Нахут. Обикновено, когато чуя за това вълшебно малко растение си представям близката дюнерджинйница, фалафели и хумус. За незнаещите и все още неопитали хумус… Веднага да си поправят грешката! Това е едно от най-вкусните, както и широкоразпространени ориенталски ястия. Представлява паста от сварен надут, тахан, лимонов сок, чесън, зехтин и различни подправки. Твърди се, че е измислен от Саладин – Египетски султан от ХII век. В султанският хумус, подправките наброяват четиринадесет вида.

Ястията с нахут набират все по-голяма скорост в глобалния, модерен, кулинарен свят и излизат от границите на ориенталската кухня.

Всъщност, за Ориента, малките нахутени зрънца са универсален продукт. Те се използват в готвени ястия, независимо дали са с или без месо, в супи, салати, мезета, сосове, гарнитури и дори десерти. От някои сортове правят и пуканки.

Заедно с лещата и ориза, нахутът е неизменна част в строго вегетарианската индийска диета. Особеност при нахута е, че вкусът му лесно постига хармония със силни подправки като къри, чесън, ким, прясна мента, риган, розмарин, копър, анасон и джинджифил. Неговият деликатен характер го прави предпочитан за различни импровизации и експерименти. Това обяснява и присъствието му във всевъзможни ястия, супи, предрястия, салати, гарнитури, сосове и сладкиши.

Освен всичко друго, нахутът е супер диетичен. Медицинските изследвания го нареждат сред десетте най-полезни за здравето храни заради високото съдържание на белтъчини и въглехидрати в състава му при ниско съдържание на мазнини. В неговия състав присъстват минерали като магнезий, цинк, фосфор и др. В 100 гр. сварени зърна се съдържат 164 калории, 27 гр. въглехидрати, 9 гр. белтъчини, 7 гр. фибри и само 2.6 гр. мазнини. В същите тези 100 гр. нахут се съдържат и половината от препоръчителната дневна доза от витамин В9 – фолиева киселина – и четвърт от тази на магнезий и желязо. Заради ниския му гликемичен индекс, силно се препоръчва при балансираното хранене. Предпазва и от заболявания на простатата, помага за сваляне на лошия холестерол и високото кръвно налягане. Перфектната храна за вегетарианци, вегани и постещи хора. Той не само замества месото, но и допълва диетата с боб, леща и други бобови култури. Той представлява 60 сантиметрово храстче, което цъфти с бели цветчета и тънки синкави нишки. Вирее, предимно при тропичен и субтропичен климат. Той не е претенциозен и издържа на засушаване и дъждове. Около две трети от световните добиви на нахут идват от Индия, но той никак не е бил непознат и на нас в миналото. Въпреки това, той е останал някак встрани от сериозната ни кухня. Той е известен повече като леблебия и се ползва като добавка за кафето или печен за ядене под формата на страгали. Понякога, за замесване на хляб, са счуквали нахут и за го заливали със студена вода. След като престори, водата се прецежда и се използва за подквасване. Този тип хляб се нарича сладник, а квасът получен от нахут се е използвал в традиционните рецепти за симид хляб.

В старите български източници, нахутът се среща и под името сланутък. Плодовете на растението са били известни още през средновековието, тъй като в житието на Свети Иван Рилски се казва, че светецът се е хранил със сланутък.

Днес нищо не ни ограничава да включим нахута в редовната си диета. Можем да си набавим различни видове и сортове от всеки диетичен магазин, като се предлага и консервиран. Въпрос на въображение е как ще бъде приготвен. Той е винаги вкусен и точно това е причината за неговата несекваща актуалност до ден днешен.