На Земята съществуват три типа хора. Такива които се теглят всеки ден, такива които се страхуват да се качат на кантара и такива, които измерват своите килограми в сряда!

Когато най-накрая дойде следващия понеделник, онзи следващ понеделник, в който най-после сме започнали заветната диета, поради незнайни причини се катерим върху кантара  след всяка троха положена в устата. В крайна сметка, докато Великия понеделник свърши, ние сме тотално обезкуражени, защото не сме свалили и грам, тръшваме се на дивана и се натъпкваме едно хубаво с чипс и пържени картофки пред телевизора, давейки мъката си в полинаситени и транс мазнини. СТОП!

Всъщност, да стартираме диетата си в понеделник е правилно, но определено трябва да ограничим достъпа си до кантара през времето на диетата. Според учените в университета в Темпере, най-подходящото време за теглене е сряда и то само по веднъж. На гладно и след като сме ходили до тоалетна.

Всъщност, стойностите на теглото на човешкото тяло са много колеблива константа. Според финландските учени, тегленето в сряда помага най-много за отслабването, защото тогава теглото е най-стабилно, съответно стойностите са най-верни. Естествено, влиянието върху килограмите ни е изцяло психическо, тъй като тогава виждаме резултата от усилията си и се нахъсваме да продължим в начинанието.

Най-често хората се теглим понеделник, обаче това е грешно. Защо ли? Защото обикновено след уикенда сме най-тежки. След това натрупването, обаче се стапя. Зависи каква ни е програмата за почивните дни, ние си стоим вкъщи или пък се отдаваме на алкохолни забавления с приятели. При всички е различно, обаче едно е сигурно – натрупаното през почивните дни до сряда изчезва. Ето защо, именно това е правилният ден за теглене.

Принципно кокосът е скъпо удоволствие, но за сметка на това невероятно вкусно и полезно. Киселото мляко от кокос има всички ползи от състава на обикновеното кисело мляко, плюс бонус от няколко отгоре. То е богато на пробиотици, вкусно е и е страхотно за направата на закуска или лек следобеден крем, богато е на естествени мазнини и използва електролитната вода на кокоса, от която имаме тонове ползи за здравето си. Единствения проблем, който ни създава е,… че свършва бързо, а лакомници вкъщи има много.

Продукти за кисело мляко от кокос:

• 1 млад кокос
• 2 капсули пробиотик или закваска за кисело мляко

Рецепта за кисело мляко от кокос:

Първо трябва да се знае, че младият кокос е бял отвън, а отвътре е мек. Необходимо е да направим дупка в горната част на кокоса и да излеем водата в подходящ съд. Трябва да я запазим. След това кокосът се разчупва на 2 половини и изваждаме месестата част от него. Отстранената вътрешност на кокоса се полага в блендер заедно с половината електролитна вода, добавяме капсулите пробиотик или закваската за кисело мляко (зависи какво сме избрали да ползваме) и блендираме. Вече хомогенната смес се разлива в малки бурканчета, като се стараем да не ги напълним догоре, тъй като сместта набухва леко. Оставя се в хладилника за 2-3 дни. Разбираме, че нашето мляко е готово, когато се образуват малки балончета в него. Това означава, че ферментира и млякото е готово за консумация.

Разбъркай и му се наслади. Съхранява се в хладилник.

За да сготвим хубаво ястие, от първостепенна важност, всъщност не са само продуктите, но и съдовете които ще използваме. Тенджери, тигани, тави, ножове, дъски, всички тези кухненски помощници и приспособления са изключително важни, ако искаме да се предпазим от кулинарна катастрофа. Знаете ли, че ако тавата в която печем коледната си пита е само с 1 см. по-плитка от необходимата ни за целта, вероятността погачата да спадне обема си, или да не се надуе изобщо се покачва с почти 40%?

Как да сотираме храната си

Днес ще отделим внимание на това как да сотираме и изберем подходящия за целта тиган. Както и да го употребяваме правилно! Трябва да се знае, че въпреки че си приличат, сотирането няма почти нищо общо с пърженето. Освен тиганът, който се ползва и при двата случая. Сотирането е техника на готвене (думата е с френски произход, което буквално се превежда като подскачам), при която се използва минимално количество мазнина. Сотираната храна се зачервява (или карамелизира), за да се запази нейната текстура, вкус и крехкост. Когато готвим месо или риба, завършваме със сос, получен от бульон на винена основа в комбинация с това което е останало в тигана.

Не бъркайте обаче сотирането и запечатването на храната, тъй като второто не сготвя нашата храна, а само нейната повърхност. За сотиране е препоръчително да използваме обикновен зехтин, тъй като екстра върджина има ниска точка на изгаряне. Това с което трябва да сме истински внимателни е избора на съда в който ще сотираме. Необходим и е такъв, който е по-широк от колкото висок. Това осигурява по-бързо изпаряване. Храната трябва да се събере равномерно и да не препълва тигана. Зелените храни  и някои видове гъби правят изключение, тъй като заради високото наличие на вода в състава им те буквално се смаляват. Важно е да запомним, че тиганите с незалепващо покритие са мръсни думи. Тоест, тефлонът и керамиката са твърдо не. С такъв тип съд е абсолютно невъзможно да получим хубава и хрупкава коричка. Храната Ви залепва? Това е така заради готвача, а не заради съда.

За да получим наистина хубава храна, а не такава с вид на нещо умряло в чинията ни, храната трябва да започне да се готви в момента в който докосне повърхността на съда, а не постепенно, докато съда се нагрява. Именно това помага и храната да не залепва. Какво да правим? Най-напред трябва да загреем тигана на висока температура. Малко по-ниската е подходяща само за бели меса, риба и зеленчуци, които сме бланширали предварително или парчетата са по-дебели. След като тиганът е добре загрят, едва тогава се добавя и мазнината. Разбираме че е готово за сотиране, когато започне да цвърчи. Ако все пак не сте сигурни, дали сте готови, вземете това което ще готвите в ръка и докоснете с крайчето му повърхността на тигана. Ако чуете силно цвърчене (него вече няма как да не го разпознаете), значи сте в играта. Количеството мазнина, което използваме трябва да бъде точно толкова, колкото повърхността да бъде омазнена. Всяка допълнителна капка вече не сотира, а пържи. Необходимото ни количество е точно една супена лъжица.

Необходимо е, преди да пуснем храната си в тигана, да я подсушим добре. Освен ако много не държим да се сдобием с мехури от изгаряне. Ако не подсушим това което се каним да пуснем в тигана предварително, пръска. Ама много пръска.

И като за финал, устойте на изкушението на ровичкате и човъркате храната си. Оставете я да се зачерви добре. А ако печете месо или риба, изчакайте толкова време, колкото е нужно за да обърнете само веднъж.