и калий. Този плод е и изключително нискокалоричен – в 100 гр. се съдържат едва 44 кило калории, от които 1,26 гр. мазнини, 7,5 гр. въглехидрати и 1,8 гр. белтъчини.
В случай, че тотално ви е писнало от еднообразието на плодове и зеленчуци, кивано е точния избор. То е различно и има вкус на нещо средно между пъпер, киви и краставица, но ухае на банан. За да го изядем, трябва да го разрежем на две през средата и да изгребем месестата част, заедно със семките. Подходящ е за добавка към салати, десерти, риба и морски дарове, чудесно е за плодови салати и напитки, а можете и просто да го гарнирате с малко сметана и лимонов сок, за да си го ядете чисто.
Освен че е много вкусно, кивано е перфектния източник на множество витамини и минерали, а семената му съдържат редица полезни мастни киселини, сред които олеинова и линолова киселина, от която последната е ценна съставка за красива и здрава кожа (полиненаситени омега – 6 мастни киселини). Олеиновата киселина подобрява функциите на имунната система и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Семената на киваното са богати на бета-каротин, който поддържа имунната система, очите и кожата в перфектно здравословно състояние. Освен всичко това, кивано предспазва организма от влиянието на свободните радикали.
Подходящата температура за съхранение на кивано е около 25 градуса, като при такива условия може да си остане свежо и годно за консумация до половин година. То не понася по никакъв начин студа, така че не го дръжте по какъвто и да е повод в хладилника – буквално увяхва за минути. Цените му на българския пазар варират между 7лв. и 10лв. за плод.
Напоследък авокадото е доста предпочитано като зеленчук, тъй като в него се съдържат множество витамини, минерали и полезни вещества за нашия организъм. Точно поради това, LAVA България днес реши да ви сподели две невероятно вкусни и много здравословни рецепти за домашно приготвен дип от авокадо. Да ви е вкусно!
Продукти за дип от авокадо:
1 бр. авокадо
200 гр. крема сирене
2 с. л. балсамов оцет
1 ч. л. лимонов сок
1 ч. л. табаско
Рецепта за дип от авокадо:
Най-напред обелваме авокадото и отстраняваме костилката. След това го нарязваме на кубчета и го поставяме в блендер. Смиламе го на гладко пюре и добавяме крема сиренето, балсамовия оцет, лимоновия сок и табаското. Охлаждаме го за около час в хладилника и го поднасяме с препечени филийки или сурови зеленчуци.
Продукти за дип от авокадо вариант №2:
1 авокадо
2 с. л. ситно нарязан кромид лук
1/2 с. л. лимонов сок
1/4 ч. ч. заквасена сметана
1/4 ч. ч. натрошено синьо сирене
1/2 ч. л. сол
1/4 ч. л. смлян черен пипер
Рецепта за дип от авокадо вариант №2:
Обелваме авокадото и отстраняваме костилката. След това го нарязваме на кубчета и поставяме в блендера. Добавяме лукът и лимоновия сок. Смиламе всичко докато сместа ни се сгъсти, а след това прибавяме сметаната, синьото сирене, солта и черния пипер. Отново разбиваме докато се получи хомогенна смес. Овкусяваме със сол, черен пипер и лимонов сок на вкус. Поставяме в хладилника да се охлади за около час. Поднася се добре разбъркан с крекери, оризовки или прясно изпечен хляб. Да ви е сладко!
Напоследък доста се заговори за вредата от хлебната мая. Същото както при глутена, който бе тотално заклеймен, сега се случва и с маята. Нека изследваме всичко което към момента знаем.
Истината е, че маята е сравнително скорошен продукт, чието производство започва някъде по време на Втората Световна Война. До преди това се е използвал квас, с който трябва да признаем че хлябът става съвършено вкусен! Ако обаче не си поддържаме квас в хладилника постоянно, а не разполагаме със седмица да си развъждаме, маята е една доста добра негова алтернатива.
Учените изследват хипотезата, че попадайки в стомаха хлебна мая, активира процесите на ферментация и потиска естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт, нанасяйки вреди на организма. В резултат на ферментиралата мая в организма ни се развива дисбактериоза, хиповитаминоза, намалява имунитета и работоспособността, риска от диабет се повишава, вдига се холестерина, сърдечно-съдовата система дава фира или иначе казано, на чист човешки език – лоша работа. Твърди се клетките на маята убиват чувствителните и по-беззащитни клетки на организма, заради отделянето на отровни белтъчини. Като един истински троянски кон, маята първоначално е в храносмилателната ни система, а след това и в кръвта. Твърди се още, че злокачествените образувания, попаднали в среда на ферментираща хлебна мая, започват да растат в геометрическа прогресия, а ако се изолират от там, напълно изчезват. За капак на всичко, маята се прави от животински кости и от свински крака.
Всичко това е прекрасно, но правенето й от различни кости, крака и гнусотии отдавна не се практикува, тъй като клетките за хлебна мая се отглеждат върху меласа. Маята е остатък при производството на захар. Защо сме сигурни, че наистина го правят? Защото освен, че не е страшна, меласата е много по-евтина. Тоест, от използването на животински и човешки кокали няма ни най-малка необходимост.
Относно ферментиращата мая в организма ни – тя е част от нормалната микрофлора на здравия човек. В организма ни постоянно присъстват тридесет вида, без да предизвикват заболявания, а числото на клетки мая в червата варира от стотици до милиони в един грам. Освен това, освен чрез хляба, ние приемаме хлебна мая под какви ли не форми. Хапваме си я с други храни и напитки. Дрождите на хлебната мая се отделят на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите, кефира, сирената, кашкавалите, виното бирата и познайте – КВАС! С други думи, дори и да не ядем никога повече хляб замесен с мая, отърване от маята няма.
Ако все още се притеснявате от маята, знайте, че в следствие на термичната обработка, маята като мая изчезва. Тя се разпада на микроелементи и обогатява с тях хляба. Същото това важи за всички видове хляб, независимо дали са изпечени с или без мая, или с растителни закваски като хмелова основа, която се препоръчва да използвате вместо обикновената хлебна мая. Всичко това е прекрасно, но трябва да знаете, че същите тези дрожди, които се съдържат в маята за хляб са и в хмеловата закваска, което е абсолютно научно доказано още през 1937г. Факт е, че хмеловият хляб е много по-полезен от замесения с обикновена мая, тъй като той съдържа множество аминокиселини, въглероди, целулоза, витамини и минерали като манган, фосфор, желязо, калий, множество микроелементи като злато, кобалт и мед, участващи в образуването на дихателни ферменти. Хмеловият хляб предизвиква активно сокоотделяне, което подпомага храносмилането, а това подобрява процесите на преработка и усвояване на храната, а запекът изчезва завинаги. Веществата в този вид хляб защитават организма от стомашно чревни разстройства, те са общоукрепващи, противовъзпалителни, противоалергични и регенериращи. Хмеловият хляб запазва по-дълго мекотата си и не губи вкусовите си качества и при по-дълго съхранение.
Изхождайки от всичко това, смело заключвам, че хмеловият хляб е по-полезен, а не че този от мая е отровен!
Интересни неща за бирената и хранителната мая, които са много близки роднини на хлебната мая, може да прочетете в статията “Маята – хлебна, бирена и хранителна.”
Панирани пилешки филенца. Хрупкави, вкусни и за всеки повод! Чудите се какво да сготвите набързо, тъй като в последния момент любимия ви е сервирал, че пристигат вкъщи да пият бира и играят Heroes с момчетата? Предлагаме ви идеалния вариант за вкусна и бърза вечеря за всички.
Продукти за панирани пилешки филенца:
1 тарелка пилешки филенца
2 яйца
4 с. л. сусам
2 с. л. галета
2 с. л. брашно
60 гр. пушено топено сирене
сол
черен пипер
зехтин за пържене
8 с. л. бира
Рецепта за панирани пилешки филенца:
Филенцата се разделят на две като пеперуда и леко ги начукваме. Овкусяваме със сол и черен пипер и поставяме върху едното крило на пеперудата пушено топено сирене. След това затваряме пеперудата и леко притискаме. Разбиваме яйцата с бирата в дълбок съд, а в друг смесваме галетата, брашното и сусама. Взимаме единия стек и топим първо в бирените яйца, а след това в галетата. Отново топим в яйцето и пържим в предварително нагорещен зехтин до пълна готовност. Поднасяме с вкусни задушени картофки с копър. Да ви е вкусно!
Като малка си спомням, баба все ме караше да пия по една чаша прясно мляко преди лягане. И аз всеки път само го помирисвах, сбръчквах нос, тъй като вечерята ми се качваше до гърлото и бягах от чашата като от чума. И до ден днешен не мога да понасям прясното мляко, но пък и не мога да живея без киселото. Както и да си представя свят без млечни продукти. Вселена в която няма кашкавал, кисело мляко и торта е ограбена. Аз определено не съм за там.
От друга стана обаче, в млякото се крият доста опасности за които не ни е представена достатъчно информация. Защо? Защото това ще закрие един гигантски сектор в хранително-вкусовата промишленост. Поне така си мислят тези отгоре. Дали са прави или не, не знам, но лично аз, въпреки че имам цялата налична информация, нещата които винаги има в хладилника ми са кашкавал, кисело мляко и яйца. Принципно захар, какао и брашно също, ама тях не ги споменавам, защото си ги държа в шкафа. Упс! Е, добре де, има ги, тъй като са основни съставки на всяка една торта, кекс, фъдж, сладкиш или каквото там още се сетите със захар, но не това искам да кажа. Постоянно и отвсякъде чуваме, че с млякото си набавяме калций, че ако не пием мляко, костите ни ще станат чупливи и че остеопорозата ни е в кърпа вързана. Истината е, че това са неща измислени от маркетинголозите на млекопроизводителите и че до преди две години, нямаше костица по мен, която да не щрака с всяко мое помръдване, от което болеше зверски. Отидох на доктор, който ми съобщи, че съм предозирала с калция, та трябва да го намаля. И така научих, че е възможно да се живее и с различна храна от три кофички кисело мляко и половин килограм кашкавал на ден.
Ако се замислим реално над нещата, нито един бозайник на тази планета не е отишъл да бозае от друг бозайник. Прави го единствено човека, бозаейки системно от кравата, козата и овцата. Казано по този начин звучи малко извратено, нали? Природата е програмирала човека, че до три годишна възраст може да суче от майка си, като до тогава организмът ни произвежда ензима лактаза. Именно той разгражда млечната захар лактоза. След навършването на три годишна възраст, организмът ни просто престава да го произвежда.
Независимо дали е човешко или краве, млякото е предназначено да увеличи размера на бебето няколко пъти за много кратко време. И това ако е диетично, здраве му кажи! Прекомерната употреба на мляко и млечни продукти води до акне, анемия, артрит, главоболие, киселини, лошо храносмилане, остеопороза, болки в ставите, шипове, множество алергии, наднормено тегло, нисък имунитет, сърдечни заболявания, диабет, рак на гърдата, яйчниците и простатата. Страшничко, нали? Да, даже доста, но това е само в случай че наистина прекалявате.
Млякото е вредно най-вече заради начина на отглеждане на животните и обработката му след това. Докато се отглеждат животните им се дават големи дози антибиотици, за да не се разболяват, инжектират се с хормони, за да дават повече мляко. С храната си приемат пестициди, хербициди, хормони, стероиди, които после приемаме и ние, заедно с всичкия стрес и страх, които са изживели. Знаете ли, че една крава на ден трябва да дава около пет литра мляко? А знаете ли, че в една ферма за мляко, с някои помощни средства, млекодобива достига до 50 литра на ден?
Поради незнайни причини, все още на места при остеопороза се препоръчва увеличаване на консумацията от млечни продукти. Доказано е обаче, че това е най-голямата глупост, която човек може да направи, тъй като високото белтъчно съдържание в млякото изсмуква калция от костите. Има народи по света, които не са консумирали никакви млечни продукти, никога. Същите тези не са боледували и от остеопороза. Млякото е източник на калций, манган, хлор, магнезий, селен и още цял куп минерали и витамини. Тях обаче, бихме могли да си набавим от суровите плодове и зеленчуци, ядките, зърнените и бобовите култури. Един разнообразен режим на хранене, като суровоядството, доставя на организма ни абсолютно всичко от което имаме нужда. В случай обаче, че решим да преминем на такъв режим, е много важно да се образоваме изключително добре относно храненето и нутриционизъм, за да си набавим всички необходими дневни дози от витамини, минерали, фибри и калории. В противен случай, вместо да се предпазим от болести, можем да си докараме нещо друго на главата. Осен това е много важно каква кръвна група сме. Има хора, като мен, които ако решат да минат на вегански режим няма да изкарат много. Не че нещо, ама организмът отказва да води здравословен начин на живот без хранителни добавки и туй то!
Всъщност, има страшно вкусни заместители на млякото, като например мляко от ядки, за чиято направа ви е нужен единствено блендер. Накиснете си ядки по ваш избор за една нощ във вода. След това ги слагате в блендера с два пъти повече вода и бъркате няколко минути, докато се получи еднородна течност. Овкусявате си с мед, канела, какао или каквото там си искате и сте готови. Ако пък добавите един банан, ще получите чудесно плодово мляко!
И все пак, скъпи приятели, знайте, че не е необходимо да изключвате напълно всякакъв вид мляко, млечни продукти и месо от менюто си, минавайки изцяло на домати и краставици, тъй като скоропостижно, най-вероятно накрая ще започнете да блеете редом с кравите. Вие специално, най-напред от глад, след това от недостиг на множество витамини и минерали, тъй като нутриционизът си е цяла наука в която не ставаме вещи с обявлението “От утре съм вегетарианец/веган/суровоядец!”.
За вкусни пикантни жулиени, най-напред трябва да се захванем с месото. За целта е необходимо да си нарежем пилешките гърди на средно големи ленти. Оставяме ги на страна и се заемаме с маринатата. В подходяща, голяма купа смесваме 2 супени лъжици зехтин, сол, лютия червен и черен пипер и куркумата. Разбъркваме добре и овалваме в нея нарязаните гърди. Подреждаме ги в купата и покриваме с фолио. Необходимо е да ги оставим да престоят в хладилника поне два часа.
След като месото ни е мариновано, вземаме три купи или дълбоки чинии. В едната поставяме нишестето, в другата разбиваме яйцата, а в третата царевичния грис. Вземаме жулиените и всеки един овалваме по отделно в следната последователност: нишесте – яйце – грис – яйце. В подходящ тиган изсипваме четири лъжици зехтин и след като се загрее, запържваме филенцата от всяка страна. Когато са напълно готови се сервират върху канапе от зелена салата, а още докато са горещи се поставят върху тях парченца синьо сирене. Да ви е сладко!
Напоследък постоянно се говори колко е опасен глутенът. Истината е, че въпросното вещество е опасно единствено за хората, които страдат от алергия към него. Въпреки това, LAVA България реши да следва тренда и днес ви представяме рецепта за един невероятно вкусен (въпреки липсата на бяло брашно) домашен, соден хляб без глутен.
Продукти за соден хляб без глутен:
500 гр. черно брашно без глутен
1/4 ч. л. сол
1 пакет бакпулвер
2 с. л. ксантанова гума
1 ч. л. оцет
1 с. л. сусамово олио или от рапица
500 мл. л. оризово мляко
Рецепта за соден хляб без глутен:
В подходяща купа смесваме брашното, задължително пресято, заедно с бакпулвера със солта и ксантановата гума. В отделен съд, разбъркваме оцетът, олиото и млякото, след което смесваме течните със сухите съставки. Започваме да бъркаме, докато се получи меко и леко лепкаво тесто. Тестото се оформя грубо, поставя се в предварително намаслена тавичка и го поливаме с две супени лъжици оризово мляко. Поставяме във вече загрятата фурна на 200 градуса и печем за около час и половина – час и четиридесет минути.
Мексиканската кухня не е една от най-разпространените из нашите географски ширини, за това когато чуем буритос по американските филмови продукции си представяме нещо екзотично и пикантно. Истината обаче е различна – приготвя се лесно и е много подобно на дюнера. За това, днес ще ви представим една автентична рецепта за домашен мексикански буритос.
Продукти за буритос:
500гр. брашно
3 с. л. олио
3 ч. л. масло
1 ч. л сол
1 бр. морков
1 бр. глава лук
1 бр. скилидки чесън
1 бр. червена чушка
1 бр. консерва царевица
1 бр. консерва зрял боб
1 ч. л. мащерка
1 ч. л. кимион
малко олио
сол и черен пипер на вкус
Рецепта за буритос:
За направата на перфектно буритос е необходимо най-напред да си направим тортиляс. За целта трябва да смесим в подходяща купа брашното, солта, маслото и постепенно започваме да доливаме с вода, като бъркаме непрестанно. Целта е да се получи еластично тесто. Оставяме го да престои тридесет минути, след което от него се правят 20 топчета, големи колкото орех. Всяко едно топче слагаме между два листа хартия за печене и го разточваме, докато придобие формата на малка палачинка с диаметър от около 9 сантиметра. Вече оформените тортиляс поставяме въргу нагорещен тиган и ги запичаме леко от двете страни.
След като сме готови с тортиляс е време да нарежем моркова и червената чушка на ситно, а чесъна да накълцаме. Взимаме тиганът от тортилясите, поръсваме малко олио, загряваме го и запържваме зеленчуците, заедно с чесъна. Когато са готови, към тях прибавяме и боба, царевицата и подправките. Трябва да задушим за още около 5 минути. С получилата се смес се пълнят тортилясите и сме готови. Да ви е вкусно – вие току-що си спретнахте един автентичен и невероятно вкусен буритос!
Причините за подуването в корема са много и различни. Най-честите са преяждане, недоспиване, алергии, нетърпимост към лактозата, лошото храносмилане, а при жените и предменструалния синдром. Специално пък при мен, само мисълта за торта ме кара да се чувствам подута, защото знам, че не просто не мога да й откажа. Аз трябва да я изям всичката. Освен това, когато се сетя за въпросното сладко изкушение, го искам непременно и веднага. И колкото повече се бави, толкова повече го искам, докато накрая не стане нетърпимо, не се събудя в три сутринта да си направя негърче и не си го изям всичкото сама. Хубаво че тавичката ми е малка.
Храни, които помагат да се справим с подуването в корема:
Вода
Водата е добра за всичко и по всяко време. Вместо количка, пийнете си чаша вода. Ако не я харесвате, овкусете я с резенче лимон.
Диня
Динята съдържа 92% вода в себе си. Тя е естествен диуретик и източник на калий, а калият е в голяма помощ за контрол над подуването. Както разбрахме и малко по-горе – водата също.
Кисело мляко
Ако пиете често млечен шейк, заменете прясното с обезмаслено кисело. То със сигурност ще подобри симптомите с подуването, тъй като е предварително разградено и млечната захар в него вече е съборена, което го прави лесно усвоимо от организма.
Стафиди
Сушените плодове заемат много по-малко място в стомашно-чревния тракт. Те са много по-лесно усвоими за тялото ни, отколкото суровите плодове, а това намалява подуването.
Джинджифил
Подуването в корема може да бъде избегнато и с чаша джинджифилов чай. Той помага газовете да се разсеят, а храносмилателната система да се успокои. Бихте могли да си го хрупате и в суров вид или под формата на добавки. Във всички случаи е леко пикантен.
Банан
Бананите са богати на калий, а той трябва да бъде в равновесие с приема на натрий. Ако коремът ви се е подул заради твърде много сол, изяжте един банан и всичко ще е наред.
Розмарин
Тази прекрасна билка ще запази вкуса на храната и едновременно с това ще предодврати подуването на корема. Спокойно можете да замените пипера, чесъна и сосовете с набор от здравословни билки.
Куркума
Тя е една от най-обичаните подправки в Азия и се ползва за лечение на разстроен стомах. Предотвратява подуването, изключително ароматна е и дава страхотен жълт цвят на храната.
Ориз
Оризът и брашното от ориз са чудесни заместители на овеса, картофите, царевицата и пшеницата, защото те се смилат напълно в тънките черва.
Селъри
То регулира движението на червата и контролира отделянето на газове, а благодарение на високото си съдържание на вода, то детоксикира тялото.
Когато чуем изразът “манджа с грозде”, разбираме, че сме се омазали здравата и всичко се е объркало, нали така? Днес обаче ще си говорим за истинска манджа с грозде. При това много вкусна. Добре де, от гроздето ще присъства само сока, но все пак си е грозде, нали? Тази рецепта е подходяща и за вегетарианци. Тъй като зелето остава леко хрупкаво, тъй като не е напълно сготвено, ястието може да се сервира и като салата.
Продукти за манджа с грозде:
1 с. л. зехтин
2 стръка пресен лук, без зелените листа
500 гр. прясно зеле
1 с. л. оцет
1 ч. л. мед
200 мл. л. гроздов сок. За предпочитане от бяло грозде
100 гр. лимец
сол и черен пипер
4 стръка пресен магданоз
10 зърна грозде – по пет от бяло и червено
Рецепта за манджа с грозде:
Като за начало е необходимо да си приготвим необходимите продукти. Най- напред, трябва да си сварим лимеца. Първо се измива и почиства, след това се поставя във вода и се оставя да поври за петнадесетина минути. През това време си накълцваме на ситно магданоза, заедно с бялата част на лука, а зелето режем на тънки ленти. След това сваляме лимеца от огъня, отцеждаме го и го оставяме на една страна.
За сока от грозде са необходими около четиристотин грама зърна бяло грозде. Смиламе ги в кухненския робот и получилото се пюре минава през фина цедка за да отделим сокът. Зърната и люспите се изхвърлят. След като сокът е готов, взимаме подходяща тенджера и загряваме в нея зехтинът. Добавяме лука и го сотираме за минута – две. Добавяме зелето и разбъркваме на слаб огън около три минути. Прибавяме гроздовия сок, оцета и меда, които трябва да са предварително смесени. Разбъркваме добре и готвим на умерен огън за около двадесет минути. Изсипваме свареният лимец и овкусяваме със сол и черен пипер. Тенджерата се покрива с капака и оставяме ястието да се задуши за десет минути. Целта е по-голямата част от течността да се абсорбира. Преди да сервираме, поръсваме ястието с пресен магданоз и грозде. Да ви е сладко!