Принципно кокосът е скъпо удоволствие, но за сметка на това невероятно вкусно и полезно. Киселото мляко от кокос има всички ползи от състава на обикновеното кисело мляко, плюс бонус от няколко отгоре. То е богато на пробиотици, вкусно е и е страхотно за направата на закуска или лек следобеден крем, богато е на естествени мазнини и използва електролитната вода на кокоса, от която имаме тонове ползи за здравето си. Единствения проблем, който ни създава е,… че свършва бързо, а лакомници вкъщи има много.

Продукти за кисело мляко от кокос:

• 1 млад кокос
• 2 капсули пробиотик или закваска за кисело мляко

Рецепта за кисело мляко от кокос:

Първо трябва да се знае, че младият кокос е бял отвън, а отвътре е мек. Необходимо е да направим дупка в горната част на кокоса и да излеем водата в подходящ съд. Трябва да я запазим. След това кокосът се разчупва на 2 половини и изваждаме месестата част от него. Отстранената вътрешност на кокоса се полага в блендер заедно с половината електролитна вода, добавяме капсулите пробиотик или закваската за кисело мляко (зависи какво сме избрали да ползваме) и блендираме. Вече хомогенната смес се разлива в малки бурканчета, като се стараем да не ги напълним догоре, тъй като сместта набухва леко. Оставя се в хладилника за 2-3 дни. Разбираме, че нашето мляко е готово, когато се образуват малки балончета в него. Това означава, че ферментира и млякото е готово за консумация.

Разбъркай и му се наслади. Съхранява се в хладилник.

За да сготвим хубаво ястие, от първостепенна важност, всъщност не са само продуктите, но и съдовете които ще използваме. Тенджери, тигани, тави, ножове, дъски, всички тези кухненски помощници и приспособления са изключително важни, ако искаме да се предпазим от кулинарна катастрофа. Знаете ли, че ако тавата в която печем коледната си пита е само с 1 см. по-плитка от необходимата ни за целта, вероятността погачата да спадне обема си, или да не се надуе изобщо се покачва с почти 40%?

Как да сотираме храната си

Днес ще отделим внимание на това как да сотираме и изберем подходящия за целта тиган. Както и да го употребяваме правилно! Трябва да се знае, че въпреки че си приличат, сотирането няма почти нищо общо с пърженето. Освен тиганът, който се ползва и при двата случая. Сотирането е техника на готвене (думата е с френски произход, което буквално се превежда като подскачам), при която се използва минимално количество мазнина. Сотираната храна се зачервява (или карамелизира), за да се запази нейната текстура, вкус и крехкост. Когато готвим месо или риба, завършваме със сос, получен от бульон на винена основа в комбинация с това което е останало в тигана.

Не бъркайте обаче сотирането и запечатването на храната, тъй като второто не сготвя нашата храна, а само нейната повърхност. За сотиране е препоръчително да използваме обикновен зехтин, тъй като екстра върджина има ниска точка на изгаряне. Това с което трябва да сме истински внимателни е избора на съда в който ще сотираме. Необходим и е такъв, който е по-широк от колкото висок. Това осигурява по-бързо изпаряване. Храната трябва да се събере равномерно и да не препълва тигана. Зелените храни  и някои видове гъби правят изключение, тъй като заради високото наличие на вода в състава им те буквално се смаляват. Важно е да запомним, че тиганите с незалепващо покритие са мръсни думи. Тоест, тефлонът и керамиката са твърдо не. С такъв тип съд е абсолютно невъзможно да получим хубава и хрупкава коричка. Храната Ви залепва? Това е така заради готвача, а не заради съда.

За да получим наистина хубава храна, а не такава с вид на нещо умряло в чинията ни, храната трябва да започне да се готви в момента в който докосне повърхността на съда, а не постепенно, докато съда се нагрява. Именно това помага и храната да не залепва. Какво да правим? Най-напред трябва да загреем тигана на висока температура. Малко по-ниската е подходяща само за бели меса, риба и зеленчуци, които сме бланширали предварително или парчетата са по-дебели. След като тиганът е добре загрят, едва тогава се добавя и мазнината. Разбираме че е готово за сотиране, когато започне да цвърчи. Ако все пак не сте сигурни, дали сте готови, вземете това което ще готвите в ръка и докоснете с крайчето му повърхността на тигана. Ако чуете силно цвърчене (него вече няма как да не го разпознаете), значи сте в играта. Количеството мазнина, което използваме трябва да бъде точно толкова, колкото повърхността да бъде омазнена. Всяка допълнителна капка вече не сотира, а пържи. Необходимото ни количество е точно една супена лъжица.

Необходимо е, преди да пуснем храната си в тигана, да я подсушим добре. Освен ако много не държим да се сдобием с мехури от изгаряне. Ако не подсушим това което се каним да пуснем в тигана предварително, пръска. Ама много пръска.

И като за финал, устойте на изкушението на ровичкате и човъркате храната си. Оставете я да се зачерви добре. А ако печете месо или риба, изчакайте толкова време, колкото е нужно за да обърнете само веднъж.

Зимният сезон бавно, но сигурно приближава, а времето за зимнина отдавна настъпи. Именно заради това, LAVA днес избра една малко нетрадиционна рецепта за зимния запас, а именно мариновани яйца. Този вид туршия е особено здравословен източник на протеини с ниско съдържание на мазнини и калории.

Продукти за мариновани яйца:

• 10 бр. яйца
• 1/3 ч.ч вода
• 1 ч. ч. бял оцет
• 3 ч. л. сол
• 1 ч. л/ черен пипер на зърна
• 1 глава сладък лук

Рецепта за мариновани яйца:

Необходимо е на първо място да сварим яйцата. Те трябва да бъдат с абсолютно здрави черупки, като за предпочитане е след тяхното сваряване да престоят около ден, за да не са абсолютно пресни (в случай, че използваме такива от кокошките на село). Слагаме ги в тенджера, покриваме ги напълно със студена вода и се оставят да заврят. Огънят се намалява и се оставят на къкрят за 15 минути. Охлаждат се веднага със студена вода, обелват се и яйцата се поставят в буркан, катo nе се натъпкват, а се оставя място за марината. Най-отгоре се слага нарязания предварително на кръгчета лук.

Самата марината се приготвя от горепосочените съставки, които предварително се смесват в купа и доливаме във всеки буркан от нея, докато се напълни догоре. Бурканът се затваря плътно и се слага в хладилник за поне 12ч.

Тази рецепта за чушки е един вкусен начин за набавяне на необходимото количество белтъчини на всички активно спортуващи, чиито режим е пренаситен от яйца… А те са им втръснали до енти степен.

Продукти за чушки по рецепта за спортисти:

• 8 бр. чушки (8 бр.)
• 4 бр яйца
• 150 г сурватъчна извара
• 3 с.л. фино-смлени овесени ядки
• 10 г краве масло
• 2 с.л. пълнозърнесто брашно
• хималайска сол (на вкус)

Рецепта за чушки по рецепта за спортисти:

Като за начало, трябва да изкормим чушките и добре да ги измием. Запичаме ги на скаричката от двете страни (или пък на чушкопека, ако имаме такъв) и обелваме люспите.

Докато чушките все още се пекат, забъркваме си смес от яйца, извара, смлени овесени ядки и малко хималайска сол. След като чушките са готови и обелени ги пълним, а отворът се затваря с малко пълнозърнесто брашно.

С вече разтопеното краве масло се намазва тавата и самите чушки. Пекат се в предварително загрята фурна при умерена температура.

Да Ви е сладко!

Продукти за спагети пиле и зеленчуци:

• 400 гр. оризови спагети

  

• 1 бр. пил. гърди
• 1 бр. тиквичка
• 1 бр. морков
• 2 бр. червени чушки
• 1 бр. кромид лук
• 2 скилидки чесън
• 4 с. л. зехтин
• 1 ч. ч. соев сос
• 2 ч. л. сол
• 1 щипка млян черен пипер

Рецепта за спагети с пиле и зеленчуци:

Най-напред се заемаме с пакета спагети. Трябва да ги сварим във вече вряща и подсолена вода, или както е описано на опаковката. Отцеждаме ги и ги оставяме в купа. Трябва да се овкусят с 2 супени лъжици зехтин и соевия сос, след което разбъркваме. Пилето и зеленчуците се нарязват на жулиени и се запържват в тиган с останалия зехтин. Пържат се в следната последователност:

1. Запържваме пилето до златисто
2. 10 мин. по-късно се добавя и моркова
3. След като са изминали 5 минути от запържването на моркова, добавяме тиквичката, чушките, лука и чесъна.

Готви се за още няколко минути, след което овкусяваме със сол и черен пипер и добавяме към спагетите.