Маята – хлебна, бирена и хранителна.

08.06.202008.06.2020 1 Comment

Хлебната и бирената мая са добре познати и отдавна присъстват в дневното ни меню. С хранителната мая, обаче малко хора са запознати. В последните години се заговори и за нея. Тя е известна предимно на хора, следващи принципи на вегетарианско, веганско и безглутеново хранене. Хлебната, бирената и хранителната мая имат много общо, но и значително се различават по между си.

Три вида мая – един вид малки едноклетъчни дрожди.

Маята, всъщност, са дрожди – едноклетъчни организми, наречени Saccharomyces Cerevisiae. Клетките дрожди имат яйцевидна форма и могат да се видят само с микроскоп. В един грам мая има 20 000 000 000 (двайсет милиарда) клетки от дрожди. Те се нуждаят от храна, топлина и влага, за да процъфтяват. Чрез ферментация превръщат храната си – захар и нишесте – във въглероден диоксид и алкохол. Въглеродният диоксид кара хлебните изделия да бухват, когато в тях се ползва мая. За хлебната мая, вредна или не, вече сме писали. Има доста интересни неща, които искаме да споделим с вас и за бирената, и за хранителната мая.

Бирена мая.

Бирената мая се произвежда от бирени дрожди, наречени Saccharomyces Cerevisiae (аха, вече ги знаем тези сахаромицес). Те се добиват от естествената ферментация на малц, хмел и вода. Думата „saccharomyces“ произлиза от старогръцки и означава „сладка плесен“. Тази плесен е вторичен продукт от производството на бира. В бирената индустрия се използват щамове, които произвеждат повече алкохол, а в производството на хляб се използват такива, които отделят повече въглероден диоксид. Бирената мая, която си купуваме като хранителна добавка представлява деактивирани бирени дрожди. След това дрождите се изсушават и се смилат на люспички или на прах. Докато са активни, дрождите поемат редица витамини, минерали и протеини от зърнените култури върху които се развиват. Тези нутриенти остават в изсушената мая, което я прави изключително хранителна.

Нутриенти в бирената мая:

Поради големия брой на минерали, бирената мая е отлично допълнение към природните храни, отлична помощ срещу стрес, остеопороза, анемия и други заболявания. Бирената мая съдържа три важни елемента:

Селен, който забавя процеса на стареене. Регулира активността на глутатион пероксидаза – ензим, който играе съществена роля в неутрализирането на свободни радикали в организма;

Хром, който действа за предотвратяване на диабет и инфаркт. Участва в регулирането на нивата на глюкоза в кръвта и за поддържането на стабилна кръвна захар;

нуклеинова киселина, необходима за правилното клетъчно развитие и други незаменими аминокиселини, необходими за изграждането на протеини в тялото.

Бирената мая се използва като отличен източник на В – комплекс витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин ), В3 (ниацин), B5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), B9 (фолиева киселина), и H или В7 (биотин). Тези витамини подпомагат разграждането на въглехидрати, мазнини и протеини, като осигуряват на организма енергия. Те също така подкрепят нервната система, спомагат за поддържане на мускулите. Използвани са при храносмилането и поддържат здрави кожата, косата, очите, устата и черния дроб. Бирена мая не съдържа витамин B12, основен витамин. Производителите допълнително го влагат в хранителните добавки, предлагани на пазара.

Вреди от бирената мая

Хората, които имат чести гъбични инфекции или са алергични към мая, трябва да избягват този продукт. Хората с диабет трябва да се консултират със своя лекар, преди да приемат бирена мая, защото тя може да взаимодейства с лекарства за диабет и да причини ниски нива на кръвната захар. Хората с болестта на Крон също трябва да направят тази консултация.
Бирена мая изглежда безопасен за повечето хора продукт, когато се използват в краткосрочен план. Може да предизвика главоболие, стомашен дискомфорт и газове (метеоризъм). Не е известно достатъчно за безопасността на дългосрочната употреба на бирена мая. Придържайте се към краткотрайната употреба.

Хранителна мая (nutritional yeast)

Хранителна мая е една от най-великите съставки, която може да намери употреба във веган кухнята. Както при класическата хлебна мая или добре познатата бирена мая, хранителната мая е направена от същите едноклетъчни организми (дрожди), Saccharomyces Cerevisiae. Разликата е в това, че дрождите не са продукт от производството на бира, а се захранват с меласа и са специално отглеждани за хранителна добавка. Хранителната мая е деактивирана, изсушена и смляна на люспички. Има ядков вкус и напомня на сирене/кашкавал. Вкусът на кашкавал, всъщност, идва от глутаминовата киселина, която се образува в процеса на зреене. Това е същата аминокиселина, която прави изключително вредния мононатриев глутамат толкова вкусен и пристрастяващ. За разлика от него обаче, в хранителната мая глутамините са напълно естествени и само подчертават вкуса на храната.

За разлика от маята за хляб, при която дрождите са все още живи и правят така, че хлябът да бухва, хранителната мая е “дезактивирана”. Това означава, че бактериите не са живи и ако сложиш хранителна мая в хляб, той няма да бухне, нито може да ферментираш нещо с нея. Хранителната мая не променя микрофлората в червата ни и е напълно здравословен продукт. Тя е различна и от бирената мая, която е доста горчива и има вкус като да ядеш хартия. Хранителната мая засилва аромата и вкуса на храните и ги обогатява със своя кашкавален вкус.

Нутриенти в хранителната мая

Най-често хранителната мая се препоръчва поради факта, че съдържа почти всички витамини от група B, включително тиамин, фолиева киселина, B6 и ниацин. Само половин до една супена лъжица хранителна мая на ден ще ви осигури препоръчителния дневен прием от B витамини. В нея също липсва витамин В12, който може допълнително да се добави. Хранителната мая съдържа всичките 9 незаменими аминокиселини, което я прави източник на завършен протеин. Богата е на бета глюкани (разтворими фибри), желязо, селен, хром и огромна гама от всякакви ензими, витамини и минерали, които засилват имунната система, намаляват нивата на холестерол в кръвта и предпазват от рак и хронични заболявания. *

Хранителната мая е богата на протеини (51%) – 10g хранителна мая осигирява количество протеини колкото 20g месо. Тези протеини са от растителен произход и се усвояват лесно от човешкия организъм.

Здравословните ползи от хранителната мая

Подобрява метаболизма;
Отличен източник на протеин и фибри;
Изключително полезна за вегетарианци и вегани;
Подхранва кожата, косата и ноктите;
Подходяща при глутенова непоносимост (не съдържа глутен);
Предотвратява рака на панкреаса;
Подпомага работата на черния дроб;
Регулира кръвната захар;
Има антивирусни и антибактериални свойства;

Хранителната мая има отлични показатели за износване на здрава бременност. Препоръчва се на всички жени, които планират бременност, да приемат 400–800 μg фолиева киселина на ден, за да предотвратят вродени аномалии и да подпомогнат растежа на плода. Производителите често подсилват хранителната мая с фолиева киселина, което я направи полезна добавка за бременни жени. Някои марки хранителни дрожди могат да съдържат повече от стандартна порция фолиева киселина, така че хората трябва да се консултират с лекар, преди да го използват като добавка.

yeast — ***Бирена, хлебна и хранителна мая***

Има ли някакви рискове?

Въпреки всички предимства, които хранителната мая може да предложи, тази добавка не е подходяща за всички. Изследователите препоръчват на хората с възпалително заболяване на червата (IBD), глаукома и хипертония да избягват използването на хранителни дрожди, защото това може да влоши симптомите им. Хората с чувствителност към дрожди или алергия също трябва да избягват излагането на хранителни дрожди. В допълнение, някои изследователи казват, че хората с по-висок риск от подагра е добре да избягват хранителни дрожди.

Хранителните дрожди понякога се наричат суперхрана, защото дори малко от тази високопротеинова, нискомаслена, богата на нутриенти храна осигурява множество витамини и минерали, необходими на човешкия организъм.

Източници: veganholistic.com, myspringtolife.com, medicalnewstoday.com

Артишок – храната на богатите

28.07.201528.07.2015 Оставете коментар

Известен още от древността, артишокът е известен като зеленчук-цвете и често се е използвал за украсяване на интериора. Той се е използвал за храна още в Древна Гърция, Египет и Рим, като на богаташките трапези е присъствал винаги като деликатес. Неговият вкус силно наподобява този на праз лук и целина. Има многостранно кулинарно приложение и все по-често се появява на щандовете за зеленчук, редом с карфиола и брюкселското зеле. Всъщност, това изобщо не е случайно, тъй като френският зеленчук е богат на биоактивни вещества дотолкова, че от острите му листа може да се извлича екстракт, от който се произвеждат множество лекарства. Още древните римляни са знаели, че артишокът е полезен за доброто функциониране на черния дроб, стомаха и червата. При покупка на “цветето”, винаги трябва да избираме такова, което има твърди и еластични листа, плътно прилепващи едно зад друго.

За родина на екзотичния зеленчук се приема Средиземноморието, но е много популярен и в Америка (Калифорния), където е пренесен от испанските заселници през 1600г., но едва през 1920г. започва неговото усилено производство и употреба.

Почистването на артишока е дълъг и сложен процес, но пък за сметка на това си струва. Задължително, непосредствено преди да го потопим във врящата вода, той се поставя в купа с вода с изцеден лимон, тъй като обеления зеленчук потъмнява от въздуха доста бързо. Ядливата част на артишока е предимно сърцевината и месестата основа на листата. Ако има малки трънчета по края на листата си с кухненската ножица се отстраняват. Нарязва се на средно-тънки резени от върха до дъното и се отстраняват всички малки листа от основата и стъблото. Излишната част от стъблото се изрязва до 2,5 см. дълбочина. Външната част на стеблото е готчива, но е ядлива. За сметка на това, сърцевината не е и е по-полезна, а стеблото може да се обели. Листата и сърцевината се измиват под течаща вода и се поставят в съд с вряща. И артишокът е готов.

Листата на артишока се потапят в сосове или дипове, приготвени според желанията и вкуса, а сърцевината, смятана за най-вкусната част се консумира отделно или се добавя към салати. В комплект върви с вода за измиване на ръцете и чиния за остатъците, тъй като той принадлежи към групата на ястията, които се ядат с ръце. Самият зеленчук се придържа с едната ръка, докато с палеца и показалеца на другата се късат деликатно листенцата. Тяхната месеста част се потапя в сос и тихо се изсмуква сока. Остатъците се ставят в отделна чиния. След като вече сме се преборили с листата и сме стигнали до сърцето на артишока си изплакваме пръстите и си похапваме и нея, като с помощта на ножа и вилицата отделяме частите, които не се ядат.

Познатите видове артишок са над десет. От всички обаче само три са ядливи. За такъв се брои китайският, който се отглежда и в Европа. Той е на малки грудки и е необходимо да се бланшира, преди да се отстрани твърдата му част. На френския артишок, единствената му ядлива част е пъпката. Той произхожда от Северна Африка, но се отгледа в Европа и Америка. И накрая Йерусалимския артишок, чиято грудка има вкус на ядки. Цвета й може да бъде от бежов ди кафяво-червеникав.

Свежият артишок е доста нетраен продукт, за чието съхранение е необходимо да го поставим задължително в найлонова торбичка и веднага след това в хладилник. Той трябва да се консумира максимум до четири дни след покупката му. Тъй като той потъмнява, кулинарите съветват да се постави във вода с лимонов сок или оцет, като преди това е добре почистен. Дръжките му в никакъв случай не се режат, а се чупят, като по този начин отделяме влакнестата част, която предизвиква неприятен вкус. Когато избираме артишок, той при всички положения трябва да е или със зелени или с виолетови листа, плътни и с равномерен цвят. Важно е да се отбележи, че размерът му не се влияе особено от неговите вкусови качества.

Благодарение на своето действие върху организма, артишокът се използва като профилактично средство в терапията срещу множество болести. Такива са диабет, атеросклероза, подагра и ужаса за всяка жена – целулит. Екстрактът от зеленчука защитава клетките на черния дроб от действието на различни токсини и способства за извличането от организма на шлаки, соли на тежки метали и други вредни вещества. Способността му да активира чревната дейност и да редуцира появата на запек го превръща и в добро средство при профилактика на хора с наднормено тегло.

За отлично здраве, а и превантивна мярка срещу някои болести, LAVA горещо Ви препоръчва да включите чудотворното растение в менюто си. Добър апетит!

Авокадо – храна за богове

08.07.2015 Оставете коментар

С напредването на лятото, живакът на термометъра също напредва, изкачвайки се все по-нагоре по скалата на Целзий. Ето защо трябва да се хидратираме добре и да наблягаме на натуралните храни, като плодове и зеленчуци. Авокадото е един от плодовете, който непременно трябва да включите в менюто си.

Чугунени тенджери, тигани и съдове LAVA — LAVA България

Като суперхрана, то съдържа в себе си повече от 25 основни хранителни вещества. Сред тях са витамините А, В, С, Е и К. В състава му има още мед, желязо, фосфор, магнезий и калий, който откриваме и в бананите. Малкия зелен плод съдържа също фибри, които са жизнено важни за храносмилателната ни система, протеини и няколко полезни фитохимикали, като бета-ситостерол, глутатион и лутеин. Те предпазват от различни заболявания и болести. LAVA ще Ви разкрие някои от неговите полезни действия, особено важни през жегите.

На първо място, то предпазва сърцето от сърдечно-съдови заболявания. Поради наличието на витамин В6 и фолиева киселина, регулира високите нива на хомоцистеин (вид белтък), който е отговорен за проблемите. Освен това, съдържанието на витамин Е, глутатион и мононаситени мазнини, спомагат за поддържането на сърдечния мускул в отлично здраве.

Говорейки за сърцето, то контролира и кръвното налягане. Калият в него спомага за овладяване на високото кръвно, като поддържа стените на кръвоносните съдове еластични. Освен това понижава и нивата на лошия холестерол, познат още и като LDL. Зеленият плод е богат на бета-ситостерол. Той е много ефективен за понижаване на холестерола с ниска плътност в кръвта.

То притежава противовъзпалителни свойства и спомага за запазване на зрението. Освен това регулира и нивата на кръвната захар, благодарение на мононаситените мастни киселини, спомагащи възвръщането на рецепторите на клетките към инсулина. Така се регулират нивата на кръвната захар. Зеленото авокадо съдържа разтворими фибри, които предотвратяват прекалено големите флуктуации на кръвната захар.

С възрастта и рискът от инсулт се увеличава. Особено ако ежедневието ни е натоварено и изнервено. Поради високите нива на фолиева киселина в авокадото, то предпазва кръвоносните съдове от запушване и поява на съсиреци, което намалява и риска от инсулт. То предодвратява възникването на малоформации при развитието на бебето в корема на мама, благодарение на фолиевата киселина. Една чаша фреш от авокадо осигурява около 23% от препоръителната дневна доза на В9 за бъдещите майки.

Напоследък доста се шуми и около свободните радикали в човешкото тяло. Благодарение на глутатиона, един от най-силните антиоксиданти, то улавя свободните радикали в тялото ни, а молекулата на глутатион способства за отвеждането им извън организма.

И накрая, авокадото е естествен лечител на бръчки! Тъй като то съдържа основния антиоксидант за организма, то е полезно за предотвратяване на симптомите на стареене. То стимулира имунната система и спомага доброто състояние на нервната система.

И след всичко казано до тук, съветът на LAVA е да включите авокадо в менюто си. Дали в салатата или на фреш, зависи от Вас.