Артишок – храната на богатите
Известен още от древността, артишокът е известен като зеленчук-цвете и често се е използвал за украсяване на интериора. Той се е използвал за храна още в Древна Гърция, Египет и Рим, като на богаташките трапези е присъствал винаги като деликатес. Неговият вкус силно наподобява този на праз лук и целина. Има многостранно кулинарно приложение и все по-често се появява на щандовете за зеленчук, редом с карфиола и брюкселското зеле. Всъщност, това изобщо не е случайно, тъй като френският зеленчук е богат на биоактивни вещества дотолкова, че от острите му листа може да се извлича екстракт, от който се произвеждат множество лекарства. Още древните римляни са знаели, че артишокът е полезен за доброто функциониране на черния дроб, стомаха и червата. При покупка на “цветето”, винаги трябва да избираме такова, което има твърди и еластични листа, плътно прилепващи едно зад друго.
За родина на екзотичния зеленчук се приема Средиземноморието, но е много популярен и в Америка (Калифорния), където е пренесен от испанските заселници през 1600г., но едва през 1920г. започва неговото усилено производство и употреба.
Почистването на артишока е дълъг и сложен процес, но пък за сметка на това си струва. Задължително, непосредствено преди да го потопим във врящата вода, той се поставя в купа с вода с изцеден лимон, тъй като обеления зеленчук потъмнява от въздуха доста бързо. Ядливата част на артишока е предимно сърцевината и месестата основа на листата. Ако има малки трънчета по края на листата си с кухненската ножица се отстраняват. Нарязва се на средно-тънки резени от върха до дъното и се отстраняват всички малки листа от основата и стъблото. Излишната част от стъблото се изрязва до 2,5 см. дълбочина. Външната част на стеблото е готчива, но е ядлива. За сметка на това, сърцевината не е и е по-полезна, а стеблото може да се обели. Листата и сърцевината се измиват под течаща вода и се поставят в съд с вряща. И артишокът е готов.
Листата на артишока се потапят в сосове или дипове, приготвени според желанията и вкуса, а сърцевината, смятана за най-вкусната част се консумира отделно или се добавя към салати. В комплект върви с вода за измиване на ръцете и чиния за остатъците, тъй като той принадлежи към групата на ястията, които се ядат с ръце. Самият зеленчук се придържа с едната ръка, докато с палеца и показалеца на другата се късат деликатно листенцата. Тяхната месеста част се потапя в сос и тихо се изсмуква сока. Остатъците се ставят в отделна чиния. След като вече сме се преборили с листата и сме стигнали до сърцето на артишока си изплакваме пръстите и си похапваме и нея, като с помощта на ножа и вилицата отделяме частите, които не се ядат.
Познатите видове артишок са над десет. От всички обаче само три са ядливи. За такъв се брои китайският, който се отглежда и в Европа. Той е на малки грудки и е необходимо да се бланшира, преди да се отстрани твърдата му част. На френския артишок, единствената му ядлива част е пъпката. Той произхожда от Северна Африка, но се отгледа в Европа и Америка. И накрая Йерусалимския артишок, чиято грудка има вкус на ядки. Цвета й може да бъде от бежов ди кафяво-червеникав.
Свежият артишок е доста нетраен продукт, за чието съхранение е необходимо да го поставим задължително в найлонова торбичка и веднага след това в хладилник. Той трябва да се консумира максимум до четири дни след покупката му. Тъй като той потъмнява, кулинарите съветват да се постави във вода с лимонов сок или оцет, като преди това е добре почистен. Дръжките му в никакъв случай не се режат, а се чупят, като по този начин отделяме влакнестата част, която предизвиква неприятен вкус. Когато избираме артишок, той при всички положения трябва да е или със зелени или с виолетови листа, плътни и с равномерен цвят. Важно е да се отбележи, че размерът му не се влияе особено от неговите вкусови качества.
Благодарение на своето действие върху организма, артишокът се използва като профилактично средство в терапията срещу множество болести. Такива са диабет, атеросклероза, подагра и ужаса за всяка жена – целулит. Екстрактът от зеленчука защитава клетките на черния дроб от действието на различни токсини и способства за извличането от организма на шлаки, соли на тежки метали и други вредни вещества. Способността му да активира чревната дейност и да редуцира появата на запек го превръща и в добро средство при профилактика на хора с наднормено тегло.
За отлично здраве, а и превантивна мярка срещу някои болести, LAVA горещо Ви препоръчва да включите чудотворното растение в менюто си. Добър апетит!
нната система. Хлорелата е синьо-зелено микроводорасло, което има способността да премахва оловото и живака от тялото. С високата си концентрация на витамини от група В, поддържа храносмилателните функции.
