Да се видим на СИХРЕ 2018

СИХРЕ – международно изложение за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване

Изложението предлага цялостен панорамен поглед над хорека сектора и неговото развитие и е ключова платформа за работа с професионалистите в областта на хотелското и ресторантско оборудване. Вече 18 години изложението предоставя разнообразие от продукти и услуги, които ежегодно привличат български и чуждестранни посетители – собственици и мениджъри на хотелски вериги, кетъринг компании, ресторанти, пицарии, кафета и клубове, директори на супер- и хипермаркети с топли точки, архитекти, дизайнери, проектанти, инвеститори, чиито интереси са насочени към сферата на туризма, заведенията за обществено хранене и услугите.

Рецептата на успеха за хотелския и ресторантьорски бизнес на изложба СИХРЕ включва тематично разделени зони за фирмите участници, както и атрактивни зони за демонстрации. В дните на изложението можете да намерите също така ценни решения за висока технологичност на обектите в туристическата и търговска сфера.

През четирите дни на изложението изложители и посетители постигат перфектния баланс между създаване на нови контакти, запознаване с тенденциите в развитието на хорека сектора и забавление в многобройните съпътстващи събития и демонстрации.

LAVA България е сред изложителите на СИХРЕ 2018, в зала 6, щанд А5.

РЕГИСТРАЦИЯ ЗА БЕЗПЛАТЕН ВХОД в изложението.

С попълването на формата се регистрирате за безплатен еднократен вход.
При успешна регистрация, на посочения от вас имейл, ще получите входна карта, която трябва да представите на входа на Интер Експо Център.
Онлайн регистрацията е активна до 23.59 ч на 6 ноември 2018 г

Очакваме Ви!

 

 

 

 

Как моят чугунен тиган ме научи да обичам себе си.

Не бях човек, който някога би поискал чугунен тиган. Току-що бях навършил 20 години. Типичната вечеря за мен беше купа с преварена паста. Покрита с доматен сос от консерва и поръсена с настърган пармезан от пакетче. Нито един нож, който притежавах, не беше достатъчно остър, за да накълца лук. Не, че знаех как да го направя правилно. Никой в ​семейство ми не беше притежавал, преди това, чугунен тиган. Нямах представа какво да правя или как да се грижа за него. Та аз имах проблем да се грижа достатъчно добре дори за самия себе си. Плюс това, дори не можех да вдигна това нещо с една ръка.

 

Бях прекарал голяма част от изминалата година, опитвайки се да преодолея хранителен проблем. Измъчваше ме още от гимназията и все се провалях. Беше лесно да се откажа от храната, когато кухнята ми е празна. Без продукти, които предпочитах и без подходящото оборудване, за да ги сготвя. Но знаех, че ако искам да се грижа за тялото си, първо трябва да се науча как да го храня, което означава, че трябва да се науча да готвя. Така че, след като го получих като коледен подарък, реших, че новият ми чугунен тиган ще ми помогне да направя точно това.

Бързо разбрах, че чугуненият тиган иска постоянна грижа и внимание. Това е най-изискващият съд за готвене, който някога съм притежавал. Пренебрегваш ли го прекалено дълго, прибираш ли го мокър, той със сигурност ще ръждяса. Изтъркаш ли го прекалено силно, ще изстържиш сизонирането, за което си отделил седмици и месеци печене на по една пържола. Да, този процес изисква известно търпение от ваша страна. Здравословният слой „подправки“ не се случва след първата, третата или осмата употреба на тигана. Това е постоянен процес, точно като възстановяването на нормалното функциониране на тялото.

Издънвах се многократно. Опитах се да изпържа яйца, преди тиганът да бъде подправен достатъчно добре, което завърши с бъркана, смотана яйчена маса. Случи се цял месец без да готвя в тигана, и осъзнах, че и аз бях на няколко седмици без да има парче протеин в чинията ми. Имаше моменти, когато го оставях да се накисва в сапунената вода в мивката за през нощта, прекалено мързелив, за да го почистя веднага след вечеря. Или да го измия така, че да изстържа слоя му подправки и да го лиша от от всичките му незалепващи свойства.

Постепенно научих как да се грижа за него. Колкото по-уверено се чувствах с готвенето, толкова повече вярвах, че бих могъл един ден, да поддържам себе си в добра форма. С течение на времето тиганът ставаше все по-добър, както и готвачът.

Първата рецепта, която приготвих в тигана, беше цяло печено пиле. След това изпробвах няколко ризото рецепти, в които използвах домашно приготвен бульон, който наскоро бях научил да правя от пилешки остатъци. Скоро вече използвах тигана си, за да запечатвам пилешките бутчета и свинските филета, преди да ги пъхна с тигана директно във фурната. Правех запържени свежи зеленчуци  и записаната от майка ми рецепта за овчарски пай. Всичко това в новият ми доверен съд за готвене.

Когато забелязвах петънца от ръжда по тигана, не се паникьосвах. Вече знаех, че след няколко изпичания с олио, моят тиган ще ми прости. Това ме караше да вярвам, че мога и аз да простя на себеси, че не се грижа добре за собственото си тяло.

Днес моят чугунен тиган живее на печката ми, деликатно напомнящ за целия напредък, който сме направили заедно. Години по-късно той все още ме държи отговорен. Когато забележа петънца от наченки на ръжда, това обикновено е знак, че трябва да забавя темпото и да обърна повече внимание на тигана – и на себе си. Сега планирането на менюто ми, готвенето в моят чугунен тиган и осигуряването на здравословното му поддържане, вече е част от ежеседмична ми програма за самоподдържане.

От както получих първия си чугунен тиган, колекцията ми от чугунени съдове се разрастна. Притежавам миниатюрен 16см тиган, в който напоследък си приготвям шакшука само за мен. Държа под око чугунения си грил тиган, който компенсира липсата на място за грил навън. Все още усъвършенствам рецептата за Dutch Baby и тази за царевичен хляб, в моя оригинален 22см скилет. Знам, че някой ден ще се получи. Кухненските ми шкафове вече са пълни с оборудване, което никога не съм допускал, че ще имам – кухненски робот, пасатор, машина за паста.  Но, моят чугунен тиган изисква най-много от мен и затова съм му безкрайно задължен.

 

Автор: 

Източник: bonappetit.com

Снимки: Lodge Cast Iron

Инструкции и грижа за чугунени съдове LODGE

Инструкциите за употреба и грижа на чугунени съдове LODGE, ще Ви помогнат да готвите за цял живот в тях

 

Почистване, само на ръка. Изсушете незабавно, дори преди първата употреба.

След всяко измиване и подсушаване, втривайте лек слой растително масло.

Колко масло? Достатъчно за възстановяване на блясъка, без повърхността да остава “лепкава”.

Защо? За да запазите чугуненият съд “Сезониран” (омаслен/подправен) и защитен от влага.

 

“СЕЗОНИРАНЕ”

Процесът “Сезониране” се извършва с растително масло, изпечено върху чугун при висока температура: не е химическо незалепващо покритие.

Сезонирането създава естествените свойства с лесно отлепване на храната. Колкото повече готвите, толкова по-добре става.

Тъй като създавате, поддържате и дори ремонтирате “сезонацията”, съдовете Ви могат да издържат над 100 години.

Химичното незалепващо покритие не може да бъде ремонтирано, което ограничава продължителността на живота му.

 

Нека готвенето започне!

Чугунените съдове Lodge могат да бъдат използвани с всички нагревателни уреди: индукционни, керамични, електрически и газови готварски плотове,

във фурната, на скарата или дори над лагерния огън. Не се използват в микровълнови фурни.

На стъклени или керамични готварски плотове, повдигайте чугунените съдове, никога не ги пързаляйте.

Съдовете Lodge за готвене са безопасни при високи температури. Използвайте метални, дървени или високотемпературни силиконови прибори.

Някои храни могат да залепнат за новите съдове (особено яйца). Използвайте малко допълнително олио или масло, върху добре загрят чугунен съд.

Киселинните храни като домати, боб и някои сосове могат да увредят сезонацията и трябва да се избягват до установяване на по-здрава сезонация.

Летият чугун рядко се нуждае от над средно загряване, когато е правилно предварително нагрят. Когато готвите при по-високи температури,

постепенно загрявайте до желаната температурата и добавете масло или олио непосредствено преди да добавите храната, за да предотвратите залепване.

Внимавайте, дръжките се нагорещяват. Използвайте силиконови ръкохватки или кухненски ръкавици. Използвайте подложки за защита на плотове от горещи съдове.

 

Почистване със сапун?

Ако използваният препарат или сапун за миене, не е твърде силен или абразивен, измийте със сапунена вода и веднага подсушете и омаслете.

Все пак знайте, че чугунените съдовете за готвене могат да достигнат 200°C за около 4 минути, а стават стерилни при 100°C,

затова не винаги е необходимо използването на препарати/сапун за миене.

Силните, абразивни препарати и метални четки (телени гъби) не се препоръчват, тъй като премахват сезонираният слой.

 

Ръжда ?! Без паника, не е развален.

Без защитният слой (сезониране), чугунът може да ръждяса.

Но е много лесно да се оправи. Изстържете ръждата, изплакнете, изсушете и омаслете с малко растително масло.

Ако проблемът продължава, ще трябва да отстраните напълно ръждата и да следвате инструкциите за повторно сезониране (по-долу).

 

Обновяване, ремонтиране.

Докато поддържате сезонацията, чугуненият съд ще бъде в добро състояние.

В даден момент, може да Ви се наложи сезониране на съдовете наново. Ако храната много залепва на повърхността или забележите наличие на ражда

или нехарактерно оцветяване, повторете процеса на сезониране:

* Измийте съдовете с гореща, сапунена вода и твърда четка. (Добре е да използвате препарат/сапун този път, защото се готвите да сезонирате наново).

* Изплакнете и изсушете напълно.

* Нанесете много тънко, равномерно покритие от растителна мазнина/масло, върху съдовете за готвене отвътре и отвън.

Твърде много нанасяне на мазнината/маслото ще доведе до лепкаво покритие.

* Поставете алуминиево фолио върху долната част на фурната (не директно на дъното), за да уловите стичащите се капки мазнина.

* Задайте температура на фурната около 180°C – 200°C.

* Поставете съдовете с дъното на горе в средната част на фурната.

* Печете съдовете за най-малко един час. След това изключете фурната и оставете съдовете да се охладят във фурната.

* Съхранявайте съдовете на сухо място.

* Повторете, ако е необходимо.

 

Малко полезни съвети!

Газовите пламъци не трябва да се разпростират отстрани на съдовете.

Препоръчва се, размерът на дъното да е равен с размера на нагревателната зона.

Не използвайте в микровълнови фурни.

При пържене с много мазнина, пълнете чугунените съдове само на 1/3 от капацитета им.

 

Чугунените съдове LODGE са произведени в USA

Чугунени съдове LODGE Чугунени тигани LODGE

 

За соса болонезе и въпроса “домати в чугун – да или не?”

Най-често използваният сос за лазаня и талиатели е болонезе. Всъщност с това име ще го срещнете във френската кухня, с него е известен и у нас. Истинският италиански сос има съвсем друго име – рагу по болонски.

Ragu Classico Bolognese

Оригиналната рецепта за рагу по болонски.

Автентичната, оригинална рецепта за сос Болонезе – Ragu Classico Bolognese е посочена от Accademia Italiana della Cucina, чиято основна цел е съхранението на италианското кулинарно богатство, съвместно с Търговската камара на Болоня. Тази рецепта включа лук, морков, говежда кайма, селъри, панчета – вид италиански свински бекон, мляко, бяло вино, домати или доматен концентрат, черен пипер и сол. В различни варианти, извън традиционната рецепта, към соса може да се добавят гъби, дафинов лист, босилек, мащерка, каймата може да бъде смес със свинско и т.н. Едно обаче е условието, което обединява всички рецепти и гарантира отличен вкус: сосът трябва да се приготвя бавно, поне два часа. Така се извличат и концентрират ароматите и вкуса на продуктите. Всичко става толкова прекрасно, че не е нужно никакво друго овкусяване, освен малко черен пипер и сол.

Талиатели със сос болонезе

В сезона на доматите, решихме да си приготвим сгъстен доматен сос. За да ни е под ръка винаги, когато ни потрябва в кухнята или решим да приготвим болонезе. В процеса на подготовката на доматения концентрат, някак се оформи интересно сравнително проучване. Наблюдавахме процеса на готвене на този високо киселинен продукт, в различни тенджери, върху индукционен и обикновен (керамичен) котлон.

На снимката: чугунената (зелена) и голямата стоманена тенджери се нагряват на индукционните котлони. Малките тенджерки са върху обикновени керамични котлони.

Домати в чугунена и в стоманена тенджера

Нямаше как да не забележим. Доматите в чугунената тенджера завряха значително по-рано от тези в другите тенджери. При еднакви “изходни условия”. Докато в течността в стоманените тенджерки едва се забелязваха признаци на завиране, тази в чугунената вече активно къкреше. Обяснението е само едно – чугуна се нагрява по-бързо при индукция.
Поради самата структура на чугуна, топлината се разпределя равномерно в целия му обем. Въпреки, че най-топлата точка си остава дъното, стените на съда също се нагряват. Ето защо изпаряването на водата от доматения сок в чугунената тенджера се случваше доста по-бързо. Така, доматеното пюре в чугуна водеше “с половин обиколка” пред този в стоманената.

В крайна сметка, доматите от всички тенджерки отидоха в чугунената и си къкриха там до готовност. Отделихме си малко количество за соса болонезе, а останалото “зазимихме” за следващо ползване. За по-любопитните споделям, че готвенето на домати в чугунената тенджера по никакъв начин не повреди вътрешността ù.

Но, да се върнем на автентичната рецепта за рагу по болонски.

Ето я и нея, преведена от страницата на Accademia Italiana della Cucina  :

 

Класическо рагу Болонезе

300 едро смляно тлъсто телешко  
150 г панчета 
50 г жълт морков
50 г целина, стъбло (селъри)
50 г кромид лук
300г доматено пюре
1/2 чаша сухо бяло вино
1/2 чаша пълномаслено прясно мляко
малко бульон, зехтин или масло, сол, черен пипер, половин чаша каймак (по желание)

В тигана се разтопява панчета-та, предварително нарязана и накълцана. Прибавят се дребно нарязаните и накълцани зеленчуци. Добавя се смляното месо и се запържва, като се разбърква. Слагат се виното и доматената салца, размита в малко бульон. Оставя се да къкри около два часа, като от време на време се добавя по малко от млякото и се подправя със сол и черен пипер.
Незадължително, но препоръчително е накрая да се добави каймака на един литър сварено мляко.

Ragù alla bolognese

 

Да ви е сладко!

За Тиганите от Въглеродна Стомана

Необходим ви е нов набор от съдове за готвене? Ако е така, може би ще пожелаете да продължите да четете, за да научите малко повече за опциите, с които все още не сте запознати. Имам предвид съдовете за готвене от въглеродна или още “черна” стомана.

Mauviel 1830
Mauviel 1830, тигани M’Steel

Подобно на чугуна, въглеродната стомана се състои от желязо и въглерод. Има сходни свойства, но и достатъчно разлики, така че за вас може да се окаже по-привлекателен вариант, особено ако търсите нещо по-леко и по-бързо реагиращо на промяна в температурата.

Теглото

Най-очевидната разлика между въглеродната стомана и чугуна е теглото. Ако някога изобщо сте вдигали чугунена тенджера, то знаете колко тежък е този материал. Тиганите не са кой знае колко по-леки.

Mauviel-Pan-640
Mauviel 1830, M’Steel

Причината за голямата тежина е, че желязото е доста крехък материал, така че за да е издръжлив съда, трябва да се отлее в по-дебел слой. При въглеродната стомана няма такъв проблем, затова повечето тигани, направени от този метал са значително по-леки. Все пак, сред тях има няколко възможни дебелини, съответно различни по тежест съдове. Въглеродна стомана, използвана за изработка на съдове за готвене 2 мм или 3 мм. Тези, които са 3 мм са по-тежки и се доближават до теглото на чугуна.

Време на реакция

Дебелината има значение и за някои други характеристики, освен теглото на съда. Именно дебелината е онова, което прави бавно готвенето в чугун, докато въглеродната стомана не е толкова добра в това отношение.
От друга страна, по-тънкия материал от въглеродна стомана означава, че тя се нагрява по-бързо. Освен това, поради същата причина, стоманата е много по-чувствителна към промени в температурата. Ако гответе в чугунен тиган и решавате, че топлината е малко висока, то ще ви отнеме доста време, относително казано, за самия тиган, за да се охлади до температурата, която трябва.

41vxN9SQg2L

Това не е проблем за тигана от въглеродна стомана, който е по-тънък и с по-малка маса. Също така, и двата съда от тези видове материали работят много добре на по-новите индукционни котлони, които наскоро станаха много популярни.

Визия

На края наистина забележимата разлика във визията. Всеки различава тежкия и грубоват вид на чугунения тиган.  Този от въглеродната стомана е на противоположния полюс – гладък и лъскав, поне докато е все още нов, блестящ и красив. С времето и ползването почернява, особено от вътрешната страна, където се натрупва слой от мазнина.

И двата вида тигани трябва да се омаслят преди първата им употреба. Правилното им третиране с мазнина, ги превръщат в такива с не залепващо покритие, подобно на всеки тефлонов тиган, но далеч по-безопасни за употреба.

 

Mauviel 1830
Mauviel 1830 след омазняване

Чувал съм, че е необходимо повече време, за да се създаде необходимата степен на омасляване на чугунения тиган, в сравнение с такъв от въглеродна стомана, но тъй като нямам информация за това от първа ръка, не мога да потвърдя истинността на това твърдение. В някои форуми, които посещавам, стигнах до твърдения, че докато времето за достигане на добър слой, осигуряващ не залепването при чугуна е по-дълго, то този слой веднъж получен е доста по-устойчив.

Така, че има своите плюсове и минуси при използването на въглеродна стомана, но въпреки това тези съдове са доста добра възможност, която си струва да обмислите. Особено за уок тигани или такива за креп, там където наистина се нуждаете от по-добър контрол на температурата, и ако тежестта на чугунения тиган е проблем за вас, то този от въглеродна стомана е отличен избор. Все пак не забравяйте, че не е добра идея да го ползвате с нещо киселинно, като примерно доматен сос или вино, тъй като тези тигани реагират с киселините и храната ви ще придобие метален вкус.

Carbon_steel_2

Кои са производителите?

Ако се оглеждате за тиган от въглеродна стомана, който да добавите към посудата в кухнята си, то вероятно се чудите кой производител да изберете. Кой е най-добрият?

Е, отговорът може да ви изненада.

За разлика от останалите типове съдове за готвене (визирам тези от неръждаема стомана, където разликата в качество и съответно цена е доста съществена), въглеродната стомана си е въглеродна стомана. Всички такива тигани се произвеждат по един и същ начин.

Значи всичко се свежда до репутацията и цената.

Изглежда всички най-качествени, топ гастроном принадлежности идват от Франция. Предполагам, това се дължи на популярността на френската кухня по света и защото френската любовна афера с храната, датира от векове, не е изненадващо, че точно те правят най-добрите съдове за готвене в света. Като например Mauviel 1830

Това важи особено, ако сте решили да инвестирате в някой наистина красив, направен да бъде вечен, съд от въглеродна стомана.

Изглежда всеки сериозен готвач, който познавам има поне един такъв тиган в кухнята си и има защо. В тях готвят яйца като мечта, правят невероятни запечени сирена, пекат стекове до съвършенство.

И ето, че се решихте. Тиганът от въглеродната стомана е отлична опция за кухнята, дори и преди да не се е мяркал в полезрението ви.

Източник: foodal.com

Bocuse d’Or – кулинарните оскари

Кулинарните състезания притежават особена притегателна сила, способна да обсеби мислите и вдъхнови всеки един, имащ специално отношение към храната, приготвянето и презентирането. Определено най-голямият и престижен в световен план кулинарен конкурс е Bocuse d’Or, наричан още “Кулинарните оскари”, но не само заради наградата – статуетка, много напомняща тази  от филмовите награди „Оскар“.

l_9717_bocuse-d-or
Статуетките Bocuse d’Or

През януари 1987 г., Paul Bocuse създава Bocuse d’Or – революционен кулинарен конкурс. Прилагайки принципите на големите спортни събития, той представя истинско шоу с акцент върху готвенето и готвачите, което се провежда в рамките на Международния салон за ресторантьорство, хотелиерство и обществено хранене Sirha в Лион, Франция.

Идеята: да събере заедно 24 млади готвачи от цял свят, които са сред най-обещаващите таланти на своето поколение, за да приготвят превъзходни ястия в рамките на 5 часа и 35 минути, на живо, пред ентусиазираната публика.  Жури, съставено от най-видните готвачи на планетата решава кой е най-добрият между тях.

actu_422_vignette
Спечелилите Bocus d’Or
geranium001ny-1-692x1024
Rasmus Kofoed

Днес Бокюз д’Ор далеч не е само кулинарно състезание, а шоу, което се радва на голям интересМного талантливи готвачи са направили своето име от спечелването на конкурса, като спечелилият Bocuse d’Or 2011 г., датски готвач Rasmus Kofoed – ресторант  Geranium (Копенхаген), който последователно печели бронзов Bocuse, сребърен Bocuse и златен Bocuse.

20 години след създаването си, изправени пред нарастващия брой държави, които искат да вземат участие в престижния конкурс Bocuse d’Or, през 2007 г. е въведена концепцията за конкурси за предварителен подбор, чрез въвеждане на континенталните събития Бокюз д’Ор Европа, Бокюз д’Ор Латинска Америка и Бокюз д‘Ор Азия, която стана Бокюз д’Ор Азия-Пасифик през 2014 г. и сега включва и Австралия.

image-event_c98e6ffd8d10017c0c2b52fe737cecb82844cd3b
Selection Europe 2016

Тези конкурси са реални континентални финали и имат за цел да определят представители на 24-те държави, които ще достигнат до престижния финал.  Наградата Bocuse d’Or се дава на големия финален конкурс, който се провежда на всеки две години през януари, по време Sirha в Лион, Франция.  Днес като част от Бокюз д’Ор се провеждат приблизително 60 национални и континентални издания на конкурса в рамките на този 2-годишен период. Всички те водят до кулминацията на Златния Бокюз – финалите в Лион.

69c85c9cdd72996940f71ebd7e6e9047744e1f18
Пол Бокюз сред победителите на Бокюз д’Ор в Лион, Франция.

Освен, че е най-известният френски майстор-готвач, Пол Бокюз е сочен и за най-знаменития жив готвач в света. Французинът произхожда от фамилия, управлявала ресторанти от 1767г., което отчасти обяснява иновативните му подходи към храната и високото качество на ресторантите му.

Frankreich, Region Rhone – Alpes, Collonges bei Lyon, Restaurant Paul Bocuse, Kochpapst Paul Bocuse, 1.9.2008 France, region Rhone – Alpes, Collonges near Lyon, Restaurant Paul Bocuse, Europa, Europe, Rhône, Tourismus, tourism, Saône, Saone, Gastronomie, Kulinarik, Kueche, Koch, chef, Michelin, Luxus, luxury, Kuechenpapst, Spitzenkoch, Spitzenkueche, Spitzengastronomie
Пол Бокюз

Най-голямо признание от кулинарния свят и редица награди той печели след отварянето през 1965г. на ресторанта му в близост до Лион – L’Auberge du Pont de Collonges, който бива удостоен с три звезди на „Гид Мишлен“. Безспорно Бокюз е допринесъл много за френската кулинария и пряко, и косвено. Той е имал много ученици, значителна част от които са се превърнали в известни готвачи.

paul-bocuse-lauberge-du-pont-de-collonges_photo21
L’Auberge du Pont de Collonges

Пол Бокюз е носител на множество награди. Той е първият майстор-готвач, който някога е бил награждаван с ордена на Почетния легион от френския президент. На 30-и март 2011 г. престижната американска кулинарна школа Culinary Institute of America (CIA) го отличи с наградата „Майстор-готвач на века“. По думите на президента на CIA – Тим Раян, именно Бокюз е човекът, извел готвачите от анонимността на техните кухни, ставайки първата звезда-готвач в съвременната епоха.

Името на Бокюз се свързва и с осъществяването на втора Френска революция, но този път в готвенето. През 60-те и 70-те години Бокюз оглавил движението, известно като „Новата кухня“ (“Nouvelle cuisine”) и залагащо на експериментаторския подход и отдаващо по-голямо значение на съставките и начина на поднасяне. Ястията от „новата кухня“ са по-леки и не толкова пищни, като в същото време в тях са вложени пресни и висококачествени продукти.

zx620y348r_2648610
Шеф Антонио Иванов, Bocus d’Or 2016

Основен спонсор на състезанието Bocuse d’Or е Mauviel 1830.

LAVA България има удоволствието да бъде представител на Mauviel 1830 за България. Разгледайте и купете уникалните медни съдове от колекцията M’Heritage на Mauviel в магазина ни shop.lavabg.eu.

Източник: bocusedor.com

Качествените прибори за хранене страдат ли от ръжда?

mamba2
Hisar Mamba – Studio line

Защо по моите прибори, от неръждаема стомана 18/10 се забелязват малки дупчици, петънца и ръжда? Как да избегна това? Не трябва ли стоманата 18/10 да е устойчива на ръжда?

Когато стане дума за неръждаемата стомана, която обикновено се използва при изработката на прибори за хранене, бъдете убедени, че тази която е 18/10 е възможно най-добрата от добрите възможности. Сплавта 18/10, съдържа 18% хром и 10% никел. Колкото повече е съдържанието на никел, толкова стоманата е по-устойчива на корозия и ръжда.  Високият процент никел, осигуряващ и висока устойчивост срещу корозия, петна и ръжда, обаче, не е абсолютна гаранция, че те няма да се появят. Това зависи в голяма степен от начина, по който се грижите за своите прибори от стомана 18/10. Но, бъдете сигурни, че купувайки прибори 18/10, а не 18/8 или 18/0, вие сте изпълнили първото условие, за да си осигурите възможно високо качество и устойчивост.

Mercury Art of Dining
Mercury – Exclusive line Hisar

В комплекта за хранене от неръждаема стомана, най-податлив на корозия е ножът. Това се дължи на факта, че острието на ножовете се изработват от стомана, която има по-високо съдържание на въглерод, което го прави по-твърдо и стабилно, в сравнение с такова, от стомана в която липсва въглерод. Това прави ножовете по-податливи на ръжда и петна, в сравнение с останалите прибори за хранене в комплекта. Ако внимателно разгледате приборите за хранене, ще забележите че именно остриетата на ножовете са предимно засегнати от петънцата на ръжда.

Nova Art of Dining3
Nova -Studio line Hisar

Има няколко неща, които могат да причинят поява на ръжда по приборите от неръждаема стомана. С течение на времето, миещите препарати в съдомиялната машина могат да предизвикат поява на петна. Когато приборите са оставени замърсени в мивката или в съдомиялната, отлагайки миенето им за следващият ден, киселината от хранителните остатъци, може да бъде причина за корозия на повърхността и поява на петна. Това се случва и когато приборите не са подсушени след измиване, а са оставени да изсъхнат на въздуха.

xlarge5-41210Как да предотвратите появата на петна и да запазите блясъка на вашите прибори за храна? Препоръчваме да ги миете на ръка, като след това ги подсушавате от капките вода. Въпреки, че изисква повече време и труд, това ще запази скъпият ви комплект прибори в отлично състояние години наред. Добре е да съхранявате приборите отделно или в кутията, в която сте ги закупили. Това ще намали риска да се надраскат или повредят от евентуално търкане с други прибори при ежедневната им употреба.

 

Защо стомана 18/10 е по-добър избор за прибори за официална вечеря от сребърните такива? Блестящата повърхност, теглото и красотата на 18/10 качество стомана я прави отличен избор за официалната ви трапеза, защото тези прибори са много по-лесни за почистване и грижа, в сравнение със сребърните. Среброто изисква почистване със специална полираща паста, за да отстраните дори и съвсем малките отпечатъци от пръсти, които така лесно се появяват. Тези прибори трябва и да се съхраняват правилно, за да се избегне нова поява на петна и да остане бляскава повърхността им. В забързаният начин на живот, качествените прибори от неръждаема стомана са много често предпочитани пред лукса на сребърните.

Milano Art of Dining
Milano – Exclusive line Hisar

Комплектите прибори от хром-никеловата стомана 18/10 са обикновено по-скъпи от тези, които са 18/8 или 18/0, но качеството им е очевидно и дори осезаемо забележимо като усещане и визия. По-голямата тежест на тези прибори допринася за техния добър баланс, което ги прави удобни за употреба, но и добавя елегантност в трапезата ви.

Комплектите прибори от снимките в статията можете да закупите от нашия онлайн магазин shop.lavabg.eu

 

Източник: housewares.about.com

Мишлен – приказка за пътувания и звездни ресторанти

Когато през 1900 година в Париж Andre Jules Michelin публикува за първи път пътеводителя Мишлен едва ли е предполагал, че стотина години по-късно той ще се превърне в емблематичен начин на оценяване на най-добрите в световен мащаб ресторанти и техните готвачи.

Мишлен гайд от 1900 година. Червена корица.
Michelin Guide 1900

Историята на кулинарният пътеводител звучи като приказка: двамата братя Мишлен развиват техния бизнес с продажба на автомобилни гуми от самата зора на тази индустрия в Европа и както можете да си представите, по това време търговията се е движела основно от търговски пътници, които са обикаляли от град на град, за да предлагат своите продукти. Те пътували със седмици, убеждавайки малкото собственици на това чудо на техниката автомобила и обяснявали необходимостта да купят качествени гуми. По време на тези пътувания, те си записвали в кой ресторант е най-вкусно, къде сервитьорът не лъже и е любезен, къде виното е по-хубаво и си ги отбелязвали с звездички. Когато си сменяли маршрутите, по които пътували си разменяли малките книжки, в които записвали тази информация, за да може новият търговец да се ориентира по лесно къде да обядва и къде да пренощува, а той от своя страна допълвал нови и нови места.

Стара снимка на магазин за гуми Мишлен в България
Мишлен – автомобилни гуми.

През тези години във Франция имало едва 3 000 автомобила, всяко излизане на път е било малко предизвикателство и не винаги завършвало в плануваната крайна дестинация, поради всякакви проблеми от техническо естество, които спохождали шофьорите. Това била и причината братя Мишлен да опишат в една малка книжка всякаква полезна за онова време информация, която би им помогнала на път, като например, кой път е павиран, къде има сервиз или бензиностанция, къде може да ти сменят гумите и успоредно с това къде могат да пренощуват и да се нахранят, ако и това им се наложи, пътувайки из страната. Така се появил и първият пътеводител на Мишлен, първоначално се предлагал безплатно, но от 1920 година започнал да се продава. А за първи път през 1923 година се появява и отделна секция “Ресторанти”, с което се поставя началото на така коментираната и до днес класация.

Червен Мишлен гайд от 1923 г.
Michelin Guide 1923

Три години по късно се появява и оценяването на всяко заведение със звезди, заимствано от търговските пътници, като са маркирали срещу адреса на ресторанта звездички според тяхната оценка. Първоначално малкото книжле било синьо на цвят, но от 1931 за почва да се издава с червени корици и остава така и до ден днешен, с което си спечелва прозвището “червеният гид”.

Много е интересен начинът, по които става самото оценяване на заведенията. Специално обучени инспектори под прикритие посещават и оценяват местата за хранене по различни критерии. Най-добрите от тях се сдобиват със специалната звезда. Максималният брой звезди, които Мишлен присъжда, са три, но с такъв брой могат да се похвалят много малко сред най-добрите ресторанти в света. Повечето включени в пътеводителя заведения нямат дори и по една звезда.

Оригинална снимка на Мишлен човечето под формата на реклама
Според Мишлен, една звезда е маркер за ресторант сметнат за “отличен”, две звезди предполагат че “си струва да се отклониш от пътя”, а три звезди означава “изключителен ресторант”, за който си заслужава да планираш отделно пътуване. Оценяването се извършва единствено и само на храната, която се сервира. Абсолютно никакво значение няма обстановката и интериорът на заведението, иначе казано, може да са инвестирани милиони в един ресторант и той никога да не получи желаното призвание. Скорошен пример за това, е случай през 2009 със закусвалня в Хонг Конг /Tim Ho Wan/, предлагаща ястия струващи около долар получава първата си звезда Мишлен

Мишлен гайд 1898 - 1920 г. корици на изданието
Michelin Guide 1898-1920

Самото оценяване се прави от анонимни инспектори, които изказват своето професионално мнение спрямо пет критерия: “качество на продуктите”, “майсторство във вкуса и приготвянето”, “личен почерк на кухнята”, “съотношение на цена/качество” cи “постоянство в качеството”. Звездите на на Мишлен са изключително трудни за получаване и мечтани от собствениците на ресторанти, както и от техните готвачи, но още по-трудно е тяхното запазване.

Gusteau
Ratatouille, Chef Gusteau

През 2003 г. 52-годишния шеф готвач Бернар Лоазо се самоубива поради неоснователни слухове за лишаване на неговия три звезден ресторант с от една от звездите му. По-късно създателите на анимационният филм “Рататуй” дават душа на своя герой Огюст Густо, използвайки тази трагична история.  Друг факт е, че когато на един от ресторантите на известния британски шеф Гордън Рамзи са отнети две звезди от три такива, той се разплакал, споделяйки че чувството е сякаш те напуска любима жена.

Мишлен гайд, издания в червено
Micheline Guide

Мишлен не е само отличие от висока класа кулинария, днес тази класация предопределя лайфстайл и се наслаждава на изключително отбрана публика и много заслужени аплодисменти. А призванието отличава най-добрите в бранша.  Въпреки това, редица световно признати с класата си шеф готвачи не се стремят към звезда Мишлен, дори връщат присъдена им такава, имайки своите основателни причини.

Източници:

webstage.bg

vanityfair.com