За да ни се получи ястието, най-напред трябва да нарежем свинското месо на филийки с дебелина от два сантиметра. Трябва да ни се получи като пеперуда. Тоест, да не е разрязано до долу месото, а да е разлистено на две части. Осоляваме от всички страни и оставяме настрани. През това време смесваме майонезата с горчицата, черния пипер, розмарина и счукания на кашица чесън. С получената смес намазваме хубаво филето. След това, върху разлистеното филе се реди бекон. На следващото гъби, после лук и така до края, докато свършат филетата. Трябва да са ни се получили нещо като страници на книга, като между всяка страница има сложено по нещо. Получилото се увива във фолио и се слага в хладилника за денонощие, за да се маринова. На следващия ден, без да развиваме месото го поставяме в тавичка и печем на двеста градуса за около два часа. След това отваряме отгоре фолиото, за да се запече месото и да хване хрупкава коричка.
Тъй като сме ден преди Коледа, а наградите вече официално пътуват към своите нови собственици, с екипа на LAVA България решихме да посветим днешната публикация на българските коледни обреди и обичаи.
В нашите традиции по Коледа се съчетават множество елементи от гръцката и римската култура, езичеството и христянството. Коледните празници започват още от 20 декември – Игнажден, когато Божията майка се е “замъчила”. Народът счита този ден и за начало на новата година, тъй като от него дните започват да растат. Смята се, че какъвто човек влезе в къщата, такава ще бъде и цялата година. Гостът влиза с думите “Да ви е честита Младата година!” и му се отговаря с “Амин! Дай Боже.”.
LAVA България
Рождество Христово е един от най-големите християнски празници, като в основата му е раждането на спасителя Христос. В езическите времена, по същото време на годината се е чествало раждането на Слънцето, а в началото на нашата ера, по римско време е бил популярен празникът Календе на който са се пренасяли жертви, играели са се игри и са се разменяли дарове. Този празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи. Подобен новогодишен празник на този на римските календи са имали и славяните, който е бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богати магически, драматични ритуали, чиито остатъци се ползват и до днес в нашите Коледни обреди.
LAVA България
Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. Разглеждано от чисто фонетична гледна точка, каледни в българския е станало Коледа, за което е спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола “коля”, тъй като на празника се коли прасе.
Самото празнуване започва на 24-ти и завършва на 26-ти декември, като стартира с Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер), след това Голяма Коледа, Божич и накрая 26-ти, което е празникът на най-близките на Младенеца.
На 25-ти сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга, коледарка и обикаля да суровака, тропайки по вратите и викайки “Бог се роди, Коледо!”. Домакините ги даряват с кравайчета. Преди обед на същия този ден се коли и шопарът, който си е угояван цяла година за Коледа. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник, който е от крушово или дъбово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж и с него се поддържа огъня цяла нощ. Когато дървото се внася, мъжът трябва да попита “Славите ли Млада Бога?”, а жените отговарят “Славим, славим, добре дошъл”. Накрая мъжът добавя :Аз вкъщи и Бога с мене!”. В дървото трябва да има повъртяна дупка в която да се запалят зехтин с восък и тамян. След това се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището, а жените пеят.
LAVA България
Самата трапеза е тържествена и на нея задължително трябва да присъстват обредни хлябове, като брашното за тях е сято през три сита и е замесено с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел. Ястията са постни.
Когато стане време за вечеря, всички се изправят и най-възрастния прикадява масата три пъти. Стопаните на къщата, мъжът и жената, вдигат високо най-големия хляб и го разчупват, като първото парче е за умрелите и се поставя пред иконата на Богородица. Всеки член на семейството си отчупва парче и по големината му се съди за късмета. Първият залък се запазва, като момите го слагат под възглавницата за да видят в съня си за кого ще се омъжат. След като вече всички са седнали, никой не може да става. Ако нещо е необходимо да се донесе го носи най-старият мъж, приведен, за да са приведени житата.
Същата тази вечер започва и коледуването в полунощ. Още от Игнажден, коледарите са избрали своя станеник (водач). Коледарите се състоят от млади мъже, които пеят коледарски песни и благословии. В групата задължително трябва да има трохобер (той събира краваите), магаре (той носи месото и сланината) и коте (мяукащо момче в знак, че му се яде блажничко). След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и поднася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават, като отмъкват вратника на двора.
LAVA България
На Божич, стопанинът излиза в градината с брадва в ръце и заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод, а на обяд идва ред на печеното свинско месо.
Рождество Христово е един от най-любимите празници на млади и стари. Преизпълнен е с вкусни аромати, тържественост, тайнствени обреди и ритуали, гадания, хубави песни, благословии и подаръци. Всичко това е израз на вечната човешка жажда за щастие и надежда за здраве, благоденствие и просперитет.
Олиото се смесва с една супена лъжица мас в подходящ съд, загрят на котлона. Запържваме в мазнината предварително нарязания на ситно лук. Настъргваме моркова и също го добавяме. След това нарязваме на ситно пилешкото месо и го запържваме при останалите продукти за кратко. Накрая се слага и измития ориз, разбъркваме, овкусяваме със сол, къри, черен пипер, червен пипер и чубрица, наливаме чаша и половина вода и се оставя на тих огън, докато ориза поеме водата. Сваляме от котлона и разбъркваме със стафидите за празничен привкус. Зелевите листа се почистват от големите жили. Върху всеки лист поставяме по една супена лъжица плънка и навиваме на руло. На дъното в чугунен или глинен съд се нарязва останалото кисело зеле. Отгоре нареждаме сармите, поръсваме с олио, тук – там със свинска мас и червен пипер. Сипваме 2 ч. ч. гореща вода, затваряме с капака и поставяме съда в студена фурна на най-долното ниво. Пече се в умерена фурна на 180 градуса около 2 ч. до готовност. Сервираме с люта чушка и чаша червено вино.
Някои си имат огнище и горят бъдник, а други си нямат и правят коледно пънче за след 00:00ч., когато е позволено вече да се блажим. Ето и самата рецепта, която ни бе изпратена от Светла Иванова.
Най-напред загряваме фурната на 170 градуса. Застиламе подходяща правоъгълна тава с хартия за печене, а след това я намазваме с малко разтопено масло. Брашното, какаото и бакпулверът се пресяват заедно. След това разбиваме жълтъците със захарта, докато сместа побелее. Редуваме мляко и брашнена смес, като разбъркваме много добре – за предпочитане с миксера. Разбиваме белтъците на сняг и ги добавяме постепенно към тестото, като разбъркваме в една и съща посока с шпатула. Изсипваме в подготвената тава и печем 10-15 минути. Намокряме с вода подходяща тензухена кърпа и отцеждаме хубаво. Разстила се върху плота, а опечения блат обръщаме върху кърпата. Отстраняваме хартията за печене, а блатът се навива на руло, заедно с влажната кърпа. Оставяме да постои така около 30 минути, като през това време приготвяме пълнежа.
LAVA България
В подходяща тенджерка смесваме кондензираното мляко, жълтъците и брашното. Слагат се да заврят, като бъркаме непрестанно. Кремът се вари около 12 минути. Сваляме от огъня и добавяме кокосът, орехите и ванилията. Разбъркваме добре с шпатулата и оставяме да се охлади, докато се използва. Развиваме внимателно блата и го намазваме с половината крем. Завиваме пак на руло, а от края му се отрязва едно парче по диагонал. Поставяме върху подноса за сервиране, като малкото парче се поставя до голямото, така че да наподобява клонче. След това, оформеното дърво се намазва с останалия крем.
LAVA България
Време е за глазурата. Отново в подходяща тенджерка се смесват сметаната, маслото и нарязания на малки парченца шоколад. Оставят се на среден огън, докато се разтопят и стане гладка. Махаме от котлона и се оставя да изстине и стегне в хладилника. С шоколадовия крем се намазва рулото, а с вилицата правим резки по дължината на рулото, за да заприлича на кора на дърво.
В подходяща купа, разбиваме яйцата (първо белтъците и после жълтъците), заедно със захарта. Добавяме киселото мляко. В него трябва предварително да сме разбили содата за хляб. След това към сместа изсипваме и разтопената мас, ванилия, настърганата лимонена кора, канелата, джинджифила и амонячната сода. Тези подправки, освен че правят курабиите празнични, но и им придават страхотен вкус и аромат. Пресяваме брашното върху плота за месене и си правим по средата кладенче. В кладенчето изсипваме течните съставки и си замесваме средно меко тесто. След като тестото е готово, късайки от него си оформяме малки топчета, които сплескваме с длани на питка. Поставяме парче локум в средата и отново оформяме на топче, така че локумът да бъде изцяло прегърнат от тестото. Всяко топче се топи в разбит белтък и се овалва в смес от смлени орехи с две супени лъжици захар. Нареждат се в намаслена тавичка или върху предварително застлана с хартия за печене тава и поставяме в загрята на 180 градуса фурна за около 25 минути.
Коледа без погача няма как да мине. В нашето семейство и без тиквеник. Всяка година се правят едни и същи, като рецептите за тях ги е предала пра-баба ми на баба, баба ми на мама, а мама ще ги предаде на мен (за погачата. Тиквеника вече й го откраднах от вълшебната тетрадка). Тази година, понеже всяка мама приготвя питката, докато аз се суетя покрай сармите и баклавата, била решила да й променя формата, като разбира се направи предварителен тест на това как ще изглежда. Еми изглеждаше разкошно, със сигурност по-богато украсена от традиционната ни питка, ама не беше моята Коледна питка. Аз съм си човек на традициите, а въпросния хляб, заедно с тиквената баница, правят Коледата ми Коледа и някак да промениш формата им е равнозначно на това да ми убиеш празника. След малка телефонна тирада, решихме, че нищо няма да им се променя и тази година, а за реванш изнудих мама за рецептата, която ще ви споделя сега. Прикачената снимка е от миналогодишната ни Коледна трапеза, преди да дойдат гостите.
Продукти за Коледна погача:
LAVA България
500 гр. брашно + още 100 – 150 за месене и разточване
3 яйца
2 с. л. мед
1/2 с. л. лимонов сок
1/2 ч. л. сол
250 мл. л. топло прясно мляко
100 гр. краве масло
20 гр. прясна мая
За намазване:
1 жълтък
2 с. л. прясно мляко
сусам
Рецепта за Коледна погача:
Маята и захарта трябва да разтворим в 100 мл. л. топло прясно мляко. След това се покрива и оставяме на топло да шупне за около 10 минути. В голяма купа трябва да пресеем брашното заедно със солта. В средата се прави кладенче и в него прибавяме предварително разбитите яйца (без единия жълтък. Той е за намазване.), останалото топло мляко, олиото, лимоновия сок и втасалата мая. Тестото се меси, докато започне да се отделя от стените на купата. След това се вади от нея и поставяме върху леко набрашнена повърхност и се меси до получаване на меко, еластично тесто. Теглим му един бой – удряме 100 пъти в плота и оставяме в намазнена купа. Покриваме с кърпа и оставяме на топло да втаса, докато удвои обема си. Това се случва след около час.
Вече втасалото тесто се прехвърля върху набрашнена повърхност, разделяме го на две равни части, а всяка една от тях на още четири. Трябва да ни се получат общо осем части. Всяка една разточваме на кора с дебелина между три и пет милиметра и мажем с разтопено масло. Събираме една върху друга четири кори и завиваме заедно на руло. По същия начин се процедира и с останалото тесто. Трябва да получим общо две четирипластови рула. Всяко едно руло се нарязва на триъгълни парчета. В средата на предварително намазнената тава се поставят изрязаните краища на рулата, а около тях се подреждат нарязаните триъгълници. След като сме наредили погачата, покриваме с кърпа и оставяме да втаса на топло за около 40 – 50 минути. Намазваме я с разбит в две супени лъжици прясно мляко жълтък и поръсваме със сусам. Пече се за 30 минути на 160-180 градуса. Готовата погача се маже с масло, покриваме с кърпа и оставяме да почине за 10-15 минути.
Шест дни до Коледа. Вече навсякъде ухае на коледни сладки и точно поради тази причнина, днес ще Ви дадем няколко предложения за направата на такива.
Първи тип коледни сладки:
Меденки
Продукти:
2 яйца
1 ч. ч. олио
1 ч. ч. пудра захар
1 каф. ч. мед
1 ч. л. сода бикарбонат
1 ч. л. канела
1/2 кг. брашно
конфитюр за слепване
За шоколадова глазура:
100 гр. шоколад
1 ч. л. масло
Рецепта:
Най-напред, за приготвянето на перфектните коледни сладки е необходимо да си разбием яйцата (първо белтъците и после жълтъците) заедно с олиото. След това се добавят пудрата захар и меда, като се разбива непрекъснато с миксера. Брашното се пресява заедно със содата и канелата и се добавя в малки количества към яйчената смес. Докато сместа е рядка се бърка с миксера, но след като тестото стане достатъчно гъсто се вади от купата и се меси на ръка. Добавя се брашно, докато тестото не спре да ни залепва по ръцете, като твърдостта е средна.
Готовото тесто се оформя на топчета с големината на маслина или пък се разточва на плота лист с дебелина около половин сантиметър и вкарваме формичките за курабийки в употреба. Застиламе с хартия за печене подходяща тава и подреждаме сладките върху нея. Фурната трябва да е предварително загрята на 180 градуса и се пекат, докато леко порозовеят. След като меденките са готови, еднаквите се слепват помежду си с конфитюр и ги намазваме с шоколадовата глазура, приготвена от разтопения шоколад, заедно с маслото.
Втори вид коледни сладки:
Постни меденки
Продукти:
3 ч. ч. брашно
3/4 ч. ч. мед
1 ч. л. сода бикарбонат
1 ч. ч. топла вода
1/2 ч. ч. олио
Рецепта:
Най-напред е необходимо да разтворим меда в топлата вода, като бъркаме непрестанно. Добавяме олиото и пак разбъркваме. След това пресяваме брашното заедно със содата и канелата и прибавяме на малки количества. Разбъркваме добре с вилицата, докато тестото не стане достатъчно гъсто за да се меси с ръце. Омесено е, когато спре да ни залепва по ръцете. След това го разточваме на лист с дебелина половин сантиметър и формичките отново играят. Или просто оформяме на топчета. Подреждаме в подходяща тавичка, застлана с хартия за печене и поставяме в предварително загрятата на 180 градуса фурна. Нашите коледни сладки са готови след около 10-20 минути. Те трябва просто леко да порозовеят, но не и да стават кафяви.
Трети вид коледни сладки:
Канелени звездички
Продукти:
3 белтъка
400 гр. бадеми
1 1/2 ч. ч. пудра захар
1 ч. л. канела
1 ванилия
Рецепта:
Най-добре първо да се заемем с бадемите. Те трябва да са смлени на ситно. Можем също да ги заменим с орехи или лешници, но процедурата по смилането си остава същата. След това пресяваме пудрата захар и я оставяме на страна, докато не разбием белтъците до получаването на хубава, гъста пяна. След това малко по малко се добавя и захарта. Една трета от разбитите белтъци се отделя, а към останалата част се добавят ядките и канелата. Замесва се пухкаво тесто, разточваме го на блат с дебелина около сантиметър и нарязваме на звездички. В подходяща тавичка застиламе хартия за печене и подреждаме в нея звездичките, като всяка една я намазваме с останалите белтъци. Пекат се в предварително загрята на 150 градуса фурна за около 15 минути.
Четвърти вид коледни сладки:
Ореховки
Продукти:
3 белтъка
1/2 ч. ч. пудра захар
1 ч. ч. смлени орехи
1 ванилия
1/2 ч. л. лимонов сок
Рецепта:
Ореховките са класиката на класиката, когато става въпрос за коледни сладки, а и освен това се приготвят доста лесно. На всичкото отгоре са и едно от най-вкусните неща на Коледната трапеза. Ето и методиката им на приготвяне. Първо си разбиваме белтъците с щипка сол, докато станат на сняг. Най-добре е белтъците да са престояли един ден отделени от жълтъците за допълнителна твърдост, а купата и бъркалките на миксера непременно трябва да са напълно сухи. Добавяме малко по малко пудрата захар, ванилията и лимоновия сок, докато сместа не стане напълно твърда и снежна. След като е готово, постепенно се добавят и фино смлените орехи и разбъркваме много внимателно с дървена лъжица. Не използваме миксера, за да може белтъците да си останат на твърд сняг. Застиламе си тавата с хартия за печене, оформяме си ореховките и печем в предварително загрята на 150 градуса фурна, докато ореховките ни придобият лек кафяв цвят. Това отнема около 20-25 минути максимум, но може и за по-малко, така че ги наглеждайте.
Вчера, почти както всяка вечер, любимият ми ме изненада с гости. Беше поканил двама приятели да поиграем белот и искам да се похваля, че вече не съм чак толкова зле в играта. Естествено, тъй като не бях в настроение да се вихря в кухнята, поне тази вечер, бях опекла просто кекс, а вечерята – кой каквото намери в хладилника (тайничко залагах на омлет асорти). След като се появиха изненадващите гости, идеята за яйца моментално отпадна, защото вече трябваше да мисля за четирима. Вече беше достатъчно късно магазините наоколо да не работят, а аз общо – взето имах малко пушена скумрия, четири картофа и обичайните неща за един хладилник, с които да намажеш няколко филии. Реших да импровизирам с наличните продукти за направата на нещо красиво и едновременно с това достатъчно просто и бързо за правене. Така се и родиха тези картофени цървули.
LAVA България
Продукти за картофени цървули:
4 големи картофа
LAVA България
2 пушени скумрии
100 мл. л. готварска сметана
200 гр. кашкавал
100 гр. сирене
1-2 стръка пресен лук
100 гр. царевица
чубрица
риган
розмарин
черен пипер
сол на вкус
Рецепта за картофени цървули:
За вкусни картофени цървули, най-напред е необходимо да си сварим картофите в подсолена вода, но необелени. След като картофите изстинат ги срязваме през средата и издълбаваме вътрешността им. Настъргваме кашкавала и сиренето, а лука нарязваме на ситно. Нарязване и предварително обезкостената скумрия и я смесваме с настърганите съставки. Добавяме готварската сметана, царевицата, черния пипер, солта, чубрицата, ригана и розмарина и разбъркваме добре. С приготвената смес пълним картофките и ги запичаме за около 15 минути на предварително загрята на 180 градуса фурна. Воала! Вечерята е красиво изглеждаща, бързо приготвена и много вкусна. Да Ви е сладко!
Тъй като снощи с любимия бяхме на здравословна храна – реших да ни поглезя с едни бързи кюфтенца от киноа (или крилати кюфтета, както той ги нарича), хубавичко омазани в домашна лютеница, естествено след приключването на вечерята и двамата почти бълнувахме за нещо сладичко. Вкъщи е традиция, задължително след основното да има и десерт, но тъй като вчера ме мързеше, реших да мина метър. Да, ама не. Освен той, аз също умирах да се подсладя, но не ми се ядяха магазински сладки. И се сетих, че нищо не става по-бързо и лесно от турската баклава. За щастие, тъй като днес се каних да правя баница, имах кори и моментално се развъртях отново в кухнята. Днешната рецепта ще е именно за тази чудесна турска баклава, отлично допълнение на Коледната трапеза или пък за такива моменти като моите снощи.
LAVA България
Продукти за турска баклава:
LAVA България
30 мл. л. прясно изцеден лимонов сок
400 мл. л вода
300 гр. захар
1 лимон
100 гр. масло
1 ч. ч. гр. захар
1/2 ч.л. канела
300 гр. смлени орехи
50 мл. л. ром (аз го направих с бърбън и стана чудесно!)
100 гр. стафиди
1 пак. фини кори за баница
Рецепта за турска баклава:
За около половин час, накисваме стафидите в рома, а през това време намазваме правоъгълна тавичка с маслото и полагаме върху нея две кори. Орехите се смесват с канелата и малко захар. След това добавяме и отцедените стафиди към орехите, канелата и захарта и започваме да поръсваме с плънката през две кори, като всеки пласт е намазан с масло. Завършва се отново с две кори и пак намазваме с маслото. Баклавата се нарязва на малки правоъгълничета /квадратчета, ромбчета/ и поливаме отгоре с останалото разтопено масло.
Пече се за 40 минути на 180 градуса (с вентилатор за 30 минути), като фурната трябва да бъде предварително загрята.
Докато нашата баклава се пече, трябва да си спретнем захарен сироп. Слагаме водата на котлона и добавяме към нея захарта и лимоновия сок. Необходимо е да заврят, като бъркаме непрестанно. Варим около 10 минути, докато сиропът започне леко да се сгъстява. Сваляме от котлона и добавяме настъргана лимонова кора. Оставяме да се охлади.
Приготвяме захарния сироп, като слагаме водата, захарта и лимоновия сок да заврят. Варим около 10 мин., докато сиропът започне да се сгъстява леко. Сваляме от котлона и добавяме настъргана лимонова кора. Оставяме да се охлади.
Когато баклавата е напълно изпечена, я заливаме с вече охладения захарен сироп, както си е още гореща. Принципно се оставя да престои на стайна температура за двадесет и четири часа преди консумация, обаче ние я нападнахме веднага щом изстина.
Тъй като миналата седмица си говорихме предимно за здравословности, тази решихме да им дадем израз и воля, споделяйки пет страхотни рецепти за направата на домашен хумус – невероятно вкусна и полезна храна. Вижте коя рецепта е за Вас и се насладете на вкуса!
Традицина рецепта за хумус
Продукти:
200 г нахут
1 ч.л. сода бикарбонат
50 г сусамов тахан
2 ч. л. лимонов сок
50 мл зехтин
сол на вкус
Рецепта:
За да приготвим хумус е нужно да потърпим една нощ, преди да вкусим от неговото съвършенство, защото нахутът се накисва за една нощ в студена вода със содата бикарбонат. На сутринта, същата тази вода се кипва и се сменя на три пъти. Вече готовия нахут се пасира, до получаване на гладка, хомогенна смес. Разбъркваме тахана с лимоновия сок, солта и част от зехтина. След това се прибавя нахута и се доразбърква, докато всички продукти се смесят добре. Сипваме в чиния и в средата правим кладенче, в което наливаме останалия зехтин. Грабваме току-що изпечения самун, чупим си хрупкаво залче, топим си в хумуса и се отдаваме на удоволствието от вкуса.
LAVA България
Домашен хумус:
Продукти:
800 гр. нахут от консерва
1/3 ч. ч. пресен лимонов сок
1/4 ч. ч. сусамов тахан
2 скилидки чесън
1/8 ч. л. лют червен пипер
1 и 1/4 ч. л. сол
Рецепта:
За вкусен домашен хумус, вземаме блендера и смиламе чесъна. Към него прибаваме отцедения нахути и четвърт чаена чаша от течността от консервата. Прибавяме лимоновия сок, таханът, лютия пипер и солта. Всичко се смила, докато получим еднородна смес и поднасяме със зеленчуци.
LAVA България
Хумус с лимон и орехи:
Продукти:
100 г орехи
1 ч. л. кимион на зърна
1/2 ч. л. кориандър на зърна
1/2 ч. л. кайенски пипер
400 г консерва нахут
60 мл зехтин
3 с. л. лимонов сок
2 скилидки чесън
1 ч. л. сол
Рецепта:
Върху сух тиган, без мазнина, запичаме орехите, докато замиришат приятно. След това се махат от огъня и се охлаждат. В същия този тиган се запържват зърната кимион и кориандър за 30 секунди, след което семената се стриват на прах. Взимаме блендера и поставяме в него вече отцедения нахут, зехтина, лимоновия сок, предварително ситно нарязания чесън, солта и стритите подправки. Сместа се пюрира. Претириваме орехите с ръце, за да свалим коричките от ядките, прибавяме ги към хумуса и пюрираме отново. Ако искаме хумусът ни да е по-течен, можем да прибавим още 1-2 супени лъжици вода.
LAVA България
Хумус с мед:
Продукти:
240 мл. л. консервиран нахут
60 мл. л. сусамов тахан
60 мл. л. зехтин
2-3 скилидки чесън
200 мл. л. лимонов сок
1 ч. л. мед
1 ч. л. сол
Рецепта:
За да се получи хубав хумус, необходимо е добре да отцедим нахута. След това го поставяме в бледнера, заедно с останалите съставки и разбиваме, до получаването на хомогенна смес. Преди да сервираме, оставяме в хладилника за 30 минути да отлежи.
LAVA България
Хумус:
Продукти:
80 мл. л. зехтин
4 скилидки чесън
2 ч. л. кимион
800 гр. сварен нахут
3 с. л. сусамов тахан
сокът от един прясно изцеден лимон
1 с. л. соев сос
1/2 ч. л. сол
55 мл. л. студена вода
Рецепта:
В подходяща тенджера нагряваме за около минута зехтина. Към него се прибавят предварително нарязания на филийки чесън и зърната кимион. В момента в който около чесъна се появят балончета, котлонът се изключва, а тенджерата се сваля от огъня, защото чесънът не трябва да променя цвета си. Отцедения нахут се поставя в блендер. Към него се прибавят сусамов тахан, лимонов сок, соев сос и сол. С помощта на вилица се изважда чесъна от зехтина и поставяме и него в блендера. Смиламе на пюре и прибавяме вече охладения зехтин с кимиона. Доразбиваме до образуването на гладка, еднородна смес, прибавяме водата и разбъркваме добре. Прехвърляме в купа, покриваме с домакинско фолио и оставяме на стайна температура, да си почине, за да могат ароматите да се смесят добре. Можем да сервиране с арабски питки, полят със зехтин и подправен с черен пипер. Хумусът може да се съхранява в хладилника до седмица.
Да, на празнична вълна сме и вече ни парят ушите от мисли, как да не напълнеем по време на Коледното освинване. То са сармички, то са погачи, то са тиквеници и баклави… Само докато си мислим за тях волята ни отслабва, счупена на две пред захарно-месното предизвикателство. И макар да остава още седмица до празника, вече ни е гузно на съвестта, че сме си похапнали. Е, винаги можем да вържем рутера за интернет към велоаргометъра, за да наваксаме после… Спираме да въртим – спира и нета, а в днешно време, той е по-голяма мотивация, дори от парче шоколад. Почти. Ако трябва да избираме, ние май бихме предпочели шоколада пред интернета…
LAVA България
Което ни води към вица за дебелия мъж със смъртната присъда, дето не можел да се побере на електрическия стол. Поради тази причина го подложили на какви ли не диети, но резултата от всяка бил все един и същ – вместо да сваля, той качвал по още десет килограма.
След подмяната на шестия хранителен режим, диетолога който се видял в чудо с него, го пита отчаяно, защо за Бога не отслабва, а затворникът лениво отвърнал, че нямал мотивация. Та и ние така. Мотивация нямаме ли да не омахаме всичко от масата, каквито и съвети да получим, те няма да ни спасят от тези неизбежни бонус празнични килограми. Истината се крие не в това да си забърсвате лигите, докато никой не ви гледа, защото сте си наложили да не близнете нищичко от страх да не напълнеете, а да приемате от всичко, но в рамките на разумните граници. Ако не си похапнете, със сигурност когато останете сами със себе си ще си наваксате подобаващо. Това от опит го говорим, а цяла торта “Гараш” никак, ама никак не се отразява добре да дупето.
LAVA България
Добрият хранителен режим не ви ограничава от нищо, хапвате си често, но на малки порции. Основния ни проблем обикновено е, че се справяме само с първата част. А ето за това наистина се изисква силна воля. Да кажем не, когато баба ни досипва в чинията и отправя поредното “Ама хайде, хапни си! Още малко! Нищо не си яла!”.
Наша приятелка си има едно много забавно правило, което не разбираме и не искаме да разберем, но ще ви го споделим. Тя казва така – вкусно ли ми е – плюя веднага. Но свят лишен от удоволствието да похапваме качествена храна и да й се наслаждаваме часове… Ужасен, ужасен свят би бил това! А преди всичко ние сме гастрономи и чревоугодници. Вярно че нашата приятелка изглежда страхотно, ама нейния живот е някак на половина изживян, предвид факта, че яденето за нас е магически ритуал.
LAVA България
Завършваме днешната публикация с едно “Мислете, преди да положите нещо в устата си”. Избирайте вкусното, здравословното и не се натъпквайте с него. Не забравяйте, че тайната на здравословното хранене се крие не само в това какви продукти избираме и как са приготвени, но и в какво. Чугунените съдове, винаги са за предпочитане пред останалаите, просто защото те ни дават всичко едновременно – здравословни са, в тях се готви на ниска температура и придават несравним вкус на храната!
Най-напред е необходимо да замесим тесто от което да си спретнем листовете за пататник. За целта трябва да се смесим брашното, оцета, олиото и солта. Разбъркваме ги добре, докато стане невъзможно да се бърка повече и си омесваме хубаво тесто. Разделяме го на две топки и от първата разточваме тънък лист, малко – по-голям от самата тава, предварително омазнена с масло. Целта е краищата на листа да излизат извън нея.
За направата на плънката, трябва да обелим картофите и да ги настържем на ренде. След като са готови, прибавяме яйцата, сиренето, солта и джоджена. Разбъркваме добре и и поставяме върху първата кора. Разточваме втората кора, като първата и захлупваме плънката с нея, като застъпваме краищата на корите. Изрязваме периферията с лъжица и двете кори се загъват заедно. Печем върху котлона, като го обръщаме на всеки 2-3 минути. Ако имаме по-голям тиган, би се оказал дори по-удачен вариант от тавата.
Прекрасна празнична вечер. Всички са се събрали около коледната трапеза, из улиците се носи ухание на тиква, канела, топли погачи, сармички и печено. Прозорчетата весело блещукат, а хората щастливо с поруменели бузки надигат чаши за поредната наздравица. Всичко това ни зарежда толкова много с положителни емоции и мигове! Но! Обикновено води и до още две, нежелани неща. Напиване и преяждане, което всъщност смачква иначе прекрасната поредица от празници. Точно поради това, LAVA България Ви съветва (а и себе си също убеждава) как да не преядете на Коледната трапеза, без да се ограничавате.
LAVA България
Преди всичко, тук става въпрос за приоритети. Въпреки че вкусотиите по масата Ви карат да се чувствате като дете в лунапарк – чудите се на коя въртележка най-напред да се качите, знайте, че не е необходимо да си напълните чинията с от всичко по много. Вместо това си сложете само от любимата храна, достатъчна да Ви засити. И без друго, следващата маса е след няколко часа – оставете си място и за там.
И като казахме, че трябва да си оставите място, изобщо нямаме предвид да пропуснете обяда, за да можете да се натъпчете като прасе на вечеря. Бидейки гладни цял ден, прекаран в мечти за храната довечера, качественото преяждане е абсолютно неизбежно! А след това, единственото което се върти в главата е къде да се опънете скришно в хоризонтално положение и как незабелязано да си разкопчаете панталоните, защото внезапно са започнали да ви стягат.
LAVA България
Ако все пак сте нямали възможност да си хапнете през деня, не поглъщайте наведнъж две поредни порции, а след първата, която е била непременно в малка чиния, си дайте време за почивка. Да, знаем, че все още умирате от глад, но много често, на мозъка са му нужни няколко минути, докато разбере, че е заситен. Осигурете му тези необходими минути, говорейки със съседа по място, пийте една чаша вода, вдигнете тост и ако все пак още сте гладни, може да си вземете парченце тиквеник и половин саралия от тези на мама.
LAVA България
Освен от преяждане е хубаво да се опазим и от махмурлук. Тайната е в това да не пиете като за последно, тъй като с всяка една чаша алкохол, поемаме празни, ненужни калории. И в никакъв случай не пийте на гладно, тъй като доста скоропостижно ще ви удари в главата, а и ще изостри апетита тройно. Освен това, покрай натоварената програма, често забравяме да пием вода, . Алкохолът е главен виновник за дехидратация на организма, което от своя страна води до болезнен автър ефект. Така че за всяка чаша изпит алкохол, пийте и по една чаша вода. Обещаваме ви, че на следващия ден няма да сте махмурлия. Освен, ако не сте погълнали самички цялата кана с домашно червено вино. В този случай, с нищо не можем да ви спасим.
LAVA България
Докато се храните, не нападайте само мръвките и сладкишите по масата. Зеленчуците не присъстват там само за цвят. Отдайте им почит в чинията си, заредете се с витамини, минерали и фибри и ще се заситите с по-малко количество и доста по-качествено.
След като вечерята приключи, убедете семейството да се разходите до площада, за да видите какво става там. Ясно е, че си е живо предизвикателство, но една разходка със сигурност няма да навреди на никого. Или потанцувайте малко на домашно. Просто се пораздвижете.
Нахут. Обикновено, когато чуя за това вълшебно малко растение си представям близката дюнерджинйница, фалафели и хумус. За незнаещите и все още неопитали хумус… Веднага да си поправят грешката! Това е едно от най-вкусните, както и широкоразпространени ориенталски ястия. Представлява паста от сварен надут, тахан, лимонов сок, чесън, зехтин и различни подправки. Твърди се, че е измислен от Саладин – Египетски султан от ХII век. В султанският хумус, подправките наброяват четиринадесет вида.
Ястията с нахут набират все по-голяма скорост в глобалния, модерен, кулинарен свят и излизат от границите на ориенталската кухня.
LAVA България
Всъщност, за Ориента, малките нахутени зрънца са универсален продукт. Те се използват в готвени ястия, независимо дали са с или без месо, в супи, салати, мезета, сосове, гарнитури и дори десерти. От някои сортове правят и пуканки.
Заедно с лещата и ориза, нахутът е неизменна част в строго вегетарианската индийска диета. Особеност при нахута е, че вкусът му лесно постига хармония със силни подправки като къри, чесън, ким, прясна мента, риган, розмарин, копър, анасон и джинджифил. Неговият деликатен характер го прави предпочитан за различни импровизации и експерименти. Това обяснява и присъствието му във всевъзможни ястия, супи, предрястия, салати, гарнитури, сосове и сладкиши.
LAVA България
Освен всичко друго, нахутът е супер диетичен. Медицинските изследвания го нареждат сред десетте най-полезни за здравето храни заради високото съдържание на белтъчини и въглехидрати в състава му при ниско съдържание на мазнини. В неговия състав присъстват минерали като магнезий, цинк, фосфор и др. В 100 гр. сварени зърна се съдържат 164 калории, 27 гр. въглехидрати, 9 гр. белтъчини, 7 гр. фибри и само 2.6 гр. мазнини. В същите тези 100 гр. нахут се съдържат и половината от препоръчителната дневна доза от витамин В9 – фолиева киселина – и четвърт от тази на магнезий и желязо. Заради ниския му гликемичен индекс, силно се препоръчва при балансираното хранене. Предпазва и от заболявания на простатата, помага за сваляне на лошия холестерол и високото кръвно налягане. Перфектната храна за вегетарианци, вегани и постещи хора. Той не само замества месото, но и допълва диетата с боб, леща и други бобови култури. Той представлява 60 сантиметрово храстче, което цъфти с бели цветчета и тънки синкави нишки. Вирее, предимно при тропичен и субтропичен климат. Той не е претенциозен и издържа на засушаване и дъждове. Около две трети от световните добиви на нахут идват от Индия, но той никак не е бил непознат и на нас в миналото. Въпреки това, той е останал някак встрани от сериозната ни кухня. Той е известен повече като леблебия и се ползва като добавка за кафето или печен за ядене под формата на страгали. Понякога, за замесване на хляб, са счуквали нахут и за го заливали със студена вода. След като престори, водата се прецежда и се използва за подквасване. Този тип хляб се нарича сладник, а квасът получен от нахут се е използвал в традиционните рецепти за симид хляб.
LAVA България
В старите български източници, нахутът се среща и под името сланутък. Плодовете на растението са били известни още през средновековието, тъй като в житието на Свети Иван Рилски се казва, че светецът се е хранил със сланутък.
Днес нищо не ни ограничава да включим нахута в редовната си диета. Можем да си набавим различни видове и сортове от всеки диетичен магазин, като се предлага и консервиран. Въпрос на въображение е как ще бъде приготвен. Той е винаги вкусен и точно това е причината за неговата несекваща актуалност до ден днешен.
Храна. Знаете ли, че средно преминават пет години от живота ни в хранене? Има много интересни факти за храната, които не знаем, а си струват да бъдат научени. Ето защо LAVA България се погрижи да Ви представи част от тях.
Целината съдържа двойно по-малко калории от колкото са необходими за нейното храносмилане.
В Япония разпиляването на солта се смята за добър късмет, докато у нас е на обратно. Аз мисля да вярвам на японците. А вие?
Ябълките съдържат 25% въздух и за това не могат да потънат във вода.
Ябълките, картофите и лука имат еднакъв вкус, но ароматите им придават различно усещане.
В ябълковите семена се съдържат цианогенни. 50 грама семена от ябълка са напълно достатъчни за да отровят възрастен човек.
В една бутилка шампанско се съдържат 49 милиона мехурчета и има налягане три пъти по-високо от това в гума на кола.
LAVA България
Черешите са от биологичното семейство на розите.
Лукът е кръстен на латинската дума “cepa”, което означава голяма перла.
Лукът няма вкус, а само мирис.
Лукът съдържа мек естествен антибиотик, който се бори с инфекциите, успокоява при изгаряния и ухапвания от пчели.
Дъвченето на дъвка стимулира учебния център на мозъка и по този начин спомага за съхраняването на паметта с напредването на възрастта.
Пеперудите изпробват вкуса на храната с краката си.
Химичното съединение на фъстъка е част от това на диамантите.
Фъстъкът не е ядка, той е представител на семейство Бобови.
Фъстъците се използват за производството на динамит.
LAVA България
Яйцата съдържат почти всички познати нам витамини с изключение на витамин С.
Патладжаните са плодове и всъщност, ботанически се класифицират като такива.
Ягодата е единствения плод, чиито семена се намират във външната част на кожата.
Лимонът съдържа повече захар от ягодите
Рибата се сервира с лимон още от средновековието, защото тогава са вярвали, че сокът на плода ще разгради всички случайно погълнати кости.
Рибата тон е единствената риба, която се поднася с червено вино. Всички останали се пият с бяло.
Повечето женски червила съдържат рибешки люспи.
Крушата е плод, който зрее отвътре навън.
Ананасът е международен символ на гостоприемството.
LAVA България
За римляните, да се храниш в седнало положение се е считало за много неприлично и за това са се хранили полулегнали.
Бананите са от семейството на ягодите.
Повече от 70% от хранителните продукти в световен мащаб се предоставят само от 12 вида растения и 5 вида животни.
Боровинковият сок подобрява паметта.
Течността, която се съдържа в младите кокосови орехи, може да се използва като заместител на кръвната плазма.
91% от съдържанието на зелето е вода.
Фруктозата е основната съставка на семенната течност.
Един французин изяжда средно за година 500 охлюва.
LAVA България
През 1800 г. се е смятало, че ромът е много подходящ за почистване на косата и за запазване на нейното здраве, а брендито – за отлично средство за укрепване на корените й.
Млякото намира приложение при производството на лепила, бои и някои видове пластмаса.
Млякото, оставено в продължение за 2 часа на дневна светлина, губи от 1/2 до 2/3 от витамините си.
80% от населението на Земята редовно използва насекоми в менюто си.
Оризът е основен хранителен продукт за половината население по Земята.
Портокаловият сок съдържа малко количество алкохол.
Всъщност, родината на кетчупа е Китай и в неговото съдържание не са се откривали никакви домати, а се е приготвял от риба, и подправки.
В миналото, доматите са се смятали за много отровни.
През 1830 г. кетчупът се е използвал като лекарство.
LAVA България
Медът е единственият продукт, който не се разваля с времето. Археолози откриват в гробница на фараони годен за консумация мед.
Кафето, всъщност е плодов сок.
Най-популярната закуска в цял свят е яйцето.
Качественият шоколад съдържа флавоноиди, които помагат да се намали рискът от сърдечни заболявания.
Шоколадът съдържа по-малко кофеин, отколкото кафето, чаят и колата.
Белият шоколад, въобще не е шоколад, тъй като в него не се съдържа шоколадов ликьор. В действителност той е направен от захар, какаово масло, сух екстракт от мляко, лецитин и ванилия.
Зеленият, черният, белият и червеният чай се произвеждат от едно и също растение – Camellia Sinensis. Разликата между видовете е в обработката на листата.
Шафранът се добива от тичинките на вид минзухар.
LAVA България
Авокадото има най-голямо съдържание на протеини и мазнини от всички видове плодове, като повечето от мазнините в него са ненаситени мастни киселини. С други думи от полезните.
Само около 3/4 от добиваната риба се използва за храна. Останалата намира приложение при направата на лепила, сапуни, маргарини и торове.
Аржентинците консумират най-много месо, в сравнение с останалите народи по света.
Един литър питейна вода съдържа около 100 000 бактерии.ю
Колкото повече отлежава, толкова повече бялото вино потъмнява, докато при червеното вино се случва тъкмо обратния процес.
LAVA България
Първоначално морковите са били лилави на цвят. Те стават оранжеви през 17в. Това се дължи на използването на мутирали семена от северно-африканския морков. За да се получи настоящият оранжев цвят са отнели около 200 години.
Бръмбърите имат вкус на ябълки.
Осите имат вкус на кедрови ядки
Червеите имат вкус на пържен бекон
Картофеният чипс е измислен през 1853 година в Саратога Спрингс – Ню Йорк.
