Всеки един организъм е съставен от вода, варираща между 60 и 99,7%. Тя е в основата на живота. С напредването на нашата възраст, количеството на вода в организма ни намалява и заедно с нея губим виталността си.

Във всеки един организъм, водата играе основна роля като го поддържа в хомеостаза. Тя осигурява среда за важните химични реакции и подсигурява транспорта на източници на енергия, ензими, хормони и биологично активни вещества. Тя участва в обмяната на веществата, поддържа телесната ни температура, пренася кислорода и хранителните вещества до всички клетки на тялото. Водата прочиства организма от токсините и ускорява нашия метабилизъм. Тя засища глада и тонизира.

Освен общоизвестните си свойства обаче, свещената напитка има и такива, които не са толкова популярни. Едно от тях е нейната памет, научно доказана от американски, руски и японски учени. Тайната за паметта на водата се крие в нейната кристална структура, променяща се в зависимост от енергийната заобикаляща я среда. Водата реагира не само на физическо въздействие, но и на вибрациите от нашите думи, мисли и емоции. Под влиянието на нашите добри мисли, водата образува идеални кристали, които имат изключително положително действие върху човешкия организъм. Но тъй като водата е енергийна гъба, тя попива и отрицателните емоции и стреса. Под тяхно влияние, кристалната й решетка приема хаотични форми, а попаднала такава вода в организма ни води до болестотворно въздействие.

Позитивното мислене е основната движеща напред сила. Факт е, че когато си мислим за хубави неща те ни се случват. Факт е и обратното. Същите тези мисли действат и на водата, която всеки ден пием. Чрез снимки на кристалната водна структура, учените доказват, че добрите думи и мисли имат много по-силни вибрации от отрицателните, като най-пречистващи биват любовта и благодарността, носейки хармония на нас и всичко заобикалящо ни. За да сме здрави физически, на първо място застава нашето психично здраве, а водата ни съпътства във всеки един момент. Мислете положително!

Наричан още мъртвешко цвете, невенът заема челна позиция сред родните билки. Невенът е едно от разтенията, които помагат в борбата с рака и ракоподобните язви. Невен можем да открием в почти всяка градина. Височината която достига е от тридесет до шестдесет сантиметра, а цветовете му греят в ярко оранжево. В древността са разпознавали по цветчетата невен времето. Ако след седем часа сутринта все още са затворени, непременно ще вали още същия ден. Трябва да призная, че и баба ми така гадаеше за времето и всеки път познаваше. Точно заради това си е спечелил и името дъждовно цвете.

В медицината се употребява всяка една част от невена. Невен винаги се бере, когато слънцето е най-силно, тъй като тогава лечебните му свойства са най-силни. В неговия състав откриваме огромни количества каротин, ликопен, рубиксантин и цитраксантин, коио са виновни за оранжевия му цвят, както и за неговите слънцезащитни свойства. В кошничката му се съдържат плодови киселини, смоли и фитонциди, които имат силно антибактериално действие. Както споменахме по-горе, лечебни свойства имат и зелените му стебла и листа. В тях откриваме сапонини, които имат силно противовъзпалително действие. Общо взето – в това разтение има цяла аптека.

От древността, мехлемът от невен се използва за трудно заздравяващи рани, кожни заболявания и нередовна менструация. Днес той се използва като антибиотик срещу стрептококи и стафилококи, при възпалителни и гинекологични заболявания, разширени вени, в козметиката, при язва или гастрит.

Най-силно антибиотично действие има тинктурата от свежи стръкове. Тя се приготвя от шепа току-що откъснат невен и 200 мл. л. водка. Киснат се в плътно затворен буркан за две седмици и след това се прецеждат. Готовата тинктура се използва разредена с 1. ч. л. в една чаена чаша вода, както за вътрешно приложение при язви и гастрити, така и за промивки на рани, възпаление на очите, гаргара при гнойна ангина и болка в гърлото и други възпалителни, стоматологични заболявания.

При изгаряния, рани, белези, разширени вени и пигментни петна можем да си направим мехлем от невен. Той се приготвя от една шепа сушени стръкове и 100 гр. свинска мас. Запържваме билката за кратко в маста и я оставяме на престои за една нощ. Ако не разполагаме с мас, можем да заместим с кокосово малсо. На сутринта се загрява отново, прецеждаме през марля и наливаме в чист и сух буркан. Трябва да призная, че този мехлем мирише доста особено, но пък работи безотказно! Въпреки че текстурата му е мазна, тейства много добре и срещу акне.

Фенел. У нас популярен и под името резене, див копър или финокио. Този зеленчук е доста разпространен на запад и особено в италианската кухня. В България обаче, тепърва навлиза и не във всяка кухня се среща. Точно поради тази причина, решихме да му дадем малко светлина. Коренът, листата и семената се използват по цял свят за всевъзможни цели. Семената имат лек аромат, който много прилича на този на копъра, а коренът е сочен и хрупкав. Той може да се приготвя по много и различни начини, като задушен, варен, печен или пък да си го хапваме направо суров.

Ароматът на фенела е силен и анасонов. При консумацията им в суров вид, корените от фенел имат много силен и натрапчив аромат, която в повечето случаи направо отблъсква. Когато се сготви, текстурата му става мека, а анасоновият аромат много по-лек. Стеблото и листата на финокиото могат да се използват както самостоятелно, така и в комбинация с други зеленчуци. Листата от резене могат да бъдат използвани като подправка в почти всички яйчени и рибни ястия. Флорентинския фенел се използва в почти всички немски и италиански салати, където много добре се комбинира с цикория и авокадо. Той би могъл да се запече, бланшира или маринова. В италианската кухня, той се сервира и като отделно ястие. Пак в Италия, фенела се използва като подправка при свинското печено и пикантните колбаси. В английската кухня семената от финокио се използват във всички видове рибни ястия, както и при приготвянето на бульони. Семената се използват и като подправка в различни видове хляб и сладкиши. Дори джина, абсента и аквавита дължат аромата си именно на фенела.

Фенела сам по себе си е много полезен, тъй като благоприятства храносмилането. Той намалява спазмите в хранително-чревния тракт и помага при газове в стомаха и червата. Той е диуритик, облекчава болките в стомаха и смъква високата температура. Освен всичко това, той има и антисептично действие. В ренесансова Европа, фенелът се е считал за лекарство против надебеляване, тъй като той облекчава глада. В Пакистан и Индия се консумират печени семена от фенел след ядене, като диджестив и за освежаване на дъха.  Все още не сте опитали фенел? Време е!

Напоследък доста се заговори за вредата от хлебната мая. Същото както при глутена, който бе тотално заклеймен, сега се случва и с маята. Нека изследваме всичко което към момента знаем.

Истината е, че маята е сравнително скорошен продукт, чието производство започва някъде по време на Втората Световна Война. До преди това се е използвал квас, с който трябва да признаем че хлябът става съвършено вкусен! Ако обаче не си поддържаме квас в хладилника постоянно, а не разполагаме със седмица да си развъждаме, маята е една доста добра негова алтернатива.

Учените изследват хипотезата, че попадайки в стомаха хлебна мая, активира процесите на ферментация и потиска естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт, нанасяйки вреди на организма. В резултат на ферментиралата мая в организма ни се развива дисбактериоза, хиповитаминоза, намалява имунитета и работоспособността, риска от диабет се повишава, вдига се холестерина, сърдечно-съдовата система дава фира или иначе казано, на чист човешки език – лоша работа. Твърди се клетките на маята убиват чувствителните и по-беззащитни клетки на организма, заради отделянето на отровни белтъчини. Като един истински троянски кон, маята първоначално е в храносмилателната ни система, а след това и в кръвта. Твърди се още, че злокачествените образувания, попаднали в среда на ферментираща хлебна мая, започват да растат в геометрическа прогресия, а ако се изолират от там, напълно изчезват. За капак на всичко, маята се прави от животински кости и от свински крака.

Всичко това е прекрасно, но правенето й от различни кости, крака и гнусотии отдавна не се практикува, тъй като клетките за хлебна мая се отглеждат върху меласа. Маята е остатък при производството на захар. Защо сме сигурни, че наистина го правят? Защото освен, че не е страшна, меласата е много по-евтина. Тоест, от използването на животински и човешки кокали няма ни най-малка необходимост.

Относно ферментиращата мая в организма ни – тя е част от нормалната микрофлора на здравия човек. В организма ни постоянно присъстват тридесет вида, без да предизвикват заболявания, а числото на клетки мая в червата варира от стотици до милиони в един грам. Освен това, освен чрез хляба, ние приемаме хлебна мая под какви ли не форми. Хапваме си я с други храни и напитки. Дрождите на хлебната мая се отделят на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите, кефира, сирената, кашкавалите, виното бирата и познайте – КВАС! С други думи, дори и да не ядем никога повече хляб замесен с мая, отърване от маята няма.

Ако все още се притеснявате от маята, знайте, че в следствие на термичната обработка, маята като мая изчезва. Тя се разпада на микроелементи и обогатява с тях хляба. Същото това важи за всички видове хляб, независимо дали са изпечени с или без мая, или с растителни закваски като хмелова основа, която се препоръчва да използвате вместо обикновената хлебна мая. Всичко това е прекрасно, но трябва да знаете, че същите тези дрожди, които се съдържат в маята за хляб са и в хмеловата закваска, което е абсолютно научно доказано още през 1937г. Факт е, че хмеловият хляб е много по-полезен от замесения с обикновена мая, тъй като той съдържа множество аминокиселини, въглероди, целулоза, витамини и минерали като манган, фосфор, желязо, калий, множество микроелементи като злато, кобалт и мед, участващи в образуването на дихателни ферменти. Хмеловият хляб предизвиква активно сокоотделяне, което подпомага храносмилането, а това подобрява процесите на преработка и усвояване на храната, а запекът изчезва завинаги. Веществата в този вид хляб защитават организма от стомашно чревни разстройства, те са общоукрепващи, противовъзпалителни, противоалергични и регенериращи. Хмеловият хляб запазва по-дълго мекотата си и не губи вкусовите си качества и при по-дълго съхранение.

Изхождайки от всичко това, смело заключвам, че хмеловият хляб е по-полезен, а не че този от мая е отровен!

Интересни неща за бирената и хранителната мая, които са много близки роднини на хлебната мая, може да прочетете в статията “Маята – хлебна, бирена и хранителна.”

Като малка си спомням, баба все ме караше да пия по една чаша прясно мляко преди лягане. И аз всеки път само го помирисвах, сбръчквах нос, тъй като вечерята ми се качваше до гърлото и бягах от чашата като от чума. И до ден днешен не мога да понасям прясното мляко, но пък и не мога да живея без киселото. Както и да си представя свят без млечни продукти. Вселена в която няма кашкавал, кисело мляко и торта е ограбена. Аз определено не съм за там.

От друга стана обаче, в млякото се крият доста опасности за които не ни е представена достатъчно информация. Защо? Защото това ще закрие един гигантски сектор в хранително-вкусовата промишленост. Поне така си мислят тези отгоре. Дали са прави или не, не знам, но лично аз, въпреки че имам цялата налична информация, нещата които винаги има в хладилника ми са кашкавал, кисело мляко и яйца. Принципно захар, какао и брашно също, ама тях не ги споменавам, защото си ги държа в шкафа. Упс! Е, добре де, има ги, тъй като са основни съставки на всяка една торта, кекс, фъдж, сладкиш или каквото там още се сетите със захар, но не това искам да кажа. Постоянно и отвсякъде чуваме, че с млякото си набавяме калций, че ако не пием мляко, костите ни ще станат чупливи и че остеопорозата ни е в кърпа вързана. Истината е, че това са неща измислени от маркетинголозите на млекопроизводителите и че до преди две години, нямаше костица по мен, която да не щрака с всяко мое помръдване, от което болеше зверски. Отидох на доктор, който ми съобщи, че съм предозирала с калция, та трябва да го намаля. И така научих, че е възможно да се живее и с различна храна от три кофички кисело мляко и половин килограм кашкавал на ден.

Ако се замислим реално над нещата, нито един бозайник на тази планета не е отишъл да бозае от друг бозайник. Прави го единствено човека, бозаейки системно от кравата, козата и овцата. Казано по този начин звучи малко извратено, нали? Природата е програмирала човека, че до три годишна възраст може да суче от майка си, като до тогава организмът ни произвежда ензима лактаза. Именно той разгражда млечната захар лактоза. След навършването на три годишна възраст, организмът ни просто престава да го произвежда.

Независимо дали е човешко или краве, млякото е предназначено да увеличи размера на бебето няколко пъти за много кратко време. И това ако е диетично, здраве му кажи! Прекомерната употреба на мляко и млечни продукти води до акне, анемия, артрит, главоболие, киселини, лошо храносмилане, остеопороза, болки в ставите, шипове, множество алергии, наднормено тегло, нисък имунитет, сърдечни заболявания, диабет, рак на гърдата, яйчниците и простатата. Страшничко, нали? Да, даже доста, но това е само в случай че наистина прекалявате.

Млякото е вредно най-вече заради начина на отглеждане на животните и обработката му след това. Докато се отглеждат животните им се дават големи дози антибиотици, за да не се разболяват, инжектират се с хормони, за да дават повече мляко. С храната си приемат пестициди, хербициди, хормони, стероиди, които после приемаме и ние, заедно с всичкия стрес и страх, които са изживели. Знаете ли, че една крава на ден трябва да дава около пет литра мляко? А знаете ли, че в една ферма за мляко, с някои помощни средства, млекодобива достига до 50 литра на ден?

Поради незнайни причини, все още на места при остеопороза се препоръчва увеличаване на консумацията от млечни продукти. Доказано е обаче, че това е най-голямата глупост, която човек може да направи, тъй като високото белтъчно съдържание в млякото изсмуква калция от костите. Има народи по света, които не са консумирали никакви млечни продукти, никога. Същите тези не са боледували и от остеопороза. Млякото е източник на калций, манган, хлор, магнезий, селен и още цял куп минерали и витамини. Тях обаче, бихме могли да си набавим от суровите плодове и зеленчуци, ядките, зърнените и бобовите култури. Един разнообразен режим на хранене, като суровоядството, доставя на организма ни абсолютно всичко от което имаме нужда. В случай обаче, че решим да преминем на такъв режим, е много важно да се образоваме изключително добре относно храненето и нутриционизъм, за да си набавим всички необходими дневни дози от витамини, минерали, фибри и калории. В противен случай, вместо да се предпазим от болести, можем да си докараме нещо друго на главата. Осен това е много важно каква кръвна група сме. Има хора, като мен, които ако решат да минат на вегански режим няма да изкарат много. Не че нещо, ама организмът отказва да води здравословен начин на живот без хранителни добавки и туй то!

Всъщност, има страшно вкусни заместители на млякото, като например мляко от ядки, за чиято направа ви е нужен единствено блендер. Накиснете си ядки по ваш избор за една нощ във вода. След това ги слагате в блендера с два пъти повече вода и бъркате няколко минути, докато се получи еднородна течност.  Овкусявате си с мед, канела, какао или каквото там си искате и сте готови. Ако пък добавите един банан, ще получите чудесно плодово мляко!

И все пак, скъпи приятели, знайте, че не е необходимо да изключвате напълно всякакъв вид мляко, млечни продукти и месо от менюто си, минавайки изцяло на домати и краставици, тъй като скоропостижно, най-вероятно накрая ще започнете да блеете редом с кравите. Вие специално, най-напред от глад, след това от недостиг на множество витамини и минерали, тъй като нутриционизът си е цяла наука в която не ставаме вещи с обявлението “От утре съм вегетарианец/веган/суровоядец!”.

Има си мънички хитрини, които ни помагат ежедневно в домашния бит. Някои от тях са всеизвестни, като например, че прозорци се мият най-добре с оцет и вестници. Никакъв “Медикс” няма да ни спаси от замазване на стъклената повърхност с парцала, без хартиения помощник, но има и други които не са чак толкова разпространени. Например знаехте ли, че вкуса на какаото ще се подобри значително, ако преди да го сервираме добавим няколко капки лимонов сок? Точно поради тази причина, LAVA България реши да събере на едно място всички известни й домашни хитрини.

Знаете ли, че кърпите отново ще станат меки на допир, ако от време на време ги потапяте в разтвор от вода и оцет? А че когато килимите Ви изгубят свежестта си, ако го изчеткате със сапунена вода и пак оцет ще стане като нов?

Обичате ли да пиете кафе? Подсилете аромата му, като преди да заври прибавете няколко прашинки сол. Ако сте си опарили езика с горещ чай или кафе, подръжте в устата си малко сода бикарбонат за няколко минути и болката ще отшуми по-бързо.

На протеинова диета ли казахте че сте? Ако докато варите яйцата си за сутришната закуска поставите на дъното на тенджерата обърната с дъното нагоре чинийка. Така вероятността да се спукат се свежда почти до нулата. За да не Ви се разливат жълтъците, когато пържите яйца на очи, посолете с мъничко сол загрятата мазнина и чак след това изсипете яйцата.

Рибата се размразява само и единствено в студена вода. Чистенето й също се осъществява в студена вода, но този път течаща. След това веднага трябва да се подсуши с кърпа и да се напръска с пресен лимонов сок. Трябва да престои 15 минути в хладилника и да се подготви. Така тя ще стане по-вкусна. За да отстраним по-лесно рибните люспи, трябва да я полеем с оцет и да я оставим да престои. В случай, че рибата мирише на тиня, тя трябва да бъде измита със силен солен разтвор.

Обичате ли градинарството? Поливайте цветята си само с престояла вода. За да станат блестящи на стайните растения блестящи, трябва да ги изтривате с гъба, напоена с мляко или бира.

За да почистите микровълновата фурна, без да влагате много усилия, просто трябва да сложите в купичка с прясно изцеден лимонов сок, разтворен във вода. Пускате я за пет минути на пълна мощност и мръсотията ще се предаде без бой на гъбичката.

Дразнят ли ви кръглите петна по покривката, оставяни от каната с водата? Ако намажете ръбчето на гърлото й с малко масло, ще се отървете завинаги от този проблем. За да се отървем от неприятната миризма от боклука под мивката в кухнята, преди да изхвърлим обелките от плодовете, зеленчуците и утайката от кафето, трябва да ги увием във вестник, а дъното на термоса пак ще светне като ново, ако го оставите за една нощ съда пълен с вода и бакпулвер.

Изпраните и изгладени дрехи винаги изглеждат прекрасно. Когато обаче тръгнем на тридневна екскурзия, в сака няма място за ютията, а дрехите ни са заприличали на хармоника, пак има решение, криещо се в дребна домашна хитрина. Закачете блузата си над ваната и пуснете топлата вода на макс. От парата тя ще се опъне. За да съкратите процеса с гладенето пък, под калъфа на дъската за гладене, поставете алуминиево фолио. Ютията се движи много по-лесно по този начин, а фолиото допълнително усилва топлината отдолу, което допринася допълнително за крайния резултат. По металната повърхност на ютията, тази с която гладите, са полепнали разни гадорийки? Няма проблем – с домашните хитрини всичко е по-лесно! Просто хубавичко я посолете и я включете на макс. Минете върху някаква повърхност с нея и воала! Ютията пак е чиста! Петната от мастило и химикал пък се чистят най-лесно с памучен тампон, напоен със спирт.

Зеле – босилек, ким, кайен, кимион, копър, резене, майорана, салвия, чубрица.

Царевица – кервел, лимон, шафран, салвия, чубрица.

Тиква – босилек, ким, кардамон, канела, карамфил, джинджифил, майорана, копър, риган, розмарин, салвия, чубрица.

Моркови – анасон, босилек, кервел, канела, карамфил, кимион, копър, джинджифил, майорана, джоджен, магданоз, салвия, чубрица, естрагон, мащерка.

Броколи – босилек, копър, чесън, лимон, майорана, риган, естрагон, мащерка.

Спанак – анасон, босилек, ким, канела, копър, розмарин, мащерка.

Патладжан – босилек, канела, копър, чесън, майорана, мента, лук, риган, каперси, магданоз, салвия, чубрица, мащерка.

Зелен фасул – босилек, ким, карамфил, копър, майорана, джоджен, салвия, чубрица, мащерка.

Плодове – анасон, канела, карамфил, джинджифил, мента, розмарин.

Свинско – анасон, ким, кардамон, копър, чесън, джинджифил, риган, розмарин, шафран, салвия, естрагон.

Пилешко – анасон, босилек, дафинов лист, канела, кимион, копър,чимен, чесън, джинджифил, майорана, лук, риган, магданоз, розмарин, шафран, салвия, чубрица, естрагон, мащерка.

Пиле – бахар, босилек, дафинов лист, канела, къри, копър, резене, чесън, джинджифил, лимонена трева, синап, червен пипер, розмарин, шафран, градински чай, чубрица, риган, естрагон, мащерка.

Пуйка – босилек, чесън, майорана, лук, риган, розмарин, шафран, салвия, чубрица, естрагон, мащерка.

Телешко – босилек, дафинов лист, джинджифил, майорана, джоджен, лук, магданоз, розмарин, салвия, чубрица, мащерка, хрян.

Риба – анасон, босилек, девесил, розов пипер, ким, копър, чесън, джинджифил, майорана, риган, магданоз, розмарин, шафран, салвия, чубрица, бахар, естрагон, мащерка, хрян.

Хляб – анасон, босилек, ким, кардамон, канела, кориандър, кимион, копър, чесън, лимонена кора, портокалова кора, риган, маково семе, розмарин, шафран, градински чай, мащерка.

Сладки, сладкиши – ванилия, шафран, бахар, анасон, кардамон, канела, карамфил, резене, джинджифил, лимонена кора, сушена кора на мускатов орех, индийско орехче, мента, портокалова кора, розмарин, маточина.

Салати – босилек, ким, див чесън, копър, чесън, лимонена кора, дивисил, майоран, мента, риган, магданоз, розмарин, естрагон, мащерка, кресон, самардала.

Дресинги за салати – босилек, семена целина, див чесън, копър, резене, чесън, хрян, майоран, синап, риган, червен пипер, магданоз, пипер, розмарин, шафран, естрагон, мащерка.

Супи – босилек, дафинов лист, чили, див чесън,ким, кимион, индийско орехче, копър, резене, чесън, майоран, магданоз, пипер, розмарин, градински чай-салвия, чубрица, мащерка, целина, пащърнак.

Сирена – босилек, ким, семена целина, куркума, чили, див чесън, кориандър, кимион, копър, чесън, хрян, лимонена кора, майоран, мента, синап, индийско орехче, червен пипер, магданоз, пипер, градински чай, чубрица, естрагон, мащерка, самардала.

Храна. Знаете ли, че средно преминават пет години от живота ни в хранене? Има много интересни факти за храната, които не знаем, а си струват да бъдат научени. Ето защо LAVA България се погрижи да Ви представи част от тях.

• Целината съдържа двойно по-малко калории от колкото са необходими за нейното храносмилане.
• В Япония разпиляването на солта се смята за добър късмет, докато у нас е на обратно. Аз мисля да вярвам на японците. А вие?
• Ябълките съдържат 25% въздух и за това не могат да потънат във вода.
• Ябълките, картофите и лука имат еднакъв вкус, но ароматите им придават различно усещане.
• В ябълковите семена се съдържат цианогенни. 50 грама семена от ябълка са напълно достатъчни за да отровят възрастен човек.
• В една бутилка шампанско се съдържат 49 милиона мехурчета и има налягане три пъти по-високо от това в гума на кола.

• Черешите са от биологичното семейство на розите.
• Лукът е кръстен на латинската дума “cepa”, което означава голяма перла.
• Лукът няма вкус, а само мирис.
• Лукът съдържа мек естествен антибиотик, който се бори с инфекциите, успокоява при изгаряния и ухапвания от пчели.
• Дъвченето на дъвка стимулира учебния център на мозъка и по този начин спомага за съхраняването на паметта с напредването на възрастта.
• Пеперудите изпробват вкуса на храната с краката си.
• Химичното съединение на фъстъка е част от това на диамантите.
• Фъстъкът не е ядка, той е представител на семейство Бобови.
• Фъстъците се използват за производството на динамит.

• Яйцата съдържат почти всички познати нам витамини с изключение на витамин С.
• Патладжаните са плодове и всъщност, ботанически се класифицират като такива.
• Ягодата е единствения плод, чиито семена се намират във външната част на кожата.
• Лимонът съдържа повече захар от ягодите
• Рибата се сервира с лимон още от средновековието, защото тогава са вярвали, че сокът на плода ще разгради всички случайно погълнати кости.
• Рибата тон е единствената риба, която се поднася с червено вино. Всички останали се пият с бяло.
• Повечето женски червила съдържат рибешки люспи.
• Крушата е плод, който зрее отвътре навън.
• Ананасът е международен символ на гостоприемството.

• За римляните, да се храниш в седнало положение се е считало за много неприлично и за това са се хранили полулегнали.
• Бананите са от семейството на ягодите.
• Повече от 70% от хранителните продукти в световен мащаб се предоставят само от 12 вида растения и 5 вида животни.
• Боровинковият сок подобрява паметта.
• Течността, която се съдържа в младите кокосови орехи, може да се използва като заместител на кръвната плазма.
• 91% от съдържанието на зелето е вода.
• Фруктозата е основната съставка на семенната течност.
• Един французин изяжда средно за година 500 охлюва.

• През 1800 г. се е смятало, че ромът е много подходящ за почистване на косата и за запазване на нейното здраве, а брендито – за отлично средство за укрепване на корените й.
• Млякото намира приложение при производството на лепила, бои и някои видове пластмаса.
• Млякото, оставено в продължение за 2 часа на дневна светлина, губи от 1/2 до 2/3 от витамините си.
• 80% от населението на Земята редовно използва насекоми в менюто си.
• Оризът е основен хранителен продукт за половината население по Земята.
• Портокаловият сок съдържа малко количество алкохол.
• Всъщност, родината на кетчупа е Китай и в неговото съдържание не са се откривали никакви домати, а се е приготвял от риба, и подправки.
• В миналото, доматите са се смятали за много отровни.
• През 1830 г. кетчупът се е използвал като лекарство.

• Медът е единственият продукт, който не се разваля с времето. Археолози откриват в гробница на фараони годен за консумация мед.
• Кафето, всъщност е плодов сок.
• Най-популярната закуска в цял свят е яйцето.
• Качественият шоколад съдържа флавоноиди, които помагат да се намали рискът от сърдечни заболявания.
• Шоколадът съдържа по-малко кофеин, отколкото кафето, чаят и колата.
• Белият шоколад, въобще не е шоколад, тъй като в него не се съдържа шоколадов ликьор. В действителност той е направен от захар, какаово масло, сух екстракт от мляко, лецитин и ванилия.
• Зеленият, черният, белият и червеният чай се произвеждат от едно и също растение – Camellia Sinensis. Разликата между видовете е в обработката на листата.
• Шафранът се добива от тичинките на вид минзухар.

• Авокадото има най-голямо съдържание на протеини и мазнини от всички видове плодове, като повечето от мазнините в него са ненаситени мастни киселини. С други думи от полезните.
• Само около 3/4 от добиваната риба се използва за храна. Останалата намира приложение при направата на лепила, сапуни, маргарини и торове.
• Аржентинците консумират най-много месо, в сравнение с останалите народи по света.
• Един литър питейна вода съдържа около 100 000 бактерии.ю
• Колкото повече отлежава, толкова повече бялото вино потъмнява, докато при червеното вино се случва тъкмо обратния процес.

• Първоначално морковите са били лилави на цвят. Те стават оранжеви през 17в. Това се дължи на използването на мутирали семена от северно-африканския морков. За да се получи настоящият оранжев цвят са отнели около 200 години.
• Бръмбърите имат вкус на ябълки.
• Осите имат вкус на кедрови ядки
• Червеите имат вкус на пържен бекон
• Картофеният чипс е измислен през 1853 година в Саратога Спрингс – Ню Йорк.

Черимоя, значително се отличава от останалите тропически плодове. Заедно със своят уникален вкус, прекрасен аромат и изключителен външен вид, тя бива наричана още перуанска златна ябълка. Чримоя не само, че си заслужава да бъде опитана, но и да заеме достойно място в здравословното хранене.

Черимоя е плодът на дървото Анона Черимола. Тя расте в долината на Андите над 1500м. надморска височина. Можем да я срещнем в Колумбия, Перу, Калифорния, Австралия, Южна Испания, Италия и други топли страни по света.

Още от средновековието, черимоя бива пренасяна в различни части на света и се отглежда като декоративно растение, с което са украсявали паркове, градини, дворци и домове, заради нейната красота и изключителен аромат. Дървото достига до 10 метра височина и има дълги листа, покрити с власинки. Самият плод, може да достигне до 2-3 килограма, има зелено – кафява матирана кожа с грапава повърхност. Сърцевината  й е с кремав цвят, а вътре в нея са разположени около 10 или 20 семена, които са много отровни. Самият и вкус е сам по себе си уникален – нещо средно, между банан, ананас, манго и ягода.

Хранителните качества на черимоя са много. Тя е богата на витамините А, С, Е и В6, минералите калий, натрий, фосфор, калций, магнезий и други. От киселините  в себе си съдържа аспарагинова и глутаминова киселина, лизин, тироьин и други полезни вещества. В 100гр. черимоя ще открием точно 75 ккал; 1,6гр. белтъчини, 0,7 мазнини (моно и поли ненаситени); 18гр. въглехидрати и 3гр. фибри.

За да си хапнем от този приказен плод е необходимо да отделим кората от вътрешността. След това се разрязва и се отстраняват черните семена, които в някои страни се ползват за унищожаване на паразити. Може да се консумира директно или да се гарнират с нея различни десерти, като сладоледи, плодови салати, торти, кремове, конфитюри и други. Кората на черимоя е фина, а сърцевината много мека и нежна. Тя не издържа дълго и се транспортира трудно. Когато кората й започне да пожълтява и омекне, значи плодът е зрял. Естествено узрялата черимоя на дървото е много по-вкусна от откъснатата и узряла изкуствено. В българската търговска мрежа почти не се открива.

Гулия, или така наречената “земна ябълка” е едно незаслужено малко известно растение в България, тъй като нейните хранителни и лечебни свойства са почти незаменими. Тук тя е известна още и като “германски картоф”, “захарен картоф” или “земен слънчоглед”, тъй като тя е близък роднина именно на слънчогледа.

По хранителни качества, гулията може да замени напълно картофите, тъй като тя не е капризна към почвите, не изисква нито влага, нито светлина, почти не боледува, не я нападат вредители и на едно място може да расте до 40 години, без никаква грижа. Тя може да се вари, пържи, соли и маринова. Захарният картоф е изключително полезен продукт за здравословното хранене и начин на живот. В нея се съдържа богато разнообразие от витамини и минерали, като със сигурност превъзхожда по съдържание а желязо морковите, картофите, ряпата и цвеклото. В нея има още калий, калций, желязо, манган, фосфор, цинк, силиций, магнезий, натрий, флоур, хром, и още много други минерали. Това със сигурност действа на нашата имунна, ендокринна и нервна система като витаминозна бомба и ги засилва. Освен това подобрява качествата на кръвта. Гулията съдържа още целулоза, пектин, органични киселини, мазнини, белтъчини и аминокиселини, които са незаменими. От витамините в съдържанието й се откриват В1, В2, В6, С, РР, каротиноиди, а от киселините аргинин, валин, лизин, левцин, много целулоза и други. В земната ябълка откриваме и много органични поликиселини, като лимонена, ябълкова, малинова, кехлибарена (янтрана) и други. Заедно в витамин С, в съчетание те имат силно антиоксидантно действие.

Гулията е богата на инулин (17%), който е природен аналог на инсулин, препоръчван при болни от диабет. Тя помага за възстановяване на зрението, при малокръвие и атеросклероза. Инулинът възстановява дейността на стомашно-чревния тракт и частично обезврежда токсичните вещества в червата и кръвта. Тя разтоварва черния дроб и запазва възможностите на организма да се бори с различни заболявания. Тя повишава устойчивостта му към бактериални и вирусни инфекции на храносмилателните органи, бори се с различни паразити и създава условия за полезната миктофлора в червата през същото това време. Захарният картоф влияе благоприятно върху абсолютно всички звена  и механизми на болестите в храносмилането. Системната употреба на гулия намалява приема на количествата синтетични лекарства при болни от хипертония и сърдечни заболявания.

Пресният сок от гулия намалява киселинността в стимаха и облекчава киселините. Сокът лекува още полиартрити и има ясно изразено противовъзпалително действие. Помага храносмилателните органи, премахва стомашните и чревни колики, помага при запек и влияе добре на сърдечно-съдовата система. Отварата от гулия пък понижава кръвната захар и кръвното налягане, повишава хемоглобина и влияе благоприятно на задстомашната жлеза.

Хубаво е, всички които живеем в големи градове с лоша екология, да включим гулията в менюто си. Със своето силно антиоксидантно действие, тя извежда от организма солите на тежките метали, токсините, радионуклидите и излишъка от холестерин.

С навлизането на западната кухня у нас, навлизат и нови подправки, които не са чак толкова познати, както чубрицата, например, за българския пазар. Днешната ни тема е за естрагон.

Естрагонът е познат още и като тарос. Той е много ароматна подправка, която намира широко приложение във френската кухня. Той е изключително подходящ за рибни и яйчени ястия. Той се ползва още и с ориз, салати и гювечи, подсилвайки вкуса на месото и сиренето. Подправката естрагон, влиза и в състава на соса Болонезе. Особено сполучлива би била комбинацията му с картофи, всякакви задушени зеленчуци и заешко месо.

Естрагонът улеснява дишането, благоприятства работата на стомаха и повишава апетита. Той е многогодишно растение, което образува къси, подземни стъбла (коренища). Стъблото му е разклонено и по време на цъфтежа, достига до височина 2м. Сушените и свежи клонки се използват и в консервирането на домати, краставици и в приготвянето на горчица.

Листата на това благодатно растение са богати на витамини и етерични масла. В тях се съдържат калций, магнезий, калий, фосфор, желязо и пепел. В него има още флавоноиди, гликозиди, инсулин, витамини и др. Той е диуретик, а етеричното масло се употребява и в парфюмерията, заради неговия силен анасонов аромат. Той улеснява дишането, укрепва съня и нормализира киселинността на стомашния сок. Листата от него намаляват горчивината, която оставят някои лекарства.

С други думи, ако все още нямате естрагон в шкафа в подправките е време да си допълните асортимента.

Живеем в безкрайно стресова среда. Днешното ежедневие е такова, че ако няма стрес, значи денят не е започнал. Сънуваме кошмари, не можем да си отпочинем вечерта и стартираме деня напрегнати, който с напредването му става още по-напрегнат. Шефът ни хока, къде с право, къде не, колегата на бюрото отсреща вече трети ден се жалва, колко нещастен се чувствал във връзката си, третия пък се развеждал, на четвъртия му откраднали колата…. Стрес. СТРЕС. СТРЕС!!!

Как да се отървем от него?!

Като за начало, стартирайте деня си с нещо мотивиращо.  Отърсете се от среднощните си терзания и въпреки тях, вместо да се забързате към банята и да хукнете към работа, отделете 15 минути само за себе си и помислете какво Ви прави щастливи и защо този ден ще бъде хубав. Ако не друго – то поне се самонавийте. Всъщност, всичко което  ни се случва днес е следствие от наши мисли в миналото.

Престанете да се упреквате за всяка грешка, която направите. Всеки греши, Вие сте човек и далеч не е необходимо са се самоубивате мислено всеки път, когато не направите нещо както трябва. Истината е, че укорявайки себе си, с нищо не си помагате, а само влошавате нещата. Така и така сте напрегнати и външни лица се грижат да поддържат изострения Ви емоционален статус. Изнервяйки се допълнително, грешките Ви само ще се задълбочат. Вместо това, фокусирайте се върху разрешаването на вече извършените глупости, не затъвайте в тях.

В обедната си почивка, излезте от офиса. Насладете се на обяда си в парка или пък в кварталното заведение, но задължително извън работното място. Яжте бавно, насладете се на храната и на свежия въздух.

Създайте кътче в ума си в което цари единствено безгранично спокойствие. По няколко пъти на ден отделете една минута в която си представяте как летите над планини и морета, носейки се като птица в небесата и се възхищавайте на гледката. Визуализирайте образа и си позволете да почувствате емоцията в пълната й сила, сякаш това наистина се случва. Усъвършенствайки тази техника ще намалите значително ежедневния стрес.

Когато сме напрегнати, обикновено дишаме плитко и учестено, което само допринася за нашето ужасяващо ментално състояние. В момента в който се усетите, че вече не дишате равномерно и спокойно, спрете за миг, поемете си дълбоко въздух и издишайте бавно. Отпуснете раменете и ръцете си и ги оставете да си отпочинат малко, като издишайки си повтаряте дума, която ви носи спокойствие. Повторете това упражнение толкова пъти, колкото са ви нужни за да успокоите дишането си.

Опитайте се да разгледате конфликта и от гледната точка на другия. Той също има право. А дори и да няма, гледайки на проблема от различни ъгли, придобивате още по-ясна представа за него и стигате по-скоро до разрешаването му. След като екшъна свърши, постарайте се да не го пренесете и на семейния фронт. Оставете проблемите си от офиса в офиса.

Научете се, че думата “НЕ” не е нито цинизъм, нито вредител, нито пък обидна. Не сте длъжни да поемете всяка задача, проект, покана, бизнес среща и прочее. Вие не сте затворник нито пък роб на чуждите интереси. Когато не желаете да свършите нещо, просто го отхвърлете и точка. Никой няма да умре, а и в длъжностната Ви характеристика никъде не е написано, че трябва да отработвате чуждия мързел.

Опростете живота си. Нищо не може да Ви го вгорчи така, както Вие самите. Научете се да махате задачите и задълженията които не са Ви нужни наистина. Подредете приоритетите си правилно. Така всичко ще стане много по-лесно и методично. Запомнете, че упражненията не са една от тези задачи. Всъщност, тренировката е едно от нещата, което трябва да оглавяват списъка Ви. Те помагат да се освободим от натрупания стрес, а в комбинация с хубава музика, вероятността да достигнем по-скоро Нирвана нараства поне с 10%.

И накрая, мислете позитивно. Приемайте проблемите като предизвикателства и  помнете, че дали ще Ви стресира дадена ситуация, зависи само и единствено от Вас самите и от това как ще подходите към нея.