Принципно кокосът е скъпо удоволствие, но за сметка на това невероятно вкусно и полезно. Киселото мляко от кокос има всички ползи от състава на обикновеното кисело мляко, плюс бонус от няколко отгоре. То е богато на пробиотици, вкусно е и е страхотно за направата на закуска или лек следобеден крем, богато е на естествени мазнини и използва електролитната вода на кокоса, от която имаме тонове ползи за здравето си. Единствения проблем, който ни създава е,… че свършва бързо, а лакомници вкъщи има много.

Продукти за кисело мляко от кокос:

• 1 млад кокос
• 2 капсули пробиотик или закваска за кисело мляко

Рецепта за кисело мляко от кокос:

Първо трябва да се знае, че младият кокос е бял отвън, а отвътре е мек. Необходимо е да направим дупка в горната част на кокоса и да излеем водата в подходящ съд. Трябва да я запазим. След това кокосът се разчупва на 2 половини и изваждаме месестата част от него. Отстранената вътрешност на кокоса се полага в блендер заедно с половината електролитна вода, добавяме капсулите пробиотик или закваската за кисело мляко (зависи какво сме избрали да ползваме) и блендираме. Вече хомогенната смес се разлива в малки бурканчета, като се стараем да не ги напълним догоре, тъй като сместта набухва леко. Оставя се в хладилника за 2-3 дни. Разбираме, че нашето мляко е готово, когато се образуват малки балончета в него. Това означава, че ферментира и млякото е готово за консумация.

Разбъркай и му се наслади. Съхранява се в хладилник.

За да сготвим хубаво ястие, от първостепенна важност, всъщност не са само продуктите, но и съдовете които ще използваме. Тенджери, тигани, тави, ножове, дъски, всички тези кухненски помощници и приспособления са изключително важни, ако искаме да се предпазим от кулинарна катастрофа. Знаете ли, че ако тавата в която печем коледната си пита е само с 1 см. по-плитка от необходимата ни за целта, вероятността погачата да спадне обема си, или да не се надуе изобщо се покачва с почти 40%?

Как да сотираме храната си

Днес ще отделим внимание на това как да сотираме и изберем подходящия за целта тиган. Както и да го употребяваме правилно! Трябва да се знае, че въпреки че си приличат, сотирането няма почти нищо общо с пърженето. Освен тиганът, който се ползва и при двата случая. Сотирането е техника на готвене (думата е с френски произход, което буквално се превежда като подскачам), при която се използва минимално количество мазнина. Сотираната храна се зачервява (или карамелизира), за да се запази нейната текстура, вкус и крехкост. Когато готвим месо или риба, завършваме със сос, получен от бульон на винена основа в комбинация с това което е останало в тигана.

Не бъркайте обаче сотирането и запечатването на храната, тъй като второто не сготвя нашата храна, а само нейната повърхност. За сотиране е препоръчително да използваме обикновен зехтин, тъй като екстра върджина има ниска точка на изгаряне. Това с което трябва да сме истински внимателни е избора на съда в който ще сотираме. Необходим и е такъв, който е по-широк от колкото висок. Това осигурява по-бързо изпаряване. Храната трябва да се събере равномерно и да не препълва тигана. Зелените храни  и някои видове гъби правят изключение, тъй като заради високото наличие на вода в състава им те буквално се смаляват. Важно е да запомним, че тиганите с незалепващо покритие са мръсни думи. Тоест, тефлонът и керамиката са твърдо не. С такъв тип съд е абсолютно невъзможно да получим хубава и хрупкава коричка. Храната Ви залепва? Това е така заради готвача, а не заради съда.

За да получим наистина хубава храна, а не такава с вид на нещо умряло в чинията ни, храната трябва да започне да се готви в момента в който докосне повърхността на съда, а не постепенно, докато съда се нагрява. Именно това помага и храната да не залепва. Какво да правим? Най-напред трябва да загреем тигана на висока температура. Малко по-ниската е подходяща само за бели меса, риба и зеленчуци, които сме бланширали предварително или парчетата са по-дебели. След като тиганът е добре загрят, едва тогава се добавя и мазнината. Разбираме че е готово за сотиране, когато започне да цвърчи. Ако все пак не сте сигурни, дали сте готови, вземете това което ще готвите в ръка и докоснете с крайчето му повърхността на тигана. Ако чуете силно цвърчене (него вече няма как да не го разпознаете), значи сте в играта. Количеството мазнина, което използваме трябва да бъде точно толкова, колкото повърхността да бъде омазнена. Всяка допълнителна капка вече не сотира, а пържи. Необходимото ни количество е точно една супена лъжица.

Необходимо е, преди да пуснем храната си в тигана, да я подсушим добре. Освен ако много не държим да се сдобием с мехури от изгаряне. Ако не подсушим това което се каним да пуснем в тигана предварително, пръска. Ама много пръска.

И като за финал, устойте на изкушението на ровичкате и човъркате храната си. Оставете я да се зачерви добре. А ако печете месо или риба, изчакайте толкова време, колкото е нужно за да обърнете само веднъж.

Зимният сезон бавно, но сигурно приближава, а времето за зимнина отдавна настъпи. Именно заради това, LAVA днес избра една малко нетрадиционна рецепта за зимния запас, а именно мариновани яйца. Този вид туршия е особено здравословен източник на протеини с ниско съдържание на мазнини и калории.

Продукти за мариновани яйца:

• 10 бр. яйца
• 1/3 ч.ч вода
• 1 ч. ч. бял оцет
• 3 ч. л. сол
• 1 ч. л/ черен пипер на зърна
• 1 глава сладък лук

Рецепта за мариновани яйца:

Необходимо е на първо място да сварим яйцата. Те трябва да бъдат с абсолютно здрави черупки, като за предпочитане е след тяхното сваряване да престоят около ден, за да не са абсолютно пресни (в случай, че използваме такива от кокошките на село). Слагаме ги в тенджера, покриваме ги напълно със студена вода и се оставят да заврят. Огънят се намалява и се оставят на къкрят за 15 минути. Охлаждат се веднага със студена вода, обелват се и яйцата се поставят в буркан, катo nе се натъпкват, а се оставя място за марината. Най-отгоре се слага нарязания предварително на кръгчета лук.

Самата марината се приготвя от горепосочените съставки, които предварително се смесват в купа и доливаме във всеки буркан от нея, докато се напълни догоре. Бурканът се затваря плътно и се слага в хладилник за поне 12ч.

Живеем в безкрайно стресова среда. Днешното ежедневие е такова, че ако няма стрес, значи денят не е започнал. Сънуваме кошмари, не можем да си отпочинем вечерта и стартираме деня напрегнати, който с напредването му става още по-напрегнат. Шефът ни хока, къде с право, къде не, колегата на бюрото отсреща вече трети ден се жалва, колко нещастен се чувствал във връзката си, третия пък се развеждал, на четвъртия му откраднали колата…. Стрес. СТРЕС. СТРЕС!!!

Как да се отървем от него?!

Като за начало, стартирайте деня си с нещо мотивиращо.  Отърсете се от среднощните си терзания и въпреки тях, вместо да се забързате към банята и да хукнете към работа, отделете 15 минути само за себе си и помислете какво Ви прави щастливи и защо този ден ще бъде хубав. Ако не друго – то поне се самонавийте. Всъщност, всичко което  ни се случва днес е следствие от наши мисли в миналото.

Престанете да се упреквате за всяка грешка, която направите. Всеки греши, Вие сте човек и далеч не е необходимо са се самоубивате мислено всеки път, когато не направите нещо както трябва. Истината е, че укорявайки себе си, с нищо не си помагате, а само влошавате нещата. Така и така сте напрегнати и външни лица се грижат да поддържат изострения Ви емоционален статус. Изнервяйки се допълнително, грешките Ви само ще се задълбочат. Вместо това, фокусирайте се върху разрешаването на вече извършените глупости, не затъвайте в тях.

В обедната си почивка, излезте от офиса. Насладете се на обяда си в парка или пък в кварталното заведение, но задължително извън работното място. Яжте бавно, насладете се на храната и на свежия въздух.

Създайте кътче в ума си в което цари единствено безгранично спокойствие. По няколко пъти на ден отделете една минута в която си представяте как летите над планини и морета, носейки се като птица в небесата и се възхищавайте на гледката. Визуализирайте образа и си позволете да почувствате емоцията в пълната й сила, сякаш това наистина се случва. Усъвършенствайки тази техника ще намалите значително ежедневния стрес.

Когато сме напрегнати, обикновено дишаме плитко и учестено, което само допринася за нашето ужасяващо ментално състояние. В момента в който се усетите, че вече не дишате равномерно и спокойно, спрете за миг, поемете си дълбоко въздух и издишайте бавно. Отпуснете раменете и ръцете си и ги оставете да си отпочинат малко, като издишайки си повтаряте дума, която ви носи спокойствие. Повторете това упражнение толкова пъти, колкото са ви нужни за да успокоите дишането си.

Опитайте се да разгледате конфликта и от гледната точка на другия. Той също има право. А дори и да няма, гледайки на проблема от различни ъгли, придобивате още по-ясна представа за него и стигате по-скоро до разрешаването му. След като екшъна свърши, постарайте се да не го пренесете и на семейния фронт. Оставете проблемите си от офиса в офиса.

Научете се, че думата “НЕ” не е нито цинизъм, нито вредител, нито пък обидна. Не сте длъжни да поемете всяка задача, проект, покана, бизнес среща и прочее. Вие не сте затворник нито пък роб на чуждите интереси. Когато не желаете да свършите нещо, просто го отхвърлете и точка. Никой няма да умре, а и в длъжностната Ви характеристика никъде не е написано, че трябва да отработвате чуждия мързел.

Опростете живота си. Нищо не може да Ви го вгорчи така, както Вие самите. Научете се да махате задачите и задълженията които не са Ви нужни наистина. Подредете приоритетите си правилно. Така всичко ще стане много по-лесно и методично. Запомнете, че упражненията не са една от тези задачи. Всъщност, тренировката е едно от нещата, което трябва да оглавяват списъка Ви. Те помагат да се освободим от натрупания стрес, а в комбинация с хубава музика, вероятността да достигнем по-скоро Нирвана нараства поне с 10%.

И накрая, мислете позитивно. Приемайте проблемите като предизвикателства и  помнете, че дали ще Ви стресира дадена ситуация, зависи само и единствено от Вас самите и от това как ще подходите към нея.