Матча чай през последните години излезе от огражденията на японската чаена церемония и вербува европейския здравословен начин на живот. В днешната публикация ще Ви разкажем малко повече за него и защо е важно да го включите в менюто си.

Макар не всички да са фенове на будизмът, източните науки и йогата, каквито сме ние, ползата от зеления чай е всепризната. При матчка чайят, за разлика от обикновения зелен чай се поглъщат и листата. Това е причината и матча чай да съдържа по-високи концентрации на катехини и витамини.

Матча можем да открием в два вида – куича и усуча. Буквално се превеждат като “гъст” и “рядък” чай. И двата се използват за японскта чаена церемония, като се предпочита куича. Усуча се прави от чаени листа набрани от храсти, задължително по-млади от 30 години, докато куича се събира от първата реколта на храсти, които непременно са над 30 години. В чаената церемония, куича се прави с по-малко вода от усуча. Куича е естествено узрял и има сладникав вкус. Точно поради тази причина се прави по-гъст.

Приготвянето на този вид чай е индивидуално и извън чаената церемония. Единственото правило е да не използвате вряла вода. Ако за първи път ще опитате матча чай, можете да направите 2-3 опита, преди да уцелите своята концентрация.

В чаената церемония, куича е гъста като сироп. Ако направите по същия начин усуча, той ще бъде много тръпчив. Между двата вида матча чай съществува голяма разлика, освен в качеството и в цената. Ако не сте опитвали матча преди и имате избор, по-добре си купете по-евтиния вариант, а именно усуча.

Матча чай се прави от попарените и изсушени листа на растението гиукуро. Стъбалцата и всички жилки са отделени. Чистата изсушена маса се стрива с камъни на много фин прах, който е с консистенцията на талк. Този чай е уникален японски продукт. Матча чай с най-високо качество се произвежда в областта Ужи Тауара. Освен с матча, тази област е известна и с производството си на шинча, сенча и гиокуро. Ужи Мист е район с перфектни условия за производство на качествени гиокуро и матча – мъглив климат, полегати хълмове и голяма температурна разлика през деня и нощта. Той съдържа 60 пъти повече антиоксиданти от спанака и 17 пъти повече от боровинките – всепризнати суперхтани. Някои го приготвят по традиционния японски метод с бамбукова бъркалка, докато други просто си поръчват модерното матча лате – напитка от матча и мляко. Зад океана, броят на кафенетата, които предлагат основно специалитети с матча расте главоломно. Причината за това е много проста – гората са уморени от вредните енергийни напитки и кофеина и търсяр нови вълнуващи вкусове.

Напоследък, западният човек сякаш се стреми към душевен мир и съзерцание, но без да се налага да изостави удобствата на живота в големите градове. Запарването на няколко лъжички висококачествен чай у дома не изисква познаване на дзен будизма в детайли. Но все пак, най-големият проблем на матча да се утвърди на българския пазар е цената. В онлайн магазините цената за разфасовка от 30 грама чай варира между 30 и 70 лева грама. Ако все пак сте си взели от вълшебната напитка, като нас, ще са Ви нужни две неща – купичка и бамбукова бъркалка. Макар че може и без нея, ритуалния ефект няма да е същия. За плътен чай се използва една лъжичка за 110гр. вода. За лек чай се използва половин или четвърт от това количество. Първо се слага праха в купата, а едва след това се излива горещата вода. Четката се върти за да се разпени сместа, след което можем да го пием.

Бъдете здрави, щастливи и обичащи!

Намасте!

Черимоя, значително се отличава от останалите тропически плодове. Заедно със своят уникален вкус, прекрасен аромат и изключителен външен вид, тя бива наричана още перуанска златна ябълка. Чримоя не само, че си заслужава да бъде опитана, но и да заеме достойно място в здравословното хранене.

Черимоя е плодът на дървото Анона Черимола. Тя расте в долината на Андите над 1500м. надморска височина. Можем да я срещнем в Колумбия, Перу, Калифорния, Австралия, Южна Испания, Италия и други топли страни по света.

Още от средновековието, черимоя бива пренасяна в различни части на света и се отглежда като декоративно растение, с което са украсявали паркове, градини, дворци и домове, заради нейната красота и изключителен аромат. Дървото достига до 10 метра височина и има дълги листа, покрити с власинки. Самият плод, може да достигне до 2-3 килограма, има зелено – кафява матирана кожа с грапава повърхност. Сърцевината  й е с кремав цвят, а вътре в нея са разположени около 10 или 20 семена, които са много отровни. Самият и вкус е сам по себе си уникален – нещо средно, между банан, ананас, манго и ягода.

Хранителните качества на черимоя са много. Тя е богата на витамините А, С, Е и В6, минералите калий, натрий, фосфор, калций, магнезий и други. От киселините  в себе си съдържа аспарагинова и глутаминова киселина, лизин, тироьин и други полезни вещества. В 100гр. черимоя ще открием точно 75 ккал; 1,6гр. белтъчини, 0,7 мазнини (моно и поли ненаситени); 18гр. въглехидрати и 3гр. фибри.

За да си хапнем от този приказен плод е необходимо да отделим кората от вътрешността. След това се разрязва и се отстраняват черните семена, които в някои страни се ползват за унищожаване на паразити. Може да се консумира директно или да се гарнират с нея различни десерти, като сладоледи, плодови салати, торти, кремове, конфитюри и други. Кората на черимоя е фина, а сърцевината много мека и нежна. Тя не издържа дълго и се транспортира трудно. Когато кората й започне да пожълтява и омекне, значи плодът е зрял. Естествено узрялата черимоя на дървото е много по-вкусна от откъснатата и узряла изкуствено. В българската търговска мрежа почти не се открива.

Гулия, или така наречената “земна ябълка” е едно незаслужено малко известно растение в България, тъй като нейните хранителни и лечебни свойства са почти незаменими. Тук тя е известна още и като “германски картоф”, “захарен картоф” или “земен слънчоглед”, тъй като тя е близък роднина именно на слънчогледа.

По хранителни качества, гулията може да замени напълно картофите, тъй като тя не е капризна към почвите, не изисква нито влага, нито светлина, почти не боледува, не я нападат вредители и на едно място може да расте до 40 години, без никаква грижа. Тя може да се вари, пържи, соли и маринова. Захарният картоф е изключително полезен продукт за здравословното хранене и начин на живот. В нея се съдържа богато разнообразие от витамини и минерали, като със сигурност превъзхожда по съдържание а желязо морковите, картофите, ряпата и цвеклото. В нея има още калий, калций, желязо, манган, фосфор, цинк, силиций, магнезий, натрий, флоур, хром, и още много други минерали. Това със сигурност действа на нашата имунна, ендокринна и нервна система като витаминозна бомба и ги засилва. Освен това подобрява качествата на кръвта. Гулията съдържа още целулоза, пектин, органични киселини, мазнини, белтъчини и аминокиселини, които са незаменими. От витамините в съдържанието й се откриват В1, В2, В6, С, РР, каротиноиди, а от киселините аргинин, валин, лизин, левцин, много целулоза и други. В земната ябълка откриваме и много органични поликиселини, като лимонена, ябълкова, малинова, кехлибарена (янтрана) и други. Заедно в витамин С, в съчетание те имат силно антиоксидантно действие.

Гулията е богата на инулин (17%), който е природен аналог на инсулин, препоръчван при болни от диабет. Тя помага за възстановяване на зрението, при малокръвие и атеросклероза. Инулинът възстановява дейността на стомашно-чревния тракт и частично обезврежда токсичните вещества в червата и кръвта. Тя разтоварва черния дроб и запазва възможностите на организма да се бори с различни заболявания. Тя повишава устойчивостта му към бактериални и вирусни инфекции на храносмилателните органи, бори се с различни паразити и създава условия за полезната миктофлора в червата през същото това време. Захарният картоф влияе благоприятно върху абсолютно всички звена  и механизми на болестите в храносмилането. Системната употреба на гулия намалява приема на количествата синтетични лекарства при болни от хипертония и сърдечни заболявания.

Пресният сок от гулия намалява киселинността в стимаха и облекчава киселините. Сокът лекува още полиартрити и има ясно изразено противовъзпалително действие. Помага храносмилателните органи, премахва стомашните и чревни колики, помага при запек и влияе добре на сърдечно-съдовата система. Отварата от гулия пък понижава кръвната захар и кръвното налягане, повишава хемоглобина и влияе благоприятно на задстомашната жлеза.

Хубаво е, всички които живеем в големи градове с лоша екология, да включим гулията в менюто си. Със своето силно антиоксидантно действие, тя извежда от организма солите на тежките метали, токсините, радионуклидите и излишъка от холестерин.

През зимата всички задължително качваме по някой и друг килограм. Докато е студено навън, някак вървят много повече вкусните пържоли с медена марината и тлъстите храни. Преди празниците преживяваме тотален стрес, докато си търсим роклята за Нова година, а след тях още по-голям, понеже дънките са ни леко отеснели. Точно поради тази причина LAVA България ще сподели с Вас своята зимна диета, която може да бъде спазвана от всеки.

Всъщност, една зимна диета е много по-различна от лятната, поради сезонността на хранителните продукти. Ето няколко лесни правила към които да се придържате, за да се чувствате перфектно в в кожата си, без глад и без да ни е студено, независимо с какво сме облечени.

На първо място, чували сме го милион пъти – ще го повторим и ние, хранете се по шест пъти на ден. Храненето на всеки 3-4 часа ще ускори метаболизма ни и ще топим по-бързо мазнините. Нека се възползваме от супите. Не само, че ще избегнем преяждането с основното ястие, но и ще пречистим организма си. Необходимо е да снабдим организма си с фибри. Култури като леща, соя, нахут, бакла и боб засищат много и помагат за изхвърлянето на вредните вещества от тялото.

Когато става дума за зимна диета, чайовете са доста предпочитан метод за сгряване, когато ни е студено. Те обаче ни помагат и в борбата с килограмите. Трябва да изберем билки, известни със своите отслабващи свойства, като зеления чай, ройбос или чай от глухарче. Последният, освен че помага на стомаха да се справи с обработката на мазнините и да се освободи по-бързо от тях, е и много полезен за бъбреците.

Освен чайове, които изгарят калории, трябва да включим в менюто си и такива храни. Как да изгаряме калории, докато похапваме? Много просто, трябва да изберем храни, за които на организма му е нужна повече енергия да ги преработи от колкото е приел чрез тях. Такива са праз лук, ягоди, ябълки, тиква, целина, моркови, диня, карфиол, люти чушки, риба, черен шоколад.

Нека не забравяме фибрите и водата, които са абсолютно задължителни в спазването на какъвто и да е хранителен режим, независимо дали става дума за зимна диета или просто детоксикация. Лъжичка ленено семе, мая, житни зародиши и семена от чия са равносилни на магьосници в отслабването. За да изхвърли своите отпадъци, човешкият организъм се нуждае от вода и фибри. Последните биват два вида – разтворими и неразтворими. Ние се нуждаем и от двата. Източници на разтворими фибри са ябълки, портокали, освесени ядки, ечемик, боб и моркови, а неразтворими са трици, кафяв ориз и пълнозърнестите храни. Препоръчителната дневна доза за прием на фибри е около 20 – 35 гр. Решението на проблема е доста лесно. Заменете белите храни с тъмни – белият хляб с черен, пълнозърнест, белият ориз с кафяв и др. Създаването на добри хранителни навици у Вас ще се отблагодари и в проектирането на такива у Вашите деца. Следвайки Вашият пример, те ще започнат да предпочитат кафявия ориз и черния хляб. Колкото до водата, преди всяко хранене пийте по една чаша. Това ще намали апетита Ви и ще ядете по-малко. След като приключите, изпийте още една и всичко ще бъде в норма.

С навлизането на западната кухня у нас, навлизат и нови подправки, които не са чак толкова познати, както чубрицата, например, за българския пазар. Днешната ни тема е за естрагон.

Естрагонът е познат още и като тарос. Той е много ароматна подправка, която намира широко приложение във френската кухня. Той е изключително подходящ за рибни и яйчени ястия. Той се ползва още и с ориз, салати и гювечи, подсилвайки вкуса на месото и сиренето. Подправката естрагон, влиза и в състава на соса Болонезе. Особено сполучлива би била комбинацията му с картофи, всякакви задушени зеленчуци и заешко месо.

Естрагонът улеснява дишането, благоприятства работата на стомаха и повишава апетита. Той е многогодишно растение, което образува къси, подземни стъбла (коренища). Стъблото му е разклонено и по време на цъфтежа, достига до височина 2м. Сушените и свежи клонки се използват и в консервирането на домати, краставици и в приготвянето на горчица.

Листата на това благодатно растение са богати на витамини и етерични масла. В тях се съдържат калций, магнезий, калий, фосфор, желязо и пепел. В него има още флавоноиди, гликозиди, инсулин, витамини и др. Той е диуретик, а етеричното масло се употребява и в парфюмерията, заради неговия силен анасонов аромат. Той улеснява дишането, укрепва съня и нормализира киселинността на стомашния сок. Листата от него намаляват горчивината, която оставят някои лекарства.

С други думи, ако все още нямате естрагон в шкафа в подправките е време да си допълните асортимента.

Ето и решението на наш колега за неговото неузряло авокадо:

Вземете Вашия грил тиган LAVA. Омазнете го хубаво със зехтин и го нагрейте на умерена температура. Срежете на две половини Вашето авокадо и го обезкостете. След това го нарежете както Ви допада и го метнете върху грил тигана. Пече се, докато омекне, което отнема общо и за двете страни около 15-20 минути. Ето и снимките на колегата от неговото творение.

Вкусът е нещо като този на печена тиква. Колегата споделя, че е бил силно разколебан, дали да го подправи със захар или със сол. В крайна сметка е предпочел второто. А Вие как го предпочитате?

Как да разпознаете дали Вашето авокадо е сурово още в магазина, можете да прочетете от тук:

Какво да правя с неузряло авокадо 1

Нека си го кажем честно, когато става въпрос за авокадо, рядко случваме на добре узряло наистина. Причината е, че плодът зрее и след като бъде откъснат от дървото. Ето как да познаем, кое авокадо е нашето.

Зеленото авокадо е много твърдо и ще бъде готово за консумация едва след пет дни. Важно е да знаем, че в никакъв случай не бива да го съхраняваме в хладилник по време на процеса на зреене. Достатъчно е да го оставим в плодов панер на стайна температура. Умерено зеленото авокадо може да се яде след три дни, а почти узрялото ще е готово за консумация до 24ч. Зрялото авокадо може да се реже, а добре узрялото е готово за всякакъв вид рецепти.

От първи до четвърти стадий, авокадото се съхранява на стайна температура на място с добра циркулация, за да продължат своето узряване. В четвърти и пети стадий, авокадото може да се съхранява в хладилника до една седмица. За да проверите дали плода е узрял, притиснете леко. Ако е зряло, то е леко меко, но еластично. Повечето сортове, когато са узрели са почти черни. Ако вашето авокадо е още незряло, за да ускорите процеса, можете да го опаковате в хартиен плик с няколко банана и го затворите плътно. Така ще ускорите зреенето.

Имайте предвид, че когато е срязан веднъж, плодът почернява доста бързо, като ябълка. Ако искате да го запазите, просто го напръскайте с пресен лимонов сок, опаковайте го и го съхранете в хладилник.

Ако все пак не Ви се чака авокадото Ви да узрее, наш колега има съвършено различно и страшно вкусно решение за Вас. Всъщност, зеленото авокадо може да се готви!

Какво да правя с неузряло авокадо 2

Принципно на никого не е лесно да влезе в някакъв хранителен режим, особено ако е свикнал пред телевизора да изяжда по три опаковки чипс, а през работния ден, без бисквита или шоколад на бюрото да се чувства непродуктивен. Истината обаче е, че далеч не е толкова трудно да спазваш хранителен режим, колкото изглежда. А и веднъж започнеш ли, няма как да се откажеш от него, понеже се чувстваш добре.

Всички знаем правилата. Трябва да се хапва по нещо на всеки 3-4 часа, много вода и прочее. Това обаче изобщо не значи на всеки 4 часа да изяждаме по една вафла и когато тотално пресъхнем да погълнем един литър вода на екс.

Всички диетолози съветват, преди чая, кафето, храната и каквото там приемате сутрин да изпиете една чаша вода. Тъй като много витамини са водоразтворими, това ще помогне на организма да абсорбира по-добре хранителните вещества от закуската. След водата е време за кардио. Не, не става въпрос за един час бъхтене на гладен стомах, а за обикновена разходка от 20 минути. Или пък скачане на място и дори малко тичане ще активират енергийните запаси на тялото. Чак след това е време за закуската. Препоръчва се овесена каша с обезмаслено мляко и малко ядки. След това може да си похапнете и половин чаша плодове, от които ще си набавите нужното количество витамини, фибри и антиоксиданти.

Час след закуската е време за чаша вода. След още час се протегнете и се разходете. Добре е да се разтъпквате на всеки час – час и половина. Да, всички ходим на работа, достатъчно е да отидете до съседната стая, да обиколите коридора или пък да слезете по стълбите. Все ще се намери причина за разходка.

Към 11:00ч. е време да похапнете, за да избегнете преяждането на обяд. Добър вариант е примерно една ябълка или пък шепа ядки. Кофичка кисело мляко с някакви дребни плодове, също е добър вариант, като гледайте да ядете възможно най-бавно. Половин час по-късно, пийнете чаша вода, а след това, може и някакъв мултивитамин.

За обяд си направете салата от зелени листни зеленчуци, като от тях са ви необходими много, а след това прибавете домати, моркови, чушки, гъби, малко авокадо. Накрая завършете с риба тон, пиле, пуешко, боб или леща. След като похапнете, пийнете и вода.

Час след обяда, пак е време за вода и разходка, след още един следобедна закуска. Киселото мляко със зърнена закуска е чудесен вариант, но бихте могли да го замените и с парченце черен шоколад или пък банан.

Когато си тръгвате от работното място, ако не сте много далеч, най-добре се приберете пеша, за да се насладите на по-дълга, здравословна разходка. Ако сте намислили да тренирате, още по-добре. Хубаво е преди вечеря, редовно да извършвате някаква дейност, без значение дали ще обикаляте градинката пред блока или ще тренирате във фитнеса. Когато човек е активен, прекарва далеч по-малко време в кухнята.

Когато дойде време за вечерята, най-добре да я стартираме със супа. Тя ще напълни стомаха ни и няма да преядем толкова с основното. След нея е хубаво да изберем умерена порция от печена сьомга, примерно и да добавим броколи или спанак, както и половин чаша кафяв ориз. Ако не ви се яде риба, може да изберете паста или пилешко.

За десерта идва време, едва час след вечерята. Можете да изберете лъжица течен шоколад, поръсен върху чаша плодове или пък парченца ябълка с мед и портокалов сок. Час  по-късно е време за лягане. Да не си забравите и чашата вода. Не забравяйте, че е важно да поспите поне 7-8 часа.

Виждате ли? Всъщност, да живееш здравословно, спазвайки хранителен режим, далеч не означава да си постоянно гладен.

Мента се е използвала още от древността, заради кулинарните, медицинските и ароматичните си свойства, като корените й се крият още в гръцката митология. Според нея, растението първоначално е било нимфа на име Минти, която Персефона от ревност превърнала в растение, тъй като съпругът й Плутон, отделял подозрително много внимание на нимфата. Тъй като Плутон бил безсилен пред стореното, той дарил Минти с приятен аромат, който да обогатява градините.

Ароматът на ментата я е превърнал в една от най-често използваните съставки в парфюмите в историята. От Европа и Индия, до Централен Изток, тя е била използвана за прочистване на въздуха в храмовете и домовете.

Растението мента е богат източник на традиционни нутриенти. Тя е чудесен източник на манган, витамин С и А (каротеноиди и бета каротин). Тези витамини намаляват риска от рак. Освен това, мента се препоръчва и в диетите, тъй като е много добър източник на диетични фибри, фолат, желязо, магнезий и калций. Съществуват около 25 различни вида мента, като най-разпространената (пейпър минт), е хибрит между водна мента и градинска мента. Листата на обикновената са зелено-лилавеещи и по-продълговати, докато при градинската са овални и по-скоро сиво-зелени на цвят. Вкусът и на двата вида е нещо средно между пипер и хлорофил, но при обикновената (пейпърминт) е по-силен, а при градинската е доста по-слаб, почти неуловим. Други видове мента са ябълкова, портокалова, водна и корсиканска мента.

Ментата подходяща за нас е винаги прясната, вместо изсушената, тъй като тя е по-благоуханна. Листата на прясната мента трябва да са свежи и задължително ярко зелени, а стеблата им твърди. При съхранение, прясната мента трябва да се държи в хладилника, но увита в хартиена кърпа. Изсушената мента се съхранява, като най-обикновена подправка – в стъклен съд с капак на сухо, прохладно и тъмно място.

В кулинарията, ментата е почти незаменима. Тя придава неповторим аромат на плодовите салати и конфитюри, сладоледи и кремове, коктейли и безалкохолни напитки. Като подправка, ментата се комбинира много успешно с агнешко и пилешко месо, риба, картофи, морски деликатеси, яйца, зелени салати и зелен боб. Пак от ментата се приготвя и ментовият лист, който е предназначен за употреба като чай. Топлият ментов чай е изключително полезен през есенно-зимния сезон, а през горещите летни месеци се превръща в страхотно разхлаждащо питие.

Ментата освежава много добре дъха. Това е и една от причините тя да присъства в състава на почти всички възможни пасти за зъби, бонбони и дъвки за освежаване на дъха. Тя влиза в състава на множество душгелове, шампоани и козметики, защото тонизира и освежава кожата, а освен това има и охлаждащ ефект. Много хора ползват мента и като средство да пропъдят комарите.

Ментата облекчава киселините и мускулните спазми. Тя успокоява мускулите. Маслото от мента е анти-микробно и спира растежа на много и най-различни бактерии. Тя облекчава дишането, има антиоксидантни свойства и блокира продукцията на някои възпалителни химикали.

В народната медицина, ментата се използва за лечение на безсъние, виене на свят, депресии, епилепсия и главоболите. Отварата от ментови листа се прилага при нервна възбуда, зъбобол и различни възпаления на венците. Гаргарите с мента са изключително ефективни, а самата мента премахва упорития лош дъх. Инхалациите с ментово масло са много удачни при умора, възпаления на синусите и нервно напрежение, а масажът с ментово масло се препоръчва на жени, страдащи от нарушения на менструалния цикъл.

Ментата предизвиква вреда, единствено ако сте алергични към нея. Ако откриете, че сте такива, просто избягвайте приема на подправката и не вдишвайте парите от ментовото масло.