Представяме ви рецепта с конджак. Растение, което не е особено популярно по родните географски ширни, но в Япония още от векове е „лечебна храна“. И има защо.

То е вид кореноплодно, което сравняват със сладкия картоф. Гел, направен от брашно от конджак (приготвя се от изсушените му корени) е използван за детоксикация, втечняване на храчките, подтискане развитието на тумори. Над 2000 години пък в Китай с растението лекуват астма, кашлица, херния, болки в гърдите, изгаряния, кожни и хематологични проблеми. Има свойствата на пробиотиците, като активира чревната флора, която е в основата на здравия имунитет.

Понеже съдържа изключително малко калории, но пък е много богато на фибри, в Европа и САЩ растението става популярно като „тайния агент“ за отслабване. Конджакът е естествено богат на глюкоманан, а глюкомананът е един от малкото продукти, одобрени от Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) за контрол на теглото. Успешно контролира нивото на кръвната захар, създава усещане за ситост и спомага за смъкване на килограмите. Можете да намерите ориз конджак или паста конджак в различните магазини за био храни.

Необходими продукти

• 200г морски дарове микс (миди, скариди, калмари)
• 180г мазно свинско месо (корем/бекон/осмянка)
• 30г чоризо на резени (по желание)
• 200г конджак ориз
• 80г зелен фасул, замразен
• 1 ск. чесън
• 15г лук няколко нишки шафран или 1/2 ч.л. куркума
• 1/2 ч.л. пушен червен пипер
• сол и черен пипер на вкус
• магданоз за поръсване (по желание)
• 1/2 лимон за поднасяне (по желание)

Инструкции

1. Свинският корем се нарязва на тънки лентички и се запича на сух тиган с дебело дъно докато пусне мазнина. През това време се накълцват лукът и чесънът и се добавят към месото. Месото се подправя със сол, черен пипер и пушен червен пипер.
2. Когато лукът и чесънът са се задушили и са омекнали, в тигана се добавят нарязаният на кръгчета салам чоризо (ако се използва) и морските дарове и се сотират за кратко.
3. Фасулът се добавя към месото и морските дарове и се оставя за минута-две. През това време се измива старателно конджак оризът и се добавя в тигана.
4. Ястието се подправя с шафрана и още сол и черен пипер, ако има нужда, разбърква се добре и се оставя на котлона за още няколко минути докато се изпари течността от фасула и ориза и вкусовете се смесят.
5. Готовата паеля се поднася с накълцани листа магданоз и четвъртинки лимон, по желание.

Допълнителна информация за продуктите и изпълнението можете да намерите ТУК

Благодарим за снимките и рецептата на mywholesome.life

Представяме ви рецепта за много вкусна риба, която дори начинаещите кулинари могат да приготвят бързо и лесно. Без да се притеснявате, че рибата ще залепне за дъното на тигана или ще се разпадне при готвенето.

Продукти

·       2 бр. риба или рибни котлети (атлантическа сьомга)

·       2 скилидки чесън

·       30 мл бяло сухо вино

·       1 малка глава лук, нарязан нa полумесеци

·       2 с.л. растително олио

·       Лимон или лайм (опция)

·       Сол, черен пипер, девисил

Готвене

Рибата се осолява, овкусява се с черен пипер, девисил и пресования чесън. Оставя се да престои така поне няколко часа.

Фурната се загрява предварително до 180°С, заедно с чугуненият тиган или тавичка, в която ще се готви рибата. Това е необходимо, за да не залепне кожата на рибата. Преди да сложите овкусената риба в тигана, сипете на дъното малко олио. С останалото количество поливате рибата, добавя се лукът. Можете да добавите резени лимон, наредени под и върху рибата. Запичате, докато кожата получи златист загар и изглежда хрупкава. След това отстранете от огъня и залейте с бялото вино. Върнете във фурната за около 6-8 минути. Бързо и вкусно! Гарнитурата е по желание – чеснови печени чушки, картофена салата.

Чугунените съдове LAVA са все по-популярни в България и със сигурност са тези, с най-голямо разнообразие от форми, обеми и дизайн.

Фабриката LAVA METAL

LAVA се произвеждат във фабриката на LAVA METAL в Ескишехир, Турция. Производството им е с 40-годишна история, опит и познания. Автоматизирано, по най-съвременна технология за производство на чугунени отливки и емайлиране, лицензирана и регистрирана от Ferrotechniek. LAVA METAL е фабрика, разположена на 6000 м2 застроена и 15 000м2 отворена площ. Сертифицирана по ISO 9001 – производство в съответствие с действащите международни стандарти за качество. Докато при идентичните производства в страните от далечния Изток, в чугунените съдове се влага метален скрап и нискокачествени материал, то чугунените съдове LAVA се произвеждат от най-висококачествен чугун на световно ниво. Не съдържат примеси от вредни, канцерогенни елементи. За да се осигури високото качество на крайния продукт, всеки съд минава неколкократно през ръчен контрол в процеса на производство.

LAVA METAL е фабрика, в която производството върви непрекъснато. Тя не е отворена за посещения и не организира “дни на отворените врати”. Не е подходяща и не е пригодена за разглеждане на производството от клиенти и фенове на марката. Посетих ги по специална тяхна покана. И може да звучи странно, но бях много развълнуван от това, което видях там. Невероятно е да се проследи как хората физически се трудят над нещо, родено от груби суровини. В края на процеса, държат в ръце един красив готварски съд, краен резултат от тяхната не лека работа.

Леярната

Красивите съдове LAVA започват пътя си в тъмно и мрачно място. Всяка бройка се отлива индивидуално в леарска форма от пясъчна смес, направена специално за този чугунен съд. Тази част от фабриката е мястото, където всичко започва и не е елегантен шоурум. Работата с пясък, чугунен скраб и разтопен метал не предполага спретнато и чисто място. Гледайки всичко това те обзема накакво чувство на средновековност. Гледах как метални чугунени отпадъци се рециклират и стопяват в казана, като се превръщат в горяща, светеща огнена маса. Бях поканен да надникна вътре, когато го наклониха напред.

Беше толкова горещо, че едва успях да се доближа на не повече от 10 метра до казана. Беше по-горещо, отколкото можех да си представя и в същото време някак страшно. Вътре бълбукаше гореща маса от разтопено желязо. Никога не съм виждал нещо подобно. Температурата на лавата в казана измериха пред очите ми – 1380 градуса по целзий. Наблюдавах със страхопочитание работниците, докато изливаха разтопения метал в подготвените от пясък форми.

В следващите снимки ще видите чугунените отливки във вида им веднага след като са извадени от формите – груби, непочистени и мръсни. Следва специално внимание към всеки един от тях. Почиства се полепналият от формата материал. Преглеждат се за дефекти и онези които не преминат този тест се връщат за претопяване. После, здрави мъжки ръце заглаждат ръбовете с внимание към всеки детайл, за да се получи идеалната форма. Чугунените съдове вече започват да придобиват красивият си вид. Следва нов преглед за качество.

Красиви и цветни

Преминалите този тест се подготвят за емайлиране. Да се съвмести чугун и емайл е труден технологичен процес. Причината е голямата разлика в коефицента на разширяване при нагряване на двата метериала и това може да доведе до напукване на емайла. LAVA притежава лиценз за полагане на емайл върху чугуна чрез електрофореза. Технология, която в света се прилага само в няколко компании. Този процес разбира се е топ сикрет и аз нямам снимки от него. Уверявам ви, че не е никак лесен и всичко се прави отново на ръка.

Емайлът се полага в 3 слоя. Първи слой: грунд, който запълва порите на чугуна, предпазва го от ръжда и е основа за превъзходно покритие. Втори слой: черен емайл, който предотвратява залепването и пази чугуна от влиянието на киселините, съдържащи се в храната. Трети слой: цветен емайл, който освен че защитава чугуна, осигурява блестящия и красив вид на съдовете LAVA.

Крайният резултат е красив и блестящ чугунен съд LAVA. Но, той все още не е готов да напусне завода. На всяка стъпка от пътя, съдовете LAVA се инспектират за недостатъци – дефекти по глазурата, вдлъбнатини в метала, кривини по дръжките. Всички са причина, да се свали продукта от линията и да се върне за претопяване. Някои съдове с дребни козметични недостатъци се пускат за продажба, но всичко, което би повлияло на качеството на готвене прави чугуненият съд негоден да напусне фабриката.

Световен стандарт за качество

Чугунените съдове LAVA се произвеждат в съответствие с европейските и американските стандарти за качество и безопасност. Качеството и контрола се осъществяват през независими лаборатории, които следят за резултатите от следните тестове:
• pH CONTROL TEST
• VISCOSITY TEST
• CONDUCTIVITY TEST
• GLOW TEST
• PARTICLE SIZE TEST
• ENAMEL THICKNESS TEST
• THERMAL SHOCK TEST
• MECHANIC SHOCK TEST
• CITRIC ACID TEST
• EN 12875-1 DISHWASHING RESISTANCE TEST • GLOSS TEST
• SALT SPREY TEST
• UMGRİFF TEST
• MICROSCOPE
• SPECTRAL ANALYSIS
• DETERMINATION OF MOISTURE SAND
• PLANARITY, SURFACE ALIGNMENT TEST
• TAPPED SILICON FEET TEST
• MECHANICAL STRENGTH TEST
• VISUAL TEST
• EN 12875-1 DISHWASHER RESISTANCE TEST

Най-често използваният сос за лазаня и талиатели е болонезе. Всъщност с това име ще го срещнете във френската кухня, с него е известен и у нас. Истинският италиански сос има съвсем друго име – рагу по болонски.

Оригиналната рецепта за рагу по болонски.

Автентичната, оригинална рецепта за сос Болонезе – Ragu Classico Bolognese е посочена от Accademia Italiana della Cucina, чиято основна цел е съхранението на италианското кулинарно богатство, съвместно с Търговската камара на Болоня. Тази рецепта включа лук, морков, говежда кайма, селъри, панчета – вид италиански свински бекон, мляко, бяло вино, домати или доматен концентрат, черен пипер и сол. В различни варианти, извън традиционната рецепта, към соса може да се добавят гъби, дафинов лист, босилек, мащерка, каймата може да бъде смес със свинско и т.н. Едно обаче е условието, което обединява всички рецепти и гарантира отличен вкус: сосът трябва да се приготвя бавно, поне два часа. Така се извличат и концентрират ароматите и вкуса на продуктите. Всичко става толкова прекрасно, че не е нужно никакво друго овкусяване, освен малко черен пипер и сол.

В сезона на доматите, решихме да си приготвим сгъстен доматен сос. За да ни е под ръка винаги, когато ни потрябва в кухнята или решим да приготвим болонезе. В процеса на подготовката на доматения концентрат, някак се оформи интересно сравнително проучване. Наблюдавахме процеса на готвене на този високо киселинен продукт, в различни тенджери, върху индукционен и обикновен (керамичен) котлон.

На снимката: чугунената (зелена) и голямата стоманена тенджери се нагряват на индукционните котлони. Малките тенджерки са върху обикновени керамични котлони.

Домати в чугунена и в стоманена тенджера

Нямаше как да не забележим. Доматите в чугунената тенджера завряха значително по-рано от тези в другите тенджери. При еднакви “изходни условия”. Докато в течността в стоманените тенджерки едва се забелязваха признаци на завиране, тази в чугунената вече активно къкреше. Обяснението е само едно – чугуна се нагрява по-бързо при индукция.
Поради самата структура на чугуна, топлината се разпределя равномерно в целия му обем. Въпреки, че най-топлата точка си остава дъното, стените на съда също се нагряват. Ето защо изпаряването на водата от доматения сок в чугунената тенджера се случваше доста по-бързо. Така, доматеното пюре в чугуна водеше “с половин обиколка” пред този в стоманената.

В крайна сметка, доматите от всички тенджерки отидоха в чугунената и си къкриха там до готовност. Отделихме си малко количество за соса болонезе, а останалото “зазимихме” за следващо ползване. За по-любопитните споделям, че готвенето на домати в чугунената тенджера по никакъв начин не повреди вътрешността ù.

Но, да се върнем на автентичната рецепта за рагу по болонски.

Ето я и нея, преведена от страницата на Accademia Italiana della Cucina  :

Класическо рагу Болонезе

300 едро смляно тлъсто телешко  
150 г панчета 
50 г жълт морков
50 г целина, стъбло (селъри)
50 г кромид лук
300г доматено пюре
1/2 чаша сухо бяло вино
1/2 чаша пълномаслено прясно мляко
малко бульон, зехтин или масло, сол, черен пипер, половин чаша каймак (по желание)

В тигана се разтопява панчета-та, предварително нарязана и накълцана. Прибавят се дребно нарязаните и накълцани зеленчуци. Добавя се смляното месо и се запържва, като се разбърква. Слагат се виното и доматената салца, размита в малко бульон. Оставя се да къкри около два часа, като от време на време се добавя по малко от млякото и се подправя със сол и черен пипер.
Незадължително, но препоръчително е накрая да се добави каймака на един литър сварено мляко.

Да ви е сладко!

Приготвихме страхотна пица с италианско тесто, три вида италиански меса и сирена…значи сме сготвили италианска пица 🙂

Продукти за италианското тесто:

250 г. – брашно

125 мл. – вода

2 с.л. – зехтин

1 ч.л. – захар

1 ч. л. – сол

1 ч.л. – суха мая

Така… това са продуктите за тестото (около 1 порция), но ние бяхме много гладни и ползвахме всичко х4 😉

Друго нужно за пицата:

1 консерва с домати на кубчета 400г.

2 с.л. смлян босилек

1 ч.л. пушен червен пипер

1 малка купичка маслини (по-лесно е когато са без костилки)

…и за да е бъде една пица италианска, според нас трябва да има и италиански продукти,

спряхме се на комбинация между пикантни салами и прошуто, количествата са на вкус:

Салам вентричина – 1 слайс

Салам Калабро – 2 слайса

Прошуто пиоппа – 1 слайс

Моцарела – 1 топка

Грана падано (твърдо италианско сирене)

пушена моцарела – 1 слайс

Начин на приготвяне:

В една голяма купа смесихме всички продукти за тестото. Именно брашното, водата, маята, зехтина, солта и захарта.

То може и да не се прави така и сега готвачите да искат да се намесят, но ние така го направихме и резултатът беше превъзходен.

Бъркахме, месихме и месихме, и после пак бъркахме докато не се превърна в една хубава и хомогенна смес. Ако си омазните леко ръцете със зехтин и

месите върху голяма площ от разсипано брашно ще Ви е по-лесно 🙂 След цялата тази борба и бой, готовото тесто върнахме отново в купата. Не му давайте да диша.

Т.е. покрихме купата с прозрачно фолио и кърпа и оставихме да втаса както си му е реда на по-топло място докато не удвои обема си. Отне ни 20-30 мин.

Докато тестото си почива, заехме се с приготвянето на соса за пицата. В купичка изсипахме консервата с домати на кубчета, прибавихме и подправките, които бяха босилек и

пушен пипер и мачкахме, колкото душа ни поиска.

След кратка почивка, дойде ред на втасалото вече тесто. Разделяхме го на 5 равни части, като междувременно включихме фурната на максимум градуси (нашата може до 250), заедно с LAVA чугунено плато за пица, за да се загрее добре и то. След това е лесно, разстилахме тестото до размер почти равен на платото и го сложихме в зарятият чугун. Капка зехтин, доматеният сос, който бяхме приготвили влезе в действие, маслините си намериха и те мястото, сгушени между настърганото италианско твърдо сирене, покрити с (тук вече всяка пица беше различна) моцарелите и най-отгоре месото.

Запекохме за около 10 мин. и най-накрая гладът беше потушен.

И понеже имахме 5 топки тесто, процедурата се повтори още 4 пъти. Ядеш, разстилаш, мажеш, подреждаш, печеш и пак ядеш.

Италианските продукти в комбинация с чугун, направиха пицата прекрасна.

За перфектна презентация на пицата използвахме LAVA дървена дъска/плато от Ироко, с която не се притесняваме от мазнина или вода.