Мента се е използвала още от древността, заради кулинарните, медицинските и ароматичните си свойства, като корените й се крият още в гръцката митология. Според нея, растението първоначално е било нимфа на име Минти, която Персефона от ревност превърнала в растение, тъй като съпругът й Плутон, отделял подозрително много внимание на нимфата. Тъй като Плутон бил безсилен пред стореното, той дарил Минти с приятен аромат, който да обогатява градините.

Ароматът на ментата я е превърнал в една от най-често използваните съставки в парфюмите в историята. От Европа и Индия, до Централен Изток, тя е била използвана за прочистване на въздуха в храмовете и домовете.

Растението мента е богат източник на традиционни нутриенти. Тя е чудесен източник на манган, витамин С и А (каротеноиди и бета каротин). Тези витамини намаляват риска от рак. Освен това, мента се препоръчва и в диетите, тъй като е много добър източник на диетични фибри, фолат, желязо, магнезий и калций. Съществуват около 25 различни вида мента, като най-разпространената (пейпър минт), е хибрит между водна мента и градинска мента. Листата на обикновената са зелено-лилавеещи и по-продълговати, докато при градинската са овални и по-скоро сиво-зелени на цвят. Вкусът и на двата вида е нещо средно между пипер и хлорофил, но при обикновената (пейпърминт) е по-силен, а при градинската е доста по-слаб, почти неуловим. Други видове мента са ябълкова, портокалова, водна и корсиканска мента.

Ментата подходяща за нас е винаги прясната, вместо изсушената, тъй като тя е по-благоуханна. Листата на прясната мента трябва да са свежи и задължително ярко зелени, а стеблата им твърди. При съхранение, прясната мента трябва да се държи в хладилника, но увита в хартиена кърпа. Изсушената мента се съхранява, като най-обикновена подправка – в стъклен съд с капак на сухо, прохладно и тъмно място.

В кулинарията, ментата е почти незаменима. Тя придава неповторим аромат на плодовите салати и конфитюри, сладоледи и кремове, коктейли и безалкохолни напитки. Като подправка, ментата се комбинира много успешно с агнешко и пилешко месо, риба, картофи, морски деликатеси, яйца, зелени салати и зелен боб. Пак от ментата се приготвя и ментовият лист, който е предназначен за употреба като чай. Топлият ментов чай е изключително полезен през есенно-зимния сезон, а през горещите летни месеци се превръща в страхотно разхлаждащо питие.

Ментата освежава много добре дъха. Това е и една от причините тя да присъства в състава на почти всички възможни пасти за зъби, бонбони и дъвки за освежаване на дъха. Тя влиза в състава на множество душгелове, шампоани и козметики, защото тонизира и освежава кожата, а освен това има и охлаждащ ефект. Много хора ползват мента и като средство да пропъдят комарите.

Ментата облекчава киселините и мускулните спазми. Тя успокоява мускулите. Маслото от мента е анти-микробно и спира растежа на много и най-различни бактерии. Тя облекчава дишането, има антиоксидантни свойства и блокира продукцията на някои възпалителни химикали.

В народната медицина, ментата се използва за лечение на безсъние, виене на свят, депресии, епилепсия и главоболите. Отварата от ментови листа се прилага при нервна възбуда, зъбобол и различни възпаления на венците. Гаргарите с мента са изключително ефективни, а самата мента премахва упорития лош дъх. Инхалациите с ментово масло са много удачни при умора, възпаления на синусите и нервно напрежение, а масажът с ментово масло се препоръчва на жени, страдащи от нарушения на менструалния цикъл.

Ментата предизвиква вреда, единствено ако сте алергични към нея. Ако откриете, че сте такива, просто избягвайте приема на подправката и не вдишвайте парите от ментовото масло.