Хлебна мая. Вредна или полезна?
Напоследък доста се заговори за вредата от хлебната мая. Същото както при глутена, който бе тотално заклеймен, сега се случва и с маята. Нека изследваме всичко което към момента знаем.
Истината е, че маята е сравнително скорошен продукт, чието производство започва някъде по време на Втората Световна Война. До преди това се е използвал квас, с който трябва да признаем че хлябът става съвършено вкусен! Ако обаче не си поддържаме квас в хладилника постоянно, а не разполагаме със седмица да си развъждаме, маята е една доста добра негова алтернатива.
Учените изследват хипотезата, че попадайки в стомаха хлебна мая, активира процесите на ферментация и потиска естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт, нанасяйки вреди на организма. В резултат на ферментиралата мая в организма ни се развива дисбактериоза, хиповитаминоза, намалява имунитета и работоспособността, риска от диабет се повишава, вдига се холестерина, сърдечно-съдовата система дава фира или иначе казано, на чист човешки език – лоша работа. Твърди се клетките на маята убиват чувствителните и по-беззащитни клетки на организма, заради отделянето на отровни белтъчини. Като един истински троянски кон, маята първоначално е в храносмилателната ни система, а след това и в кръвта. Твърди се още, че злокачествените образувания, попаднали в среда на ферментираща хлебна мая, започват да растат в геометрическа прогресия, а ако се изолират от там, напълно изчезват. За капак на всичко, маята се прави от животински кости и от свински крака.
Всичко това е прекрасно, но правенето й от различни кости, крака и гнусотии отдавна не се практикува, тъй като клетките за хлебна мая се отглеждат върху меласа. Маята е остатък при производството на захар. Защо сме сигурни, че наистина го правят? Защото освен, че не е страшна, меласата е много по-евтина. Тоест, от използването на животински и човешки кокали няма ни най-малка необходимост.
Относно ферментиращата мая в организма ни – тя е част от нормалната микрофлора на здравия човек. В организма ни постоянно присъстват тридесет вида, без да предизвикват заболявания, а числото на клетки мая в червата варира от стотици до милиони в един грам. Освен това, освен чрез хляба, ние приемаме хлебна мая под какви ли не форми. Хапваме си я с други храни и напитки. Дрождите на хлебната мая се отделят на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите, кефира, сирената, кашкавалите, виното бирата и познайте – КВАС! С други думи, дори и да не ядем никога повече хляб замесен с мая, отърване от маята няма.
Ако все още се притеснявате от маята, знайте, че в следствие на термичната обработка, маята като мая изчезва. Тя се разпада на микроелементи и обогатява с тях хляба. Същото това важи за всички видове хляб, независимо дали са изпечени с или без мая, или с растителни закваски като хмелова основа, която се препоръчва да използвате вместо обикновената хлебна мая. Всичко това е прекрасно, но трябва да знаете, че същите тези дрожди, които се съдържат в маята за хляб са и в хмеловата закваска, което е абсолютно научно доказано още през 1937г. Факт е, че хмеловият хляб е много по-полезен от замесения с обикновена мая, тъй като той съдържа множество аминокиселини, въглероди, целулоза, витамини и минерали като манган, фосфор, желязо, калий, множество микроелементи като злато, кобалт и мед, участващи в образуването на дихателни ферменти. Хмеловият хляб предизвиква активно сокоотделяне, което подпомага храносмилането, а това подобрява процесите на преработка и усвояване на храната, а запекът изчезва завинаги. Веществата в този вид хляб защитават организма от стомашно чревни разстройства, те са общоукрепващи, противовъзпалителни, противоалергични и регенериращи. Хмеловият хляб запазва по-дълго мекотата си и не губи вкусовите си качества и при по-дълго съхранение.
Изхождайки от всичко това, смело заключвам, че хмеловият хляб е по-полезен, а не че този от мая е отровен!
Интересни неща за бирената и хранителната мая, които са много близки роднини на хлебната мая, може да прочетете в статията “Маята – хлебна, бирена и хранителна.”
Дрождите в Маята са термоустойчиви, както са устойчиви и на всички видове ензими в нашия организъм. Те не се разлагат или разтварят и имат отрицателен ефект върху храносмилателната ни система, като могат да потиснат собствената ни чревна флора. Умаловажаването на този проблем, доказана причина за много заболявания е меко казано безотговорно.
Г-н Тодоров, няма изобретен термоустойчив жив организъм, даже и дрожди! А за пробиотиците нещо да знаете?
Тодоров не се доверявайте на стряскащи писаници ! Сам си направете изследването,просто е и лесно ! Измери Ph-то преди хляба да започне да се пече и после след опичане(термообработка) ! Преди опичане хляба е кисилинен,а след опичане е алкален,тоест няма дрожди !!!