Тъй като сме ден преди Коледа, а наградите вече официално пътуват към своите нови собственици, с екипа на LAVA България решихме да посветим днешната публикация на българските коледни обреди и обичаи.

В нашите традиции по Коледа се съчетават множество елементи от гръцката и римската култура, езичеството и христянството. Коледните празници започват още от 20 декември – Игнажден, когато Божията майка се е “замъчила”. Народът счита този ден и за начало на новата година, тъй като от него дните започват да растат. Смята се, че какъвто човек влезе в къщата, такава ще бъде и цялата година. Гостът влиза с думите “Да ви е честита Младата година!” и му се отговаря с “Амин! Дай Боже.”.

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници, като в основата му е раждането на спасителя Христос. В езическите времена, по същото време на годината се е чествало раждането на Слънцето, а в началото на нашата ера, по римско време е бил популярен празникът Календе на който са се пренасяли жертви, играели са се игри и са се разменяли дарове. Този празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи. Подобен новогодишен празник на този на римските календи са имали и славяните, който е бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богати магически, драматични ритуали, чиито остатъци се ползват и до днес в нашите Коледни обреди.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. Разглеждано от чисто фонетична гледна точка, каледни в българския е станало Коледа, за което е спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола “коля”, тъй като на празника се коли прасе.

Самото празнуване започва на 24-ти и завършва на 26-ти декември, като стартира с Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер), след това Голяма Коледа, Божич и накрая 26-ти, което е празникът на най-близките на Младенеца.

На 25-ти сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга, коледарка и обикаля да суровака, тропайки по вратите и викайки “Бог се роди, Коледо!”. Домакините ги даряват с кравайчета. Преди обед на същия този ден се коли и шопарът, който си е угояван цяла година за Коледа. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник, който е от крушово или дъбово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж и с него се поддържа огъня цяла нощ. Когато дървото се внася, мъжът трябва да попита “Славите ли Млада Бога?”, а жените отговарят “Славим, славим, добре дошъл”. Накрая мъжът добавя :Аз вкъщи и Бога с мене!”. В дървото трябва да има повъртяна дупка в която да се запалят зехтин с восък и тамян. След това се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището, а жените пеят.

Самата трапеза е тържествена и на нея задължително трябва да присъстват обредни хлябове, като брашното за тях е сято през три сита и е замесено с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел. Ястията са постни.

Когато стане време за вечеря, всички се изправят и най-възрастния прикадява масата три пъти. Стопаните на къщата, мъжът и жената, вдигат високо най-големия хляб и го разчупват, като първото парче е за умрелите и се поставя пред иконата на Богородица. Всеки член на семейството си отчупва парче и по големината му се съди за късмета. Първият залък се запазва, като момите го слагат под възглавницата за да видят в съня си за кого ще се омъжат. След като вече всички са седнали, никой не може да става. Ако нещо е необходимо да се донесе го носи най-старият мъж, приведен, за да са приведени житата.

Същата тази вечер започва и коледуването в полунощ. Още от Игнажден, коледарите са избрали своя станеник (водач). Коледарите се състоят от млади мъже, които пеят коледарски песни и благословии. В групата задължително трябва да има трохобер (той събира краваите), магаре (той носи месото и сланината) и коте (мяукащо момче в знак, че му се яде блажничко). След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и поднася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават, като отмъкват вратника на двора.

На Божич, стопанинът излиза в градината с брадва в ръце и заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод, а на обяд идва ред на печеното свинско месо.

Рождество Христово е един от най-любимите празници на млади и стари. Преизпълнен е с вкусни аромати, тържественост, тайнствени обреди и ритуали, гадания, хубави песни, благословии и подаръци. Всичко това е израз на вечната човешка жажда за щастие и надежда за здраве, благоденствие и просперитет.

Весела Коледа от целия екип на LAVA България!

Пожелаваме ви щастливи и вкусни празници!