Всички имаме натоварено ежедневие. Ставаме рано, денят в офиса е дълъг и изтощителен, лягаме си късно, а на сутринта се чувстваме буквално като сдъвкани и изплюти, поради недостиг на сън. И това води до дебелеене. Не е случайно, че всеки режим за отслабване се базира на три части – спорт, диета и сън. Ако питате мен, сънят трябва да е на първо място. Какво да ви кажа – обичам да си поспивам, въпреки че и на мен не ми се отдава много. Точно поради тази причина, неделята се е превърнала в свещен ден, посветен изцяло на мързел, излежаване и четене на книги. Най-много да се изтъркалям до дивана и после обратно в леглото. Но да не се впускам в подробности относно моите котешки навици.

Изследванията показват, че при  хората които спят по-малко от пет часа, храненето е изключително не-разнообразно и поради спешната нужда от енергия на тялото, постоянно ни се ядат сладкиши и храни богати на вредни мазнини, захари, лутеин и заексантин. И изключително малко количество витамин С и селен. Истината е, че когато сме изтощени, шоколадът ни се струва като най-прекрасната идея за обяд в офиса на света. Или още по-зле, както е и в моя случай – за вечеря.

Онези щастливци от нас, които имат нормален сън, с други думи спят между седем и осем часа, се хранят изключително разнообразно. Менюто им е здравословно и нямат нужда от бърз приток на шоколадово-кафява енергия. Според други изследвания пък, хората спящи повече от десет часа пият повече алкохол и са предразположени към алкохолизъм. Според мен, за това няма нужда от изследване. Всички спим по много след алкохолен запой. Или пък въобще не спим. Зависи дали ще си хванем ред за тоалетната.

Храните които помагат за по-доброто качество на съня са череши, вишни, бадеми, спанак, топлото мляко, чай от лайка и липа и други. Всички продукти съдържащи захар, кофеин и люто имат точно обратния ефект. Разбира се да преядете с картофи, гъби и моркови преди лягане също не е добра идея, тъй като заспиването отново ще се превърне в мисия невъзможна поради чувство на скорошна експлозия от страна на корема ви.

Сладки сънища!

Наричан още мъртвешко цвете, невенът заема челна позиция сред родните билки. Невенът е едно от разтенията, които помагат в борбата с рака и ракоподобните язви. Невен можем да открием в почти всяка градина. Височината която достига е от тридесет до шестдесет сантиметра, а цветовете му греят в ярко оранжево. В древността са разпознавали по цветчетата невен времето. Ако след седем часа сутринта все още са затворени, непременно ще вали още същия ден. Трябва да призная, че и баба ми така гадаеше за времето и всеки път познаваше. Точно заради това си е спечелил и името дъждовно цвете.

В медицината се употребява всяка една част от невена. Невен винаги се бере, когато слънцето е най-силно, тъй като тогава лечебните му свойства са най-силни. В неговия състав откриваме огромни количества каротин, ликопен, рубиксантин и цитраксантин, коио са виновни за оранжевия му цвят, както и за неговите слънцезащитни свойства. В кошничката му се съдържат плодови киселини, смоли и фитонциди, които имат силно антибактериално действие. Както споменахме по-горе, лечебни свойства имат и зелените му стебла и листа. В тях откриваме сапонини, които имат силно противовъзпалително действие. Общо взето – в това разтение има цяла аптека.

От древността, мехлемът от невен се използва за трудно заздравяващи рани, кожни заболявания и нередовна менструация. Днес той се използва като антибиотик срещу стрептококи и стафилококи, при възпалителни и гинекологични заболявания, разширени вени, в козметиката, при язва или гастрит.

Най-силно антибиотично действие има тинктурата от свежи стръкове. Тя се приготвя от шепа току-що откъснат невен и 200 мл. л. водка. Киснат се в плътно затворен буркан за две седмици и след това се прецеждат. Готовата тинктура се използва разредена с 1. ч. л. в една чаена чаша вода, както за вътрешно приложение при язви и гастрити, така и за промивки на рани, възпаление на очите, гаргара при гнойна ангина и болка в гърлото и други възпалителни, стоматологични заболявания.

При изгаряния, рани, белези, разширени вени и пигментни петна можем да си направим мехлем от невен. Той се приготвя от една шепа сушени стръкове и 100 гр. свинска мас. Запържваме билката за кратко в маста и я оставяме на престои за една нощ. Ако не разполагаме с мас, можем да заместим с кокосово малсо. На сутринта се загрява отново, прецеждаме през марля и наливаме в чист и сух буркан. Трябва да призная, че този мехлем мирише доста особено, но пък работи безотказно! Въпреки че текстурата му е мазна, тейства много добре и срещу акне.

Фенел. У нас популярен и под името резене, див копър или финокио. Този зеленчук е доста разпространен на запад и особено в италианската кухня. В България обаче, тепърва навлиза и не във всяка кухня се среща. Точно поради тази причина, решихме да му дадем малко светлина. Коренът, листата и семената се използват по цял свят за всевъзможни цели. Семената имат лек аромат, който много прилича на този на копъра, а коренът е сочен и хрупкав. Той може да се приготвя по много и различни начини, като задушен, варен, печен или пък да си го хапваме направо суров.

Ароматът на фенела е силен и анасонов. При консумацията им в суров вид, корените от фенел имат много силен и натрапчив аромат, която в повечето случаи направо отблъсква. Когато се сготви, текстурата му става мека, а анасоновият аромат много по-лек. Стеблото и листата на финокиото могат да се използват както самостоятелно, така и в комбинация с други зеленчуци. Листата от резене могат да бъдат използвани като подправка в почти всички яйчени и рибни ястия. Флорентинския фенел се използва в почти всички немски и италиански салати, където много добре се комбинира с цикория и авокадо. Той би могъл да се запече, бланшира или маринова. В италианската кухня, той се сервира и като отделно ястие. Пак в Италия, фенела се използва като подправка при свинското печено и пикантните колбаси. В английската кухня семената от финокио се използват във всички видове рибни ястия, както и при приготвянето на бульони. Семената се използват и като подправка в различни видове хляб и сладкиши. Дори джина, абсента и аквавита дължат аромата си именно на фенела.

Фенела сам по себе си е много полезен, тъй като благоприятства храносмилането. Той намалява спазмите в хранително-чревния тракт и помага при газове в стомаха и червата. Той е диуритик, облекчава болките в стомаха и смъква високата температура. Освен всичко това, той има и антисептично действие. В ренесансова Европа, фенелът се е считал за лекарство против надебеляване, тъй като той облекчава глада. В Пакистан и Индия се консумират печени семена от фенел след ядене, като диджестив и за освежаване на дъха.  Все още не сте опитали фенел? Време е!

Да се храните здравословно е едно от най-хубавите неща, които можете да направите за себе си и със сигурност е подаръкът за който тялото ви ще се отблагодари подобаващо. Не само, че ще бъдете в страхотна форма и ще изглеждате добре, но тонусът ви ще се покачи, ще станете по-енергични, здрави и със сигурност по-щастливи. Истината е обаче, че нутрициологията е сложна наука и когато решим да ограничим консумацията на нещо, трябва да имаме познанията с какво да го заместим.

Покрай цялата тази експанзия около полезните и неполезни храни, масово се прокламира, че яденето на месо е вредно и всички мазни храни биват изключени от менюто. Истината обаче е съвсем различна. Да, наистина според много учени, човекът по начало е създаден да бъде тревопасно животно. Но дори това да е така, човешкият организъм отдавна е еволюирал и определено днес се нуждае от месо. Или от промишлено количество ядки, ако решим да спрем консумацията на мазни храни. Да, така е, ядките не са единственият заместител, но е един от тях. Наистина, в месото има холестерол, но той бива лош и добър. Лошият създава плака по стените на артериите, но добрият я разгражда, намалявайки риска от сърдечни заболявания. Пример за такъв е този в съдържанието на зехтинът, с който е абсолютно препоръчително да замените олиото.

Птиче месо

В птичето месо, като пуешко и пилешко, са източник на протеин. Приемът на мазнини е много важен, тъй като именно те ни помагат да регулираме количествата калории, които приемаме.

Яйца

Субстанцията choline в яйцата превръща мазнините в чиста енергия. В съдържанието на витамини и минерали в една калория в яйцето е несравнимо с никоя храна. Благодарение на антиоксидантите в тях, ежедневната консумация на яйца ни предпазва от множество очни заболявания. А и въпреки мазнините, яйцата всъщност са много диетични, тъй като едно яйце на закуска ни дава много по-малко калории от колкото една мазна баница с боза, а ни засища по същия начин.

Свинско месо

Колкото и да е отричано, в действителност, свинското филе съдържа доста по-малко мазнини от колкото има в пилешките гърди. Проблемът е, че всички предпочитаме шунката и беконът, а там се помещават и лошия холестерол.

Телешко месо

Поради съдържанието на наситените мазнини, много хора избягват червеното месо, залагайки на риба и пилешко. Тези мазнини обаче са мононенаситени, а точно такива са и тези в зехтина. В телешкото има и доста ценни витамини и минерали като желязо, цинк и витамин В.

Масло

То се брои за категоричен враг на диетите. Трябва да вземем под внимание обаче, че мазнините в неговото съдържание са същите като тези в телешкото. Те помагат на тялото ни да усвои някои от приеманите зеленчуци. Без мазнини, усвояването на каротеноидите, витамин А, D, E и К става невъзможно.

Кокос

Всички обичаме кокоски. И на всички съвестта после ни гложди, че сме прекалили с тях, тъй като са невероятно вкусни. Ако не прекалим обаче, всичко е наред. В кокосът се съдържат доста наситени мазнини, които помагат в борбата  със сърдечните болести и проблеми. Петдесет процента от съдържанието на кососа е лауринова киселина, която увеличава добрия холестерол.

Бита сметана

Битата сметана наистина е много калорична и деветдесет процента от тях са мазнини. Половината от мазнините пък са наситени, което наистина е много, но не е чак толкова лошо. Само за протокола, в две лъжици бита сметана се съдържат петдесет и две калории, а толкова са нужни каквото и да готвим. Само в една лъжица майонеза се съдържат същото количество калории, но тези там са синтетични и изкуствени, докато в битата сметана са чисти, естествени и полезни животински мазнини. Тоест, ако ви се налага да избирате между майонеза и сметана, винаги изберете сметаната.

Сирене

То е изключително богато на протеини и мазнини, които спомагат за това да се заситим бързо, преди да сме изяли целия свят. Тоест, хапвайки си сирене, ние приемаме много по-малко калории, просто защото сме се наяли много по-бързо. Освен това, всички са полезни.

Напоследък доста се заговори за вредата от хлебната мая. Същото както при глутена, който бе тотално заклеймен, сега се случва и с маята. Нека изследваме всичко което към момента знаем.

Истината е, че маята е сравнително скорошен продукт, чието производство започва някъде по време на Втората Световна Война. До преди това се е използвал квас, с който трябва да признаем че хлябът става съвършено вкусен! Ако обаче не си поддържаме квас в хладилника постоянно, а не разполагаме със седмица да си развъждаме, маята е една доста добра негова алтернатива.

Учените изследват хипотезата, че попадайки в стомаха хлебна мая, активира процесите на ферментация и потиска естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт, нанасяйки вреди на организма. В резултат на ферментиралата мая в организма ни се развива дисбактериоза, хиповитаминоза, намалява имунитета и работоспособността, риска от диабет се повишава, вдига се холестерина, сърдечно-съдовата система дава фира или иначе казано, на чист човешки език – лоша работа. Твърди се клетките на маята убиват чувствителните и по-беззащитни клетки на организма, заради отделянето на отровни белтъчини. Като един истински троянски кон, маята първоначално е в храносмилателната ни система, а след това и в кръвта. Твърди се още, че злокачествените образувания, попаднали в среда на ферментираща хлебна мая, започват да растат в геометрическа прогресия, а ако се изолират от там, напълно изчезват. За капак на всичко, маята се прави от животински кости и от свински крака.

Всичко това е прекрасно, но правенето й от различни кости, крака и гнусотии отдавна не се практикува, тъй като клетките за хлебна мая се отглеждат върху меласа. Маята е остатък при производството на захар. Защо сме сигурни, че наистина го правят? Защото освен, че не е страшна, меласата е много по-евтина. Тоест, от използването на животински и човешки кокали няма ни най-малка необходимост.

Относно ферментиращата мая в организма ни – тя е част от нормалната микрофлора на здравия човек. В организма ни постоянно присъстват тридесет вида, без да предизвикват заболявания, а числото на клетки мая в червата варира от стотици до милиони в един грам. Освен това, освен чрез хляба, ние приемаме хлебна мая под какви ли не форми. Хапваме си я с други храни и напитки. Дрождите на хлебната мая се отделят на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите, кефира, сирената, кашкавалите, виното бирата и познайте – КВАС! С други думи, дори и да не ядем никога повече хляб замесен с мая, отърване от маята няма.

Ако все още се притеснявате от маята, знайте, че в следствие на термичната обработка, маята като мая изчезва. Тя се разпада на микроелементи и обогатява с тях хляба. Същото това важи за всички видове хляб, независимо дали са изпечени с или без мая, или с растителни закваски като хмелова основа, която се препоръчва да използвате вместо обикновената хлебна мая. Всичко това е прекрасно, но трябва да знаете, че същите тези дрожди, които се съдържат в маята за хляб са и в хмеловата закваска, което е абсолютно научно доказано още през 1937г. Факт е, че хмеловият хляб е много по-полезен от замесения с обикновена мая, тъй като той съдържа множество аминокиселини, въглероди, целулоза, витамини и минерали като манган, фосфор, желязо, калий, множество микроелементи като злато, кобалт и мед, участващи в образуването на дихателни ферменти. Хмеловият хляб предизвиква активно сокоотделяне, което подпомага храносмилането, а това подобрява процесите на преработка и усвояване на храната, а запекът изчезва завинаги. Веществата в този вид хляб защитават организма от стомашно чревни разстройства, те са общоукрепващи, противовъзпалителни, противоалергични и регенериращи. Хмеловият хляб запазва по-дълго мекотата си и не губи вкусовите си качества и при по-дълго съхранение.

Изхождайки от всичко това, смело заключвам, че хмеловият хляб е по-полезен, а не че този от мая е отровен!

Интересни неща за бирената и хранителната мая, които са много близки роднини на хлебната мая, може да прочетете в статията “Маята – хлебна, бирена и хранителна.”