Ние хората имаме лошия навик да се привързваме. Привързваме се към вещите си, към ситуации и места, които си мислим, че ни носят сигурност, към хората, които вярваме, че ни носят щастие. А и нещастие. Лошото е, че ние се припознаваме в своите вещи и градим личността си спрямо тях. Притежанието е бреме, което ни кара постоянно да се страхуваме от загуба, а всъщност, колкото повече ни е страх да не загубим нещо, ние толкова повече го губим в действителност. Вкопчването сякаш отблъсква обекта на нашите най-искрени и възвишени чувства, защото те го задушават, а ние самите със своето вглабяване в нещата не сме успели да се порадваме на “нещото”, тъй като през цялото време сме се борили да не го изпуснем. Истината е, че за да се радваш истински на нещата, трябва да можеш и без тях. Естествено, това не значи, че трябва да зарежем всичко което имаме, а просто да не се обвързваме толкова емоционално с тях.

Първото което трябва да направим, за да заживеем нормално е да престанем да стискаме. Когато се отпуснем, всичко се случва от самосебе си. Трябва да се откажем от това да притежаваме нещата. Няма как да се страхуваме да загубим нещо, ако то не е било наше. Необходимо е да живеем в настоящето, без да мислим за миналото и очите ни да се пълнят със сълзи от спомени. Миналото може и да е прекрасно, но бъдещето е още по хубаво, ако си го изградим такова. Не бива да се идентифицираме с работата и вещите си. Дори да притежаваме огромна, печеливша компания и неизмерими състояния и богатства, ние не сме тях. Ние сме личности, които нямат нищо общо с материалните блага, които сме придобили и не бива да се познаваме в тях, защото ако ги загубим, личността ни ще се промени, ще се подтиснем, ще се обезсърчим. А ние не бива да се променяме в следствие на материята. Не се оставяйте нещо да Ви прави щастливи или нещастно. Единственото което Ви носи щастие или нещастие сте самите Вие. Това което по право си е Ваше, никой не може да Ви го отнеме при каквито и да е обстоятелства. Ако го загубите, значи просто не е било за Вас и няма за какво да съжалявате. Трябва да се научим да даваме и да се разделяме с малките неща, без които не можем, тъй като вкопчването води единствено до отрицателни прживявания и емоции.

Повечето негативни мисли са провокирани от погрешното разчитане на знаците в дадена ситуация. Важно е да премисляме по два пъти нещата, преди да изкажем своите мисли на глас. А и като цяло, правилно ли отсъждаме ситуацията, когато винаги мислим за най-лошото?

Променете представите си. Променяйки начина по който виждаме нещата, ще се чувстваме много по-добре по отношение на живота. Не е необходимо винаги да мислим за най-лошото. Ако сте обидени на партньора си, представете си, че е малко дете и го дарете с прегръдка. Не таете в себе си отрицателни емоции, тъй като те влияят на отношението към вас на околните. Престанете да се страхувате от това, което може да се случи в живота Ви и да се вкопчвате в нещата. Не бива да се страхувате от предателства, от загуба на работата си или раздяла с партньор. Застанете срещу страховете си и си отговорете, какво бихте сторили, ако нещо такова наистина се случи. Просто ще продължите напред, нали? Е, тогава защо да Ви е страх от загубите? Изтрийте всички думи с негативен заряд от речника си и не се отдавайте на силните чувства. Фокусирайте се върху нещо приятно, а лошото го приберете в кутийка и го погребете.

Правете нещата които обичате. Ако се занимавате с дейности, които не Ви носят удоволствие, а Ви натоварват, няма как мисленето Ви да е позитивно и респективно да Ви се случват хубави неща. Ако не си харесвате работата, сменете я. В случай, че не сте щастливи във връзката в която сте в момента е време да сложите край. Не оставяйте малките неща да се превръщат в големи проблеми.

Колкото повече смисъл  намирате в живота си, толкова по-лесно ще се заредите с позитивизъм и по-малко проблеми ще имате. Създайте си цел и я преследвайте, без да се вкопчвате в нищо по пътя. Дори и в самата цел.