От това съотношение продукти ще ви се получат около 31 мъфина (поне на мен толкова ми се получиха. Във всяка кошничка слагах по две щедри супени лъжици от сместа, та пекох до 01:00ч., защото тавите са ми малки).
Най-напред е необходимо да пресеем брашното, заедно с ванилията и бакпулвера. След това в отделна купа разбиваме яйцето и захарта, докато се образува бял пухкав сняг, а захарта се е стопила напълно. Добавяме разтопеното масло и отново разбиваме. Накрая добавяме и млякото.
След като сме приключили с течните съставки, постепенно сипваме и брашното, като разбиваме непрекъснато. Накрая прибавяме и сладкото от боровинки и разбиваме, докато сместа се хомогенизира. Придобива много приятен лилав цвят. Щом сме готови, пълним кошничките до половината и печем в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 20 минути. Щом са се изпекли, поръсваме с пудра захар/течен шоколад/ кокосови стърготини и са готови за консумация.
Най-напред е необходимо на нарежем тиквичките на кръгчета. След това ги посоляваме по наш вкус и ги поставяме в подходяща тавичка. Поливаме с малко зехтин и запичаме. Доматите се пекат на грил тиган. След това ги разполовяваме и ги поръсваме със зелената салатена подправка, половината от предварително счуканите скилидки чесън и зехтин. Желатинът се разтваря в половината кисело мляко и леко се загрява в микровълновата, колкото да се разтопи. Сместа се охлажда и добавяме останалото кисело мляко, сметаната, пет супени лъжици зехтин, още малко зелена подправка и останалия счукан чесън. Оставяме сместа леко да стегне. След като е готова, вземаме теринът, застиламе го с фолио и подреждаме доматите, половината от тиквеното семе, една трета млечен сос, половината тиквички, още една трета млечен сос и орехите. Върху тях поставяме остатъка от тиквички и тиквено семе и заливаме с млечната смес. По стените на самия терин можем да наредим нарязани на тънко филийки краставица. След като нашият терин от тиквички е нареден го оставяме в хладилника да стегне за шест часа.
Напоследък авокадото е доста предпочитано като зеленчук, тъй като в него се съдържат множество витамини, минерали и полезни вещества за нашия организъм. Точно поради това, LAVA България днес реши да ви сподели две невероятно вкусни и много здравословни рецепти за домашно приготвен дип от авокадо. Да ви е вкусно!
Продукти за дип от авокадо:
1 бр. авокадо
200 гр. крема сирене
2 с. л. балсамов оцет
1 ч. л. лимонов сок
1 ч. л. табаско
Рецепта за дип от авокадо:
Най-напред обелваме авокадото и отстраняваме костилката. След това го нарязваме на кубчета и го поставяме в блендер. Смиламе го на гладко пюре и добавяме крема сиренето, балсамовия оцет, лимоновия сок и табаското. Охлаждаме го за около час в хладилника и го поднасяме с препечени филийки или сурови зеленчуци.
Продукти за дип от авокадо вариант №2:
1 авокадо
2 с. л. ситно нарязан кромид лук
1/2 с. л. лимонов сок
1/4 ч. ч. заквасена сметана
1/4 ч. ч. натрошено синьо сирене
1/2 ч. л. сол
1/4 ч. л. смлян черен пипер
Рецепта за дип от авокадо вариант №2:
Обелваме авокадото и отстраняваме костилката. След това го нарязваме на кубчета и поставяме в блендера. Добавяме лукът и лимоновия сок. Смиламе всичко докато сместа ни се сгъсти, а след това прибавяме сметаната, синьото сирене, солта и черния пипер. Отново разбиваме докато се получи хомогенна смес. Овкусяваме със сол, черен пипер и лимонов сок на вкус. Поставяме в хладилника да се охлади за около час. Поднася се добре разбъркан с крекери, оризовки или прясно изпечен хляб. Да ви е сладко!
Нали я знаете приказката “Ти дебел японец, който не е сумист виждал ли си?”? Е, сигурно се намират някой и друг, но истината е, че процентът на затлъстяване в Япония е минимален. Причината за това е, че японците се хранят основно с нискокалорична храна с минимално съдържание на мазнини и въглехидрати, много риба, пресни зеленчуци и плодове. Точно на този принцип е и диетата която ще споделим с Вас в по-долните редове. Тя е високоефектива, но и тежка за хората които не могат да живеят без сладко. Освен това е и специфична в сравнение с нашите хранителни навици.
За разлика от повечето диети, тази не е от бързите, но е добре балансирана и след прекратяването й организмът запазва придобитите полезни навици, без ужасния йо-йо ефект. Наред с отслабването, благодарение на тази японска диета, ние ще се радваме и на по-добра обмяна на веществата, организмът ни ще се прочисти, имунната ни система ще се подсили, а метаболизмът забърза. След първата седмица на диетата се отслабва с до 4 килограма, а след тринадесетте дни със седем или осем. Минималната продължителност на тази диета е тринадесет дни, а максималната тринадесет седмици, като след изтичането на тринадесетте седмици, трябва да дадем почивка на организма си поне още толкова. Както при почти всички хранителни режими, тази японска диета изисква да се изключат от менюто ни всички чисти въглехидрати. Тоест всякаква захар, сладкарски изделия, алкохоли, сол и прочее остават в миналото.
Важно: При поява на сухота в устата могат да се пият неограничени количества неминерализирана вода.
Тази японска диета гарантира бързи резултати, а теглото се запазва за дълго. Диетата е балансирана, но е хубаво да се пият успоредно с нея и мултивитамини. Важно е да се знае, че диетата е задължително да се спазва в последователността в която е зададена. Същото се отнасяQе до дисбаланс в някои от необходимите на организма вещества, за това е добре да се консултирате със специалист преди да вземете такова решение. Ето я и нея:
Меню за японска диета за отслабване:
Ден 1
Закуска – чаша кафе без захар или зелен чай, също без захар
Обяд – салата от варено зеле растителна мазнина, две твърдо сварени яйца и чаша доматен сок
Вечеря – варена или запечена в растително масло 200гр. риба
Ден 2
Закуска – чай или кафе без захар и филийка ръжен хляб
Обяд – варена или запечена 200 гр. риба и салата от варено зеле с разтително масло
Вечеря – 100 гр. варено говеждо или телешко месо без абсолютно никаква сол и чаша айран
Ден 3
Закуска – чаша чай или кафе без захар и филийка ръжен хляб
Обяд – задушени тиквички или патладжан, без ограничение в количеството
Вечеря – две твърдо сварени яйца, варено говеждо или телешко месо, без сол и салата от зеле
Ден 4
Закуска – един среден суров морков и един прясно изцеден лимон
Обяд – 200 гр. варена или печена риба и чаша доматен сок
Вечеря – 200 гр. плодове
Ден 5
Закуска – същата като от предния ден
Обяд – 400 гр. варена или печена риба и чаша доматен сок
Вечеря – 200 гр. плодове
Ден 6
Закуска – чаша чай или кафе без захар
Обяд – 500 гр. варено пилешко месо и салата от зеле с моркови
Вечеря – две твърдо сварени яйца, един голям морков, накиснат в зехтин
Ден 7
Закуска – Зелен чай
Обяд – 200 гр. варено говеждо или телешко месо без сол
Вечеря – някоя от предходните дни, без тази от ден 3
Ден 8
Закуска – чаша чай или кафе без захар
Обяд – 500 гр. пилешко месо без сол и салата от зеле с моркови
Вечеря – същата като тази от ден 6
Ден 9
Закуска – един голям морков, накиснат в сокът от един лимон
Обяд – 200 гр. варена или печена риба и чаша доматен сок
Вечеря – 200 гр. плодове
Ден 10
Закуска – чаша чай или кафе без захар
Обяд – едно твърдо сварено яйце, три средни, сурови моркова с малко разтително масло и 50 гр. сирене
Вечеря: 200 гр. плодове
Ден 11
Закуска – чаша чай или кафе без захар и филийка ръжен хляб
Обяд – задушени тиквички или патладжан на корем
Вечеря – две твърдо сварени яйца с варено телешко или говеждо месо
Ден 12
Закуска – чаша кафе или чай без захар с филийка ръжен хляб
Обяд – 200 гр. печена риба със салата от прясно зеле
Вечеря – 100 гр. варено телешко или говеждо без сол с чаша айран
Ден 13
Закуска – чаша чай или кафе без захар
Обяд – две твърдо сварени яйца със салата от прясно зеле и чаша доматен сок
За направата на тази рецепта е необходимо да я подготвим още от предходния ден. За това, ако смятате да впечатлявате любимия с нея, най-добре си вземете отпуска (хихи). От друга страна пък, вероятността да отнесете похвала от типа на “Това е като на мама” е почти 200% сигурно. А всички знаем, че мама готви най-вкусно, нали?
Та в деня преди печенето си купуваме пуйка, за да можем да я измием добре. Подсушаваме я с домакинската хартия и леко осоляваме отвън и отвътре. Нарязваме лимона и портокала на много тънки шайби и покриваме цялата пуйка с тях отвън. След като сме готови, завиваме във фолио и прибираме пуйката в хладилника за една нощ.
На следващия ден, пуйката се вади от хладилника и махаме плодовете от нея. Мажем обилно с масълце (под кожата и гърдите също), поръсваме отвътре и отвън сол и черен пипер и я слагаме в тавата с гърдите нагоре. След като приключим с пуешките спа процедури се заемаме с плънката. За целта, трябва да запържим лука, заедно с нарязаният бекон, олиото и дреболиите, като пърженето продължава около 10 минути. Добавяме чашата ориз и задушаваме с чаша бульон, докато оризът поеме всичката вода. Добавяме стафидите, чубрицата и каквито други подправки са ни на сърцето и плънката ни е напълно готова. С нея пълним пуйката, а на дъното на тавата сипваме чаша бульон. Важно е да отбележим, че пуйката се пълни задължително, непосредствено преди печенето, а не от предната вечер, защото през нощта се отцежда кръв, която ще придаде на храната неприятен, горчив вкус. След това, трябва да обвием краищата на крилата с алуминиево фолио, тъй като те загарят доста бързо, а пуйката си остава съвършено сурова. След това покриваме цялата тава с фолио и слагаме пуйката във фурната. Трябва да бъде предварително загрята на 16о градуса, като вземем предвид, че за всели килограм тегло от пуйката се пече около 50 минути. С други думи, ако вашата пуйка тежи 7 кг., шест часа печене не ви мърдат. През последния час от печенето се сваля фолиото и на всеки 10 минути поливаме с масло и соса, който се е събрал в тавичката. Когато цялата пуйка е готова я изваждаме и я оставяме да престои поне 30 минути, преди да я нарежем.
Тъй като моето меню е по-фюжън, а ако трябва да сме обективни, не всеки е склонен да харчи половината си заплата за да чревоугодничи, отново прибягваме до вълшебната тетрадка на мама, където всичко е простичко, с достъпни продукти, адски калорично и божествено вкусно! Днешната рецепта е за ябълков сладкиш.
Автор: Светла Иванова
Продукти за ябълков сладкиш:
3 бр. яйца
2 ч. ч. захар
125 гр. масло
1 ч. ч. брашно
4 – 5 бр., по – големи ябълки
1 пак. бакпулвер
1 пак. ванилия
Рецепта за ябълков сладкиш:
Най-напред, трябва да си подготвим съда в който ще печем. За предпочитане е такъв за сладкиши с подвижно дъно, но ако си нямате и най-обикновена тава ще свърши работа. Сипваме в нея една чаена чаша захар, заедно с маслото и поставяме на горещия котлон. Целта е да карамелизираме, като се бърка непрекъснато, но леко. Трябва да получим леко кафяв карамел, без да прегаря. Предварително обелените и нарязани на полумесеци ябълки се подреждат върху карамела. Трябва да се постараем да са красиво подредени, тъй като след като сладкишът се изпече се обръща. Разбиваме яйцата с останалата захар и добавяме брашното, което е необходимо да е минало през сито, заедно с бакпулвера. Сипваме ванилията и разбиваме до хомогенизиране. След като сместа е готова, заливаме с нея сладкиша. Пече се в загряна на 180 градуса фурна до готовност. Докато е все още топъл се обръща в подходяща чиния, а останалия в тавата карамел се кипва на котлона с една чаена чаша вода, така както си е в тавата. Когато карамеления сироп е готов сиропираме с него сладкиша и украсяваме с бита сметана.
Тъй като снощи с любимия бяхме на здравословна храна – реших да ни поглезя с едни бързи кюфтенца от киноа (или крилати кюфтета, както той ги нарича), хубавичко омазани в домашна лютеница, естествено след приключването на вечерята и двамата почти бълнувахме за нещо сладичко. Вкъщи е традиция, задължително след основното да има и десерт, но тъй като вчера ме мързеше, реших да мина метър. Да, ама не. Освен той, аз също умирах да се подсладя, но не ми се ядяха магазински сладки. И се сетих, че нищо не става по-бързо и лесно от турската баклава. За щастие, тъй като днес се каних да правя баница, имах кори и моментално се развъртях отново в кухнята. Днешната рецепта ще е именно за тази чудесна турска баклава, отлично допълнение на Коледната трапеза или пък за такива моменти като моите снощи.
Продукти за турска баклава:
30 мл. л. прясно изцеден лимонов сок
400 мл. л вода
300 гр. захар
1 лимон
100 гр. масло
1 ч. ч. гр. захар
1/2 ч.л. канела
300 гр. смлени орехи
50 мл. л. ром (аз го направих с бърбън и стана чудесно!)
100 гр. стафиди
1 пак. фини кори за баница
Рецепта за турска баклава:
За около половин час, накисваме стафидите в рома, а през това време намазваме правоъгълна тавичка с маслото и полагаме върху нея две кори. Орехите се смесват с канелата и малко захар. След това добавяме и отцедените стафиди към орехите, канелата и захарта и започваме да поръсваме с плънката през две кори, като всеки пласт е намазан с масло. Завършва се отново с две кори и пак намазваме с маслото. Баклавата се нарязва на малки правоъгълничета /квадратчета, ромбчета/ и поливаме отгоре с останалото разтопено масло.
Пече се за 40 минути на 180 градуса (с вентилатор за 30 минути), като фурната трябва да бъде предварително загрята.
Докато нашата баклава се пече, трябва да си спретнем захарен сироп. Слагаме водата на котлона и добавяме към нея захарта и лимоновия сок. Необходимо е да заврят, като бъркаме непрестанно. Варим около 10 минути, докато сиропът започне леко да се сгъстява. Сваляме от котлона и добавяме настъргана лимонова кора. Оставяме да се охлади.
Приготвяме захарния сироп, като слагаме водата, захарта и лимоновия сок да заврят. Варим около 10 мин., докато сиропът започне да се сгъстява леко. Сваляме от котлона и добавяме настъргана лимонова кора. Оставяме да се охлади.
Когато баклавата е напълно изпечена, я заливаме с вече охладения захарен сироп, както си е още гореща. Принципно се оставя да престои на стайна температура за двадесет и четири часа преди консумация, обаче ние я нападнахме веднага щом изстина.
Най-напред е необходимо да замесим тесто от което да си спретнем листовете за пататник. За целта трябва да се смесим брашното, оцета, олиото и солта. Разбъркваме ги добре, докато стане невъзможно да се бърка повече и си омесваме хубаво тесто. Разделяме го на две топки и от първата разточваме тънък лист, малко – по-голям от самата тава, предварително омазнена с масло. Целта е краищата на листа да излизат извън нея.
За направата на плънката, трябва да обелим картофите и да ги настържем на ренде. След като са готови, прибавяме яйцата, сиренето, солта и джоджена. Разбъркваме добре и и поставяме върху първата кора. Разточваме втората кора, като първата и захлупваме плънката с нея, като застъпваме краищата на корите. Изрязваме периферията с лъжица и двете кори се загъват заедно. Печем върху котлона, като го обръщаме на всеки 2-3 минути. Ако имаме по-голям тиган, би се оказал дори по-удачен вариант от тавата.
Ето и решението на наш колега за неговото неузряло авокадо:
Вземете Вашия грил тиган LAVA. Омазнете го хубаво със зехтин и го нагрейте на умерена температура. Срежете на две половини Вашето авокадо и го обезкостете. След това го нарежете както Ви допада и го метнете върху грил тигана. Пече се, докато омекне, което отнема общо и за двете страни около 15-20 минути. Ето и снимките на колегата от неговото творение.
Вкусът е нещо като този на печена тиква. Колегата споделя, че е бил силно разколебан, дали да го подправи със захар или със сол. В крайна сметка е предпочел второто. А Вие как го предпочитате?
Как да разпознаете дали Вашето авокадо е сурово още в магазина, можете да прочетете от тук:
Обикновено, когато минаваме на диета, правим най-лесното. Спираме въглехидратите, понеже сме чували, че така се сваляли най-лесно килограми. Много често, диетолозите драстично ограничават приема на въглехидрати на клиентите си или пък го преустановяват напълно. В резултат на това, нещата които се случват с организма ни никак не са благоприятни за нашето здраве, а още по-малко за нашето тегло.
Истината е, че въглехидратите са жизнено необходими на нашия организъм и крайностите не водят до нищо добро. Това с което трябва да се разделим наистина са вредните източници и да оставим тези, които се съдържат в плодовете и зеленчуците. Ако преустановим напълно приема на въглехидрати, най-вероятно тялото ни наистина ще отслабне. Това обаче изобщо не са мазнините, с които се борим в действителност, а излишната вода на организма. Когато въглехидратите се задържат в тялото ни като гликогени, всеки грам се складира под формата на вода и надвишава три или четири пъти теглото си. Освен че ще се обезводним и ще запазим мазнинките, по всяка вероятност и грипа ни е в кърпа вързан. Въглехидратите са основен източник на енергия за мозъка и поради това, намалявайки ги, мозъкът започва да “работи на изпарения” от гликоген. Когато се изчерпа напълно, тялото започва да разрушава мазнините, които от своя страна се трансформират в кетони. Докато организмът се адаптира към промяната ще се чувстваме болни. Лошият дъх и сухотата в устата не бива да ни изненадват. Ще бъдем изморени, ще се чувстваме слаби, а не е изключено дори безсъние, виене на свят и гадене. Добрата новина е, че всичко това отминава бързо.
Според изследванията, вследствие на приема на въглехидрати и бързия им спад след това активират пристрастяващи центрове в мозъка, което от своя страна води до неистов глад. Най-добре е да избираме храни, които са богати на фибри и ще поддържат стабилна кръвната захар. Ако въглехидратите, които приемаме, не са ни достатъчно, настроението ни ще се понижи. Това е така, защото приемът им повишава нивата на серотонин (хормонът на щастието) в мозъка. С други думи, ако изключим от менюто си пълнозърнестите храни, нашето настроение ще пострада и на негово място се заселва почти гарантиран запек.
И именно тук заляга въпросът с враг номер едно, а именно хлябът. Тъй като той е пълен с въглехидрати, диетолозите често го изключват напълно от менюто. Ако обаче спрем да консумираме пълнозърнест хляб, теглото което ще загубим ще е само вода, енергията ни ще спадне драстично, чувството на глад ще се усили, настроението ще се влоши и ще сме безсилни за тренировки.
С други думи, хапвайте от всичко, задължително приемайте въглехидрати, но в умерени количества!
За да сготвим хубаво ястие, от първостепенна важност, всъщност не са само продуктите, но и съдовете които ще използваме. Тенджери, тигани, тави, ножове, дъски, всички тези кухненски помощници и приспособления са изключително важни, ако искаме да се предпазим от кулинарна катастрофа. Знаете ли, че ако тавата в която печем коледната си пита е само с 1 см. по-плитка от необходимата ни за целта, вероятността погачата да спадне обема си, или да не се надуе изобщо се покачва с почти 40%?
Как да сотираме храната си
Днес ще отделим внимание на това как да сотираме и изберем подходящия за целта тиган. Както и да го употребяваме правилно! Трябва да се знае, че въпреки че си приличат, сотирането няма почти нищо общо с пърженето. Освен тиганът, който се ползва и при двата случая. Сотирането е техника на готвене (думата е с френски произход, което буквално се превежда като подскачам), при която се използва минимално количество мазнина. Сотираната храна се зачервява (или карамелизира), за да се запази нейната текстура, вкус и крехкост. Когато готвим месо или риба, завършваме със сос, получен от бульон на винена основа в комбинация с това което е останало в тигана.
Не бъркайте обаче сотирането и запечатването на храната, тъй като второто не сготвя нашата храна, а само нейната повърхност. За сотиране е препоръчително да използваме обикновен зехтин, тъй като екстра върджина има ниска точка на изгаряне. Това с което трябва да сме истински внимателни е избора на съда в който ще сотираме. Необходим и е такъв, който е по-широк от колкото висок. Това осигурява по-бързо изпаряване. Храната трябва да се събере равномерно и да не препълва тигана. Зелените храни и някои видове гъби правят изключение, тъй като заради високото наличие на вода в състава им те буквално се смаляват. Важно е да запомним, че тиганите с незалепващо покритие са мръсни думи. Тоест, тефлонът и керамиката са твърдо не. С такъв тип съд е абсолютно невъзможно да получим хубава и хрупкава коричка. Храната Ви залепва? Това е така заради готвача, а не заради съда.
За да получим наистина хубава храна, а не такава с вид на нещо умряло в чинията ни, храната трябва да започне да се готви в момента в който докосне повърхността на съда, а не постепенно, докато съда се нагрява. Именно това помага и храната да не залепва. Какво да правим? Най-напред трябва да загреем тигана на висока температура. Малко по-ниската е подходяща само за бели меса, риба и зеленчуци, които сме бланширали предварително или парчетата са по-дебели. След като тиганът е добре загрят, едва тогава се добавя и мазнината. Разбираме че е готово за сотиране, когато започне да цвърчи. Ако все пак не сте сигурни, дали сте готови, вземете това което ще готвите в ръка и докоснете с крайчето му повърхността на тигана. Ако чуете силно цвърчене (него вече няма как да не го разпознаете), значи сте в играта. Количеството мазнина, което използваме трябва да бъде точно толкова, колкото повърхността да бъде омазнена. Всяка допълнителна капка вече не сотира, а пържи. Необходимото ни количество е точно една супена лъжица.
Необходимо е, преди да пуснем храната си в тигана, да я подсушим добре. Освен ако много не държим да се сдобием с мехури от изгаряне. Ако не подсушим това което се каним да пуснем в тигана предварително, пръска. Ама много пръска.
И като за финал, устойте на изкушението на ровичкате и човъркате храната си. Оставете я да се зачерви добре. А ако печете месо или риба, изчакайте толкова време, колкото е нужно за да обърнете само веднъж.
Взимаме тиквичката и червената чушка се нарязват на едри парчета, като преди това са предварително почистени и измити. Чери доматите също се измиват, но се оставят цели. Нарязваме сиренето на едри кубчета. Зеленчуците у сиренето се набождат на шишове, за това е важно да сме избрали твърд млечен продукт. Шишчетата се пекат от двете страни в силна и предварително загрята фурна, докато не са напълно готови.
За кускуса трябва да подсолим 150мл.л. вода и да я кипнем в малка тенджерка. Към нея се прибавя кускусът, ситно нарязаната мента и зехтинът. Ястието се премества от котлона и се захлупва за няколко минути, докато се задуши и кускусът поеме цялата течност. Сервира се топло заедно със зеленчуковите шишчета.
Взимаме готовите хлебчета и отрязваме капачета. С малка лъжичка се издълбава меката част и вече са готови да бъдат напълнени с плънка.
Пилешкото се нарязва на кубчета. В нагорещен тиган, предварително омазнен, се задушава ситно нарязания лук, моркова, гъбите и пилешкото месо. След това се добавя малко вода, която трябва да изври. След това се добавя брашното и червения пипер. Разбърква се добре и се доливат още 500мл. л. топла вода. Овкусяваме със сол, черен пипер, къри, чубрица и сминдух и варим на тих огън. Когато продуктите са напълно сварени се обърква добре със сметаната и се оставя за още 3-4 минути върху котлона. Накрая с голяма лъжица се пълнят хлебчетата, като се поръсват отгоре с настърган кашкавал и се запичат леко в загрята на 170 за десетина минути, колкото да се зачерви кашкавала. Поднася се с капачето.
Следващата рецепта, която ще Ви представим ни изпраща Ивелина Иванова от град Варна. Тя ни представя едни чудесно сготвени зеленчуци на тиган, като от нашия каталог препоръчва следния грил тиган:
Продукти за зеленчуци на тиган:
2бр. тиквички
2бр. патладжан
2бр. моркови
2гл. лул
2бр. чушки
1бр. лимон
6с. л. зехтин
сол и черен пипер на вкус.
Рецепта за зеленчуци на тиган:
На първо място, измиваме добре зеленчуците. Ако искаме ги обелваме, но на тиквичките специално, кората е много полезна и лично ние от LAVA бихме я запазили. Разрязваме тиквичките на по-дебели шайби. Правим същото с лука и патладжана и се заемаме с морковите и чушките, които трябва да бъдат нарязани на ленти. В грил тиган, предварително намазнен и загрят на максимална степен на котлона, печем зеленчуците за около осем – десет минути. Овкусяват се със сол и черен пипер, като количеството си го преценяме сами, според предпочитанията. Изцеждаме лимона и смесваме в малка купа със зехтина. С получения сос заливаме зеленчуците. Bon appetit!
Пожелаваме успех на Ива! Ако харесвате рецептата й, моля гласувайте в нашата Facebook страница, като натиснете бутон Like. За да се включите в играта, моля прочетете правилата и изпратете своята рецепта на посочения e-mail.
Пролетта дойде и в главите ни са само зеленчуци. А от както термометрите започнаха да сочат над 25 градуса, не искаме и да помисляме за тежките меса от зимата. Ето една прекрасна рецепта с тиквички.
Тиквичките се нарязват по дължина за да можем да ги издълбаем през средата от семките. Поръсваме ги със сок и пипер и ги поставяме в намазнена тавичка с мъничко вода на дъното. Пекат се до изпаряване на водата, което отнема максимално 15 минути. Заемаме се със спагетите. Сваряваме ги, а лукът, чесънът, морковите и вътрешността на тиквичките се запържват в малко олио. След като омекнат се добавя и каймата. След като е добре запържена, добавяме и доматите, като овкусяваме с босилек и сол и ги оставяме на огъня, докато се получи гъст сос. Смесва се със спагетите, а издълбаните тиквички биват запълнени с получилата се смес, поръсват се с кашкавал и се връщат във фурната. Накрая се поръсват с пресен магданоз и се сервират.