Най-напред е необходимо на нарежем тиквичките на кръгчета. След това ги посоляваме по наш вкус и ги поставяме в подходяща тавичка. Поливаме с малко зехтин и запичаме. Доматите се пекат на грил тиган. След това ги разполовяваме и ги поръсваме със зелената салатена подправка, половината от предварително счуканите скилидки чесън и зехтин. Желатинът се разтваря в половината кисело мляко и леко се загрява в микровълновата, колкото да се разтопи. Сместа се охлажда и добавяме останалото кисело мляко, сметаната, пет супени лъжици зехтин, още малко зелена подправка и останалия счукан чесън. Оставяме сместа леко да стегне. След като е готова, вземаме теринът, застиламе го с фолио и подреждаме доматите, половината от тиквеното семе, една трета млечен сос, половината тиквички, още една трета млечен сос и орехите. Върху тях поставяме остатъка от тиквички и тиквено семе и заливаме с млечната смес. По стените на самия терин можем да наредим нарязани на тънко филийки краставица. След като нашият терин от тиквички е нареден го оставяме в хладилника да стегне за шест часа.
Напоследък доста се заговори за вредата от хлебната мая. Същото както при глутена, който бе тотално заклеймен, сега се случва и с маята. Нека изследваме всичко което към момента знаем.
Истината е, че маята е сравнително скорошен продукт, чието производство започва някъде по време на Втората Световна Война. До преди това се е използвал квас, с който трябва да признаем че хлябът става съвършено вкусен! Ако обаче не си поддържаме квас в хладилника постоянно, а не разполагаме със седмица да си развъждаме, маята е една доста добра негова алтернатива.
Учените изследват хипотезата, че попадайки в стомаха хлебна мая, активира процесите на ферментация и потиска естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт, нанасяйки вреди на организма. В резултат на ферментиралата мая в организма ни се развива дисбактериоза, хиповитаминоза, намалява имунитета и работоспособността, риска от диабет се повишава, вдига се холестерина, сърдечно-съдовата система дава фира или иначе казано, на чист човешки език – лоша работа. Твърди се клетките на маята убиват чувствителните и по-беззащитни клетки на организма, заради отделянето на отровни белтъчини. Като един истински троянски кон, маята първоначално е в храносмилателната ни система, а след това и в кръвта. Твърди се още, че злокачествените образувания, попаднали в среда на ферментираща хлебна мая, започват да растат в геометрическа прогресия, а ако се изолират от там, напълно изчезват. За капак на всичко, маята се прави от животински кости и от свински крака.
Всичко това е прекрасно, но правенето й от различни кости, крака и гнусотии отдавна не се практикува, тъй като клетките за хлебна мая се отглеждат върху меласа. Маята е остатък при производството на захар. Защо сме сигурни, че наистина го правят? Защото освен, че не е страшна, меласата е много по-евтина. Тоест, от използването на животински и човешки кокали няма ни най-малка необходимост.
Относно ферментиращата мая в организма ни – тя е част от нормалната микрофлора на здравия човек. В организма ни постоянно присъстват тридесет вида, без да предизвикват заболявания, а числото на клетки мая в червата варира от стотици до милиони в един грам. Освен това, освен чрез хляба, ние приемаме хлебна мая под какви ли не форми. Хапваме си я с други храни и напитки. Дрождите на хлебната мая се отделят на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите, кефира, сирената, кашкавалите, виното бирата и познайте – КВАС! С други думи, дори и да не ядем никога повече хляб замесен с мая, отърване от маята няма.
Ако все още се притеснявате от маята, знайте, че в следствие на термичната обработка, маята като мая изчезва. Тя се разпада на микроелементи и обогатява с тях хляба. Същото това важи за всички видове хляб, независимо дали са изпечени с или без мая, или с растителни закваски като хмелова основа, която се препоръчва да използвате вместо обикновената хлебна мая. Всичко това е прекрасно, но трябва да знаете, че същите тези дрожди, които се съдържат в маята за хляб са и в хмеловата закваска, което е абсолютно научно доказано още през 1937г. Факт е, че хмеловият хляб е много по-полезен от замесения с обикновена мая, тъй като той съдържа множество аминокиселини, въглероди, целулоза, витамини и минерали като манган, фосфор, желязо, калий, множество микроелементи като злато, кобалт и мед, участващи в образуването на дихателни ферменти. Хмеловият хляб предизвиква активно сокоотделяне, което подпомага храносмилането, а това подобрява процесите на преработка и усвояване на храната, а запекът изчезва завинаги. Веществата в този вид хляб защитават организма от стомашно чревни разстройства, те са общоукрепващи, противовъзпалителни, противоалергични и регенериращи. Хмеловият хляб запазва по-дълго мекотата си и не губи вкусовите си качества и при по-дълго съхранение.
Изхождайки от всичко това, смело заключвам, че хмеловият хляб е по-полезен, а не че този от мая е отровен!
Интересни неща за бирената и хранителната мая, които са много близки роднини на хлебната мая, може да прочетете в статията “Маята – хлебна, бирена и хранителна.”
Напоследък постоянно се говори колко е опасен глутенът. Истината е, че въпросното вещество е опасно единствено за хората, които страдат от алергия към него. Въпреки това, LAVA България реши да следва тренда и днес ви представяме рецепта за един невероятно вкусен (въпреки липсата на бяло брашно) домашен, соден хляб без глутен.
Продукти за соден хляб без глутен:
500 гр. черно брашно без глутен
1/4 ч. л. сол
1 пакет бакпулвер
2 с. л. ксантанова гума
1 ч. л. оцет
1 с. л. сусамово олио или от рапица
500 мл. л. оризово мляко
Рецепта за соден хляб без глутен:
В подходяща купа смесваме брашното, задължително пресято, заедно с бакпулвера със солта и ксантановата гума. В отделен съд, разбъркваме оцетът, олиото и млякото, след което смесваме течните със сухите съставки. Започваме да бъркаме, докато се получи меко и леко лепкаво тесто. Тестото се оформя грубо, поставя се в предварително намаслена тавичка и го поливаме с две супени лъжици оризово мляко. Поставяме във вече загрятата фурна на 200 градуса и печем за около час и половина – час и четиридесет минути.
Най-напред се заемаме с приготвянето на тестото. За целта, разтваряме сухата мая в топлата вода. След това, постепенно прибавяме брашното и бъркаме непрестанно с шпатула. Сипваме солта, зехтина и захарта, без да преставаме да бъркаме, докато стане невъзможно. След това изсипваме сместа от купата върху плота и замесваме тестото за пица. Разточва се с дебелина от един сантиметър о намазваме със зехтин. Поставяме в предварително намазнената и набрашнена тавичка и започваме да нареждаме продуктите за пица отгоре. Първо поставяме нарязаните на кръгчета домати. След това моцарелата, шунка, гъби и артишок. Като за финал, поставяме и обезкостените маслини. Поставяме в предварително загрята на 180 градуса фурна. Когато е готова, можем да поръсим отгоре с настърган кашкавал и да допечем за още пет минути. Да ви е сладко!
За направата на тази рецепта е необходимо да я подготвим още от предходния ден. За това, ако смятате да впечатлявате любимия с нея, най-добре си вземете отпуска (хихи). От друга страна пък, вероятността да отнесете похвала от типа на “Това е като на мама” е почти 200% сигурно. А всички знаем, че мама готви най-вкусно, нали?
Та в деня преди печенето си купуваме пуйка, за да можем да я измием добре. Подсушаваме я с домакинската хартия и леко осоляваме отвън и отвътре. Нарязваме лимона и портокала на много тънки шайби и покриваме цялата пуйка с тях отвън. След като сме готови, завиваме във фолио и прибираме пуйката в хладилника за една нощ.
На следващия ден, пуйката се вади от хладилника и махаме плодовете от нея. Мажем обилно с масълце (под кожата и гърдите също), поръсваме отвътре и отвън сол и черен пипер и я слагаме в тавата с гърдите нагоре. След като приключим с пуешките спа процедури се заемаме с плънката. За целта, трябва да запържим лука, заедно с нарязаният бекон, олиото и дреболиите, като пърженето продължава около 10 минути. Добавяме чашата ориз и задушаваме с чаша бульон, докато оризът поеме всичката вода. Добавяме стафидите, чубрицата и каквито други подправки са ни на сърцето и плънката ни е напълно готова. С нея пълним пуйката, а на дъното на тавата сипваме чаша бульон. Важно е да отбележим, че пуйката се пълни задължително, непосредствено преди печенето, а не от предната вечер, защото през нощта се отцежда кръв, която ще придаде на храната неприятен, горчив вкус. След това, трябва да обвием краищата на крилата с алуминиево фолио, тъй като те загарят доста бързо, а пуйката си остава съвършено сурова. След това покриваме цялата тава с фолио и слагаме пуйката във фурната. Трябва да бъде предварително загрята на 16о градуса, като вземем предвид, че за всели килограм тегло от пуйката се пече около 50 минути. С други думи, ако вашата пуйка тежи 7 кг., шест часа печене не ви мърдат. През последния час от печенето се сваля фолиото и на всеки 10 минути поливаме с масло и соса, който се е събрал в тавичката. Когато цялата пуйка е готова я изваждаме и я оставяме да престои поне 30 минути, преди да я нарежем.
Понякога не ви ли се струва, че здравословния начин на живот е най-досадното нещо на света? Не ви ли се иска да зарежете всичко и хубавичко да се натъпчете като прасета с нездравословни пържени картофи със сирене, заедно с цял тон пържени пилешки крилца (и то с хрупкавата кожичка), а за десерт, за да е пълна картинката, една вкусна бисквитена торта с маскарпоне и мноооого Нутела? Всичко заради което сте се потили във фитнеса отива на вятъра, а от мъка че сте прекалили се натъпквате по този начин още веднъж. И после и пак, и пак, и пак… И така до безкрай, докато фигурата ни не само че се е върнала към стария си, нелюбим наш вид, но сме и сложили няколко килца отгоре…
Да, на всички ни се е случвало да изпадаме в подобна дупка. Точно поради тази причина, LAVA България ще ви измъкне от нея със следващите няколко съвета.
Заместители на фитнеса:
Съвет номер едно е да слушате повече музика. Това има не само релаксиращо действие върху психиката, но и усилва имунитета. Ако си пускате любимите парчета в продължение на 50 минути всеки ден ще понижите стреса, а сърцето ви ще заработи на пълни обороти. Ако използвате любимата си музика, като допълнение към диетата си, определено ще се чувствате много по-добре. Яде ви се сладичко? Няма проблем! Научно доказано е, че малките количества черен шоколад не само не пречат, когато сме на диета, но дори и са полезни за здравето. Химическото съединение епикатехин, съдържащо се в натуралния шоколад стимулира мускулите по същия начин, както и интензивните упражнения. Но все пак, тук става въпрос, когато консумираме в малки количества, а не по един цял шоколад всеки ден. Дори прекаляването с тренировките е вредно за здравето.
Има едни моменти, в които дори и най-заклетите фитнес маниаци се изморяват от тренировки и търсят заместители на фитнеса, просто защото никак, ама никак не им се ходи в залата. В случай че и с вас се случи същото, просто си устройте един ден преизпълнен със забавления. Доброто настроение и смеха са най-силните оръжия на човека! Според учените от Университета в Лома, повтарящите се серии от смях оказват същия ефект върху тялото, както една средна по натоварване тренировка. Когато се смеете, вие си тонизирате мозъка и мускулатурата, понижавате кръвното си налягане, намалявате лошия холестерол и подобрявате работата на кръвоносната система. Изхождайки от тези факти, спокойно можете да замените един ден във фитнеса със смях.
Ако пък огладнеете и ви е писнало от плодове и зеленчуци, малките заместители на фитнеса, а именно пуканките могат да бъдат чудесен, здравословен вариант. Джо Винсън от Университета в Скрантът, пуканките са изключително полезни при отслабване, защото освен че са много нискокалорични, те са изключително богати на антиоксиданти, спомагащи превенция на рак и сърдечни болести. Те са пълни с фибри, засищат и съдържат много витамини. Ако искате да засилите ефекта при отслабване, гарнирайте си ги с подправки от люти чушки, за да повишите термогенезата.
И накрая, нека отдадем дължимото на слънцето. Излагането на слънце със сигурност ще засили ползотворния ефект от полезни вещества, които ще се усвоят пълноценно от системата. Всеки ден в продължение на десет минути да се попечете на пряка слънчева светлина е напълно достатъчно.
цели орехови ядки или кокосови стърготини за украса
Рецепта за веган ореховки:
Като за начало, отваряме консервата нахут и отцеждаме ядките от водата, като не я изхвърляме, а поставяме течността на котлона да поври за около 5-6 минути, за да се сгъсти. След това я отстраняваме от огъня и оставяме да изстине.
Докато нахутеният сок изстива, ядките се смилат в блендера, докато станат на трохи. За да се улесним, можем да прибавим и 1-2 лъжици кокосова захар. Така вероятността да се превърнат в тахан намалява драстично. Когато водата от нахута изстине я пресипваме в голяма пластмасова купа и започваме да я разбиваме с миксер. Течността се превръща много бързо в пяна, а после се сгъстява. Разбива се докато не започне да не пада от бъркалките. Едва тогава започваме да добавяме постепенно и пудрата захар, като не преставаме да бъркаме. Когато сместа стане много твърда, добавяме ванилиите. Добавяме смлените ядки, заедно с брашното от рожков и лененото семе на части към разбитата на сняг смеси бъркаме леко с лъжица, докато се смесят добре. В никакъв случай не използваме миксера, защото сместа ще се втечни. Грабвате лъжицата и оформяте ореховка върху предварително застланата с хартия за печене тавичка. Загряваме фурната за 70 градуса и поставяме ореховките да се изсушат. След около два часа ще бъдат напълно готови.
Вчера, докато се прибирахме към къщи от офиса, минахме под един прозорец от който се разнасяше невероятна миризма на свинско със зеле. Почти ни потекоха видимо лигите. И веднага решихме, че това ще бъде днешната споделена рецепта!
Продукти за свинско с прясно зеле:
600-700 г свинско месо
1/3 ч.ч. мазнина
2 глави лук
1 ч.л. червен пипер
2-3 бр. домати
чубрица
черен пипер
кимион
1 кубче бульон
1 бр. зелка (голяма)
1-2 с.л. брашно
лимонена киселина
Рецепта за свинско с прясно зеле:
Естествено, първо се залавяме с месцето. Това което се иска от нас е да го нарежем на късчета и да го изпържим в мазнината. За предпочитане е това да се случи директно в тенджерата в която планираме да сготвим и зелето. След това прибавяме ситно нарязан лук и червен пипер. Преди да добавим и доматите е необходимо да ги нарежем на кубчета (или да ги настържем, както аз лично предпочитам. Така се отървавам далеч по-лесно от люспите). След като и доматите са в тенджерата, поставяме капака и задушаваме. Ако си падаме по солта, можем и леко да посолим. Зелката трябва да нарежем на ивици и да я стрием с малко сол и лимомена киселина. След това се прибавя към месото.
Кубчето бульон трябва да се натроши и да се прибави към ястието, заедно с 1-2 с. л. брашно и подправки на вкус. Доливаме с малко водичка и задушаваме още 5-7 минути. Разбъркваме добре, прехвърляме в тава и печем още 2 часа в умерена фурна.
Продукти за жарено свинско филе със салата от спанак:
За дресинга:
60 мл. зехтин
20 мл. бял винен оцет
сока от 1/2 средно голям портокал
1 ч.л. ситно настъргана портокалова кора
2 ч.л. нарязан градински чай
2 ч.л. тахан
1/2 ч.л. мед
сол и черен пипер на вкус
За месото:
350 гр. тиква цигулка, обелена и нарязана на кубчета около 1 см.
100 гр. пресен спанак
400 гр. нахут от консерва, отцеден
парче свинско филе около 350-400 гр.
1 с.л. зехтин
Рецепта за жарено свинско филе със салата от спанак:
Всички съставки за дресинга се поставят в шейкър (в случай, че нямаме – стъклен буркан и стягаме плътно капака). След това трябва да разклатим много добре, докато се получи еднородна смес. Дресингът се приготвя няколко часа предварително.
Мазните части от филето се изрязват, а чистите мариноваме в половината дресинг за най-малко 2 часа.
Загряваме фурната на 200 градуса. Тиквата се нарязва и разпределяме в подходяща тавичка за печене. Поръсваме с щипка сол, пипер и 1 с.л. зехтин. Печем 15-20 минути и след като омекне я оставяме настрана за да се охлади.
Докато тиквата изстива, трябва да нагреем нашият безценен LAVA грил тиган на много силен огън. След като е готов, слагаме в него филето и го запичаме по три минути от всяка страна, за да се изпече равномерно. Когато е готово го прехвърляме върху плато и го покриваме с алуминиево фолио, оставяйки го да си почине за десетина минути. Поставяме отново тигана на огъня, нарязваме останалия портокал на кръгли резени и ги запичаме, докато се образуват хубави линийки от грила. Когато се охладят, кръгчетата се разрязват на полумесеци. Нахута, спанака и тиквата се поставят в купа и щедро ги поръсваме с дресинг. Нарязваме месото на резенчета и го подреждаме върху салатата. Отново наръсваме с останалия сос, останал при печенето на месото и окрасяваме с грилования портокал.
Не знаем Вие как се чувствате, но застудее ли, лично на нас започват да ни се ядат цитруси и банани. Може би защото такива лакомства навремето имаше само по Коледа, знае ли човек? Едно обаче е сигурно – банани слагаме във всичко, включително и в хляба. Ето и една любима наша рецепта за хляб, приготвен с банани и орехи.
Продукти за хляб от банани с орехи
240 г брашно
1/2 ч. л. бакпулвер
1/2 ч. л. сода бикарбонат
1 ванилия
100 г орехи
1/2 ч. л. сол
150 г краве масло на стайна температура
175 г крема сирене
230 г захар
1 яйце
1 жълтък
2 банана
За поръсване:
100 г кафява захар
100 г орехи
1 с. л. брашно
1/8 ч. л. канела
1 с. л. краве масло
Рецепта за хляб от банани с орехи
Най-напред трябва да пресеем брашното, заедно с бакпулвера. След като е готово го смесваме с ванилията, содата, смлените орехи и солта. В малка тенджерка разтапяме маслото и го разбиваме заедно с крем сиренето и захарта. След като захарта се е стопила напълно, добавяме и яйцето, като първо се слага белтъкът, а чак след това жълтъкът и продължаваме да разбиваме. В малка купа смачкваме бананите на пюре и ги прибавяме към течната смес. Разбиваме до получаване на гладка смес. Накрая се изсипват и сухите съставки, като непрестанно разбъркваме с шпатула. Намазняваме и набрашняваме нашият любим LAVA терин и изсипваме сместа вътре.
За поръсване орехите се нарязват на много ситно и се смесват със захарта, брашното, канелата и маслото. Разбъркваме добре и поръсваме хлябът с получилата се смес.
Цялата тази вкусотия се пече на 170 градуса, в предварително загрята фурна за около час и десет минути.
За да сготвим хубаво ястие, от първостепенна важност, всъщност не са само продуктите, но и съдовете които ще използваме. Тенджери, тигани, тави, ножове, дъски, всички тези кухненски помощници и приспособления са изключително важни, ако искаме да се предпазим от кулинарна катастрофа. Знаете ли, че ако тавата в която печем коледната си пита е само с 1 см. по-плитка от необходимата ни за целта, вероятността погачата да спадне обема си, или да не се надуе изобщо се покачва с почти 40%?
Как да сотираме храната си
Днес ще отделим внимание на това как да сотираме и изберем подходящия за целта тиган. Както и да го употребяваме правилно! Трябва да се знае, че въпреки че си приличат, сотирането няма почти нищо общо с пърженето. Освен тиганът, който се ползва и при двата случая. Сотирането е техника на готвене (думата е с френски произход, което буквално се превежда като подскачам), при която се използва минимално количество мазнина. Сотираната храна се зачервява (или карамелизира), за да се запази нейната текстура, вкус и крехкост. Когато готвим месо или риба, завършваме със сос, получен от бульон на винена основа в комбинация с това което е останало в тигана.
Не бъркайте обаче сотирането и запечатването на храната, тъй като второто не сготвя нашата храна, а само нейната повърхност. За сотиране е препоръчително да използваме обикновен зехтин, тъй като екстра върджина има ниска точка на изгаряне. Това с което трябва да сме истински внимателни е избора на съда в който ще сотираме. Необходим и е такъв, който е по-широк от колкото висок. Това осигурява по-бързо изпаряване. Храната трябва да се събере равномерно и да не препълва тигана. Зелените храни и някои видове гъби правят изключение, тъй като заради високото наличие на вода в състава им те буквално се смаляват. Важно е да запомним, че тиганите с незалепващо покритие са мръсни думи. Тоест, тефлонът и керамиката са твърдо не. С такъв тип съд е абсолютно невъзможно да получим хубава и хрупкава коричка. Храната Ви залепва? Това е така заради готвача, а не заради съда.
За да получим наистина хубава храна, а не такава с вид на нещо умряло в чинията ни, храната трябва да започне да се готви в момента в който докосне повърхността на съда, а не постепенно, докато съда се нагрява. Именно това помага и храната да не залепва. Какво да правим? Най-напред трябва да загреем тигана на висока температура. Малко по-ниската е подходяща само за бели меса, риба и зеленчуци, които сме бланширали предварително или парчетата са по-дебели. След като тиганът е добре загрят, едва тогава се добавя и мазнината. Разбираме че е готово за сотиране, когато започне да цвърчи. Ако все пак не сте сигурни, дали сте готови, вземете това което ще готвите в ръка и докоснете с крайчето му повърхността на тигана. Ако чуете силно цвърчене (него вече няма как да не го разпознаете), значи сте в играта. Количеството мазнина, което използваме трябва да бъде точно толкова, колкото повърхността да бъде омазнена. Всяка допълнителна капка вече не сотира, а пържи. Необходимото ни количество е точно една супена лъжица.
Необходимо е, преди да пуснем храната си в тигана, да я подсушим добре. Освен ако много не държим да се сдобием с мехури от изгаряне. Ако не подсушим това което се каним да пуснем в тигана предварително, пръска. Ама много пръска.
И като за финал, устойте на изкушението на ровичкате и човъркате храната си. Оставете я да се зачерви добре. А ако печете месо или риба, изчакайте толкова време, колкото е нужно за да обърнете само веднъж.
Нарязваме лукът на дълго и го запържваме в зехтин. Към него се прибавят морковите и кервизът, предварително нарязани на не много ситно, а чесънът на скилидки. Слагаме брашното и пържим. Добавяме доматеното пюре, дафиновия лист, черния пипер и солта. След като вече всичко е добре изпържено заливаме с виното и пускаме вътре рибените парчета, като всяко е предварително оваляно в смес от зехтин, малко брашно и черен пипер. Нарязваме доматите на кръгове и ги нареждаме върху рибените парчета. Всеки кръг се залива с малко зехтин, галета, черен пипер и захар. Така приготвеното ястие се пече, залято с малко вода.
Всяка порция се поднася с кръг от домати и сос.
Сервира се по избор топла или студена.
Начинът по който човекът срещу нас ни стиска ръката при запознанство говори много за него. Дали ще е плах допир на дланите, дали ръката ще е обърната надолу или нагоре, или пък силно и здраво ръкуване, всичко това е определящо за характера на новия ни познайник и за нашето първо впечатление от него.
Същото е и при храната. Ако блюдото бъде сготвено и поднесено в обикновен съд с неподреден вид, едва ли ще посетим втори път заведението в което сме, тъй като апетита се възбужда на първо място от визията и чак после от всичко останало. Ако пък визията му е разкошна и богата, но вкусът не е добър, отново няма да се върнем. Именно заради това е важно храната да бъде сготвена добре и да бъде поднесена по правилния начин.
През последните години се заговори много за здравословното хранене. Човекът се връща обратно към природата и истинските храни и продукти, приготвени по здравословен начин. А какво по-здравословно от храната приготвена в чугун?
LAVA България разполага с над 600 артикула подходящи както за готвене, така и за сервиране в тях. Висококачествени и направени от най-висок клас чугун, тенджери, тигани и съдове LAVA презентират храната във вашия ресторант по най-добрия начин и същевременно ястието е сготвено здравословно. Благодарение на специалното свойство на чугуна да разпределя топлината равномерно по цялата повърхност на съда, предполага готвене на по-ниска температура, което от своя страна запазва всички положителни качества на храната, витамини и минерали. Вие разполагате с вкусно, добре изглеждащо и здравословно ястие!
Изработени с най-съвременната холандска технология електрофореза, стъкленият енамел е невъзможно да се напука и съдът на практика става вечен. Година след година ползване, покритието си остава, а съда изглежда точно така както сте си го закупили.
Не вярвате? Ние сме убедени в своето качество и точно поради тази причина предлагаме доживотна гаранция! Притежаваме всички сертификати от независими европейски лаборатории, че използваният чугун е безвреден, няма в себе си вредни и тежки метали и е абсолютно екологично чист. Съдовете могат да се ползват върху всякакви нагряващи уреди, включително и индукционни котлони и се мият изключително лесно. Подходящи са дори за миялна машина, а телчето вече не е заплаха за Вашият съд.
LAVA България е най-добрият избор за твоя ресторант, за твоя дом и за твоето семейство.
Чугунените съдове са несравними като топлинен капацитет.
Те са дебели и плътни и благодарение на това се нагряват равномерно, за разлика от останалите съдове за готвене. Готвенето в загряти чугунени съдове влиза в графа здравословно хранене, тъй като храните приготвени в тях съдържат два пъти повече желязо от колкото по принцип.
Желязото е от съществена важност при производството на хемоглобин и миоглобин, както и за снабдяването на клетките с кислород.
При младите момичета е доста често в недостиг, поради което страдат от анемия. Причината за това е, че жените, всеки месец, изхвърлят по-голямата част от желязото, без да са го усвоили. Друга причина за недостига, дори и при достатъчен прием е, че организмът ни не успява да го усвои напълно заради прекаления прием на кофеин, кола, шоколад и честа употреба на лекарства и антибиотични медикаменти. При недостига на желязо ни липсва енергия, уморени сме, невъзможно е да се концентрираме. При децата хиперактивността, липсата на внимание и бавното развитие понякога са причинени точно от липса на този важен минерал.
С чугунени съдове, освен че си набавяте необходимите количества желязо, се предполага готвене на по-ниска температура, тъй като съдовете разпределят равномерно топлината по цялата повърхност и я задържат дълго.
Готвейки на по-ниска температура, ние запазваме полезните витамини и минерали за организма, както и всички вкусови качества на използваните продукти. Резултатът е добре сготвено ядене и неповторим, съвършен вкус! Нашата храна е поне три пъти по-вкусна и полезна от тази приготвена в обикновена алпака.
При покупката на чугунени съдове трябва да се внимава, дали са емайлирани или не.
При липсата на покритие ръждясват лесно и изискват по-специфично съхранение. Почистващите препарати е добре да се ползват по-пестеливо, като не бива в никакъв случай да са силни. Веднага след измиването трябва да се подсушат, а след това и омазнят и да се съхраняват по този начин до следващото ползване.
Освен че е хубаво чугунените съдове да са емайлирани, важно е как и с какво са емайлирани. При повечето има проблем с емайла, тъй като той се напуква лесно, не бива да се търка с телчета и така нататък.
При съдовете LAVA, обаче е различно.
Тук покритието е двойно (или тойно, ако има и цветен повърхностен слой), стъклено и нанасяно по специална холандска технология, чрез електрофореза. Благодарение на това, стъкленият енамел, при нагряване се разширява заедно с чугунът и практически няма как да се напука. Миенето на LAVA съдовете също става лесно – с обикновена гъбичка и какъвто си поискате почистващ препарат. Без притеснение можете да вкарате в употреба телената четка (въпреки че е ненужно, тъй като LAVA чугунени тенджери тигани и съдове се мият лесно), а дори и да го пуснете в миялната машина. Съхранението на LAVA чугунени продукти също не е сложно. Просто ги прибирате при останалите си съдове, без да мислите за омазняване и прочее, докато не включите отново котлона, а мазнината е неизбежна за ястието което сте избрали да сготвите.
Какъв чугунен съд да изберете? Изберете LAVA. Тъй като сме убедени в своето качество, ние предлагаме доживотна гаранция, а цените са достъпни за всяко едно домакинство.
Таня Владова отново ни зарадва с нещо вкусно! Този път ни е изпратила невероятна рецепта за хляб, която със сигурност ще изпробваме и ние. За целта, от нашия каталог тя ни препоръчва да използваме терин.
Продукти:
пшенично брашно
1 каф. ч. царевична грис
1 с. л. брашно от коприва
1ч. л. захар
сол на вкус
1 пак. суха мая
1ч. ч. хладка вода
1-2 с. л. зехтин
Рецепта:
Пресяваме брашното върху работния плот и в центъра му правим кладенче. В него се изсипват готовата мая, вече разтворена в хладка вода и добавяме останалите съставки, но без брашното от коприва. Оформяме тестото на топка и го разточваме на голям лист и вече можем да поръсим копривата. Навиваме листа тесто на руло и от него изрязваме “цветя”, които подреждаме в терина. Оставяме тестото да втаса, докато удвои обема си и печем в загрята на 170 градуса фурна.
Пожелаваме успех на Таня! Ако харесвате рецептата й, моля гласувайте в нашата Facebook страница, като натиснете бутон Like. За да се включите в играта, моля прочетете правилата и изпратете своята рецепта на посочения e-mail.