Храна. Знаете ли, че средно преминават пет години от живота ни в хранене? Има много интересни факти за храната, които не знаем, а си струват да бъдат научени. Ето защо LAVA България се погрижи да Ви представи част от тях.

• Целината съдържа двойно по-малко калории от колкото са необходими за нейното храносмилане.
• В Япония разпиляването на солта се смята за добър късмет, докато у нас е на обратно. Аз мисля да вярвам на японците. А вие?
• Ябълките съдържат 25% въздух и за това не могат да потънат във вода.
• Ябълките, картофите и лука имат еднакъв вкус, но ароматите им придават различно усещане.
• В ябълковите семена се съдържат цианогенни. 50 грама семена от ябълка са напълно достатъчни за да отровят възрастен човек.
• В една бутилка шампанско се съдържат 49 милиона мехурчета и има налягане три пъти по-високо от това в гума на кола.

• Черешите са от биологичното семейство на розите.
• Лукът е кръстен на латинската дума “cepa”, което означава голяма перла.
• Лукът няма вкус, а само мирис.
• Лукът съдържа мек естествен антибиотик, който се бори с инфекциите, успокоява при изгаряния и ухапвания от пчели.
• Дъвченето на дъвка стимулира учебния център на мозъка и по този начин спомага за съхраняването на паметта с напредването на възрастта.
• Пеперудите изпробват вкуса на храната с краката си.
• Химичното съединение на фъстъка е част от това на диамантите.
• Фъстъкът не е ядка, той е представител на семейство Бобови.
• Фъстъците се използват за производството на динамит.

• Яйцата съдържат почти всички познати нам витамини с изключение на витамин С.
• Патладжаните са плодове и всъщност, ботанически се класифицират като такива.
• Ягодата е единствения плод, чиито семена се намират във външната част на кожата.
• Лимонът съдържа повече захар от ягодите
• Рибата се сервира с лимон още от средновековието, защото тогава са вярвали, че сокът на плода ще разгради всички случайно погълнати кости.
• Рибата тон е единствената риба, която се поднася с червено вино. Всички останали се пият с бяло.
• Повечето женски червила съдържат рибешки люспи.
• Крушата е плод, който зрее отвътре навън.
• Ананасът е международен символ на гостоприемството.

• За римляните, да се храниш в седнало положение се е считало за много неприлично и за това са се хранили полулегнали.
• Бананите са от семейството на ягодите.
• Повече от 70% от хранителните продукти в световен мащаб се предоставят само от 12 вида растения и 5 вида животни.
• Боровинковият сок подобрява паметта.
• Течността, която се съдържа в младите кокосови орехи, може да се използва като заместител на кръвната плазма.
• 91% от съдържанието на зелето е вода.
• Фруктозата е основната съставка на семенната течност.
• Един французин изяжда средно за година 500 охлюва.

• През 1800 г. се е смятало, че ромът е много подходящ за почистване на косата и за запазване на нейното здраве, а брендито – за отлично средство за укрепване на корените й.
• Млякото намира приложение при производството на лепила, бои и някои видове пластмаса.
• Млякото, оставено в продължение за 2 часа на дневна светлина, губи от 1/2 до 2/3 от витамините си.
• 80% от населението на Земята редовно използва насекоми в менюто си.
• Оризът е основен хранителен продукт за половината население по Земята.
• Портокаловият сок съдържа малко количество алкохол.
• Всъщност, родината на кетчупа е Китай и в неговото съдържание не са се откривали никакви домати, а се е приготвял от риба, и подправки.
• В миналото, доматите са се смятали за много отровни.
• През 1830 г. кетчупът се е използвал като лекарство.

• Медът е единственият продукт, който не се разваля с времето. Археолози откриват в гробница на фараони годен за консумация мед.
• Кафето, всъщност е плодов сок.
• Най-популярната закуска в цял свят е яйцето.
• Качественият шоколад съдържа флавоноиди, които помагат да се намали рискът от сърдечни заболявания.
• Шоколадът съдържа по-малко кофеин, отколкото кафето, чаят и колата.
• Белият шоколад, въобще не е шоколад, тъй като в него не се съдържа шоколадов ликьор. В действителност той е направен от захар, какаово масло, сух екстракт от мляко, лецитин и ванилия.
• Зеленият, черният, белият и червеният чай се произвеждат от едно и също растение – Camellia Sinensis. Разликата между видовете е в обработката на листата.
• Шафранът се добива от тичинките на вид минзухар.

• Авокадото има най-голямо съдържание на протеини и мазнини от всички видове плодове, като повечето от мазнините в него са ненаситени мастни киселини. С други думи от полезните.
• Само около 3/4 от добиваната риба се използва за храна. Останалата намира приложение при направата на лепила, сапуни, маргарини и торове.
• Аржентинците консумират най-много месо, в сравнение с останалите народи по света.
• Един литър питейна вода съдържа около 100 000 бактерии.ю
• Колкото повече отлежава, толкова повече бялото вино потъмнява, докато при червеното вино се случва тъкмо обратния процес.

• Първоначално морковите са били лилави на цвят. Те стават оранжеви през 17в. Това се дължи на използването на мутирали семена от северно-африканския морков. За да се получи настоящият оранжев цвят са отнели около 200 години.
• Бръмбърите имат вкус на ябълки.
• Осите имат вкус на кедрови ядки
• Червеите имат вкус на пържен бекон
• Картофеният чипс е измислен през 1853 година в Саратога Спрингс – Ню Йорк.

Матча чай през последните години излезе от огражденията на японската чаена церемония и вербува европейския здравословен начин на живот. В днешната публикация ще Ви разкажем малко повече за него и защо е важно да го включите в менюто си.

Макар не всички да са фенове на будизмът, източните науки и йогата, каквито сме ние, ползата от зеления чай е всепризната. При матчка чайят, за разлика от обикновения зелен чай се поглъщат и листата. Това е причината и матча чай да съдържа по-високи концентрации на катехини и витамини.

Матча можем да открием в два вида – куича и усуча. Буквално се превеждат като “гъст” и “рядък” чай. И двата се използват за японскта чаена церемония, като се предпочита куича. Усуча се прави от чаени листа набрани от храсти, задължително по-млади от 30 години, докато куича се събира от първата реколта на храсти, които непременно са над 30 години. В чаената церемония, куича се прави с по-малко вода от усуча. Куича е естествено узрял и има сладникав вкус. Точно поради тази причина се прави по-гъст.

Приготвянето на този вид чай е индивидуално и извън чаената церемония. Единственото правило е да не използвате вряла вода. Ако за първи път ще опитате матча чай, можете да направите 2-3 опита, преди да уцелите своята концентрация.

В чаената церемония, куича е гъста като сироп. Ако направите по същия начин усуча, той ще бъде много тръпчив. Между двата вида матча чай съществува голяма разлика, освен в качеството и в цената. Ако не сте опитвали матча преди и имате избор, по-добре си купете по-евтиния вариант, а именно усуча.

Матча чай се прави от попарените и изсушени листа на растението гиукуро. Стъбалцата и всички жилки са отделени. Чистата изсушена маса се стрива с камъни на много фин прах, който е с консистенцията на талк. Този чай е уникален японски продукт. Матча чай с най-високо качество се произвежда в областта Ужи Тауара. Освен с матча, тази област е известна и с производството си на шинча, сенча и гиокуро. Ужи Мист е район с перфектни условия за производство на качествени гиокуро и матча – мъглив климат, полегати хълмове и голяма температурна разлика през деня и нощта. Той съдържа 60 пъти повече антиоксиданти от спанака и 17 пъти повече от боровинките – всепризнати суперхтани. Някои го приготвят по традиционния японски метод с бамбукова бъркалка, докато други просто си поръчват модерното матча лате – напитка от матча и мляко. Зад океана, броят на кафенетата, които предлагат основно специалитети с матча расте главоломно. Причината за това е много проста – гората са уморени от вредните енергийни напитки и кофеина и търсяр нови вълнуващи вкусове.

Напоследък, западният човек сякаш се стреми към душевен мир и съзерцание, но без да се налага да изостави удобствата на живота в големите градове. Запарването на няколко лъжички висококачествен чай у дома не изисква познаване на дзен будизма в детайли. Но все пак, най-големият проблем на матча да се утвърди на българския пазар е цената. В онлайн магазините цената за разфасовка от 30 грама чай варира между 30 и 70 лева грама. Ако все пак сте си взели от вълшебната напитка, като нас, ще са Ви нужни две неща – купичка и бамбукова бъркалка. Макар че може и без нея, ритуалния ефект няма да е същия. За плътен чай се използва една лъжичка за 110гр. вода. За лек чай се използва половин или четвърт от това количество. Първо се слага праха в купата, а едва след това се излива горещата вода. Четката се върти за да се разпени сместа, след което можем да го пием.

Бъдете здрави, щастливи и обичащи!

Намасте!

Черимоя, значително се отличава от останалите тропически плодове. Заедно със своят уникален вкус, прекрасен аромат и изключителен външен вид, тя бива наричана още перуанска златна ябълка. Чримоя не само, че си заслужава да бъде опитана, но и да заеме достойно място в здравословното хранене.

Черимоя е плодът на дървото Анона Черимола. Тя расте в долината на Андите над 1500м. надморска височина. Можем да я срещнем в Колумбия, Перу, Калифорния, Австралия, Южна Испания, Италия и други топли страни по света.

Още от средновековието, черимоя бива пренасяна в различни части на света и се отглежда като декоративно растение, с което са украсявали паркове, градини, дворци и домове, заради нейната красота и изключителен аромат. Дървото достига до 10 метра височина и има дълги листа, покрити с власинки. Самият плод, може да достигне до 2-3 килограма, има зелено – кафява матирана кожа с грапава повърхност. Сърцевината  й е с кремав цвят, а вътре в нея са разположени около 10 или 20 семена, които са много отровни. Самият и вкус е сам по себе си уникален – нещо средно, между банан, ананас, манго и ягода.

Хранителните качества на черимоя са много. Тя е богата на витамините А, С, Е и В6, минералите калий, натрий, фосфор, калций, магнезий и други. От киселините  в себе си съдържа аспарагинова и глутаминова киселина, лизин, тироьин и други полезни вещества. В 100гр. черимоя ще открием точно 75 ккал; 1,6гр. белтъчини, 0,7 мазнини (моно и поли ненаситени); 18гр. въглехидрати и 3гр. фибри.

За да си хапнем от този приказен плод е необходимо да отделим кората от вътрешността. След това се разрязва и се отстраняват черните семена, които в някои страни се ползват за унищожаване на паразити. Може да се консумира директно или да се гарнират с нея различни десерти, като сладоледи, плодови салати, торти, кремове, конфитюри и други. Кората на черимоя е фина, а сърцевината много мека и нежна. Тя не издържа дълго и се транспортира трудно. Когато кората й започне да пожълтява и омекне, значи плодът е зрял. Естествено узрялата черимоя на дървото е много по-вкусна от откъснатата и узряла изкуствено. В българската търговска мрежа почти не се открива.

Гулия, или така наречената “земна ябълка” е едно незаслужено малко известно растение в България, тъй като нейните хранителни и лечебни свойства са почти незаменими. Тук тя е известна още и като “германски картоф”, “захарен картоф” или “земен слънчоглед”, тъй като тя е близък роднина именно на слънчогледа.

По хранителни качества, гулията може да замени напълно картофите, тъй като тя не е капризна към почвите, не изисква нито влага, нито светлина, почти не боледува, не я нападат вредители и на едно място може да расте до 40 години, без никаква грижа. Тя може да се вари, пържи, соли и маринова. Захарният картоф е изключително полезен продукт за здравословното хранене и начин на живот. В нея се съдържа богато разнообразие от витамини и минерали, като със сигурност превъзхожда по съдържание а желязо морковите, картофите, ряпата и цвеклото. В нея има още калий, калций, желязо, манган, фосфор, цинк, силиций, магнезий, натрий, флоур, хром, и още много други минерали. Това със сигурност действа на нашата имунна, ендокринна и нервна система като витаминозна бомба и ги засилва. Освен това подобрява качествата на кръвта. Гулията съдържа още целулоза, пектин, органични киселини, мазнини, белтъчини и аминокиселини, които са незаменими. От витамините в съдържанието й се откриват В1, В2, В6, С, РР, каротиноиди, а от киселините аргинин, валин, лизин, левцин, много целулоза и други. В земната ябълка откриваме и много органични поликиселини, като лимонена, ябълкова, малинова, кехлибарена (янтрана) и други. Заедно в витамин С, в съчетание те имат силно антиоксидантно действие.

Гулията е богата на инулин (17%), който е природен аналог на инсулин, препоръчван при болни от диабет. Тя помага за възстановяване на зрението, при малокръвие и атеросклероза. Инулинът възстановява дейността на стомашно-чревния тракт и частично обезврежда токсичните вещества в червата и кръвта. Тя разтоварва черния дроб и запазва възможностите на организма да се бори с различни заболявания. Тя повишава устойчивостта му към бактериални и вирусни инфекции на храносмилателните органи, бори се с различни паразити и създава условия за полезната миктофлора в червата през същото това време. Захарният картоф влияе благоприятно върху абсолютно всички звена  и механизми на болестите в храносмилането. Системната употреба на гулия намалява приема на количествата синтетични лекарства при болни от хипертония и сърдечни заболявания.

Пресният сок от гулия намалява киселинността в стимаха и облекчава киселините. Сокът лекува още полиартрити и има ясно изразено противовъзпалително действие. Помага храносмилателните органи, премахва стомашните и чревни колики, помага при запек и влияе добре на сърдечно-съдовата система. Отварата от гулия пък понижава кръвната захар и кръвното налягане, повишава хемоглобина и влияе благоприятно на задстомашната жлеза.

Хубаво е, всички които живеем в големи градове с лоша екология, да включим гулията в менюто си. Със своето силно антиоксидантно действие, тя извежда от организма солите на тежките метали, токсините, радионуклидите и излишъка от холестерин.

Ето и решението на наш колега за неговото неузряло авокадо:

Вземете Вашия грил тиган LAVA. Омазнете го хубаво със зехтин и го нагрейте на умерена температура. Срежете на две половини Вашето авокадо и го обезкостете. След това го нарежете както Ви допада и го метнете върху грил тигана. Пече се, докато омекне, което отнема общо и за двете страни около 15-20 минути. Ето и снимките на колегата от неговото творение.

Вкусът е нещо като този на печена тиква. Колегата споделя, че е бил силно разколебан, дали да го подправи със захар или със сол. В крайна сметка е предпочел второто. А Вие как го предпочитате?

Как да разпознаете дали Вашето авокадо е сурово още в магазина, можете да прочетете от тук:

Какво да правя с неузряло авокадо 1

Нека си го кажем честно, когато става въпрос за авокадо, рядко случваме на добре узряло наистина. Причината е, че плодът зрее и след като бъде откъснат от дървото. Ето как да познаем, кое авокадо е нашето.

Зеленото авокадо е много твърдо и ще бъде готово за консумация едва след пет дни. Важно е да знаем, че в никакъв случай не бива да го съхраняваме в хладилник по време на процеса на зреене. Достатъчно е да го оставим в плодов панер на стайна температура. Умерено зеленото авокадо може да се яде след три дни, а почти узрялото ще е готово за консумация до 24ч. Зрялото авокадо може да се реже, а добре узрялото е готово за всякакъв вид рецепти.

От първи до четвърти стадий, авокадото се съхранява на стайна температура на място с добра циркулация, за да продължат своето узряване. В четвърти и пети стадий, авокадото може да се съхранява в хладилника до една седмица. За да проверите дали плода е узрял, притиснете леко. Ако е зряло, то е леко меко, но еластично. Повечето сортове, когато са узрели са почти черни. Ако вашето авокадо е още незряло, за да ускорите процеса, можете да го опаковате в хартиен плик с няколко банана и го затворите плътно. Така ще ускорите зреенето.

Имайте предвид, че когато е срязан веднъж, плодът почернява доста бързо, като ябълка. Ако искате да го запазите, просто го напръскайте с пресен лимонов сок, опаковайте го и го съхранете в хладилник.

Ако все пак не Ви се чака авокадото Ви да узрее, наш колега има съвършено различно и страшно вкусно решение за Вас. Всъщност, зеленото авокадо може да се готви!

Какво да правя с неузряло авокадо 2

У нас, употребата на джинджифил не е широко разпространена, а изследванията сочат, че никак няма да сбъркаме, ако го включим в диетата си. В Индия и Китай се използва още от дълбока древност по всички възможни начини. Дали като чай или подправка, дали като лекарство или афродизиак, ползите от него са всепризнати и доказани. Ето по-конкретно какви са ползите от него:

Той укрепва имунната система. Редовната му консумация предпазва от редица болести. Той загрява в студа и дори предизвиква потене при настинки и грипове, което според учените предпазва от различни микроорганизми. В кулинарията също е повече от незаменим, тъй като позволява съчетаването на принципно несъвместими храни, заради нежеланите ефекти след това. Добавянето на джинджифил в храната, предодвратява дискомфорта и интоксикацията дори и при най-рисковите комбинации. Изхождайки от това, спокойно можем да заключим, че той има антисептично действие и много добре успокоява раздразнения стомах, подпомагайки изхвърлянето на газовете. Така се отърваваме и от подутия корем. Вълшебната грудка е чудесен пробиотик и благоприятства развиването на нормална, благородна флора в организма.

Джинджифиловият чай премахва токсините в тялото и има детоксикиращ ефект. Това от своя страна помага във вечната борба с килограмите. Ако водим заседнал начин на живот е добре да пием повече чай от джинджифил. Той стимулира кръвообращението и повишава температурата на тялото. Това със сигурност ще ни зареди с енергия и жизненост, отървавайки ни и от болките в ставите. Той се препоръчва след травми и заболявания, тъй като спомага преодоляването на болката и възпалението, като има силна възстановителна функция. В съдържанието му откриваме гингероли, благодарение на които успокоява артрита и остеопороза. Освен това, той ще уравновеси и кръвното ни налягане, намалявайки нивата на вредния холестерол и ще ни предпази от образуването на тромби и съсиреци.

Относно нашите момчета – джинджифиловият чай е особено полезен. От векове е доказано неговото действие като афродизиак и влияе благотворно върху мъжката потентност. Освен това, той поддържа кожата млада и свежа, повишава тонуса, зарежда ни с енергия, премахва токсините от тялото и ни помага за пречистването на кръвта. Той повишава обмяната на веществата с до 25%, което автоматично го прави Маг с главно “М” в отслабването!

И за бременните също има страхотен ефект. Проучванията сочат, че той положително облекчава сутришното гадене. Лютите му съставки като шогаоли и джинсжероли стимулират метаболизма и тонизират мускулите на червата.

Гуанабана, позната още като сорсоп, анона ябълка, гравиола или бразилска папая, е растение с качества, които са малко известни на масите. Гуанабана лекува всякакви форми на рак – тествано е върху 12 вида и върху всички тях действието е абсолютно положително. Бразилската папая е богата на почти всички витамини от група В, като ги съдържа в пъти над количествата, които се намират в малините и боровинките. В листата си и под бодлите има изобилие от калций, магнезий, фосфор, желязо, цинк и натрий, а също така и сокове, изпълнени с витамини А, С, Е и D. Проучване, проведено през 1976г., доказва, че в сорсопът се съдържа химикал, който е близо 10 000 пъти по-мощен от използвания Адримицин в химиотерапията. Гуанабана лекува още заболявания като хипертония, артрит, остеропороза, а чаят от листата на дървото ускорява метаболизма.

Родината на плода се считат Карибските острови, но може да се открие също и в Субсахарска Африка и централните части на Южна Америка. Растението представлява екзотично дърво с височина между 5 и 7 метра. Листата му са тъмнозелени, широки и издължени. Самият плод тежи между 2 и 5 кг. Подобен е на ябълката, но е прибран в кактусовидна обвивка с меки бодли, гладка и мека кора, а сърцевината е белезникава и месеста с малки черни семчици. Вкусът на сорсопа е ненатрапчив и цитрусов, нещо средно между ананас и ягода, но с много леки лютиви нотки.

Интересното е, че привържениците на природната медицина го обявяват за аптека, тъй като в листата, цветовете, кората на ствола и плодовете могат да бъдат намерени илачи за всякакви видове болести и такива, с които дори хуманната медицина е безсилна. И въпреки всичко супер полезно за организма в натурален вариант, необяснимо остава как листата и плодовете на растението доказано лекува 12 вида рак, между които почти всички тумори на половата мъжка и женска система, рак на белия дроб, цироза и бъбречна недостатъчност, хипертония и остеропороза. 10 000 пъти по-мощен от химиотерапията е, но с тази разлика, че полезните вещества в плода проследяват и убиват единствено раковите клетки, без да вредят на здравите. Това реално допринася до подобрение в сравнение с конвеционалните противоракови тераии, като химиотерапията, които вредят на ракови и неракови клетки, водещо до проблеми като стомашно – чревен дистрес и косопад.

Освен да се хапва в чисто състояние, гравиолата се прави на сокове, а листата и кората служат за здравословна запарка, която е полезна за метаболизма, намаля нивото на лошия холестерол, използва се като лосион за кожа при акне, изгаряния, сухота и бръчки, регулира работата на стомашно-чревния тракт и стимулира мозъчната дейност. Той е и помощник в свалянето на излишните килограми.

Специално в България се намира трудно, но можете да го откриете в онлайн магазини за биохрани от които да си набавите листа и сок от Гуанабана.